№ 105
гр. Попово, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20243520100076 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от “*****” АД с ЕИК: ***** с адрес: гр.
В*****, представлявано от П. С. Я. Д., Д. Д, действащи чрез: юрисконсулт Е. М., ПРОТИВ:
Н. Г. Х. с ЕГН: ********** с адрес: с. ******, за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата от 173.44 лв., представляваща главница за
консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 20.09.2021-18.02.2022г., както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 34.56 лв. представляваща мораторната лихва
от падежа им до 26.10.2023г..
Претендира се деловодни разноски.
Ищецът "****" АД твърди, че Н. Г. Х. е клиент на дружеството с клиентски номер
№: ***** с абонатен номер №: **** за обект на потребление в с. С..
Според Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„****“ АД, клиентът се задължавал да плаща стойността на използваната електрическа
енергия в определени срокове и по определен начин, както е установено в тези Общи
условия, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. При невъзможност за плащане в срок, се начислявало обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Към момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК Н. Г. Х. имал
неизплатени задължения в общ размер на 208 лв, включващи неплатени фактури и
обезщетение за забава.
Моли се за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал
писмен отговор с който оспорва исковете, като възразява, че липсвал конкретен договор за
доставка на електрическа енергия, съдържащ съответните права и задължения на
потребителя и в който е установена цената за извършваните доставки. По делото не бил
представен нотариален акт или друг титул за собственост на имота на Н. Г. Х., от който да се
установи на какво правно основание трябва да бъде прехвърлена партидата на негово име.
Въз основа на изложеното, се моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Е.
М.. Процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, като моли за
уважаване на заявените с нея претенции. Претендират се разноски.
1
Ответникът Н. Х. се представлява от особения си представител адв. И. Ц., който моли
за цялостно отхвърляне на исковете.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД
На 06.11.2023 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 173.44 лв. - главница за
незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода от 29.10.2021г. до 28.02.2022г за
обект с абонатен номер и адрес: Абонатен № ****, с. С., 0, 198, с клиентски № ***** и за
сумата от 34.56 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от датата на падежа на
фактурите, до 26.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /06.11.2023г./, до
окончателното изплащане на задължението, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№642/2023 г. по описа на РС-Попово и е издадена Заповед за изпълнение №300/08.11.2023 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника на осн. чл.47 от ГПК. С Определение
№580/22.12.2023 г. е дадено указание от съда по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си.
В изпълнение на дадените указания, са предявени настоящите искови претенции.
Ищцовото дружество „****”-АД-град В. е краен снабдител по смисъла на чл.98а от
Закона за енергетиката/ЗЕ/.
На основание чл.98а, ал.4 от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия /ОУ
ДПЕЕ/ на "****" АД потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
"*****" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и
закупува същата от „****“ АД.
Съгласно чл. 17 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на "****" АД, Одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР: Потребителят се
задължава: 1. да подаде заявление за продажба на електрическа енергия по образец, ведно с
изискуемите от "****" АД документи; 2. да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия; 3. да
съобщава на "****" АД в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка промяна в
данните по чл. 12, ал.1 от настоящите Общи условия, както и за промени свързани със
собствеността относно обекта, в който "****" АД доставя електрическа енергия; 4. в
случаите, когато имот, снабдяван с електрическа енергия за стопански нужди, се използва
или предоставя на други лица за битови нужди, потребителят е длъжен да уведоми за това
"****" АД в 30-дневен срок от започването на използването или от предоставянето на
имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ снабдяването с ел. енергия е услуга в
обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи условия и в условия на
равнопоставеност. Разпоредбата на чл. 98а ЗЕ сочи от своя страна и задължителните
реквизити на тези общи условия по отношение продажбата на ел. енергия на крайните
клиенти – потребители на енергийни услуги. Крайният снабдител с ел. енергия публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила
за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане.
Според §1, т.41б ДР на ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който
купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Същият §1, т. 27г
визира определение за понятието "краен клиент" и това е клиент, който купува ел. енергия за
собствено ползване.
В настоящият случай съдът намира за установено по безспорен начин от
доказателствата по делото, че ответникът е краен клиент-битов потребител на
електроенергия по смисъла на Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила
по отношение на него и обектът на потребление с Абонатен № ****, с. С., 0, 198, с
2
клиентски № ***** е електроснабден. Извънсъдебно признание на този факт се съдържа в
Протокол № М 4044963/24.03.2017г. за монтаж/демонтаж на електромер, както и в
Констативен протокол №6408715/20.08.2021 г., където ответникът с подписът си е
удостоверил, че е клиент на ищцовото дружество и е титуляр на партидата, открита за
процесния обект. Без значение е в случая обстоятелството дали между страните е налице
писмен договор или не.
