О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ I - 1928
31.10.2017 г.
град Бургас
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на тридесет и първи октомври две хиляди и
седемнадесета година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна Д.
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия С. Д.
въззивно
гражданско дело № 616 по описа за 2017 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпили въззивна жалба с вх.
№ 1294/14.03.2017 г. от страната С.Д.Г., ЕГН **********, както и въззивни жалби
с вх. №№ 1737/15.04.2015 г. и 3063/20.07.2016 г. от страната Община Сунгурларе,
ЕИК *********, срещу решение № 52/27.03.2015 г. и решение № 100/07.07.2016 г. на
Районен съд – Карнобат, постановени по гр.д. № 1153/2012 г., във втората фаза
на делбено производство.
Със свое решение № 52/27.03.2015 г. Районен
съд – Карнобат е отхвърлил претенции по сметки, предявени от съделителя С.Г. ***
за сумата от 750 лева – обезщетение за ползване на съсобствена вещ за периода
от 01.03.2009 г. до 31.03.2014 г., както и за заплащане на обезщетение в размер
на сумата от 150 лева годишно, начиная 14.04.2014 г. до приключване на
делбеното производство. Със същия съдебен акт ответната община е осъдена да
заплати на С.Г. сумата от 1000 лева, представляваща стойността на каменния
материал от каменна ограда на делбения имот, построена през 1944-1945 г. и
разрушена през 1964-1965 г., с височина 1,50 м. и дължина 100 м., ведно с
направени от нея съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 167,33 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от претенциите, ищцата Г. *** разноски в размер
на сумата от 133 лева.
С обжалвания съдебен акт - решение №
100/07.07.2016 г. първоинстанционният съд е изнесъл на публична продан
съсобствен на страните недвижим имот, находящ се в с. Дъбовица, община
Сунгурларе, представляващ УПИ VII в кв. 12 по отменения план на с. Дъбовица, с площ от 4310 кв.м. и УПИ
IV-91 в кв. 12 по
действащия план на с. Дъбовица, отреден за кметство и читалище, отразен
съгласно скица по кадастрален и регулационен план на с. Дъбовица на вещото
лице, неразделна част от решение № II-211/01.11.2001 г. по адм. дело № 337/2001 г. по описа на БОС /арх.
60-568/02 г./, останал по реституция, при първоначална цена от 64 435 лева
без вкл. ДДС, от която сума съделителите да получат част съобразно дела си в
съсобствеността, както следва: за С.Д.Г. - 2/3 ид. части или сумата от 32 890
лева; за Д.Т.А. – 1/3 ид. части или сумата от 16 445 лева; и за Община
Сунгурларе – 1010 кв.м./4310 кв.м. или сумата от 15 100 лева.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ищцата
Г. излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваните решения.
На първо място, относно отхвърлителните части на решение № 52/27.03.2015 г. се
сочи, че по делото се съдържат доказателства досежно отправяни до Община Сунгурларе
покани под формата на заявления и запитвания, предвид което се твърди
основателност на претенцията за присъждане на обезщетение за минал период за
ползата, от която съсобственика Г. е била лишена поради еднолично ползване на
делбения имот от Община Сунгурларе. На следващо място, относно претенцията за
присъждане на обезщетение за бъдещ период, въззивницата прави оплакване за
неоснователност на извода на съда за нейната недоказаност, като се сочи, че
размерът й е надлежно установен с изготвена по делото тройна съдебна
експертиза. Прави се и оплакване, че
първоинстнционният съд допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като
не взел предвид своевременно изявление на въззивницата за изменение на размера
на предявения иск за обезвреда от разрушаването на собствената й ограда в
делбения имот до установения със съдебна експертиза размер от 4500 лева, ведно
със законната лихва. С въззивната жалба се излагат съображения за
неправилността и на решение № 100/07.07.2016 г., като се сочи, че делбеният
имот е реално поделяем, съгласно експертното становище на вещото лице по
делото, а съдът не взел предвид разпоредбата на чл. 357 от ГПК. Предвид
направените оплаквания, се иска постановяване на решение, с което отхвърлените
искови претенции да бъдат уважени в посочените размери, а делбата на имота да
бъде извършена чрез възлагане по първи вариант на експертизата на вещото лице
Здравка Андреева. Подробно се аргументира искане, Община Сунгурларе да бъде
изцяло натоварена със съдебните разноски за делбата предвид факта, че нейни
действия и бездействия са станали причина за водене на съдебното производство.
