№ 310
гр. С. 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110131455 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 230,41 лева, представляваща
недължимо платена сума над главницата по договор за кредит при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане. В условията на евентуалност на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 230,41
лева, представляваща недължимо заплатена такса за експресно разглеждане по договор за
кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за кредит №.../1.. г. при
следните условия: размер на предоставената в заем парична сума – 1 300 лева; срок на
договора – 17 дни; годишен лихвен процент от 40,97%,, ГПР - 49,90 %. В общия дължим
размер на дължимата сума по кредита била включена и такса „бързо разглеждане“ в размер
на 212,94 лева. На 22.01.2024 г. ищецът погасил предсрочно задълженията си по процесния
договор за кредит, като заплатил сумата от 1 530,41 лева. Ищецът посочва, че договорът за
кредит е изцяло нищожен, тъй като клаузата, предвиждаща заплащане на договорната лихва
по кредита, е уговорена в противоречие с добрите нрави и има неравноправен характер.
Посочва, че уговорената такса за експресно разглеждане прикрива способ за натрупване на
печалба от ответното дружество, а същевременно е уговорена в нарушение на чл. 10, ал. 2
ЗПК. Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК да
конкретизира в договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Ищецът
оспорва като недействителна клаузата, уреждаща приложимия ГПР по договора за кредит,
доколкото при формиране на размера не са включени уговорените такса за експресно
разглеждане и такса за удължаване на кредита, част от общите разходи по кредита. Оспорва
посочената клауза като неравноправна, т. к. посредством нея потребителя се подвеждал
относно съответствието на ГПР със законовото ограничения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът
сочи, че ответникът не е формулирал ясно и разбираемо какви разходи формират ГПР. Сочи
че, липсата на правилно посочен ГПР в договора за кредит и непосочването на всички
формиращи го елементи, съставлява основание за прогласяване нищожността за договора за
кредит в цялост. Ищецът оспорва действителността на договора за кредита поради
допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. В условията на евентуалност ищецът
оспорва вземанията за начислена такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на
срока на кредита поради противоречие с чл. 10, ал. 2 ЗПК, чл. 33 ЗПК, противоречие с
добрите нрави. Въз основа на така изложените твърдения ищецът претендира за осъждане на
1
ответника да му заплати сумата от 230,41 лева, представляваща недължимо платена сума
над главницата по договора за кредит при начална липса на основание, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. В условията
на евентуалност ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от
230,41 лева, представляваща недължимо заплатена такса за експресно разглеждане по
договор за кредит. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В.“ ЕООД е депозирал отговор, в който оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва факта, че между П. С. И. и „В.“ ЕООД е
възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за кредит №.../1.. г.
при посочените от ищеца условия, както и че задълженията по договора са погасени
предсрочно, като от ищеца е заплатена сумата в общ размер от 1 530,41 лева. Твърди, че с
нея са погасени съответно главница – 1 300 лева, договорна лихва – 17,47 лева и такса
експресно разглеждане – 212,94 лева. Относно договорната лихва разяснява, че на основание
чл. 12.2 от Общите условия приложими към договора при предсрочно погасяване
кредитополучателят има право на съответно намаление на лихвата за предоставяне на
кредита, съответно сумата от общо дължимия по договора размер 1537,69 лева е намалена
на 1530,41 лева. Ответникът посочва, че срещу таксата за експресно разглеждане на кредита
била предоставена услуга по срочно извършване на проверка и получаване на отговор
спрямо резултата от извършената проверка за кредитоспособност на заявилото искане за
отпускане на кредит лице. Така предоставената услуга не съставлявала задължително
условие за получаване на заявената сума и не повишавала възможностите за
кредитополучателя за получи кредит. Ответникът посочва, че при сключване на процесния
договор за кредит са били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Договорът за
кредит съдържал ясно посочени ГПР, годишен лихвен процент, размер на задължението,
разпределено по пера, общата сума дължима от кредитополучателя, поради което счита, че
не са налице твърдените от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като излага
обстойни доводи. Посочва, че ищецът има качеството на кредитополучател по множество
кредитни правоотношения с ответното дружество, поради което същият разполагал с
предварителна запознатост с условията по договора и задълженията, които възникват в
негова тежест. Преди сключване на договора на разположение на ищеца била предоставена
преддоговорна информация, включително относно размера на таксата по заявената
допълнителна услуга. При така изложените съображения моли за отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни. Претендира за сторените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С окончателния доклад по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи от
доказване следните обстоятелства: наличието на възникнало договорно правоотношение
между П. С. И. и „В.“ ЕООД по силата на сключен договор за кредит №.../1.. г. за главница
от 1 300 лева за срок от 17 дни при годишен лихвен процент от 40,97%, ГПР от 49,90 %;
обстоятелството, че главницата по кредита в размер на 1 300 лева е предоставена от
кредитора и усвоена от кредитополучателя и извършено предсрочно погасяване на
задълженията по договора от кредитополучателя чрез заплащане на сумата в общ размер от
1 530,41 лева.
