№ 22541
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110155921 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Гаранционен фонд е предявил иск по чл.558, ал.7, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД срещу Е. Р. В. за сумата от 921,48 лева – регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Ф*“ с рег. №
СО *, които са причинени при ПТП от 15.09.2021г. в гр. София, по бул. „Царица Йоана“, по
вина на ответника при управление на л.а. „Ф*“ с рег. № СВ *, който към датата на събитието
не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва от 22.02.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12197/2024г. на СРС, 64 – ти състав.
Искът се основа на твърдения за възникнало пътнотранспортно произшествие от
15.09.2021г. в гр. София, по бул. „Царица Йоана“, настъпило по вина на ответника при
управление на л.а. „Ф*“ с рег. № СВ *, който поради неспазване на необходимата дистанция
е застигнал и ударил спиращия пред него „Ф*“ с рег. № СО *. При ищеца била заведена
щета, по която за нанесените вследствие на процесното произшествието щети върху „Ф*“ с
рег. № СО * било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 908,48 лева.
Ответникът чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска, включително и по
размер. Направил е възражение за изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е платил обезщетение за щети, настъпили при
ПТП, възникнало на територията на Република България, което е предизвикано поради
противоправно поведение на ответника в качеството му на водач на МПС, което обичайно се
намира на територията на Република България и към датата на настъпване на събитието
ответникът в качеството му на водач на МПС е нямал сключена застраховка Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и размерът на щетите, настъпили вследствие на
произшествието, към датата на събитието.
1
Съдът приема за установено, че на 15.09.2021г. ответникът Е. Р. В. при управление на
л.а. „Ф*“ с рег. № СВ * в гр. София, по бул. „Царица Йоана“ с посока на движение към бул.
„Добринова скала“ пред бл.346 поради неспазване на дистанция застигнал и ударил
спиращия пред него л.а.„Ф*“ с рег. № СО *.
За да направи посочените по – горе изводи, съдът взема предвид приетия като
доказателство протокол за ПТП № 1782952/16.09.2021г., съставен след посещение на орган
на полицията на основание чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Iз – 41/12.01.2009г. Този протокол не
се ползва с обвързваща съда доказателствена сила в частта относно отразения в него
механизъм на произшествието, защото настъпване на произшествието пряко не е възприето
от длъжностното лице (арг. от противното чл.179, ал.1 ГПК). В протокола обаче са отразени
други обстоятелства, пряко възприети от орган на полицията при посещение на
местопроизшествието – като участници в събитието, видими щети по автомобилите,
състояние на пътната настилка и др., като по отношение на посочените обстоятелства
протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила (чл.179, ал.1 ГПК)
и тези обстоятелства са от значение за установяване на поведението на участниците и
причините за инцидента.
От приетото като доказателство удостоверение с рег. № 433200-110392/ 27.10.2021г.
на СДВР отдел „Пътна полиция“ (л.9 от делото) се установява, че във връзка с процесния
пътен инцидент е ангажирана административно – наказателната отговорност на ответника за
нарушение на нормата на чл.23 ЗДвП чрез издаване на наказателно постановление № 21-
4332-021429/21.10.2021г., което не е влязло в сила, защото не е връчено.
Предвид така събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, съдът приема, че процесният инцидент е възникнал поради противоправно
поведение на ответника в качеството му на водач на л.а. „Ф*“ с рег. № СВ *, който е
допуснал нарушение на нормата на чл.23 ЗДвП. По делото няма твърдения, нито данни, чрез
които да се оборва презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД.
Не е спорно по делото, а и от приетата като доказателство справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд на база подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисите,
към датата на процесното събитие по отношение на МПС с рег. № СВ * е нямало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От събраните писмени доказателства се установява, че при ищеца по повод
процесното събитие е заведена щета № 21110270/2021г. за изплащане на обезщетение на
увредения Димитър Иванов Стоянов за щети върху л.а.„Ф*“ с рег. № СО * и такова е
изплатено в размер на 908,48 лева на 01.10.2021г. (платежен документ – л.20 от делото).
След изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1 КЗ ищецът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му – чл.558, ал.7 КЗ.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника признава
размера на причинените щети, след което съдът обяви като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че нанесените вследствие на процесното събитие щети върху л.а.
„Ф*“ с рег. № СО * са в размер на сумата от 908,48 лева.
Съгласно чл.558, ал.7 ЗК след изплащане на обезщетението на увреденото лице
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. При това съдът
приема, че в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане в размер на
претендираната сума от 921,48 лева, формирано като сбор от изплатеното обезщетение от
908,48 лева и 15 лева – ликвидационни разноски, чийто размер съдът намира за доказан на
основание чл.162 ГПК.
2
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че суброгационното
право на ищеца е погасено по давност. Това право се погасява с общата петгодишна давност
(чл.110 ЗЗД), доколкото в закона не е предвиден друг давностен срок и последният започва
да тече от настъпване изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД. В случая вземането
става изискуемо с плащане на обезщетение на уведеното лице, защото от този момент
ищецът може да встъпи в правата на увреденото лице – арг. чл.558, ал.7 КЗ - в този смисъл
Постановление на Пленума на ВС № 7/1997г., решение № 667/09.10.2008г. по т.д. №
295/2008г. на ВКС, II ТО. Като се има предвид, че с предявяването на иска давността се
прекъсва – чл.116, бл.“б“ ЗЗД, следва, че от момента, в който вземането е станало изискуемо,
а именно с плащането, извършено на 01.10.2021г. (видно от платежния документ), до
предявяване на иска – 28.02.2024г. с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – чл.422, ал.1 ГПК, не е изтекъл приложимият петгодишен давностен срок.
Предвид горното искът е основателен и следва да се уважи така, както е предявен.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът, на който за
настоящото производство следва да се присъдят разноски в общ размер от 625 лева
(държавна такса – 25 лева, депозит за особен представител – 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 200 лева на основание чл.78,
ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото)
и за заповедното производство – 75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Е. Р. В., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Плевен“ № 1, вх.В, ет.3 – адв. Д., дължи на
Гаранционен фонд, адрес : гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, на основание чл.558,
ал.7, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 921,48 лева – регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Ф*“ с
рег. № СО *, които са причинени при ПТП от 15.09.2021г. в гр. София, по бул. „Царица
Йоана“, по вина на ответника при управление на л.а. „Ф*“ с рег. № СВ *, който към датата
на събитието не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва от 22.02.2024г. (дата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12197/2024г. на СРС, 64 – ти
състав.
ОСЪЖДА Е. Р. В., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Плевен“ № 1,
вх.В, ет.3 – адв. Д., да плати на Гаранционен фонд, адрес : гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет.4, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 625 лева – разноски за настоящото
производство и сумата от 75 лева – разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG66 UNCR 7630 1009 5185 01, BIC : UNCRBGSF, „Уникредит Булбанк“
АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3