Р Е Ш Е Н И Е
№ 445
гр. Плевен, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седми
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка
Дачева и с участието на прокурора Иван
Шарков като разгледа докладваното от
председателя касационно административнонаказателно дело №514 по описа за 2020г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
Областна дирекция на МВР - Плевен, представлявана от В.Т. В. – ВПД Директор, против решение №
188/16.04.2020г. постановено по а.н.д. № 300/2020г. по описа на Районен
съд – Плевен, в частта, с която е отменено наказателно постановление
(НП) № 17—0938-001909/25.04.2017г. издадено от началник група към ОД на
МВР – Плевен, сектор „ПП“, с което за
извършени нарушения на чл.150а, ал.1 и чл.104, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 и чл. 179, ал.1, т. 6 от с.з. на ответната
страна – К.В.Б. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
по 300 и 100 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че решението, в оспорената му част е неправилно и
необосновано. Иска се от съда да отмени решението в тази му част и да постанови
ново, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, касаторът, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител.
Ответникът – К.В.Б., редовно
призована, не се явява. Представлява се от адв. Л. П., който моли да се потвърди решението на
Районен съд Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен
дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Плевен, втори състав
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С оспореното пред Районен съд – Плевен наказателно постановление, отговорността на
ответната страна е ангажирана за това, че на 14.04.2017г. в 01:45 часа в гр. Плевен ул.
„Сан Стефано“ №80 към бул. „Христо Ботев“ управлява мотоциклет „Санянг ЛХ 18В“
с рег. № ******,
собственост на Д.Л.Р., като
извършва следните нарушения: 1. Не осигурява достатъчно място на пътното платно
и не спира, за да освободи пътното платно на ППС със специален режим на
движение /“Опел Астра“ с рег. № *****/; 2. Не
притежава категория „А“ за управляваното от него ППС; 3. Не спира на
своевременно подаден сигнал със „стоп“ палка по образец „С8“ от униформен
служител в патрулен автомобил с работещ специален режим звуков и светлинен в
01.50 е на кръстовище ул. „Гривишко шосе“ и ул. „Гренадерска“; 4. Табелата с
регистрационен номер не е поддържана и чиста; 5. Не представя СУМПС и Контролен
талон; 6. Не представя СРМПС Част II.
За така констатираното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН)
За да постанови съдебното решение в
отменената му част, първоинстанционният съд е приел, че НП е издадено от
оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Приел е, че
са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и изискванията на чл.42 и чл.57 от
с.з.
За да отмени НП за нарушението по чл.104,
ал.1 от ЗДП, въззивният съд е посочил, че
въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно показанията на свидетелите М., В. и Е., са доказани факти и
обстоятелства, обосноваващи различни констатации от тези отразени в акта и в
НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на
административно-наказващия орган. Съдът е намерил за безспорно установено, че
на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал мотоциклет „Санянг ЛХ 18В“ с рег. № ******, който е бил последван от полицейските
служители с цел да бъде спрян и да му бъде извършена проверка. Във връзка с
това е бил подаван светлинен и звуков сигнал, и сигнал със „стоп“ палка. Тъй
като водачът не се е подчинил, е било предприето преследване на мотоциклета,
което е било преустановено преди да бъде спрян, тъй като същият е навлязъл в
парк „Кайлъка“, след което при излизането му, преследването е продължило. Посочил е, че разпоредбата на чл.103 от ЗДвП
вменява задължение на водача на ППС при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от контролния орган
място и да изпълнява съответните указания. Направил е правен извод, че в конкретният случай нарушението се изразява в
неизпълнение на задължението на водача да спре, а не в това да осигури път за
безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален
звуков и специален светлинен сигнал, поради което то следва да се квалифицира
по чл.103 от ЗДвП. Посочил е, че съответната на това нарушение е санкционна разпоредба е чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
По тези
съображение съдът е приел, че жалбоподателят не е осъществил посоченото в
наказателното постановление нарушение по т.1 на чл.104, ал.1 от ЗДвП и го е отменил като постановено при неправилно приложение
на материалния закон.
