Р Е Ш Е Н И Е№37/20.1.2017г.
гр. Я..20.01.2017..г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Я.СКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........22.12.2016г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Ст.М.….....................................……...........и в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Д.А……………….....…...гр.дело N .332.. по описа
за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................................
Производството е образувано на основание чл.108 от Закона за собствеността за предаване собствеността и владението на подробно посочените в исковата молба части от недвижими имоти и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК за частична отмяна на НТ ***, ***, нот.дело *** год. на Н Ж. Р., с район на действие - района на PC Е..
Ищците Е.Ж.И., П.И.М., З.И.Т., Е.Т. Д., К.Т.Х., Я.Т.М., Г.Т.М., Г.Т.И., М.В.И., В.А.И. и В.А.И., чрез пълномощника си - адв.Д. в исковата си молба против И.М.Т.-Г. и Т.М.Т. твърдят, че всички те са наследници на б.ж. на с.Л., обл. Я., М. И.М., починал на 11.05.1951 година, а само ищеца Г.Т.М. и двете ответници са наследници по закон на И. И. Т., б.ж. на с. Л., починала на 06.12.1979г. По реда на ЗСПЗЗ на всички наследници на М. И.М. с Решение на ПК Е. е възстановено правото на собственост върху общо 4 земеделски имота в землището на с. Л., подробно описани в исковата молба, като ищците притежават по наследство 10/12 идеални части от тези имоти, а двете ответници съответно притежават общо 2/12 идеални части. С друго решение на ПК Е., на всички наследници на И. И. Т. е възстановено правото на собственост върху общо 3 земеделски имота също в землището на с. Л., от които ищецът Г.Т. притежава ½ идеална част, а двете ответници заедно също – ½ идеална част.
На 19.04.2010 г. двете ответници след извършена обстоятелствена проверка са се снабдили с констативен НТ ***, по нот.дело *** год. на Н Ж. Р., с район на действие - района на PC Е., с който са признати за изключителни собственици на изброените по- горе недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците на М. И.М. и И. И. Т.. Ищците твърдят, че двете ответници никога не са владели земеделски земи изцяло и за себе си, а напротив- през 2007 и 2008 година нивите са се обработвали от П. Х. П., а през 2009 година ищеца Г.Т.М. сключил договор за наем с наемател „Лалковците” ЕООД с *** И. Д. И. със срок на действие от 01.10.2009 год. до 01.10.2010 год. за обработка на всички изброени по горе земеделски земи. Ищците считат, че незаконосъобразно ответниците са се снабдили с НТ по наследство и давностно владение за всички процесни земеделски земи, тъй като не са налице основанията на чл.79 от ЗС за придобИ.е на собственост върху техните идеални части от имотите. Едва след снабдяване с констативен НТ И.Т.- Г. и Т.Т. са започнали да владеят имотите и са ги декларирали в Общинска служба по земеделие - гр. Е.. Ищците желаят съда да постанови решение, с което на основание чл.108 от ЗС да признае за установено по отношение на ответниците, че всички ищци са собственици на 10/12 идеални части от имотите, оставени в наследство от общия наследодател М. И.М., а именно: Нива с площ от 28.106 дка, в М. „***"”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с.Л., 2.Нива с площ от 42.599 дка, в М. „***”, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне на с.Л.; З.Нива с площ от 9.602 дка, в М. „***", съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с.Л. и 4.Нива с площ от 25.400 дка, в М. „*** ***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с.Л., като ответниците бъдат осъдени да предадат на всички ищци собствеността и владението на 10/12 идеални части от тези имоти, тъй като ги владеят без правно основание и на основание чл.108 от ЗС да се признае за установено по отношение само на ищеца Г.Т.М. и ответниците по делото, че този ищец е собственик на 1/2 идеална част от имотите, оставени в наследство от И. М.Т., а именно: 1.Нива с площ от 8.004 дка, в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с.Л.; 2.Нива с площ от 14.001 дка, в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана на земеразделяне на с.Л. и 3. Нива с площ от 7.002 дка, в М. „***", съставляваща имот № *** по плана на земеразделяне на с. Л., като ответниците И.М.Т. -Г. и Т.М.Т. бъдат осъдени да му предадат собствеността и владението върху ½ идеална част от тези три описани имоти, тьй като ги владеят без правно основание. На основание чл. 537, ал.2 от ГПК ищците желаят съда да отмени НТ ***, ***, нот.дело *** год. на Н Ж. Р., с район на действие -района на PC Е., до размера за 10/12 идеални части от имотите, останали в наследство от общия за всички страни наследодател - М. И.М. спрямо всички ищци и до размера ½ идеална част от описаните имоти, останали в наследство от И. И. Т. спрямо ищеца Г.Т.М., тъй като ответниците не са собственици на тези идеални части. Претендират се и направените по делото разноски.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
Ответниците И.Т. - Г. и Т.Т. в предоставеният им едномесечен срок са представили писмен отговор на исковата молба, в които сочат че претенцията на ищците е неоснователна, тъй като те са придобили правото на собственост върху процесните недвижими имоти по наследство и давност и въз основа на мотивирано постановление по извършена от Н Ж.Р. обстоятелствена проверка за придобИ.е право на собственост по наследство и давност по реда на чл. 587, ал.2 от ГПК и те са се снабдили с НТ ***г. за право на собственост върху тези имоти. Твърдят, че те заедно със своя баща М. Т.М., който е починал през 1999г. владеят процесиите имоти от самото им възстановяване през 1994г. до настоящия момент, което владение е явно, без прекъсване и без оспорване от никой, вкл. и от ищците, като всички знаели, че приживе общият наследодател М. И.М. е разделил имуществото си между своите деца и тези земеделските имоти били отредени за техния дядо *** М.И..
