РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 1082 по описа за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на А.Б.А. срещу решение от 28.02.2017г.,
постановено по гр. дело № 12425/2015г. на Софийски районен съд, 28 състав, в
частта, с която са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу жалбоподателя искове
по чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи на ищеца плащане на сумата 2 058. 51 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода 01.06.2011г. до 30.04.2013г., ведно със законната лихва от 11.08.2014г.
до изплащане на вземането, както и сумата 325
лв., представляваща лихва за забава върху главното вземане за периода от 31.07.2011г.
до 13.06.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по гр.д. № 38368/2014г. на СРС, 28 с-в. С решението са отхвърлени исковете до
пълните предявени размери и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът –
ответник обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради
нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Твърди, че исковата
молба е нередовна, както и недопустима. Сочи, че не е налице договорно
правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия и няма качеството
потребител на топлинна енергия по силата на закона. Поддържа, че при липса на
представен по делото писмен договор, сключен с ищеца, не дължи заплащане на процесната топлинна енергия. Сочи, че СРС неправилно е кредитирал
заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, тъй като констатациите
на вещите лица се базират на документи, представени от топлинния счетоводител.
Отделно твърди нарушения на норми на европейското право и на практика на СЕС.
Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в атакуваната част и да отхвърли предявените искове, с присъждане на
направените разноски по делото.
Въззиваемата страна - ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач не са депозирали писмен
отговор на въззивната жалба.
В хода на
устните състезания ищецът оспорва въззивната жалба с писмена молба.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от
ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваните части.
Първоинстанционното решение е постановено в съответствие
с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено.
Предявени са
по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № № 38368/2014г. на СРС, 28 с-в.
СРС е уважил частично исковете за главница и мораторна лихва, като е приел, че по делото е проведено
пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните за доставяне на топлинна енергия,
като е присъдил главницата съобразно заключението на СТЕ.
Договорното
правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен
период, при действие на Общите условия на ищцовото
дружество. Не е спорно по делото, а се установява и от приетия нот. акт № 64/2011г. на нотариус Д., че ответникът е получил
по дарение 5/8 ид. части от процесния
имот, като надареният има качеството й на съсобственик на имота. Сградата, в
която се намира процесният апартамент, е в режим на
етажна собственост и в течение на процесния период
ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна
енергия към процесния имот през процесния
период, се установява от приетите като
писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за
отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от
приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост за процесния период е възложено
от етажните собственици на третото лице - помагач, с договор, също приет като
писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на
етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.
Съгласно констатациите на СТЕ,
остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Вещото лице е съобразило, че в процесния
имот и период радиаторите са били демонтирани, но има щранг
–лира в банята, като през процесния период е
осигуряван достъп за отчет и има начислена служебно ТЕ за щранг
– лирата, както и ТЕ за сградна инсталация и за БГВ.
Вещото лице дава констатации, че сумата БГВ за периода м.06.2011г. –
м.04.2012г. е занижена, тъй като при нередовен водомер не е била изчислена на
база 3 потребители, но това е без значение, с оглед липсата на жалба от ищеца.
От изложеното следва изводът, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ /отм/, респ. клиент, по арг. от чл. 153, ал.
1 ЗЕ и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания
период. Ето защо искът е доказан по основание. Доводите в тази връзка, поддържани
и в жалбата, за липса на облигационни правоотношения между страните, поради
липса на представен писмен договор, са изцяло неоснователни. Договорното правоотношение
възниква по силата на закона при публично известни Общи условия. По делото не е
направено оспорване досежно обема на отговорността на
ответника, с оглед квотата му на съсобственик. В представения нот. акт за дарение се сочи, че ответникът е придобил 5/8 ид. части от процесния имот, но в
качеството на съсобственик. При липса на възражения от ответника за наличие на
друг съсобственик и липса на изрични твърдения каква е била квотата му преди
сключване на договора за дарение, въззивният съд намира, че не дължи служебно произнасяне
в тази връзка.
Доводите в жалбата относно действието
на Общите условия са неоснователни - договорът се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Неоснователно е позоваването на
въззивника на нищожност на клаузи в ОУ на основание разпоредбите на ЗПП. При
определяне размера на задължението за главницата, СРС не прилага клаузата от ОУ
за предпоставките на рекламацията, която потребителят дължи да извърши при
несъгласие с определените от топлопреносното
предприятие задължения. Задължението е определено според отчетеното количество
на подадената топлоенергия на база заявената кубатура. Следователно,
съответствието на клаузата за рекламация с изискванията на ЗПП, е без значение
за решаването на спора.
Доводите в жалбата относно доказателствената стойност на представените фактури
/извлечения/ и изравнителни сметки съдът намира за неотносими.
Фактите относно размера на начислената топлоенергия се установяват на
самостоятелно основание от заключенията на приетата СТЕож,
чиито констатации не са опровергани от други доказателства по делото.
Начислените на въззивника суми са определени като дължими на база правилно
извършено дялово разпределение и остойностяване на доставеното количество ТЕ.
Възраженията в тази връзка са неоснователни и недоказани.
Неотносими са възраженията на жалбоподателя досежно нарушения на норми на европейското право относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги. Нормите на директивите са насочени към държавите-членки на ЕС, като не
е налице противоречие между начина на начисляване на стойността на ТЕ от „Т.С.”
ЕАД и визираните клаузи, тъй като начислените на въззивника суми са определени
като дължими на база реален отчет на общия топломер на процесната
сграда, на база правилно установен отопляем обем и остойностяване на
доставеното количество ТЕ за процесния имот.
Доводите в жалбата и в отговора на
исковата молба досежно нередовност на исковата молба
също са неоснователни. Претендираните парични
вземания за индивидуализирани с цена, период и правопораждащ
фактически състав, поради което исковата молба отговаря на изискванията на чл.
127 ГПК.
Други релевантни
оспорвания не са релевирани в жалбата.
Предвид съвпадението
на крайните изводи на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено в
атакуваната част.
Разноски не следва
да се присъждат на въззиваемия, тъй като липсват доказателства за реално
извършени процесуални действия такива пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.02.2017г.,
постановено по гр. дело № 12425/2015г. на Софийски районен съд, 28 състав в
обжалваната част за уважаване на исковете.
Решението в
частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД – трето лице - помагач
на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.