По делото са представени Общи условия на договор за кредит на ответника,
действащи през процесния период, в който е посочено, че таксата бързо разглеждане на
кредит представлява допълнителна услуга, която се предоставя при изрично искане на
кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставянето на отговор до 15
минути от изпращането. За заявката на допълнителната услуга за бързо разглеждане на
искането за кредит, кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане, която се
изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.
По делото са приети като писмени доказателства Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация относно условията по потребителския кредит, извлечение за
общия размер на дълга към датата на сключване на договора за кредит и платежно
нареждане от 22.01.2024г. за извършено плащане за погасяване на задълженията по кредита
в размер на сумата от 1 530,41 лева.
Настоящият състав намира, че договор за кредит 1.. г. е потребителски – страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по
2
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да
върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по
правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на
чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
В тежест на ищеца във връзка с разпределената му доказателствена тежест е да
докаже, че е заплатил претендираната сума по недействителен договор за кредит, т. е. при
начална липса на правно основание за плащане, а в тежест на ответника е да докаже
наличието на правно основание за получаване на процесната сума. От тук следва, че за
успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже възникнало
облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, както и
наличие на фактите, които водят до извод за нищожността на договора на посоченото
правно основание – противоречие със закона, съответно до извод за липса на основание за
заплащане на процесната сума.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);
„Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя (т. 2).
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай, в процесния договор в ГПР не е включено допълнителното
плащане за такса за бързо разглеждане, което не е спорно между страните по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за
експресно разглеждане на заявлението за сключване на договор не попада в приложното
поле на чл. 10а ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването /предоставянето/ на
кредита (така и Решение № 2164/02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692/2022 г. на СГС; Решение №
4852/20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667/2022 г. на СГС). Разпоредбата на чл.10а ЗПК
ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такива
действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на
3
договора за кредит. Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на
сумата от кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с
неговите задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на
кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна информация.
В случая уговорената такса за бързо разглеждане на заявката за кредит представлява
такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо
нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана. По делото липсват доказателства,
от които да се направи извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса.
Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо не
представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно.
Изложените доводи за ангажирането на допълнителен времеви и технически ресурс при
предоставяне на допълнителната услуга също не са подкрепени с доказателства, а отделно
от това предвидената продължителност на експресното разглеждане на заявката видимо
предполага формална и кратковременна проверка в противовес на изложените твърдения от
ответника. С оглед на горните съображения настоящият съдебен състав намира, че таксата
за бързо разглеждане следва да бъде включена като разход при определяне на ГПР по
процесния кредит, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПК (доколкото съставлява допълнително възнаграждение на кредитора за
извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя и отпускане на кредита) и
следва да бъде взет предвид по смисъл на § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК като част от общите разходи
по кредита).