По делото бе прието като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване,
че сумите по издадени фактури за процесния период представляват стойността на ел.
енергията, консумирана от абоната по редовен месечен отчет за реално потребление и при
цени, определени от КЕВР.
От изложеното следва, че е налице доставена до абоната и потребена от него ел.
енергия в посоченото в справката / л. 11/ количество и същата подлежи на заплащане
съгласно правилата за продажбата по чл. 200 от ЗЗД в изпълнение на договорни задължения
от страните - чл. 79 от ЗЗД, поради което предявения иск е основателен и следва да бъде
изцяло уважен.
По иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД:
По иска с посоченото правно основание, ищецът носи тежестта да докаже, че
главното задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на претенцията
си.
Като потребител на ел. енергия ответникът е страна по договор за пренос на
ел.енергия чрез електроразпределителните мрежи на "*****", поради което същият е
обвързан от Общи условия на "*****" АД и на "****" АД, който са действали към отчетния
период. Съгласно същите, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната
ел. енергия в определените в ОУ срокове и начин, като при забава дължи обезщетение в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден, считано от падежа им.
Съгласно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕ потребителят при неплащане в срок на задължението
си за потребена ел.-енергия дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден.
Ищецът в настоящото производство успя да докаже вземането в размер от 173.44 лв.,
поради което същото се явява ликвидно.
Вземането е и изискуемо на основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия, според която
разпоредба, при консумация под 360.00 лв. месечно, потребителят заплаща използваните
количества ел. енергия, веднъж месечно в срока, указан във фактурите. Тъй като ответникът
не е заплатил на ищцовото дружество дължимите по издадените фактури суми в посочения
срок, то той е изпаднал в забава, за което дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
Така по Фактура № ФП0315407989 от 29.10.2021 с падеж 22.11.2021 върху сумата от
54.46 лв. за период на потребление от 20.09.2021 до 19.10.2021, лихвата за забава към
26.10.2023г. е 11.60 лв.
По Фактура № ФП********** от 31.12.2021 с падеж 20.01.2022 върху сумата от 96.41
лв. за период на потребление от 19.11.2021 до 18.12.2021, лихвата за забава към 26.10.2023г.
е 18.96 лв..
По Фактура № ФП0319984910 от 28.02.2022 с падеж 21.03.2022 върху сумата от 22.57
лв. за период на потребление от 19.01.2022 до 18.02.2022, лихвата за забава към 26.10.2023г.
е 4.06 лв.
Общо : 34.62 лв.
Изчисленията са направени с калкулатор „законна лихва“, находящ се на
www.calculator.bg.
Предвид изложеното, исковата претенция по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 34.56 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от датата на падежа на
фактурите, до 26.10.2023г, съдът намира за доказана в пълния заявен размер, поради което
следва да бъде изцяло уважена.
Ответникът дължи заплащане и на законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /06.11.2023г./, до окончателното погасяване на
задължението.
По разноските:
3
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В случая ищцовото дружество е направило разноски в размер на 75.00 лв. за
заплатена държава такса, и 200.00 лв. за възнаграждение на особения представител на
ответника.
Следва да се отбележи, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 25.00
лв. - реално дължимата държавна такса, а надплатената сума от 50.00 лв. подлежи на
възстановяване, в случай, че бъде поискана.
В полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Така общия размер на разноските в исковото производство, които подлежат на
присъждане в полза на ищеца е 325.00 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
В заповедното производство ищецът е направила разноски в общ размер на 75.00 лв.,
от които 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в негова полза.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. Х. с ЕГН: ********** с
адрес: с. ******, ЧЕ ДЪЛЖИ на “*****” АД с ЕИК: ***** с адрес: гр. В*****,
представлявано от П. С. Я. Д., Д. Д, действащи чрез юрисконсулт Е. М., СУМАТА от 173.44
лв. /сто седемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 20.09.2021-18.02.2022г.,
за обект с Абонатен №****, с. С., 0, 198, с клиентски № ***** и СУМАТА от 34.56 лв.
/тридесет и четири лева и петдесет и шест стотинки /, представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 26.10.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаван на заповед за изпълнение
/06.11.2023г./, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. Г. Х. с ЕГН: ********** с адрес: с. ******, ДА ЗАПЛАТИ на “*****”
АД с ЕИК: ***** с адрес: гр. В*****, представлявано от П. С. Я. Д., Д. Д, действащи чрез
юрисконсулт Е. М., СУМАТА от 325.00 лв. /триста двадесет и пет лева - разноски в
исковото производство и СУМАТА от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4