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Б.Х.Т. е депозирал писмен отговор. Същият твърди, че имота е бил владян на законово основание от момента на въвода във владение, в който е бил въведен неговия тъст М. Т. М. на 19.12.1994 г. съгласно протокол за въвод № *** г. на ПК гр. Е.. Владението им през всичките години е мирно, спокойно, явно, непрекъснато, постоянно и несъмнено със знанието и без противопоставяне от страна на ищците. Причината те да владеели земите е, че гледали животни и земите им били необходими за изхранването им. Те владеели земите си в пълен обем и със знанието на единствени собственици, като не са били държатели на чужди части. На никой и по никакъв повод не са давали част от плодовете на труда си, като не са давали на ищците от произведената от тях продукция. Твърди, че следва да се приеме за основателно и доказано възражението за изтекла придобивна давност в полза на него и всички ответници, като се приеме, че те са започнали да владеят имотите като ги работят от момента на установяване на властта на М. Т.М. над земеделските земи със знанието за своене до датата на предявяване на иска и след това.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Г.Л.Г.. В същия той заявява, че от 1994г. ответниците са владяли земеделските земи, без противопоставяне от страна на ищците. Твърди, че първо земите са владени от наследодателят на ответниците М. Т. заедно с ответниците, а след неговата смърт владението е продължило от тях, като осъществявали и фактическа власт върху имотите.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Производството по делото е образувано сред отмяна на влязло в сила решение на ЕРС и ЯОС и връщане на делото за нова разглеждане с оглед участието на страната на ответниците на необходими другари. В изпълнение на указанията на ВКС с определение от 30.12.2005г., като ответници по предявените искове са били конституирани и съпрузите на първоначалните ответнички – Б.Х.Т. и Г.Л.Г..
Видно от удостоверение за наследници № *** на кметско намесничесто с. Л. и № *** г. на община С. страните по делото, без новоконституираните ответници /съпрузи на първоначалните ответнички/ са законни наследници на М. И.М. б.ж. на с. Л., починал на 11.05.1951 г., като ищците Е.Ж.И., П.И.М., З.И.Т., К.Т.Х., Я.Т.М. и Е. Т. Д. са наследници по закон на починалия му син Т. М.И. / починал на 27.03.1979 г./, ищците Г.Т.И., М.В.И., В.И.И. и В.А.И. са наследници по закон на друг негов син – Г.М.И. / починал на 06.02.1944 г/, а ищеца Г.Т.М. и двете ответници И. М. Т. и Т.М. са низходящи наследници на третия негов син *** М.И., починал на 27.07.1986 г.
От удостоверение за наследници № *** г. на кметско наместничество с. Л. е видно, че само ищецът Г.Т.М. и двете ответници – И.М.Т. – Г. и Т.М. са низходящи наследници/съответно внуци и син/ на И. И. А. / Т./, б.ж. на с. Л., починала на 06.12.1979 г. / съпруга на *** М.И./.
С решение № *** г., постановено по преписка №*** на ПК гр. Е., е възстановено правото на собственост на наследниците на И. И. Т., съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Л. а именно върху : нива от 8,004 дка пета категория местност „***”, имот № *** по плана за земеразделяне; нива от 14.001 дка, *** категория, местност „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне и нива от 7,002 дка *** категория, местност „***”, съставляващо имот № *** по плана за земеразделяне.
С решение №*** г. на ПК гр. Е., постановено по преписка №***, е възстановено правото на собственост на наследниците М. И. М. съгласно прана за земеразделяне на землището на с. Л., а именно: нива от 28,106 дка, трета категория, местност „***”, имот № *** по плана за земеразделяне; нива от 42.599 дка, пета категория, местност „***”, имот № *** по плана за земеразделяне; нива от 9.602 дка, десета категория, местност „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне и нива от 25.400 дка, десета категория, местност ”*** ***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на селото. За всички горецитирани имоти по делото са представени надлежно заверени скици.
