№ 2040
гр. Варна, 29.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20253100100581 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от М. С. Б.,
ЕГН ********** с адрес гр. Варна, Ул. „***, действащ чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. В. Я. от АК гр. Варна и съдебен адрес гр.
Варна, бул. *** ПРОТИВ ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.
София „ пл. *** 1 с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ и цена на иска в
размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от
09.02.2023 год. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищеца твърди, че по преписка № 14404/2019 год. по
описа на Районна прокуратура – Варна, Прокурор от Районна прокуратура
Варна е образувал досъдебно производство № 735/2019г по описа на Първо
РУ – ОД на МВР - Варна за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
На 19.02.2020 год. бил призован в сградата на Първо РУ за обяснение
във връзка с образуваното дело за измама.
На 10.12.2020 год. е бил привлечен като обвиняем и му е взета мярка за
неотклонение „Подписка".
Направена му е криминалистическа регистрация.
Предвид воденото разследване е бил призован по допусната съдебно
психологична и психиатрична експертизи.
На 03.09.2020 год. е разрешено разкриване на банкова тайна и е
1
извършена проверка на банковата му сметка и изискани разпечатка от
движението на финансовите му средства.
На 17.06.2022 год. на ищеца са снети обяснения и предявени
материалите по разследването.
На 30.06.2022 год. Районна прокуратура - Варна внесла в Районен съд -
Варна обвинителен акт срещу ищеца за извършено тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.209, ал.1 от НК, по който е образувано НОХД
№ 2497/2022г. по описа на 29 наказателен състав на ВРС.
Проведени били три съдебни заседания на 20.10.2022г., 01.12.2022г. и на
09.02.2023 год., като на последното съдебния състав е постановил Присъда №
39, с която е признал ищеца за невинен по повдигнатото обвинение.
С постановената присъда е отменена и мярката за неотклонение
„Подписка".
С Решение № 167/03.07.2023 год. на ВОС въззивния съд е потвърдил
първоинстанционната присъда по жалба на частния обвинител.
Две години и два месеца ищеца е бил с постоянна мярка за неотклонение
„ПОДПИСКА".
От обвинението му са причинени неимуществени вреди, тъй като е бил
неоснователно стресиран, нарушен му е нормалния ритъм на живот.
Незаконното обвинение е дало негативно отражение на семейството му
и конкретно на съпругата му, а в по-късен момент на бременността й. Станал
много нервен, раздразнителен и сприхав. Всичко наоколо и в семейството го е
дразнело.
С това водено досъдебно производство му се е уронил престижа, честта
и доброто име по местоживеене и месторабота. Имало е негативно отражение
и на контактите му с близки и познати, тъй като започнали да странят от него
и семейството му поради обвинението.
Според ищеца справедлив размер на неимуществените вреди определя
на 30 000 лева
С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съда да
постанови решение, с което:
Осъди ответника Прокуратурата на Република България със седалище
2
гр. София и адрес бул. "Витоша" № 2, на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ, да
заплати на ищеца сумата в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
на незаконно обвинение по НОХД № 2497/2022г. по описа на 29 наказателен
състав на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от от
09.02.2023 год. до окончателното й изплащане.
Претендира направените поделото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Окръжна прокуратура – Варна.
В отговора иска се оспорва като неоснователен и недоказан.
В отговора се твърди, че процесуално-следствени действия с ищеца са
извършени само на 10.12.2020 год., като до този момент на ищеца не е било
известно за воденото наказателно производство.
Срещу ищеца в периодите: 12.01.21 г.- 11.05.21 г.; 21.01.22 г.-23.03.22 г.
наказателно производството не е провеждано.
Според ответника наказателното производство е протекло и
приключило в напълно разумни срокове, като в периода 13.03.20 г. - 30.03.22 г.
страната ни била в извънредна ситуация поради КОВИД-пандемията/.
