Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 6022 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск от Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
***против „Е.П.“ АД , с правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът моли съда да
постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо, че Т.И.Т.
не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК: ***,
сумата общо в размер на 2832,72 лв.
дължима: по фактура № ***/14.01.2019г.
за периода от 21.11.2018г. -23.12.2018г. сумата от 674,83 лв., по фактура № ** /13.02.2019г. за периода от 24.11.-23.01.2019г. сумата от 900 лв., по
фактура № ***/13.03.2019г. за периода от
24.01.2019г.-23.02.2019г. за сумата от 754,86 лв. и по фактура № *** за периода от 24.02.2019г.-23.03.2019г. за сумата от 503.03 лв., за партида с клиентски № **********
и аб.№ **********, с адрес на потребление в гр.Варна,
***.
Ищецът
твърди, че е клиент на ответника по договор за доставка на електрическа енергия
за обект с адрес на потребление в гр.Варна, ***по партида с клиентски № *** и аб.№ ***.
Твърди, че
през месец юни 2018 г., при
възникнали у ищеца съмнения относно съществено разминаване в отчетената и
действително потребена електрическа енергия, същия е
инициирал извършването на проверка от страна на „***. В резултат на извършената
проверка, с писмо с изх. № 4867738/22.06.2018 г., г-н Т. е уведомен, че не са
констатирани повреди в средството за търговско измерване на консумираната
електроенергия. С протокол № М ***/17.05.2018 г. е монтиран нов електромер с
фабричен № 1127031800279136, поради
изтичащ срок на валидност на предходния. Със същото писмо г-н Т. е уведомен, че
независимо от установените завишения на показанията, от тези отчетени през предходните
периоди, не са налице основания за преразглеждане на отчетените и въведени в
информационната система на *** АД количества енергия. При така
установената от извършената проверка фактическа обстановка, ищецът сочи, че е
продължил да заплаща отчетената и начислена от ответното дружество електрическа
енергия.
Ищецът
твърди, че при издаването от *** на фактурите за месеците ноември и
декември 2018 г. и
януари, февруари и март 2019 г., отново констатира необичайно
разминаване в отчетената и начислена и действително потребената
електрическа енергия, при наличието на многократно по-високи стойности на
отчетената енергия в сравнение с предходни месеци. Отново депозирал молба пред „***, с която е оспорил отчетните
показания на електромера и е поискал извършването на проверка. За проверката е
съставен протокол №
1026070/08.03.2019 г. Ищецът
излага, че с писмо № 5061377/25.03.2019
г., е уведомен, че след извършването на обстойна проверка, дружеството не е
констатирало нередности и отказва да извърши корекции, тъй като измерената от
електромера електроенергия била точно въведена в информационната система.
Ищецът
твърди, че е обективно невъзможно така начислените количества на отговарят на
реално потребените, тъй като за процесиите периоди не
е извършвано завишаване в употребата на електрически уреди от страна на
абоната. Твърди, че така начислените количества не са консумирани от ищеца и
съответно същият не дължи плащания по издадените фактури. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на исковете.
Твърди, че в договорните отношения между страните, по
силата на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия и по отношение на
ищеца важат ОУДПЕЕ. Сочи, че по
отношение на ищеца са издадени фактури за реално консумирана ел.енергия за
периода от 14.01.2019г. до 15.04.2019г. и са издадени на основание чл.18а,ал.2
от ОУ-***. Ответникът
твърди, че ищецът е потребил начисленото количество
ел.енергия.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Съгласно Констативен протокол № 1026070 на 08.03.2019 г. служители на "Енерго електроразпределение север"
АД са извършили проверка в обект, находящ се в гр.Варна , Кочмар 25 с аб.№ ********** , демонтирали СТИ и изпратили за проверка с
показания нощнаа-6355, дневна-8591 и върхова-5689.
Протокола е подписан от клиента Т.Т..
Видно от протокол №М 1302536 за
монтаж/демонтаж на електромер на 17.05.2018г. служители на *** са монтирали нав елетромер
№ *** на обакт с кл.№ ********** и аб.№ *** в м-*** с клиент Т.И.Т..
По делото са представени процесните фактури № №
**********/14.01.2019г. за периода от 21.11.2018г. -23.12.2018г. сумата от
674,83 лв., по фактура № ********** /13.02.2019г. за периода от
24.11.-23.01.2019г. сумата от 900 лв., по фактура № **********/13.03.2019г. за
периода от 24.01.2019г.-23.02.2019г. за сумата от 754,86 лв. и по фактура №
********** за периода от 24.02.2019г.-23.03.2019г. за сумата от 503.03 лв., за партида с клиентски № **********
и аб.№ **********, с адрес на потребление в гр.Варна,
***.
От заключението на СТЕ прието от съда и
неоспорено от страните се установява, че процесните количества
електроенергия са отчетени от СТИ. Общият размер потребена
ел.енергия и отчетена от уреда е 14 603 квч.