В подкрепа на исковата си претенция ищците са представили договор за наем на земеделска земя сключен на 27.08.2009 г. от ищецът Г.Т.М. с „Лалковците” ЕООД по силата на който същият е отдал под наем на „Лалковците „ЕООД за срок от една година /до края на стопанската 2009-2010 г. – т.е. до 01.10.2010 г./ всички земеделски земи находящи се в землището на с. Л., възстановени на наследниците на М. И.М. и на И. И. Т. , а именно:нива от 28 дка, в М. „***”, имот № ***, нива от 43 дка, М. „***”, имот № ***, нива от 9.6 дка, в М. „***”, имот № ***, нива от 25 дка, в М. „*** ***”, имот № ***, нива от 8 дка, в М. „***”, имот № ***, нива от 14 дка, в М. „***”, имот № *** и нива от 7 дка, в М. „***”, съставляваща имот № ***. От показанията на свидетеля И. И., разпитан в с.з. на 25.06.2012 г. и от представеното пълномощно на Б. П. И., нотариално заверено на 10.09.2010 г., се установи, че този договор за наем е подписан от И. като пълномощник на представляващия дружеството Б. И. П., като и че при подписването на договора Г.Т. е представил удостоверение за наследници на М. М. и надлежно заверено копие от решенията на ПК Е. за възстановяване на процесните земеделски земи. Свидетелят И. също в с.з. е заявил, че за обработката на предоставените от К. Т. наемни земи на последния е било платено уговореното наемно плащане. В подкрепа на това е и представената разписка от 31.07.2010 г. от „Лалковците„ ЕООД, от която е вино, че на Г.Т. е била изплатена от дружеството наемател сумата от 193.00 лв. за полагащите му се ид.ч. от наетите имоти – съответно за 1/6 ид.ч. от имотите, възстановени на М. И.М. и за ½ ид.ч. от възстановените на И. Т. земи.
Съгласно представения констативен нот.акт за собственост върху недвижим имот *** г. на Н Ж. Р. с район на действие – РС – Е. , вписана под рег. № *** в регистъра на НК, на основание постановление издадено по нот.д. № *** г. по описа на Н Ж. Р., съгласно чл. 597 от ГПК И.М.Т. – Г. и Т.М. К. са признати за собственици по наследство и давност на недвижими имоти, на земеделски земи находящи се в землището на с. Л., община Е., обл. Я., а именно: нива с площ от 28.106 дка, в М. „***”, съставляваща ПИ *** от КВС на селото, *** категория, при граници ПИ:***, ПИ***, ПИ ***, ПИ ***; нива с площ от 42.599 дка в М. „***” съставляваща ПИ*** от КВС на селото *** категория при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ***; нива с площ от 9.602 дка, в М. „***”, съставляваща ПИ *** от КВС на селото, *** категория , при граници : ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***; нива с площ 25.400 дка, в М. „*** ***”, съставляваща ПИ ***, от КВС на селото, *** категория при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***; нива с площ 8.004 дка в М. „***”, съставляваща ПИ ***, от КВС на селото, *** категория при граници : ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***; нива с площ 14.001 дка, в М. „***”, съставляваща ПИ ***, от КВС на селото, *** категория, при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***; нива с площ 7.002 дка, в М. „***”, съставляваща ПИ ***,от КВС на селото, *** категория при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***.
В подкрепа на възраженията си по отговорите ответничките по делото са представили заверени копия от УНР и вх. № на общо заявление за подпомагане № *** г. на ДФ „Земеделие” , УНР и вх. номер на общо заявление за подпомагане № *** г. на ДФ „Земеделие” и уведомително писмо № *** г. на ДФ „Земеделие „ но И.Т. – Г. УНР и входящ № на общо заявление за подпомагане № *** г. на ДФ „Земеделие „ през месец май на 2008 и 2009 г. ответниците И.Т. – Г., а само през месец май 2009 г. и ответницата Т.Т. са подали до ДФЗ заявление за подпомагане, като от приложените документи не става ясно дали процесните земеделски земи възстановени на наследниците М. И.М. и на И. И. Т. /А./, са заявени като обработвани от двете ответници.
От представеното споразумение за ползване от 04.09.2008 г с вх. № *** г. на ОСЗ – Е., се установява че в него е взела участие и е подписана И.М.Т., съгласно чл. 9 от ЗЗД и чл. 37В, ал. 1 от ЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване на земеделски земи в землището на с. Л. по споразумение между собствениците и/или ползвателите им. В него е посочено, че И. М. Т. ползва лично всички имоти, възстановени на наследниците на М. Ив. М. и И. И. Т., подробно описани в споразумението. Три от тези имоти – с номера ***, *** и ***, находящи се съответно в м.”***”, „*** ***” и „***”, са били трасирани на 16.12.2008 г. от ЕТ”***”, по искане на ответницата И.М.Т., видно от представения протокол за трасировка. От представените от ответниците фактури № *** г. и приложени към нея квитанции и три броя скици на имоти *** от 18.09.1997 г.; *** т 18.09.1997 г. и 29.056 от 18.09.1997 г, фактура с номер № *** г; № *** г. № *** г. ; *** г. № *** г. и № *** г. се установява, че техният баща М. Т.М. през 1997 г. е поискал от ЕТ „***трасировка на три имота в с. Л., възстановени на наследниците на М. И.М. в М. „***”, „***” и „*** ***” и след извършването му е заплатил услугата, както и че в периода 1995 до 1998 г. М. Т.М. е заплащал на ЗПК П. с. Л. извършване на селскостопански дейности - оран, дисковане, сеитба и др.
