Определение по дело №2324/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 485
Дата: 7 март 2019 г. (в сила от 3 септември 2019 г.)
Съдия: Мариета Благоева Бедросян
Дело: 20185300102324
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 485

 

гр. Пловдив, 07.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в закрито заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН

                                                                                                                                                                                                   

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2324 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

          Производство по реда на чл. 130 и чл. 129, ал. 4 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба вх.№ 29978/15.10.2018 г., уточнена с молби вх.№№ 33012/12.11.2018 г., 1886/21.01.2019 г. и 4796/13.02.2019 г., от Н.И.Б., ЕГН **********,***, съд. адрес:***, чрез адв. Б.М., срещу М.Е.М., ЕГН **********,***, за нищожност на договор за заем в размер на 160 000 лв., обективиран в разписка от 06.10.2010 г.

Ищецът твърди, че на 06.10.2010 г. сключил с ответника нот. заверен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от „***“ ЕООД за сумата от 300 000 лв., като платил на ответника 140 000 лв. и подписал разписка за неизплатената част от цената от 160 000 лв. Въпреки, че изплатил цялата сума на ответника за продадените дружествени дялове, той завел срещу ищеца редица съдебни производства, като с влязло в сила Решение № 759/25.05.2016 г. по гр.д.№ 1365/2015 г., ПОС, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 54 000 лв. – част от дължимите общо 160 000 лв. по договор за заем от 06.10.2010 г., обективиран в посочената разписка.

Ищецът твърди, че между него и ответника не е сключван на 06.10.2010 г. договор за заем в размер на 160 000 лв., поради което моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за заем от 06.10.2010 г. за процесната сума, поради: липса на съгласие от страна на ответника за сключването му, тъй като липсва негово волеизявление; противоречие със закона – чл. 240 от ЗЗД, тъй като сумата 160 000 лв. не е била предадена реално на ищеца; накърняване на добрите нрави, тъй като ответника се е възползвал и несправедливо се е облагодетелствал от процесната разписка.

С Разпореждания №№ 10582/19.12.2018 г. и 533/22.01.2019 г. съдът е оставил БД делото и е дал указания на ищеца да конкретизира предмета на спора и да формулира надлежен петитум, тъй като се претендира нищожност на договор, за който същевременно се твърди, че не е сключван. Въпреки това, ищецът не е изпълнил указанията на съда и не е отстранил указаното му противоречие, поради което ИМ следва да се върне като нередовна, а съдебното производство следва да се прекрати като недопустимо.

Отделно от гореизложеното, съдът намира, че по делото липсва разписка от 06.10.2010 г., за която се твърди, че обективира в себе си договор за заем от същата дата, като приложената на л. 10 от делото разписка е от 06.12.2010 г.

На следващо място, самият ищец признава, че с влязло в сила Решение № 759/25.05.2016 г. по гр.д.№ 1365/2015 г., ПОС, е осъден да заплати на ответника сумата 54 000 лв. – част от дължимите общо 160 000 лв. по договор за заем от 06.10.2010 г., обективиран в същата разписка. Макар при уважен частичен иск СПН да се разпростира само върху съдебно предявената част от вземането, съдът, сезиран с частичния иск, проверява служебно действителността на договора и наличието на валидно основание за възникване на вземането, но дължи произнасяне само до предявения частичен размер. Доколкото ищецът твърди нищожност не на отделни клаузи от договора, които биха могли да не засягат частично предявеното главно вземане (например за лихви, неустойки и др.), а се претендира изначална липса на воля за сключване на договора, съдът намира, че тези възражения на настоящия ищец Н.Б. са преклудирани, а СПН по цит. гр.д.№ 1365/2015 г., ПОС, обхваща и действителността на договора за заем.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че  така предявените главен и евентуални искове за нищожност на договор за заем са недопустими, поради което съдебното производство следва да се прекрати на основание чл. 299, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, тъй като спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, а повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Предвид гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по настоящото гр.д.№ 2324/2018 г., ПОС, ІІІ гр.с., на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, чл. 130 и чл. 299, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, като НЕДОПУСТИМО.

Определението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр. Пловдив с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………

                                                                                                     /М. Бедросян/