Претендира се присъждане на съдебни разноски за всички съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна Община Сунгурларе, ЕИК *********, чрез кмета – инж. Васил Панделиев, е
подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище, че същата е
неоснователна и излага подробни съображения по оплакванията, релевирани от
въззивника. Твърди, че по делото действително не били ангажирани надлежни
доказателства за дължимостта на процесното обезщетение за минал период, а и
Община Сунгурларе не препятствала достъпа до делбения имот на въззивницата.
Сочи се, че производството в частта досежно претенцията за обезщетение за
бъдеще време е недопустима, тъй като не попада в приложното поле на чл. 124,
ал. 2 от ГПК. Що се касая до изложените оплаквания за способа на извършване на
делбата на процесния съсобствен имот, въззиваемата страна намира за неприложим
вариант 1 от заключението на експерта по делото, като споделя мотивите на
районния съд, че характера на съсобствеността и правопораждащия я факт
представляват пречка. Изразява се принципно становище за допустимостта на
вариант 2, но се сочи, че до момента не е изготвен ПУП-ПРЗ за изменение
съобразно него и с цел осигуряване на самостоятелен обособен дял за всеки от
съделителите.
С въззивна жалба вх. № 1737/15.04.2015 г.,
ответната Община Сунгурларе, останала недоволна от решение № 52/27.03.2015 г., го обжалва в осъдителните му части като
порочно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила и необосновано. Излагат се съображения за недопустимост на претенцията
на ищцата Г. за заплащане на обезщетение в размер на стойността на каменна
ограда в делбения имот, като се твърди, че в производството по сметки следва да
се разглеждат искания, които имат връзка със собствеността и делбеното
имущество, в какъвто смисъл били релевирани своевременно възражения от
въззиваемия ответник. Изразява се становище и за неоснователността на тази
претенция поради неината недоказаност и своевременно заявеното възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на нея. Предвид изложеното се иска
обезсилване на постановеното решение в обжалваната му част, а евентуално
неговата отмяна, като се претендират съдебни разноски за двете инстанции.
С въззивна жалба вх. № 3063/20.07.2016 г.,
съделителят Община Сунгурларе обжалва като неправилно решение № 100/07.07.2016
г. и иска неговата отмяна. На първо място се твърди неправилно определяне на квотите
на съсобственост между съделителите, които били определени надлежно с решение №
IV-5/11.02.2014 г. по
в.гр.д. № 2260/2013 г. по описа на БОС. На следващо место се сочи, че делбеният
имот е реално поделяем при приложение на вариант 2 от изготвената и приета по
делото съдебно-техническа експертиза, предвид което се претендира извършване на
делбата чрез обособяване на самостоятелни имоти за всеки от съсобствениците.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите
страни не изразяват становище по постъпилите от Община Сунгурларе въззивните
жалби.