При първоначалното разглеждане на делото са били събрани гласни доказателства, като са разпитани като свидетели по искане на ищците П. П. и Т. Т.,а по искане на ответниците – А. К., М. Д. и Т. Г. Св.П.П. и Т.Т. са заявили, че до 1999г. всички земи в с.Л. са били обработвани от ЗПК, след тази година тя била обявена в ликвидация и земите останали пустеещи до 2005-2006г., като само св.Т. обработвал около 200 дка земя в периода 2000г. до 2005г. Същите са заявили, че бащата на ответничките – М. Т. е обработвал нивата в м.”***” през 1994/1995г. и една година след ликвидацията на кооперацията.
Свидетелите А.К., М. Д. и Т. Г. са дали показания, че са чували от двете ответнички или от техния баща преди да почине през 1999г., че семейството им има възстановени над 100 дка земи в землището на с.Л., че М. Т.М. ги е обработвал до смъртта си, а след това неговите дъщери казвали на св. К. „че продължили делото на баща си да обработват тези земи”, но същия свидетел е посочил, че има лични впечатления от обработването на земите едва след 2008г. Св. М. Д. е заявил, че знае две от нивите на бащата на ответничките – в м.”***” и „***” – от около 30-40 дка, като втората от тях М. Т.М. е косял преди да почине, а след това нивата била работена от съпругът на И.Т.. Този свидетел също е заявил, че след ликвидацията на кооперацията нивите не са се обработвали до около 2006/2007г., когато започнали да изплащат субсиидите.
При новото разглеждане на делото, по искане на ищците по делото бяха разпитани като свидетели П. Х. П. и Г. К. и двамата от с. Л.. Св. П. заяви, че знае земите на ищците, които били възстановени на М. М. от ПК през 1993 – 1994 г. Като ги възстановили земите били пустеещи. През 1995 г. бащата на ответниците *** го изпратил в Л. да изоре две парчета земя от 40 дка, тогава той гледал две крави. Твърди, че той не е обработвал земите, като до 2007 г. година те били пустеещи, като те ходели да пасат там животните. Не е имало делба за тези земи. След това те ги дали като сключили договор за аренда, като свидетеля имал такъв договор с Г.Т. за нивата в М. „***”.
Св. К., заяви че познава страните, които имат наследствени земи в село Л.. До месец 07.2000 г., земите били в кооперацията когато тя се разпаднала. След това всички ниви били оставени. Земята никой не я е работел, включително и М. М., само едно момче от С. работело около 200 дка земя за себе си. Другите земи пустеели. Когато започнали да дават субсидии, тогава започнали да ги обработват. Някъде 2005-2006 г. Знае че техните ниви пустеели и не знае някоя от страните да ги е работел.
При така установеното от фактическа страна са направени следните правни изводи:
Предявени са два обективно и субективно съединени иска с правно основание чл.108 от ЗС.
Съдът намира и двата иска за допустими, като предявени от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от завеждането им.
По силата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание за това. За успешното провеждане на ревандикационният иск е необходимо ищците да докажат, че са собственици на спорната вещ, чието право претендират, че не упражняват фактическа власт върху нея, и че ответниците я владеят без правно основание, като тези предпоставки трябва да са налице кумулативно. От своя страна ответниците следва да докажат, че владеят имотите на правно основание. Основанието на ревандикационния иск е накърненото право на собственост, като с него невладеещият собственик претендира от владеещия несобственик без основание своята вещ. Целта на исковата защита е връщане на вещта във фактическата власт на собственика.
По иска за ревандикация на земеделските земи възстановени на наследниците на М. И.М.:
Предмет на ревандикационния иск са земеделски земи – 4 ниви , находящи се в землището на с. Л., общ. Е., обл. Я., а именно: нива с площ от 28.106 дка, в М. „***”, съставляваща имот № ***; нива с площ от 42.599 дка в М. „***” съставляваща имот №***; нива с площ от 9.602 дка, в М. „***”, съставляваща ПИ *** и нива с площ от 25.400 дка, в М. „*** ***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с.Л.. Същите са били предмет на реституция по ЗСПЗЗ, като с решение № ***. на ПК гр.Е. постановено по преп.№***. по заявление от М. Т.М., правото на собственост върху тях е възстановено на наследниците на М. И.М., чиито наследници са ищците и ответниците И.Т.-Г. и Т.Т. по силата на наследствено правоприемство. На така установеното право на собственост ответниците противопоставят издаден констативен нот.акт, с който са признати за собственици на спорните имоти по наследство и давност.
Следва да се отбележи, че констативният НТ не създава право на собственост, а само констатира факта на изтекла придобивна давност. Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобИ.е на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Според легалното определение дадено в чл.68,ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, лично или чрез другиго, като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. По аргумент от нормата на чл.79,ал.1 от ЗС сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот , ако упражнява фактическа власт върху него повече от 10 години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници. При наследяването е прието, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници , като в този случай за да се приеме, че владее целия имот, само и изключително за себе си , е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това , т.е. да го е довел до знанието на останалите сънаследници. Доказването на тези правнорелевантни факти от страна на ответниците, чиято и доказателствената тежест, не бе успешно проведено.
