РЕШЕНИЕ
№ 13333
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110119319 по описа за 2023 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителката Е. Г. Н. лично за себе си и като процесуален субституент на детето си
В. Р. Т., твърди, че ответникът Р. Т. В. е бивш фактически съжител на пълнолетната
молителка и баща на малолетния молител. Твърди, че на 08.04.2023 г. ответникът обиждал и
псувал молителката, вечерта около 22:00 часа я заплашил с убийство и пред детето я хванал
за устата, вкарал си пръстите в нея и я издърпал със сила, а на 10.04.2023 г. сутринта
преследвал молителката пред жилището й, докато била с детето, хванал детето и със сила го
издърпал, като залял молителката пред детето с чаша кафе, която носел. Твърдят се и други
актове на домашно насилие извън процесуално-преклузивния срок по чл. 10 ЗЗДН. Моли се
за издаване на заповед за защита от домашно насилие по отношение на двамата молители.
Претендира разноски.
Молителят В. Р. Т., конституиран по реда на чл. 9, ал. 2 ЗЗДН, чрез своята майка и
законен представител Е. Г. Н., изразява становище за основателност на подадената молба.
Ответникът Р. Т. В. не оспорва, че има общо дете с молителката, както и, че на
посочените две дати е имало скандал между него и молителката. Отрича обаче да е
извършвал актове на домашно насилие против молителите. Твърди, че самата тя е
извършвала актове на домашно насилие против него. Моли за отхвърляне на молбата за
защита. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на
извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на
1
действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди
всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за
индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие,
така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за уважаване на молбата е установяването на процесните актове на
домашно насилие. При липсата на пълно и главно доказване на тези актове, молбата винаги
се отхвърля. Ако бъдат установени те, съдът допълнително изследва и както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото поведение
на извършителя и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото
лице да пострада от актове на домашно насилие.
В случая е безспорно, че ответникът е бивш фактически съжител на пълнолетната
молителка и баща на малолетния молител. Не се спори и, че вечерта на 08.04.2023 г. и
сутринта на 10.04.2023 г. ответникът и пълнолетната молителка в присъствието на
малолетното дете са се срещнали и са си спретнали скандали.
Въпросът е дали на двете процесни дати ответникът е извършил актове на домашно
насилие.
Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН действително сочи, че
на 08.04.2023 г. вечерта ответникът при скандала с пълнолетната молителка е употребил
физическо насилие – хванал я за устата, вкарал си пръстите в нея и издърпал със сила
устната, като от това съгласно съдебно-медицинското удостоверение, представено по
делото, молителката е получила нараняване на устната. Недоказано остава твърдението на
ответника, че нараняване по устната молителката е получила при ПТП, причинено от самата
молителка, няколко часа по-рано – показанията на св. Захова, които съдът кредитира като
последователни, незаинтересовани и достоверни, сочат, че свидетелката е видяла
пълнолетната молителка на живо малко след ПТП, а после, около 23 часà – и по видеочат,
като в първия момент молителката не е имала наранявания по устната, а във втория момент
2
вече е имала. Ангажираните по делото от ответника гласни доказателства, които съдът също
кредитира, сочат, че пълнолетната молителка е скандалджийка и се е държала в миналото
агресивно към ответника, но това не може да оправдае извършването на актове на
физическо насилие от ответника към нея, тъй като физическото насилие като форма на
неизбежна отбрана може да бъде приложено само при противоправно нападение с друго
физическо насилие, каквото ответникът не доказва, че пълнолетната молителка на
08.04.2023 г. е упражнила по отношение на него.
По отношение на датата 10.04.2023 г. по делото е установено от свидетелските
показания на св. Вълкачовска и В.а, доведени от ответника, които показания съдът
кредитира, че ответникът е искал да даде на детето осветена в манастир върбова клонка по
повод Цветница, както и че картонената чаша с кафе на ответника се е разляла върху
автомобил на пълнолетната молителка, но молителите, чиято е доказателствената тежест не
доказват при условията на пълно и главно доказване, не установяват акт на домашно
насилие от страна на ответника. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не обхваща поведение на
ответника на тази дата, а показанията на доведените от молителката свидетели преразказват
в тази си част твърдения на молителката.
Молбата за защита следва да се уважи във връзка с акта от 08.04.2023 г.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
Като се имат предвид всички факти по делото, естеството на извършения акт и
липсата на данни за вредни последици от него за молителите към настоящия момент, съдът
намира, че са подходящи следните мерки за закрила от домашно насилие, с който да се
преодолее поведението на ответника към молителите и да им се даде нужната защита – само
тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН (предупреждение да се въздържа от актове на домашно
насилие).
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
Съдът намира, че на ответника следва да се наложи глоба от 400 лв. – около средното
наказание, предвидено в закона.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат молителите. На молителката следва
да се възстанови сумата от 600 лв., разноски за адвокат.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
По действието на заповедта за незабавна защита:
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 11.04.2023 г., изменена с
определение от 27.06.2023 г., губи сила с постановяване на настоящото решение, тъй като тя
бива заменена с окончателната заповед за защита по делото. За по-голяма яснота заповедта
за незабавна защита следва да бъде изрично отменена от съда, на осн. чл. 253 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 110 от 11.04.2023 г.,
издадена по гр.д. № 19319/2023 г., СРС, 139-ти с-в, изменена с определение № 22527 от
27.06.2023 г. по гр.д. № 19319/2023 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА на основание чл. 15 ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на Е. Г. Н.,
3
ЕГН **********, и В. Р. Т., ЕГН **********, против Р. Т. В., ЕГН **********, във връзка с
извършен акт на домашно насилие на 08.04.2023 г. в гр. София, като НАЛАГА следните
МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Р. Т. В. , ЕГН **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на Е. Г. Н., ЕГН **********, и
В. Р. Т., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Р. Т. В. , ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА Р. Т. В. , ЕГН **********, да заплати на Е. Г. Н., ЕГН **********, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН сумата от 600 лв., разноски, сторени по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН Р. Т. В., ЕГН **********, да заплати глоба
в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Р. Т. В. , ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4