По същество, за да отмени НП за
нарушението по чл.150а, ла.1 от ЗДвП, въззивният съд е констатирал, че е допуснато съществено процесуално нарушение на административно-производствените
правила. В нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в АУАН,
така и в НП не се съдържа пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, и на доказателствата, които го потвърждават, както и
законната разпоредба, която е нарушена. Посочил е, че макар в АУАН и НП да е описано,
че жалбоподателят е управлявал мотоциклет, не е посочена категорията на
превозното средство и максималната мощност на двигателя, тоест дали
мотоциклетът е с мощност над 15 kW и дали е от категория L3e или L4e, след като
правната квалификация на нарушението според актосъставителя е по чл.150а, ал.1
от ЗДвП. Посочил, е че в случая се касае за съществен реквизит от
описанието на нарушението, тъй като съгласно чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП,
която е санкционна разпоредба, наказанието се налага за водач, който управлява
МПС без да притежава съответното свидетелство за управление, а за определяне
правоспособността на водачите на моторни превозни средства се делят на категории,
а именно посочени в чл.150а, ал.2 от ЗДвП. Тоест съставомерността на деянието е
в зависимост от категорията на пътното средство /вид, максимална скорост,
работен обем и максимална мощност на двигателя/ и следователно, категорията на
превозното средство се явява съществен елемент от състава на вмененото
нарушение, но за да се установи дали правилно е посочена категорията, е
необходимо да бъдат посочени именно горепосочените характеристики на превозното
средство. Приел е, че в настоящият
случай не са събрани и посочени доказателства, които потвърждават нарушението
относно управлявания от жалбоподателя мотоциклет.
Посочил
е, че съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП „За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”. Съдът е
изложил мотиви, че виновното неизпълнение на това задължение обуславя
ангажиране на административно наказателната отговорност на водача за нарушение
по чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, като видовете категории моторни превозни
средства за определяне на правоспособността на водачите са посочени в чл.150а,
ал.2, т.1-т.16 от ЗДвП. Извел е извод, че като нарушена законна разпоредба следва да се
посочи чл.150а, ал.2, в хипотезите от т.1 до т.16, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
По
съображения, че посочената непълнота
води до неяснота на описанието на нарушението и обстоятелствата, при което е било извършено, което съставлява
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът е отменил НП в
тази част като незаконосъобразно.
Правилно
е становището на съда за незаконосъобразност на НП по отношение на нарушението по чл.104, ал.1 от ЗДП,
изразяващо се в това, че при приближаване на МПС със специален режим на
движение водачите на останалите пътни
превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а
при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване, както
на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства. От
показанията на разпитаните свидетели М. и В. се установява, че след като са възприели процесният мотоциклет са го
последвали, като са подали светлинен и звуков сигнал, но той не
спрял и навлязъл в парк „Кайлъка“.
Така описаното поведение на нарушителя не
осъществява нарушение на задължението му по чл.104 от ЗДвП, а на
чл.103 от ЗДвП, т.к. същият не е спрял
за проверка, при подаден сигнал от
органите на пътна полиция. Отклонението на нарушителя осъществява нарушение на
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, т.к. същият с поведението си е отказал да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Даването на
погрешна правна квалификация на нарушението и относимата за него санкционна
норма е съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство. В този смисъл не е налице посоченото в НП първо нарушение и правилно районния съд е отменил НП
в тази му част.
Правилно е становището на
съда за незаконосъобразност на НП по отношение на нарушението, касаещо управление на МПС със
свидетелство, което не е валидно за категорията на управляваното МПС. От представената
пред касационната инстанция извадка за
собственост и първоначална регистрация на мотоциклета на нарушителя на л.5 от делото е
видно, максималната мощност на
управляваният от Б. мотициклет е 12kw, за който се изисква
водачът да притежава категория А2, съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.2 , т.3
от ЗДвП. В АУАН и НП обаче е посочено, че Б. не притежава
категория „А“ за управляваното от него ППС, което означава, че същият е
неправоспособен водач на мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с
мощност над 15 kw, съгласно чл.150а,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
От приложената на лист 5 справка за
нарушител по отношение на Б. е видно, че същият притежава правоспособност за
управление на МПС от категориите “В”“М“ и “АМ”, което съгласно действащата
редакцията на чл.150а, ал.2, т.1 от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр.43/2002г. /до
19.01.2013г./ означава, че същият е правоспособен водач на мотопеди и
автомобили с посочената в т.1 от нормата
характеристика.
В
същото време, както бе посочено по-горе, управляваното от нарушителя МПС по
време на нарушението е покривало техническите характеристики на мотоциклет категория
А2, в който смисъл не е налице посоченото от наказващия орган нарушение. НП в
тази му част е незаконосъобразно и правилно е отменено от районния съд.
Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя мотивите на въззивния съд, довели до
отмяна на НП в тази му част
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. ІІ-ро АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Плевенският административен
съд, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№188/16.04.2020 г., постановено по н.а.х.д. №
300/2020 г. по описа на Районен съд-Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/