№ 3653
гр. Варна, 03.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102583 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е образувано по искове на К. В. И., ЕГН**********, с
адрес по делото с. Р., общ. Д. ч., обл. Варна, срещу 1/ В. В. И.,
ЕГН**********, с адрес по делото гр. С., ул.„Д. Б.“ №7; 2 /Д. Г. Г.,
ЕГН**********, адрес по делото с. Р., общ. Д. ч., обл. Варна; и 3/ И. Ц. Г.,
ЕГН**********, адрес по делото с. Р., общ. Д. ч., обл. Варна, с правно
основание на искаовете чл.62, ал.4 от СК и чл.69 от СК, за установяване че
отв. В. В. И. не е баща на детето К. В. И., родено на 14.07.2003г. и вписано
към момента с произход от него, след което за установяване, че отв. Д. Г. Г.
е биологичен баща на детето К. В. И., родено на 14.07.2003г., при съответна
промяна на имената на детето.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че отв. В. В. И. и И. Ц. Г. са бивши съпрузи, бракът
между които е бил сключен на 23.08.1997г. и прекратен с развод с решение
№392/06.02.2008г. по гр. д. №222/2007г., ВРС.
Твърди обаче, че фактическата раздяла между бившите съпрузи е била
настъпила още през м.08.2002г., когато И. Г. заживяла на семейни начала с
отв. Д. Г., с когото на 27.03.2008г. сключила втори брак.
На 14.07.2003г. се родило детето (ищецът К. И.), което поради
презумпцията на чл.61, ал.1 от СК било вписано с произход от отв. В. И., но
това не бил биологичния му баща. От м.08.2002г. И. Г. живеела на семейни
начала с отв. Д. Г., не поддържала никакви отношения със съпруга си В. И.,
имала интимни контакти само с отв. Д. Г., който поради това бил и
биологичния баща на детето. С последния ищецът асоциирал баща си през
всичките си години до пълнолетие.
1
Въпреки че между тримата ответници не е имало спор за изложеното,
при раждането детето било вписано с произход по бащина линия въз основа
на презумпцията на чл.61, ал.1 СК. Последната ищецът моли да бъде оборена
по делото, да бъде отречен произхода му по бащина линия от първия
ответник и да бъде установен действителният му биологичен произход от
втория ответник.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК отв. И. и Д. Г.и представят писмен отговор, с
който признават изцяло фактическите твърдения и правните му изводи,
признават и предявените искове, които молят да бъдат уважени.
В срока по чл.131 ГПК отв. В. И. (чрез особен представител), депозира
писмен отговор, с който счита исковете за допустими. Не възразява срещу
фактическите твърдения на ищеца, като при доказване на същите счита
исковете и за основателни. Моли за решение според доказателствата.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: факта на раждането на детето с установен произход от
майката; че първият ответник е вписан в акта за раждане на детето, като баща,
въз основа на законовата презумпция за това; че действителният произход на
детето не е от първият ответник, защото не е могло да бъде заченато от него, с
което и че презумпцията на чл.61, ал.1 СК е оборена за случая, въз основа на
сочените твърдения; че детето е заченато от сочения баща - вторият ответник.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всеки от ответниците следва да докаже положителните твърдения,
на които базира оспорванията си.
По предварителните въпроси: При преценка за редовност и допустимост
съдът не констатира пороци.
По доказателствата: Представените от страните писмени такива следва
да бъдат допуснати до прилагане по делото.
На ищеца следва да се допусне един (с оглед липсата на съществен спор
с ответниците) свидетел при режим на водене за доказване на: отношенията
между вписаните в акта за раждане родители преди раждането; за наличието
или липсата на интимна близост в съответните периоди; вероятният период
на зачеването на детето; липсата на интимни отношения на майката с други
мъже към същия период; отношенията на страните по делото след раждането.
Замолената кръвно-групова експертизи е допустима и относима, с оглед
на което следва да се допусне, като на осн. чл.7 ГПК следва да се определят
от и условията на експертизата.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото
2
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 15.12.2022г. от 09.30часа, за
които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с
настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените от страните
писмени доказателства.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води в о.с.з. един свидетел за
доказване на: отношенията между вписаните в акта за раждане родители
преди раждането; наличието или липсата на интимна близост в съответните
периоди; вероятният период на зачеването на детето; липсата на интимни
отношения на майката с други мъже към същия период; отношенията на
страните по делото след раждането.
* ДОПУСКА акушеро-гинекологична и кръвно-групова експертиза,
вещото лице по която след запознаване с материалите по делото, с относима
налична медицинска документация относно бременността на майката и
раждането на детето, след запознаване представени от страните
удостоверения за кръвно-груповата им принадлежност (които да бъдат
представени и по делото, като част от експертизата, или от страните,
като доказателства), да даде заключение по следните въпроси:
1/ Какъв е вероятният период (широк и тесен диапазон) на зачеването на
лицето К. В. И., ЕГН********** ?
2/ Възможно ли е и доколко Д. Г. Г., ЕГН**********, да е биологичният
баща на лицето, с оглед на биологичните принципи при унаследяването на
кръвните групи на лицата.
ОПРЕДЕЛЯ начално възнаграждение за изготвянето на експертизата в
размер на 250.00лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаване.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме
за недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране
на допуснати от съда доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Станислав Славчев, което да бъде
призовано след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., както и че следва да уведоми своевременно съда
при невъзможност за изготвяне на експертизата от обективен характер, на
3
осн. чл.196 и чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4