Присъединителното съоръжение-електромер е с ток 100 А. Отчетените от електромер
за процесния период от 120 дни са 14 603 квч. Начислените
количества ел.енергия са вследствие на редовен отчет и реално снети показания
от електромер с фабричен № 1127031700279136, който е отчитал потребяваната ел.енергия в обекта за процесния
период от 120 дни. Не е извършена корекционна
процедура. Електромерът е произведен през 2018г. Същата година е минал
задължителната проверка в БИМ. Срокът му на метрологична годност е 4 години и
изтича в края на 2022г. Количествата ел.енергия отчетени от процесния
електромер и отразени във фактурите са правилно остойностени,
съобразно утвърдените от КЕВР за съответните периоди цени. Уредът при
монтирането е бил с нулеви показания във всичките тарифи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
За да отблъсне успешно предявения
срещу него отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при условията на
главно и пълно доказване, че претендираната от него по фактури № №
**********/14.01.2019г. за периода от 21.11.2018г. -23.12.2018г. за сумата от
674,83 лв., по фактура № ********** /13.02.2019г. за периода от
24.11.-23.01.2019г. за сумата от 900 лв., по фактура № **********/13.03.2019г.
за периода от 24.01.2019г.-23.02.2019г. за сумата от 754,86 лв. и по фактура №
********** за периода от 24.02.2019г.-23.03.2019г. за сумата от 503.03 лв., за партида с клиентски № *** и аб.№ ***, с адрес на потребление в гр.Варна,
***суми са дължими.
В
контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване
от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена
електроенергия, както и нейния размер.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има
задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Процесните правоотношения се
регламентират от нормите на Закона
за енергетиката (ЗЕ) и Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл.
83, ал. 1, т. 6, вр. ал.
2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл.
95а, ал. 2 ЗЕ снабдяването с ел.енергия е услуга в обществен интерес и се
предоставя въз основа на договор при общи условия и в условия на равнопоставеност. Разпоредбата на чл. 98а
ЗЕ сочи от своя страна и задължителните реквизити на тези общи условия по
отношение продажбата на ел.енергия на крайните клиенти – потребители на
енергийни услуги. Крайният снабдител с ел.енергия публикува общите условия
най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. Според §1, т.41б
ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия от
доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Същият §1, т. 27г
визира определение за понятието "краен клиент" и това е клиент, който
купува ел.енергия за собствено ползване.
Съгласно чл. 2, т. 1 и т. 9 от приложените
Общи условия, потребител клиент е лице, което купува ел.енергия, като е
направено разграничение между битов и небитов клиент в съответствие с нуждите,
за които се закупува ел.енергията. Съобразно чл. 4, ал. 1 от ОУ клиент може да
бъде и друго лице-ползвател на имота, различно от собственика, при условие, че
последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това,
като ал. 2 предвижда, че всички фактури се издават на лицето, явяващо се
клиент.
По делото не се спори, че ищецът е потребител
на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер е бил присъединен към ел. мрежа. Неоснователни са и възраженията на
ответника, че количествата ел.енергия, обективирани в
процесните фактури не са доставени и потребени от него.
Начисленото във фактурите количество на
доставена ел.енергия отговаря на данните по справката за потребление от 24.11.2018г.-23.03.2019г.
От заключението по СТЕ се, установява че начисленото за процесния
период количество от 14603 квтч може да бъде
доставено и потребено. Следва да се има предвид, че
оспорването на доставката на ел.енергия е бланкетно и
не е придружено с конкретни възражения. Липсват конкретно наведени твърдения в
тази връзка – липсва ли въобще потребление, колко е в действително потребеното. Поради и което с оглед на закрепения в чл. 22,
ал.1 ОУ начин на отчитане – фактуриране въз основа на предоставени от "Енерго Про Мрежи"АД данни за
измерено количество ел.енергия не може да разколебае доказателствената
стойност на справката и фактурата. Дължимата от потребителя цена се заплаща
съобразно количеството консумирана енергия, измерена със средство за техническо
измерване след отчитането му.
Видно е от материалите по делото и то най –
вече на базата на приложената по него, и неоспорена от страните Съдебно техническа
експертиза, че не се касае за корекционна процедура, по смисъла на чл.38 от ОУ. В
настоящия процес стана ясно, че Средството за търговско измерване (СТИ) през процесния
период 24.11.2018г. до 23.03.2019г. е бил годно средство от метрологична гледна
точка за измерване на ел. енергия. Напротив СТИ е редовно, функционирало е
нормално и няма доказателства за противното през сочения период от време.
Неоснователни са доводите на ищеца, че за процесния период е имало съществено завишение на
количествата електро енергия претендирана от
ответника. Предвид, че процесния период касае зимен
сезон е напълно логично през него потребеното
количество електроенергия да се увеличи.
Поради изложеното съдът приема, че е налице
извършена доставка на ел.енергия по количество и стойност, начислена от ищеца в
процесните фактури. Следователно предявеният иск е неоснователен
и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените в исковото производство разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП и
160 лв. за ССЕ или общо 260 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.И.Т. с ЕГН **********, с адрес ***,м-*** иск срещу „Е.П.“
АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** за установяване, че не
дължи на ответника сумата от 2832,72
лева (две хиляди осемстотин тридесет и
два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща дължима главница за
незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/14.01.2019г. за периода от 21.11.2018г. -23.12.2018г., по
фактура № ********** /13.02.2019г. за периода от 24.12.2018г.-23.01.2019г. , по
фактура № **********/13.03.2019г. за периода от 24.01.2019г.-23.02.2019г. и по
фактура № ********** за периода от 24.02.2019г.-23.03.2019г. за партида с клиентски № **********
и аб.№ **********, с адрес на потребление в гр.*** на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.И.Т. с ЕГН
**********, с адрес ***, м-ст Кочмар 25
да заплати на “Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 260 лв. (двеста и шестдесет лева) разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: