Решение по дело №5/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 101
Дата: 23 април 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20213100900005
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Варна , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина П. Карагьозова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Търговско дело №
20213100900005 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Обединена българска
банка“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“89Б, срещу Х. М. Х. с ЕГН ********** и А. А. Х. с ЕИК
********** и двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ул.“******, в условията
на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.92,
чл.86 и чл.82 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно сумата от 66126.03 лева,
представляваща незаплатена главница по Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 28.12.2016г., ведно със законната лихва върху нея считано
от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 17.07.2020г. до окончателното
погасяване на задължението; сумата от 2335.08 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 01.11.2019г. – 12.07.2020г.; сумата от
12.53 лева, представляваща неустойка за забава върху падежирала главница в
размер на 691.69 лева за периода 01.11.2019г. – 12.03.2020г. и от 14.05.2020 г.
– 12.07.2020г., дължима на основание чл.7, ал.1 от договора в размер на
лихвен процент по просрочие 4.53%, увеличен с наказателна надбавка от 5%,
1
сумата от 73.47 лева, представляваща обезщетение за забава на предсрочно
изискуема главница в размер на 66126.03 лева за периода 13.07.2020г. –
16.07.2020г. в размер на законната лихва; 120 лева, представляваща разноски
за връчване чрез ЧСИ на 2 бр. уведомления за предсрочна изискуемост, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
№3762/27.07.2020г. по ч.гр.д. №8295/2020г. по описа на РС-Варна.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 28.12.2016г. банката е предоставила на Х.
М. Х. сумата от 68500 лева, преведена по сметка на кредитополучателя на
06.01.2017г., срещу задължението му да я върне на 420 месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва, при референтен лихвен процент,
формиран от 6 месечния СОФИБОР и фиксирана надбавка от 4.330, който
към момента на сключване на договора е 4.683% годишно. С подписване на
договора и съгласно чл.11а, ал.1 от същия ответникът А. А. Х. се е задължил
да отговаря за задължението като солидарен длъжник по смисъла на чл.121 от
ЗЗД. Крайната дата на погасяване е 01.01.2052г. Поради неплащане на 8 бр.
месечни погасителни вноски в общ размер на 2602.56 лева с падеж от
01.11.2019г. до 01.06.2020г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
основание чл.19, ал.1, т. 1 от договора, считано от 13.07.2020г., когато е
изтекъл четиринадесетдневният срок от получаване на поканите за
доброволно изпълнение, връчени лично на кредитополучателя и съдлъжника
на 26.06.2020г. Възнаградителната лихва за периода от забавата до
предсрочната изискуемост е формирана при лихвен процент от 4.53%.
Поради изпадането в забава на длъжниците ищецът се е снабдил със Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, срещу
която ответниците са подали възражение по чл.415 от ГПК, откъдето
произтича правният интерес от съдебно установяване на вземането. На
21.07.2020г. след издаване на заповедта по сметка на кредитора доброволно е
заплатена от длъжника сумата от 500 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците, призовани съответно лично и
чрез лице от домашните по реда на чл.45 и чл.46, ал.2 от ГПК, не са
депозирали отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове.
Ответниците, редовно призовани чрез лице от домашните по реда на
чл.46, ал.2 от ГПК, не се представляват в съдебно заседание и не изразяват
становище по предявените искове, не са депозирали искане за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че с връченото на ответниците съобщение за
връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.367
2
ГПК) – приложение №7 и призовка за страна за открито съдебно заседание
(чл.142 ГПК) – приложение №1, на същите са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването в съдебно
заседание, без да са поискали делото да се гледа в тяхно отсъствие, както и че
предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1,
т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.92, чл.86 и чл.82 от ЗЗД са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено
неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени изцяло по отношение
на претендираните суми. Съдът не констатира процесният договор да
противоречи като цяло или в отделни негови части на закона/добрите нрави
или при сключването му страните да са се отклонили от императивни
разпоредби, уреждащи защитата на потребителя или от предвидените в ЗПК
императивни норми.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и в съответствие с направеното искане от
ищеца, в негова полза следва да се присъдят сторените в производството
разноски, съобразно представените доказателства и списък по чл.80 от ГПК в
размер на 1423.34 лева за заповедното производство, изразяващи се в
заплатена държавна такса (1373.34 лева) и юрисконсултско възнаграждение
(50 лева) и сумата от 1665.10 лева за първоинстанционното исково
производство, изразяващи се в заплатена държавна такса (1515.10 лева) и
юрисконсултско възнаграждение (150 лева). Заплатеният от ищеца депозит за
вещо лице в размер на 400 лева не следва да бъде възлаган в тежест на
ответниците, тъй като поради липсата на изготвена и приета експертиза
необходимостта от заплащането му е отпаднала, поради което подлежи на
връщане на ищеца при поискване.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. М.
Х. с ЕГН ********** и А. А. Х. с ЕИК ********** и двамата с постоянен
адрес: гр. Варна, ул.“******, дължат солидарно на „Обединена българска
3
банка“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“89Б, сумата от 66126.03 лева, представляваща незаплатена
главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 28.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК – 17.07.2020г. до окончателното погасяване на задължението;
сумата от 2335.08 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
01.11.2019г. – 12.07.2020г.; сумата от 12.53 лева, представляваща неустойка
за забава върху падежирала главница в размер на 691.69 лева за периода
01.11.2019г. – 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. – 12.07.2020г., дължима на
основание чл.7, ал.1 от договора в размер на лихвен процент по просрочие
4.53%, увеличен с наказателна надбавка от 5%, сумата от 73.47 лева,
представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница в
размер на 66126.03 лева за периода 13.07.2020г. – 16.07.2020г. в размер на
законната лихва; 120 лева, представляваща разноски за връчване чрез ЧСИ на
2 бр. уведомления за предсрочна изискуемост, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №3762/27.07.2020г. по ч.гр.д.
№8295/2020г. по описа на РС-Варна, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.92, чл.86 и чл.82 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Х. М. Х. с ЕГН ********** и А. А. Х. с ЕИК ********** и
двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ул.“******, да заплатят на „Обединена
българска банка“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Витоша“89Б, разделно при равни квоти сторените в
производството съдебно-деловодни разноски в размер на 1423.34 лева за
заповедното производство по ч.гр.д. №8295/2020г. по описа на РС-Варна и в
размер на 1665.10 лева за първоинстанционното исково производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4