Р Е Ш Е Н И Е
№ 1486
08.11.2018г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, 48 наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
При секретаря: Илияна Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров НАХД №4001
по описа за
2018г. на БРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с
жалба, подадена от Н.Т.Ц., срещу Наказателно постановление №343803- F385447/27.06.2018г., издадено от Директор на Дирекция
„Обслужване” на ТД на НАП- Бургас, с което е наложена глоба в размер на 500
лв., за неизпълнение в срок на задължение по чл.109, ал.1 от Закон за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/, изразяващо се в неподаване в срок на
заявление за дерегистрация по ЗДДС, на основание чл.178 от ЗДДС. В жалбата са
изложени твърдения, че на 31.07.2017г. жалбоподателят е уведомил приходната
администрация за намерението си да бъде заличен като едноличен търговец, което
обстоятелство е настъпило на 30.11.2017г. Посочва че, не е бил уведомен от
служителите на НАП, че следва да подаде заявление за дерегистрация по ЗДДС.
Излага съображения, че наложеното наказание е в несъразмерен размер с оглед на
нарушението и поради това, че към момента не развива търговска дейност, както и
че е достигнал пенсионна възраст. Твърди, че нарушението е маловажно и иска
отмяна на административната санкция, наложена с горното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят и
представител на административнонаказващият
орган се явяват, вземат отношение и изразяват становища съобразно процесуалното
си положение.
Съдът, след като разгледа жалбата и
изложените в нея твърдения и се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законен срок от активно легитимирано лице. Съдържа изискуемите от закона
реквизити за
редовност и е предявена пред компетентен съд. Разгледана по
съществото на спора същата се явява основателна. Съображенията за това са
следните:
От фактическа съдът
намира следното:
С акт за установяване на
административно нарушение №F385447/18.05.2018г., съставен
от М. С.- инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, след извършена служебна
проверка, е констатирано, че Н.Т.Ц., действащ като едноличен търговец и
задължено лице по ЗДДС не е спазил законоустановения 14- дневен срок да подаде
заявление за дерегистрация, считано от 30.11.2017г., на която дата е вписана
промяна в Търговския регистър, изразяваща се в заличаване на едноличен търговец
и което представлява обстоятелство изискващо задължителна дерегистрация
съгласно чл.107, т.3 от ЗДДС. С горното е извършил нарушение на основание
чл.109, ал.1 от ЗДДС.
Съставеният АУАН за констатираното
нарушение е връчен на 18.05.2018г.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.178 от ЗДДС, за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗДДС, е наложена глоба в размер на 500
лв. Възпроизведени са фактическите констатации, изложени в съставения АУАН.
Препис от наказателното постановление е
връчен чрез обратна разписка на 02.08.2018г.
В проведения разпит в открито съдебно
заседание на свидетеля М. С. са уточнени обстоятелства по повод на извършената
проверка и съставения АУАН.
Между кориците на делото се намира
удостоверение по чл.77, ал.1 от ДОПК за уведомяване на приходната администрация
за предстоящо заличаване като едноличен търговец.
Видно от вписванията по партидата на
ЕТ „Н.Ц.- Н.Ц.” в Търговския регистър едноличният търговец е заличен на
30.11.2017г.
С оглед на горното съдът достигна до
следните правни изводи:
При обжалването на наказателно
постановление съдът се явява инстанция по съществото на спора, която дължи
цялостна проверка относно правилното приложение на закона, независимо от наведените
основания. Съобразно правомощията си настоящата инстанция намира, че
съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи и в предвидената от закона писмена форма, като е спазен законоустановения
ред за това. Същите са връчени редовно на страната, както и надлежно са описани
констатациите на органа, извършил проверката, нарушението и нарушената правна
норма.