Към 10.12.20 г. и 30.06.2022 г. ищеца не е бил семеен. От представените
с исковата му молба удостоверения за сключен граждански брак и за раждане
е видно, че и двете събития са се случили след образуването на НОХД №
2497/22 г. по описа на РС – Варна, поради което воденото наказателно
производство не е оказало отрицателно въздействие върху семейството му,
което твърдение е голословно и невярно!
Алтернативно се оспорва размера на претендираното обезщетение.
Според ответника оправдателната присъда срещу ищеца е влязла в сила
на 03.07.2023 г., поради което лихви се дължат от тази дата, а не от 09.02.23 г.,
каквато е претенцията му.
Моли съда да отхвърли като неоснователен предявения иск, а в
евентуалност да присъди такова в минимален размер.
3
За да се произнесе, съдът съобразни следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл.2, ал.1 т.3 от
ЗОДОВ.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ „Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, за
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Съгласно правилата на чл.154 от ГПК при разпределяне на
доказателствената тежест съдът, следва да укаже на ищеца, че е в негова
тежест да докаже с всички допустими от закона доказателствени средства,
факта на принудителните процесуални действия, по воденото наказателно
производство и незаконното обвинение и причинената от него вреда -
преживените болки и страдания, техния вид размер интензитет и
продължителност.
В тежест на ответника съдът възлага да докаже, всички въведени право
изключващи и право погасяващи факти.
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства са
необходими, съотносими и допустими и следва да се допуснат като такива.
Съдът на основание чл.186 от ГПК, следва да изиска НОХД №
2497/2022 год. по описа на РС-Варна, 29-ти наказателен състав.
Ищеца е поискал съдът да допусне до разпит двама свидетели. Това
процесуално действие е нередовно, тъй като ищеца следва да посочи кои
конкретни факти и обстоятелства, че установява със свидетелките показания,
като тези факти следва да са относими към спора и въведени като твърдения в
исковата молба
Ищеца е поискал съдът да допусне съдебно психологическа експертиза.
Това процесуално действие е нередовно, тъй като ищеца следва да посочи кои
конкретни факти ще доказва с заключението на вещото лице, които са
относими към спора и въведени като твърдения в исковата молба
Нередовността на тези процесуални действие, ищеца следва да отстрани
по реда на чл.101 от ГПК.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена
възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
4
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на
ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното и на осн. чл. 140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявен иск, с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, иск за
обезщетение за неимуществен вреди причинени на ищцата незаконно
обвинение по изиска НОХД № 2497/2022 год. по описа на РС-Варна, 29-ти
наказателен състав.
Предвид изразеното от страните становище, съдът намира, че не са
налице права и обстоятелства, които се признават съобразно разпоредбата на
чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изразеното от страните становище, съдът намира, че не са
налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал.1 т.4 ГПК:
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да
докаже фактите и обстоятелствата посочени към мотивите на определението.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова тежест
е да установи всички наведени от него право-изключващи и право-
погасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
последици.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба.
По тяхното приемане съдът ще се произнесе в открито съдено заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ на основание чл.186 от ГПК, НОХД №
2497/2022 год. по описа на РС-Варна, 29-ти наказателен състав.ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ като нередовно, процесуалното действие искане на ищеца „за
допускане до разпит на свидетели“, тъй като не е посочил конкретните факти
и обстоятелства, които ще доказва с тях по смисъла на чл.156 ал.2 от ГПК и
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ като нередовно, процесуалното действие
искане на ищеца „ допускане на съдебно психологическа експертиза“, тъй
5
като не е посочил какъв е предметът и задачата на експертизата по смисъла на
чл.156 ал.4 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото
определение, с нарочна молба с препис за ответника, изправи допуснатите
нередовности, като посочи кои факти и обстоятелства ще доказва с исканите
свидетели и посочи какъв е предметът и задачата на експертизата.
ПЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че ако в така дадения срок не изправи
нередовността на това процесуално действие, на основание чл.101 ал.3 от
ГПК, съдът ще приеме, че не е извършвано.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 02.07.2025 год. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните и им се връчи препис от настоящото определение, което съдържа
проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмения отговор на
ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в
която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
6
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail:
*********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация
следва да уведомят съда.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7