Според твърденията на ответниците владението върху имотите е започнало от момента на въвода във владение на М. Т. М. на 19.12.1994 г., съгласно протокол за въвод № *** г. на ПК гр. Е.. Установи се, че по времето на издаване на констативния НТ, процесните земи са били отдадени под наем от един от ищците на трето лице „***” за стопанската 2009/2010г. От събраните гласни доказателства се установи, че след реституцията на земите те са се обработвали от кооперацията на селото до 2000г., а след обявяването й в ликвидация те били пустеещи до към 2005-2006г.
От разпита на свидетелите не се установи по категоричен начин кои от процесните ниви са обработвани за времето от възстановяването им през 1994 г. до завеждане на исковата молба в съда, като разпитаните по делото свидетели заявяват, че до 1999 г. нивите в землището на с .Л. са били обработвани от зем кооперация в селото, а след обявяването им в ликвидация през 1999 г. до 2005/2006 г. земите били пустеещи. Св. К. заяви при разпита си като свидетел, че от бащата на ответниците – М. Т.М., знаел че той обработва землището на с.Л., около 100 дка ниви, който са му били възстановени като негови собствени, а след смъртта му дъщерите „продължили делото на баща си”, но първо този свидетел възпроизвежда факти, за които той няма лични възприятия , досежно времето преди 2008 г, т.к. заяви, че до 2008 г не е ходел в с. Л. и няма лични впечатления за обработката на земите. На второ място, макар този свидетел да посочи местности, в които прекият наследодател на ответниците /техния баща/ е заявил, че обработва негови собствени земеделски земи, възстановени по ЗЗПЗС, по делото не се събраха доказателства, че тези обработвани от М. Т. М. земи са идентични с възстановените на общия за страните наследодател М. И.М. земи. Св. Т. Г. също при показанията си пред съда сочи, че има лични впечатления за обработката на земите в се Л. през 2007 г., като след тази година е виждал съпругът на ответницата И. Т. – Г. да работи земи „***” и „***” . Св. М. Д. е заявил в с.з. че също от бащата на ответниците знае , че той имал около и над 100 дка земя в землището на с. Л. като свидетелят знае две от нивите които граничат с М. землище, а именно нивите в местностите – „*** „, и „***” – около 30 – 40 дка. , като втората от нивите М. Т. посял преди да почине, т.к. отглеждал животни, а след смъртта му – съпругата на ответницата И.Т. - Г. е обработвал тази нива.
Фактът на еднолично ползване на част от имотите от бащата на ответничките и от самите ответници – лично или чрез техните съпрузи и със знанието на ответниците, че считат тези имоти за свои, не са достатъчни за доказване на твърдението за придобива давност. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва съгласно чл .154 от ГПК, да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците си. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на останалите собственици и да показват несъмнено, че наследникът който упражнява фактическа власт, отрича техните права върху имота и го държи само за себе си, тъй като собствеността не се губи при неизползването на имота. Щом като във вътрешните отношения между сънаследниците се счита, че те са държатели на чуждите идеални части – владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка – наследниците, които не ползват имота, не трябва да доказват активно поведение., а обратното – то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец.
Нито от показанията на разпитаните свидетели, нито от другите ангажирани по делото доказателства се установи същественият елемент от предявеното чл. 79 ЗС придобивно основание – ответниците да са демонстрирали пред останалите сънаследници – ищците по делото, намерението си да своят целите имоти, възстановени на наследниците на М. И.М. и да са отблъснали по някакъв начин владението на последните.
В тази връзка разпитаните по делото свидетели не установиха факти за завладяване от ответниците на частите на ищците. Няма данни промяната в основанието да е дошла до знанието на последните, нито пък те да не са допускани в имота. Необезпокояваното ползване на част от имотите на ответниците не е факт, който доказва владелчески действия, насочени срещу сънаследниците, защото не отговаря на изискването на несъмненост на владението.
Установи се ищците да са се дезинтересирали от процесните имоти, напротив считали са ги за собствени и са ги обработвали, като са били отдадени под наем за стоп. 2009-2010 от ищеца Г.Т.М.. Никой от разпитаните свидетели не установи факти , с които ответниците да са обективирали спрямо ищците намерението си да своят имотите. Напротив от показанията на свид. Д. и Г., се установи че между страните е имало спор относно собствеността и ползването на процесните зем. земи. Декларирането на имотите съгласно константната съдебна практика, не се включва в обективните действия на владението и не изразява промяна в намерението за своене. Намерението на ответниците да пробият по давност процесния имот се установява единствено от факта на съставяне на констативния НТ.
Доказването на условията на закона – елементите от фактическия състав на чл. 79 ал. 1 ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност за която и да е от законовите материални предпоставки, изключва придобИ.ето на собствеността. Липсват доказателства които да установят , че останалите сънаследници са разбрали за промененото отношение на владеещите сънаследници да упражняват фактическа власт само за себе си ,което дава основание да се приеме, че не е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл. 79 ал. 1 ЗС, което да е довело до придобИ.е на съсобствеността по давност.