Разпоредбата на чл. 107, т.3 от ЗДДС предвижда като основание
за задължителна дерегистрация на задължено лице по ЗДДС заличаването на
едноличния търговец от Търговския регистър. В закона са предвидени изключения
от горното правило, а именно лицето да подлежи на задължителна регистрация по
реда на чл. 96, ал.1 от ЗДДС за облагаемия оборот за извършените от него
доставки, представляващи независима икономическа дейност или ако са налице
основанията по чл.108, ал.2 от ЗДДС, или лицето в 7-дневен срок от вписване на
заличаването в търговския регистър подаде в компетентната ТД на НАП заявление
за регистрация, в което заявява продължаване на регистрацията при условията на
чл.100, ал.1 от ЗДДС. Съдебната практика приема, че законът създава задължение за
подаване на заявление за задължителна дерегистрация на ЕТ, ако самото физическо
лице не подлежи на задължителна регистрация в случай, че при друга независима
икономическа дейност е реализирало облагаем оборот по смисъла на ЗДДС или
регистрацията не премине към правоприемник. На основание чл.109, ал.1 от ЗДДС
при заличаване на едноличен търговец следва да бъде подадено заявление за
дерегистрация в компетентната ТД на НАП в 14-дневен срок от настъпването на
съответното обстоятелство. При неизпълнение на гореописаното задължение данъчно
задълженото лице се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични
търговци, в размер от 500 до 5000 лв. В съдебната практика се поддържа
становището, че при заличаване на ЕТ санкцията следва да се наложи на субекта,
който е бил регистриран по ЗДДС и не е подал в срока заявление за дерегистрация,
като е възможно след заличаването на ЕТ да се ангажира личната отговорност на
физическото лице, което е било собственик и представляващ предприятието на ЕТ. Абсолютно
изискване за ангажиране личната отговорност на гражданскоправния субект-
физическо лице е посочването на нарушителя в хода на
административнонаказателното производство. Неспазването на това изискване има
винаги за последица нарушаване правото на защита на административнонаказаното
лице.
Едноличният търговец представлява най-
опростената форма на търговец, предвидена в действащото позитивно право, при
която се съчетават качествата субект на гражданското и на търговското право. С
възникването на ЕТ физическото лице се сдобива с търговска правоспособност,
която се различава от гражданската му правоспособност. Поради персоналната
идентичност между ЕТ и физическото лице търговецът не се явява самостоятелен
носител на права и задължения извън общото титулярство на физическото лице като
носител на права и задължения. На основание чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно
задължено лице е всяко лице, което
извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите
от нея. Съгласно легалната дефиниция в чл.3, ал.2 от ЗДДС, независима
икономическа дейност е дейността на производители, търговци и
лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското
стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен
съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка
дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него. В процесния случай нарушението е извършено от Н.Ц. като
търговец- ЕТ. В обжалваното наказателно постановление е наложена глоба на Н.Т.Ц.,
за който е посочено, че се явява задължено лице по ЗДДС. Не се поддържа от
административнонаказващия орган, че е наложено административно наказание на Н.Ц.
като гражданскоправен субект, явяващ се задължено лице по смисъла на ЗДДС. С
оглед на възприетия в административнонаказателното право принцип за лична вина
правната доктрина разграничава имуществената санкция, която представлява
гражданска санкция от глобата, разбирана като административно наказание,
налагано на физическо лице. След като в процесния случай нарушението е
извършено от Н.Ц. като търговец- ЕТ, явяващ се задължено лице по ЗДДС, административнонаказващият
орган е следвало да наложи имуществена санкция на неправосубектния ЕТ. В
случай, че ангажира личната отговорност на гражданскоправния субект- физическо
лице административнонаказващият орган е следвало да посочи фактите, които
обосноват това, което в процесния случай не е извършено.
Следва да се обсъди въпроса доколко са
били налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В
Тълкувателно решение №1/2007 г. на ОСНК на ВКС е посочено, че при извършване на
преценка дали са налице основанията деянието да бъде счетено за маловажен
случай на административно нарушение наказващият орган разполага с особена
компетентност за произнасяне по специален, предвиден в закона ред да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови
последици. При обжалване на наказателно постановление съдът изследва както
законосъобразността му, така и неговата правилност и обоснованост, които се
обуславят от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение
и степента на засягане на установените и защитени обществени отношения.
Преценката за маловажност на случая е по
законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол. С оглед на ниската
степен на обществена опасност на деянието и причините довели до извършването му
може да се приеме, че същото представлява маловажен случай. Административнонаказващият
орган неправилно не е взел предвид горното и не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, съгласно която нарушителят не следва да бъде наказван, а да бъде
предупреден, че при повторно такова нарушение ще бъде санкциониран.
С оглед на гореизложеното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл. III oт ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №343803-
F385447/27.06.2018г., на Директор на Дирекция „Обслужване”
на ТД на НАП- Бургас, с което на Н.Т.Ц., ЕГН:**********, е наложена глоба в
размер на 500 /петстотин/ лв., на основание чл.178 от ЗДДС, за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗДДС.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд- гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: Ил. Георгиева