Настоящият състав намира, че постъпилите
въззивни жалби от виззивника-ответник Община Сунгурларе са допустими като
подадени от страна която има правен интерес от обжалването, в законоустановения
двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Поради това,
делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът, по направеното въззивницата Г. в
открито съдебно заседание по делото от 03.10.2017 г. искане за освобождаване от
държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като взе предвид
представената декларация за семейно и имуществено състояние, намира същото за
неоснователно. Настоящият съдебен състав приема, че към молбата не са приложени
убедителни доказателства, от които да се обоснове несъмнен извод, че
ищецът-въззивник не разполага със средства да заплати дължимата държавната
такса за въззивното обжалване. Към момента на подаване на молбата по чл. 83,
ал. 2 от ГПК, молителят е декларирал, че разполага с доходи от пенсия и с недвижимо
имущество – 1/3 ид. част от къща в с. Дъбовица, общ. Сунгурларе; 67 дка. земеделска
земя; както и гарсониера в гр. София. Не
се прави подробна индивидуализация на посоченото имущество, не се представя
справка от НОИ и/или НАП за размера на получавани доходи и декларирана
собственост, липсва приложена справка от имотния регистър, Търговския регистър
и др. Още повече, предметът на настоящото дело сочи, че молителят притежава
идеални част от недвижим имот на значителна стойност. Изложеното налага извода,
че към момента на отправеното искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК, за въззивницата не
са били налице предпоставките на цитираната норма за освобождаване от заплащане
на държавна такса за въззивно обжалване, предвид което и същото следва да бъде
оставено без уважение.
Предвид гореизложеното на въззивницата Г.
следва да се укаже да внесе сума в размер на 50 лева – държавна такса за
въззивното обжалване на решение № 52/27.03.2015 г. и сума в размер на 657,80
лева – държавна такса за въззивното обжалване на решение № 100/07.07.2016 г., в
едноседмичен срок от съобщаването, като представи доказателства за това по
делото. Въззивницата следва още да бъде известена, че при неизпълнение на
указанието, въззивната жалба ще бъде обездвижена.
Постъпили са и искания вх. №№ 1147/09.10.2017
г. и 14808/20.10.2017 г. от въззивницата С.Д.Г. за отвод на І-ви въззивен
граждански състав, председателстван от съдия Мариана Карастанчева и с членове-съдии: съдия Пламена Върбанова и мл.с. Сияна Д., в които искания се заявяват
доводи, че въззивницата Г. не е доволна от предходни решения на състава, постановени
по други граждански дела и не вярва в неговата справедливост. В цитираните
молби не се заявяват конкретни основания за отвод по смисъла на чл. 22, ал. 1
от ГПК, а и настоящият съд служебно констатира, че не е налице нито една от визираните
със закона хипотези, предвид което исканията следва да бъдат оставени без
уважение
Предвид изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба с вх. № 1294/14.03.2017 г. от страната С.Д.Г., ЕГН **********, както и
въззивни жалби с вх. №№ 1737/15.04.2015 г. и 3063/20.07.2016 г. от страната Община
Сунгурларе, ЕИК000057250, срещу решение № 52/27.03.2015 г. и решение №
100/07.07.2016 г. на Районен съд – Карнобат, постановени по гр.д. № 1153/2012
г., във втората фаза на делбено производство.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 616/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд за разглеждане в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 29.11.2017
г. от 10,10 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за освобождаване от държавни такси на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК, направено от въззивницата С.Г. в
открито съдебно заседание от 03.10.2017 г. по в.гр.д. № 616/2017 г. по описа на
БОС.
УКАЗВА на
въззивницата, че в едноседмичен срок от съобщаването следва да внесе по сметка
на БОС сумата от 707,80 лева, представляваща дължима държавна такса за
въззивното обжалване, като представи доказателства за това по делото. При
неизпълнение въззивната жалба ще бъде оставена без движение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искания вх. №№ 1147/09.10.2017 г. и 14808/20.10.2017 г. от
въззивницата С.Д.Г. за отвод на първи
въззивен граждански състав, председателстван от съдия Мариана Карастанчева и с
членове-съдии: съдия Пламена Върбанова и мл.с. Сияна Д..
Преписи от настоящото определение да
се връчат на страните.
Определението подлежи на обжалване в частта, с
което се оставя без уважение искането на въззивницата Г. за освобождаване от
държавни такси, в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба, пред
Апелативен съд - Бургас.
Определението не подлежи на обжалване в
останалата си част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.