Изложените съображения обосновава извода на съда, че поради липсата на субективния елемент на владението за претендирания период ответниците са били обикновени държатели на имоти / доколкото се установи и такова ползване/ и не са владели същите, поради което и правото на собственост на същите на заявеното основание – наследство и придобИ. давност, не се доказа в претендирания размер.
По отношение на второто изискване на закона, а именно упражняване от страна на ответниците владение върху имотите без правно основание, съдът намира, че това е налице , т.к. в отговорите си към исковата молба те са заявили че упражнява фактическа власт и владеят имот след 1994 г и повече от 10 години се легитимират като собственици с нот. акт *** г., което представлява признание на факта, че имотите се владеят към настоящия момент от тях. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи че описаните в ИМ недвижими имоти респ. 10/12 ид.ч. от имотите, възстановени на наследниците на М. Ив. М., към момента на предявяване на иска – 07.09.2012 г., както и към настоящия момент се намират във владение на ответниците. По делото липсват данни за наличие на валидно правно основание , оправдаващо това владение. Не се доказа твърдението на ответниците, че те са изключителни собственици на процесните земеделски имоти. От изложеното по-горе е налице оборване на доказателствената сила на представения по дело констативен нот. акт *** г. на Н Ж. Р., с рег. № *** на НК и район на действие – РС –Е., като се установи, че имотите не са придобити по давност от ответничките по делото, респ. от техните съпрузи Б.Х.Т. и Г.Л.Г. по силата на СИО.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищците по делото, като наследници на М. Ив. М. не са загубили по какъвто и да е начин своя дял от правото на собственост от процесните имоти след възстановяването им и са собственици по наследство с ответниците на същите.
Съгласно нормите на чл . 5 и чл . 9 от ЗН ищците Е.Ж.И., П.И.М., З. Ив. Т., К. Ив. Х., Я. Н. и Е.Т. Д., като наследници по закон на един от тримата синове на общия наследодател М. Ив. М. – а именно Т. М.И. /поч . на 27.03.1989 г. /, наследяват общо 4/12 ид.ч. /или първите три – по 1/36 ид.ч., а всяка от последните три – по 1/36 ид.ч./, ищците Г.Т.И., М.В.И. , В. Ат. И. и В. Ат. И. като наследници по закон на 2-рия син на М. Ив. И. - Г.М.И. / поч. на 06.02.1944 г./, също наследяват заедно 4/12 ид.ч. от имотите, а ищеца Г.Т.М. и заедно двете ответници – И.М.Т., и Т. Ив. М. като низходящи наследници на третия син на М. Ив. М. – *** М.И., поч . на 27.07.1986 г. , заедно с ответниците – техни съпрузи Б.Х.Т., и Г. Л.Г., получават по 2/12 ид.ч. от възстановени земеделски земи, поради което предявеният от ищците иск по чл. 108 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен в посочения размер - за 10/12 идеални части, които всички ищци заедно притежават от възстановените по реда на ЗСПЗЗ зем. земи на наследниците на М. Ив. М., като ответниците бъдат осъдени да предадат на ищците в качеството им на съсобственици владението върху 10/12 идеални части от процесните 4 земеделски имота.
По иска по чл.108 от ЗС за ревандикация на земеделските земи възстановени на наследниците на И. И. А. /Т. /зем. земи :
Съдът намира и този иск за основателен и доказан. И по този иск отново следва да се отговори на основния спорен въпрос – дали правото на собственост върху процесните три недвижими имота, а именно : 1. Нива с площ 8.004дка в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л.;2. Нива с площ от 14.001 дка , в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л. и 3. нива с площ от 7.002 дка , в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л. е преминало в патримониума на ответниците в пълен размер, тъй като твърдението на последните е, че са придобили и тези три имота, възстановени на общия им с ищеца Г.М. наследодател – И. И. А. / Т./ в резултат на владение на имот от 1994 г. в продължение на повече от 10 години , което обстоятелство е вписано в Констативния нот. акт № *** г.
Изложеното по-горе от съда по отношение на направеното от ответниците възражение за придобИ.ето на имотите по давност на имотите възстановени на общия за всички ищци и двете ответници - наследодател М. И.М., важи и по направеното възражение по този иск, поради което съдът счита, че не следва да се преповтарят изцяло същите правни изводи, но следва да се отбележи само, че наличието на констативен нот.акт, издаден въз основа на извършената обстоятелствена проверка по никакъв начин не доказва правото на собственост на двете ответници върху процесните три имота, находаящи се в землището на с. Л., в местностите „***”, „***” и „***” и той може да се оборва с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В настоящото производство категорично се доказа с представеното реш. № *** г., постановено по преписка № *** г на ПК Е. / сега ОДЗ Е./, че процесните три земеделски имота, са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на всички наследници на И. И. Т., т.е. на ищеца Г.Т.М. и двете ответници.
И по този иск ответниците не доказаха по безспорен и категоричен начин на първо място, че са ползвали и обработвали почва от 10 години изцяло имотите, възстановени на наследниците на И. Т., както съда констатира по-горе по първия иск по чл.108 ЗС. От разпита на свидетелите не се установи по категоричен начин кои от процесните ниви са обработвани за времето от възстановяването им през 1994 г до завеждане на ИМ в съда , като разпитаните по делото свидетели заявяват, че до 1999 г. нивите в землището на с.Л. са били обработвани в зем. кооперация в селото, а след обявяването им в ликвидация през 1999 г до 2005/2006 г. земите били пустеещи, като единствено по отношение на нивата в М. „***” има показания, че е обработвана първо от бащата на ответничките, а след смъртта му от съпруга на И. Т. – Г..
