РЕШЕНИЕ
№ 4574
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д.П. Ц.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110209619 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-
004024 от 17.03.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на В. А. В., ЕГН: ********** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба срещу процесното НП се инвокират съображения
против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и
съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява, като
релевира допълнителни изложения в подкрепа на основателността на жалбата
си. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
1
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят В. А. В. е правоспособен водач на МПС.
На 25.11.2022г., около 14:22 часа в гр.София, по бул. „Околвръстен път“
до бензиностанция Шел Казичене с посока на движение от бул.
„Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, жалбоподателят В. е
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *******. Бил спрян за
проверка от служители на СДВР-ОПП и било установено, че посочения лек
автомобил имал служебно прекратена регистрация. Жалбоподателят В. не
знаел, че регистрацията на автомобила е била прекратена. Не е получавал
уведомление от СДВР-ОПП. За първи път разбрал за служебно прекратената
регистрация на автомобила по време на проверката на СДВР-ОПП. СРП с
постановление от 27.02.2023г. по пр.пр. № ******/2023г. отказала да образува
ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК срещу жалбоподателя В., поради
липсата на субективната страна на деянието.
Било съставено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-
4332-004024 от 17.03.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел
„Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с
което на основание чл. 53 от ЗАНН на В. А. В., ЕГН: ********** му е
наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00
лева и административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр.
чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя В. на 16.06.2023г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, въз основа на които е издадено обжалваното НП,
които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа
обстановка и на останалия доказателствен материал. Предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. В наказателното
производство съдът е приел, че не следва да разпитва свидетели, тъй като
липсват писмени доказателства, които да обосновават субективната страна на
конкретното нарушение.
2
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че оспорваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, довели до
ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност.
Абсолютно задължително е както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление,
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена правна норма. Освен това следва да е налице съответствие
между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна
квалификация. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза. Липсва пълно
очертаване на съставомерните факти.
Административното нарушение се явява и недоказано, с оглед тежестта
на доказване, лежаща върху административно-наказващият орган. Липсват и
писмени доказателства. Съдът намира, че административно-наказващият
орган не доказва не само обективната страна на твърдяното нарушение, но и
субективната страна.
Не са приложени доказателства дали самият жалбоподател В. е бил
уведомен от СДВР-ОПП, че регистрацията на МПС е била служебно
прекратена. Ако е бил уведомен за това обстоятелство от административно-
наказващия орган с доказателства и въпреки това, е управлявал МПС при
ясно съзнание за служебно прекратена регистрация на МПС, тогава би имало
основание съдът да изследва доказаността на субективната страна на
нарушението. Но за да се пристъпи към това, следва административно-
наказващият орган да е доказал предикатно обективната страна. В случая това
липсва. Административно-наказващият орган и актосъставителя е следвало
законосъобразно да приложат своите правомощия по ЗАНН и ЗДвП в
съответствие с принципите на правовата и демократична държава, които този
съдебен състав на съда споделя безусловно. Собственикът на моторно
превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена
служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за
точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната
съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа
на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на
прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази
поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
3
породените от нея правни последици
В заключение съдът се позова изцяло на Тълкувателно постановление
№ 2 от 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС и ОС на ВАС по тълкувателно дело
№ 3/2022 г., според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата,
без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Под
уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по
какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени
средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и
доказани всички елементи от състава на административното нарушение,
включително вината, която в административнонаказателния процес не се
предполага.
Независимо от изложеното съдът следва да се произнесе дали случаят е
маловажен, ако се приеме, че формално е извършено административно
нарушение. Отговорът е положителен. Съдът намира, че в настоящия случай
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не са
настъпили съставомерни вреди. Жалбоподателят се е прибирал от работа,
когато е бил спрян за проверка няколко дни след изтичане на срока на
временните номера на автомобила му. Спрямо жалбоподателя не са налагани
множество административни наказания по ЗДвП. Липсват вредни последици
от деянието. Това е обстоятелство, което прокурорът е отчел в
постановлението за отказ да образува ДП.
По тези съображения НП следва да бъде отменено от съда изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Страните не претендират разноски и такива не им се следват с оглед
изхода на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-004024 от
17.03.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на В. А. В., ЕГН: ********** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
4
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5