№ 5201
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110158963 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я
№ 23Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, срещу Р. Д. Д., ЕГН **********,
починал на 11.09.2023 г., на чието място са конституирани законните му наследници С. Р. Д.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. М. 1, мл. 97, вх.Г, ет. 5, ап. 81, действаща чрез особен
представител адвокат Е. Д. с адрес в гр. София, бул. В. № 43, ет. 3, ап. 1, и П. Р. Д., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. К.с., бл. 189, вх. Д, ет. 6, ап. 29, за установяване в отношенията
между страните, че ответниците в качеството им на наследници на Р. Д. Д. дължат сумите 2
080,98 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
01.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 262,06 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 22.05.2023 г., сумата от 47,91 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.06.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 9,75 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 22.05.2023 г.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците е бил клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот,
находящ се в гр. СОФИЯ, ж.к. Ж.К. М. 1, бл.97, вх.Г, ет.5, ап.81, аб.№85039 за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително. Сочи, че наследодателят на ответниците не е
изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови
нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна П. Р. Д. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, като оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност.
1
Ответната страна С. Р. Д., чрез особен представител, е подала в срока по чл. 131
от ГПК отговор на исковата молба, като оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Оспорва извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, поради допуснати грешки
от търговеца, състоящи се в неправилен отчет, както и невярно дялово разпределение в
предходния изравнителен период. Моли съда да отхвърли иска като изцяло неоснователен.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Далсия Елвеко“ ЕООД с предишно наименование
„МХ Елвеко“ ООД не оспорва предявените искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 01.06.2023 г. срещу ответника за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 29892/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
като длъжникът не е бил намерен на известните и регистрирани адреси, не са установени
месторабота и място на търговска дейност за длъжника, поради което съдът е дал указания
на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. В хода на процедурата
по чл. 131 от ГПК е установено, че длъжникът е починал на 11.09.2023 г., поради което са
конституирани неговите наследници по закон – ответниците. Всичко това обуславя правния
интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
топлоснабдяем имот е бил придобит от Р. Д. Д., наследодател на ответниците, заедно със
Стоилка Симеонова Стоичкова и Жулиета Д. Д. с Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 78, том 12, нот. Д. № 2278 от 22.06.1984 г. Стоилка Симеонова Стоичкова е
починала на 08.10.2007 г., видно от Препис-извлечение от Акт за смърт № 269/08.10.2007 г.
на Столична община, Район „Студентски“. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 156, том 25, дело № 4960/23.03.21995 г. Стоилка Стоичкова, Жулиета Д. и нейния съпруг
са дарили на Р. Д. 2/3 идеални части от процесния имот. Наследодателят на ответниците е
подал молба-Декларация до ищцовото дружество на 06.03.2000 г.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ
Елвеко“ ООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
апартаментните топломери и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС. В имота на ответниците са монтирани две отоплителни тела и два
топлоразпределителя, има щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява
служебна топлинна енергия, отдадена от щранга, съгласно НТ. Ползваната в имота топла
2
вода се изчислява за един брой потребител при норма 140 литра на потребител за
денонощие, съгласно НТ, поради липса на редовен водомер за топла вода. През периода
01.05.2020 – 30.04.2022 г. са извършвани отчети на уредите в имотите на потребителите,
като за отчетната 2021 г. не е осигурен достъп за отчет, поради което е изчислен служебен
разход на максимална мощност за отоплителните тела. Вещото лице установило, че за
процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление е 1261.84 лв., сума
за подгряване на топла вода – 920.59 лв., или общата сума за доставената топлинна енергия
в имота възлиза на 2182.43 лв. за процесния имот. През процесния период са извършвани
метрологични проверки на общия топломер в абонатната станция в законовите срокове,
което е установено от вещото лице по СТЕ.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца сумата не
е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на 2090.98 лв. за топлинна енергия,
както и главница за такса дялово разпределение – 47.91 лв. Съответно лихвите за периода
възлизат общо на 271.81 лв., в това число лихвата върху таксата за дялово разпределение в
размер на 9.75 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно
право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Липсват данни наследодателят на ответниците или самите те да са
подали възражение срещу приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на
топлинна енергия за битови клиенти, поради което те са приели същите и за тях е настъпило
задължението да заплащат суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Част от главницата за доставената топлинна енергия в имота е начислена служебно и на
база, като този начин на изчисление на дължимите суми се е наложил след неосигуряване на
достъп за отчет на уредите в имота. Като не са осигурили достъп до имота си за отчет на
уредите в него, ответниците сами са се поставили в това положение, поради което
начисленото по посочения от наредбата методи следва да се приеме за реално потребеното.
Никой не може да черпи права от собственото си неизправно поведение в конкретния случай
по договор за доставка на топлинна енергия. Служебното начисляване на суми за топлинна
енергия, доставяна в имота на ответника е извършено, съгласно нормативната уредба,
действаща към процесния период. Ответниците не са оспорили начислените му суми при
извършване на годишните отчети от третото лице-помагач, а вещото лице по техническата
експертиза е извършило самостоятелно изчисление и е констатирало дължимите суми за
отопление и подгряване на топла вода.