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да надвишава пет
пъти законна лихва. При изчисляване на действителния размер на приложимия ГПР след
прибавяне на предвидената такса за бързо разглеждане се установява, че при включване на
таксата ГПР възлиза на над 1180 %. Така прилагания ГПР надхвърля 68,95%, какъвто е бил
максималният му допустим размер към датата на сключване на договора за кредит.
При така изложените съображения съдът приема, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен
действителният размер на приложимия ГПР. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че
договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери
нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за кредит № .../1... е
недействителен.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само плащането на
съответната парична сума, като в тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата при
наличие на действително правно основание.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита - в процесния случай
1 300 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая между страните е безспорно, че ищецът няма непогасени задължения към
ответното дружество, както и че ищецът е направил плащания в размер общо на 1 530,41 лв.
Ищецът претендира възстановяване на сумата от 230,41 лв. При така установената
недействителност на процесния договор за кредит в цялост и на основание чл. 23 ЗПК съдът
приема, че разликата над сумата от 1 300 лв., а именно – сумата от 230,41 лв. е платена без
основание. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не установи по
делото основание за получаване/задържане на посочената сума, поради което предявеният
4
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен до пълния предявен размер от
230,41 лв.
Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република
България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България
(обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския
съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари
2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583
лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от
цитирания закон.
Въз основа на така изложените мотиви съдът приема, че предявеният главен иск
следва да бъде уважен изцяло като основателен и ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 117,81 евро /равностойност на 230,41 лева/.
Доколкото съдът е уважил главният предявен иск, то не е настъпило условието за
разглеждане на евентуалния такъв, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът е извършил разноски в размер
на 53,30 лева за държавна такса и възпроизвеждане на препис от исковата молба.
Претендира се възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Д. Л. Ф.,
представлявал безплатно ищеца в производството.
Съдът като съобрази изложените от ответното дружество възражения срещу
присъждане на претендираното от ищеца възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ отчете фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по
делото са предявени главен иск и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В
рамките на производството е проведено едно открито съдебно заседание, в хода на което не
се е явил упълномощения процесуален представител на ищеца, като не са направени
допълнителни и доказателствени искания. Съдът приема, че изясняването на делото от
фактическа страна не предполага полагането на значителни усилия от страна на
процесуалния представител доколкото по-голяма част от подлежащите на доказване факти
са обявени за безспорни, а събраните доказателства не са в значителен обем. Размерът на
защитавания материален интерес не е значителен. Проявена е активност от процесуалният
представител на ищеца посредством заявяване на доказателствени искания за приемане на
писмени доказателства, както и подаване на писмено становище преди провеждане на
единственото открито съдебно заседание. Съдът съобрази и служебно известните му
обстоятелства (броя на производства със сходен предмет, по които адв. Ф. предоставя
безплатна правна помощ на ищеца кредитополучател, т.е. процесуалният представител е
добре запознат както с материалноправните, така и с процесуалноправните аспекти на
делата). При обсъждане на правната сложност на делото съдът отчете наличието на трайно
утвърдена съдебна практика по дела със сходен предмет. Същевременно съдът приема, че
този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на
съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да
се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. Ето защо в полза на процесуалния представител на
ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер от 400 лева, платимо
от ответника.
С оглед уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 27,25 евро /равностойност на 53,30 лв./, а в полза на адв. Ф. – 204,52 евро /
равностойност на 400 лв./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „ Д-
р Г. М. Д.“ №., ет офис № да заплати на П. С. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С.
ул. П. П. № ет, ап на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 117,81 евро /равностойност
на 230,41 лева/, представляваща недължимо платена разлика над чистата стойност на
кредита по Договор за кредит № .../1..., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2025г. до
окончателното изплащане на вземането.
5
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, с ЕИК: ... да заплати на П. С. И., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 27,25 евро /равностойност на 53,30 лв./,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, с ЕИК: ... да заплати на адв. Д. Л. Ф., САК, с адрес: гр. С. ул.
П. П. № ет, ап на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 204,52 евро /равностойност на 400
лв./, представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на П. С. И..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6