От представените от ответниците писмени доказателства се установи, че в период 2008/2009 г И. Т. - Г., а само през 2009 г. и отв. Т.Т. са подали до ДФЗ заявление за подпомагане, но от тези документи не става ясно дали процесните зем. земи възстановени на наследниците на М. Ив.М. и на И. И. Т. / А./ , са заявени като обработвани от двете ответници. Единствено от приложеното споразумение от 04.09.2008 с вх. № *** г на ОСЗ „Земеделие”Е. се установява, че през 2008 г И.М.Т. е взела участие при постигане и подписване на споразумение в с. Л. съгл. чл. 9 от ЗЗД и чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ – за създаване на масиви за ползване на зем. земи в землището на с. Л. по споразумение между собствениците и/или ползвателите им и при подписването на този протокол – споразумение от 2008г. тя е посочила, че ползва лично всички имоти , възстановени на наследниците на М. Ив.М. и И. И. Т..
Другите писмени доказателства представени от ответниците – ф-ра № *** г.и приложените към нея квитанции и три броя скици на имоти *** г.; *** г. и *** г., ф-ри с № *** г.; №*** г. ; № *** ;***.; № *** г. и № *** г., установяват само, че техният баща М. Т.М. през 1997 г. е поискал от ЕТ”***” трасировка на три имота в с. Л. , възстановени на наследниците на М. Ив. М. в м.”***”, „***” и „*** ***”, а не на него лично и след извършването му е заплатил услугата , както и че в периода от 19995 г до 1998 г М. Т.М. е заплащал на ЗПК „***” с. Л. извършвани селскостопански дейности – оран, дисковане, сеитба и др., като с това се установява, че същият е обработва зем.земи, но не и къде са се намирали тези земи и чия собственост са те, както и в качеството на едноличен собственик или като сънаследник е обработвал земите М. Т.М..
На следващо място не се установи по категоричен начин, вкл. и от гласните доказателства по делото, че ответниците са променили намерението си да владеят имотите възстановени на наследниците на И. Т., като свои и това да е било обективирано пред сънаследника Г.Т., т.е. да са отблъснали по някакъв начин владението на последния , като напротив от договор за наем на зем.земи от 27.08.2009 г. е видно, че ищеца Г.Т. е отдал под наем процентите три ниви, възстановени на наследниците на И. Т. на третото лице – „Лалковците”ЕООД за стопанската 2009/2010 г, т.е. времето през което двете ответници са признати за собственици по давностно владение на процесните ниви в пълен обем.
Разпитаните по делото свидетели не установиха факта за завладяване на ответниците на частите на ищеца Г. Т., няма данни промяната в основанието , да е дошла до знанието на последния, нито пък той да не е допускан в имота. Никой от разпитаните по делото свидетели не установи факти, с които ответниците да са обективирали спрямо ищеца Г.Т.М. намерението си да своят имотите , възстановени на наследниците на И. Т..
Изложените съображения обосновават извода, че ответниците са били обикновени държатели на имотите и не са владели същите, поради което и правото на собственост на същите на заявеното основание – наследство по придобивна давност, не се доказа в претендирания размер.
В настоящия случай се установи също от гласните и писмени доказателства, че ответниците към настоящия момент владеят процесните три имота в пълен обем. В отговора към ИМ те са заявили, че те упражняват фактическа власт и владеят имотите след 1994 г. повече от 10 години и се легитимират като собственици с нот. Аст *** г., което представлява признание на факта че имотите се владеят към настоящия момент и от тях. Предвид на това съда приема за установен и втория елемента на ревандикационния иск, че описаните в ИМ недвижими имоти, респ. ½ ид.ч. от имотите, възстановени на наследниците на И. Т. /А./ към момента на предявяване на иска 07.09.2011 г., както и към настоящият момент, се намират във владение на ответниците по делото. По делото липсват данни за наличие на валидно правно основание, оправдаващо това владение. Не се доказа твърдението на ответниците, че те са изключителни собственици на процесните зем.земи, първите по силата на наследство и давностно владение, а вторите по силата на СИО в качеството на техни съпрузи. Както се посочи по-горе оборена е доказателствената сила на представеният по делото констативен нот.акт *** г. и се установи, че имотите не са придобити по давност от ответниците по делото.
Предвид на изложеното съда счита че ищеца Г. Т. М. като наследник на И. Т. / А. / , не е изгубил своята ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесните три имота след възстановяването им и за съсобстевник по наследство с ответниците . Съгласно нормите от чл. 5 от ЗН ищецът Г.Т.М. от една страна и заедно от двете ответници – И.М.Т. – Г. и Т.М. от друга страна , като низходящи наследници на И. Т. /А./, поч. на 06.12.1979г., получават по ½ идеална част от възстановените зем.земи, поради което предявеният от ищеца Г. Т.М. иск по чл.108 от ЗС се основавателен и следва да бъде уважен в посочения размер – за ½ ид.ч., която той притежава от възстановените по реда на ЗСПЗЗ зем.земи на наследниците на И. Т.А., като ответниците бъдат осъдени да предадат на този ищец в качеството му на сънаследник владението върху 1/2 идеална част от процесните три зем. земи в землището на с.Л..