3
Съдът приема за обосновани заключенията на двете вещи лица, същите са изготвени
въз основа на доказателствения материал по делото и съответстват на неоспорените
документи, представени от ТЛП. Въз основа на комплексния материал, събран по делото,
съдът приема за доказани исковите претенции по основание и размер. Възражението на
ответника С. Д. относно неправилно изчисление на сумите, поради това, че нямало
доказателства за проверка на топломера в абонатната станция се явява неоснователно, тъй
като СТЕ е извършила проверка и е установила, че такива проверки са правени периодично
на всеки две години през процесния период.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
Ответникът П. Д. е навел възражение за погасяване по давност на вземанията, поради
което съдът извърши проверка дали същото е основателно. Предвид това, че исковото
производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за
същите вземания, проведено по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 29892/2023 г. по описа
на СРС, 120 състав, поради което давността е спряла с подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК на 01.06.2023 г. С оглед характера на вземанията, които са периодични, същите се
погасяват с кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Следва да се има предвид
и спирането на теченето на давностните срокове по време на обявеното извънредно
положение със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за периода 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г.
В конкретния случай, съобразявайки горните обстоятелства, погасени по давност
биха били всички вземания с падеж преди месец април 2020 г., като давността е спряла през
периода на извънредното положение, обявено на 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Тъй като
исковият период е за суми, дължими за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., същите се
явяват непогасени по давност.
При така установеното, съдът приема, че дължими са главница за доставена топлинна
енергия в имот в размер на 2 080,98 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса
дялово разпределение – 47,91 лева. В тези размери следва да се уважи исковата молба за
главници, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК - 01.06.2023 г. С оглед на това, че ответниците са дъщери на
първоначалния ответник Р. Д., всяка от тях дължи половината от всяко едно вземане за
главница, а именно – по 1040.48 лв. за главница за топлинна енергия и по 23.95 лв. Следва да
се отхвърлят изцяло претенциите за лихви, като недоказани.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
4
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 98.01 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в размер на 48.01 лв. за държавна такса, 500.00 лв. за
депозити за вещи лица, както и 420 лв. за депозит за особен представител на ответника С.
Д.. Съразмерно на уважената част от иска, всеки от ответниците следва да заплати за
разноски в заповедното производство по 43.61 лв. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100
лв. Съразмерно на уважената част от иска, всеки от ответниците следва да заплати за
разноски в заповедното производство по 43.61 лв. В исковото производство ответникът С.
Д. следва да заплати сумата от 662.16 лв., съразмерно на уважената част от иска, предвид, че
за представителството на този ответник е назначен особен представител в настоящото
производство. Ответникът П. Д. следва да заплати за разноски в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от исковете сумата от 288.36 лв.
Ответниците не са ангажирали доказателства за разноски и не са искали такива,
поради което такива не им се следват.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “Т.С.” ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Я № 23Б, представлявано от И.Е., и С. Р. Д.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. М. 1, мл. 97, вх.Г, ет. 5, ап. 81, действаща чрез особен
представител адвокат Е. Д. с адрес в гр. София, бул. В. № 43, ет. 3, ап. 1, и П. Р. Д.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. К.с., бл. 189, вх. Д, ет. 6, ап. 29, че всеки един от
ответниците С. Р. Д., ЕГН ********** и П. Р. Д., ЕГН ********** дължи на “Т.С.” ЕАД,
ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл. 86 от ЗЗД, сумата от по 1040.48 лева (хиляда и четиридесет лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 01.06.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата от по 23.95 лева (двадесет и три лева и деветдесет и пет
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
01.06.2023 г. до изплащане на вземането, като отхвърля изцяло исковете за мораторна лихва
върху главницата за доставената в имота на ответниците за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 22.05.2023 г. в размер на 262,06 лева (сто и три лева и 93 стотинки), или по
131.03 лв. от всеки ответник, както и за мораторна лихва върху главницата за услугата
дялово разпределение в размер на 9,75 лева (девет лева и седемдесет и пет стотинки), или
по 4.88 лв. от всеки ответник, която се претендира за периода от 16.07.2020 г. до 22.05.2023
г., като недоказани и неоснователни.
5
ОСЪЖДА С. Р. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. М. 1, мл. 97, вх.Г, ет. 5, ап. 81,
да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Я
№ 23Б, представлявано от И.Е., сумата от 705.77 лв. (седемстотин и пет лева и седемдесет и
седем стотинки) за разноски в исковото и заповедното производства, съразмерно на
уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Р. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. К.с., бл. 189, вх. Д, ет. 6, ап. 2 да
заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Я № 23Б,
представлявано от И.Е., сумата от 331.97 лв. (триста тридесет и един лева и деветдесет и
седем стотинки) за разноски в исковото и заповедното производства, съразмерно на
уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Далсия Елвеко“ ЕООД с предишно
наименование „МХ Елвеко“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6