Искането по чл. 537 от ГПК за отмяна на нот.акт е последица от уважаването на основния иск по чл.108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.537,ал.2 от ГПК, когато охранителния акт засяга правата на трети лица породеният от това е спор, ако е за гражданско право се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта, като при уважаване на иска издаденият акт се изменя или отменя. С оглед уважаването на исковете по чл.108 ЗС процесния констативен нот.акт следва да бъде отменен в частта, в която са засегнати правата на ищците – сънаследници.
На осн . чл. 115 ал. 1 и ал. 2 от ЗС следва да се даде на ищците 6-месечен срок от влизане на настоящото решение в сила за отбелязването му в Службата по вписванията при ЕРС, като в противен случай след изтичането на този срок вписването на ИМ губи действието си.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направени разноски по делото в общ размер на 1606.00лв , съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното ЯРС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.М.Т. – Г. , ЕГН **********,*** , Т.М.Т., ЕГН **********, Б.Х.Т. , ЕГН********** *** и Г.Л.Г., ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на Е.Ж.И. ЕГН ********** ***, П.И.М. ЕГН ********** ***, З.И.Т. ,ЕГН **********,***, Е.Т. Д. ,ЕГН **********,***, К.Т.Х. , ЕГН ********** ***, Я.Т.М., ЕГН **********,***, Г.Т.М., ЕГН ********** ***, Г.Т.И., ЕГН **********,***, М.В.И., ЕГН **********,***, В.А.И., ЕГН **********,***. и В.А.И., ЕГН ********** ***. на основание чл. 108 от Закона за собствеността в качеството на съсобственици ВЛАДЕНИЕТО ВЪРХУ 10/12 идеални части от съсобствените им по наследство от М. И.М. , б.ж. на с. Л., починал на 11.05.1951 г., земеделски имоти находящи се в землището на с. Л. както следва: 1.Нива с площ от 28.106 дка, в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л., 2.Нива с площ от 42.599 дка в М. „***” съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л.; 3. Нива с площ от 9.602 дка, в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л. и 4. Нива с площ от 25.400 дка, в М. „*** ***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л..
ОСЪЖДА И.М.Т. – Г. , ЕГН **********,*** , Т.М.Т., ЕГН **********, Б.Х.Т. , ЕГН********** *** и Г.Л.Г., ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на Г.Т.М., с ЕГН ********** *** на основание чл. 108 от Закона за собствеността в качеството на съсобственик ВЛАДЕНИЕТО върху ½ идеална част от съсобствените им по наследство от И. И. А. / Т./, б.ж. на с. Л., починала на 06.12.1979 г. , земеделски имоти, находящи се в землището на с.Л. както следва: 1. Нива с площ 8.004дка в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л.;2. Нива с площ от 14.001 дка , в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л. и 3. нива с площ от 7.002 дка , в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л..
ОТМЕНЯ НТ за право на собственост върху недвижим имот , издаден въз основа на обстоятелствена проверка *** , том *** по описа на Н Ж.Р., с рег. *** на НК и район на действие – РС – Е., с който ответниците И.М.Т. – Г. с ЕГН ********** и Т.М.Т. с ЕГН **********, са признати за собственици на следните недвижими имоти находящи се в землището на с. Л. както следва: : 1.Нива с площ от 28.106 дка, в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л., 2.Нива с площ от 42.599 дка в М. „***” съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л.; 3. Нива с площ от 9.602 дка, в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л. и 4. Нива с площ от 25.400 дка, в М. „*** ***”, съставляваща имот № 29.056 по плана за земеразделяне на с. Л., В ЧАСТТА над 2/12 /две дванадесети/ идеални части от тези имоти, както и В ЧАСТТА, с която И.М.Т. – Г. и Т.М.Т. са признати за собственици на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Л. както следва: 1. Нива с площ 8.004дка в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л.;2. Нива с площ от 14.001 дка , в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л. и 3. нива с площ от 7.002 дка , в М. „***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. Л., НАД ½ /една втора/ идеална част.
ДАВА на ищците Е.Ж.И., П.И.М., З.И.Т., Е.Т. Д., К.Т.Х., Я.Т.М., Г.Т.М., Г.Т.И., М.В.И., В.А.И. и В.А.И. шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение за отбелязването му в Службата по вписванията, съгласно чл. 115 , ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА И. М.Т. – Г., Т.М.Т., Б.Х.Т. и Г.Л.Г. да заплатят на ищците Е.Ж.И., П.И.М., З.И.Т., Е.Т. Д., К.Т.Х., Я.Т.М., Г.Т.М., Г.Т.И., М.В.И., В.А.И. и В.А.И. направените по делото разноски в общ размер на 1606.00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: