Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 28.02.2023 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 186/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Л.П.Т. *** община, ЕГН **********, чрез адв. К.Г.,***, представлявана от кмета. В нея се твърди, че бащата на ищеца е бил собственик на два земеделски имота, находящи се в землището на с. Буковец, общ. Своге. Правото на собственост е придобито чрез сделка/наследство, а при условията на евентуалност – по давност (уточнителна молба от 08.03.2022 г.). Имотите са индивидуализирани в приложени към исковата молба два броя скици – проект от 13.11.2020 г. и площта на първия е 977 кв.м. (погрешно посочено 997 кв.м. в подадените от ищеца документи), а на втория 1079 кв.м. При изтотвяне на скиците Т. установил, че притежаваните от него недвижими имоти се застъпват с други имоти, които са отразени в кадастъра като земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), поради което иска от съда да приеме за установено спрямо ответника, че той е собственик на двата имота.

От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И.Ц. – пълномощник на кмета. В него се твърди нередовност на исковата молба, а по съществото на спора се заявява, че ищецът не би могъл да придобие правото на собственост върху имотите на заявените от него основания, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли претенциите, като неоснователни и недоказани.

В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и писмени защити от тях.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Предмет на делото е правото на собственост върху два имота, обозначени с проектни номера, които се застъпват с три общински имота, както следва :

1) застъпването на първия имот (проектен номер 06985.99.96) е с поземлен имот 06985.99.5, област София, община Своге, с. Буковец, м. Селото, вид собственост Общинска частна, вид територия земеделска, категория 10, начин на трайно ползване  - ливада, площ 1334 кв.м., стар номер 099005, Заповед за одобрение на КККР № РД -18-640/07.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като застъпването е с цялата площ от 977 кв.м.

2) застъпването на втория имот (проектен номер 06985.99.95) е с :

- поземлен имот 06985.1.9913, област София, община Своге, с. Буковец, м. Миленица, вид собственост Общинска частна, вид територия урбанизирана, начин на трайно ползване  - за друг вид застрояване, площ 3110 кв.м., стар номер 001569, като застъпването е с площ от 132 кв.м.

- поземлен имот 06985.1.570, област София, община Своге, с. Буковец, м. Миленица, вид собственост Общинска частна, вид територия земеделска, категория 10, начин на трайно ползване  - изоставена орна земя, площ 44291 кв.м., стар номер 001570, Заповед за одобрение на КККР № РД -18-640/07.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като застъпването е с площ от 946 кв.м.

Сборът от двете числа е 1078 кв.м., но в скицата – проект е посочено 1079 кв.м., което съдът приема за действителната площ на имота.

Ищецът твърди, че имот с проектен номер 06985.99.95 е придобит от бащата му чрез сделка през 1936 г. Не е посочено на кой от двата имота посочени в частния писмен договор отговаря проектния имот. Първият имот посочен в договора е в местност Джурейска река, а вторият в Ограге. В удостоверението за идентичност е записано, че имот с проектен номер 06985.99.95 съответства на имота в м. Миленица по протокола от 27.05.1970 г. на Районен съд Своге. Не е посочено в кой дял попада имота, тъй като в тази местност има и други имоти посочени в протокола. Само хипотетично би могло да се предположи, че това е дял III – на бащата на ищеца. В удостоверението за идентичност е записано, че имот с проектен номер 06985.99.96 е идентичен с имота в м. Селото по протокола от 27.05.1970 г. на Районен съд Своге. В протокола няма такава местност, нито имот с посочената площ. По изложените съображение съдът не кредитира частния писмен договор от 1936 г., съдебния протокол и удостоверенията за идентичност. През 1954 г. бащата на ищеца не би могъл да подели имоти, които едва през 1970 г., при съдебна делба, са се паднали в негов дял. От друга страна, видно от страницата от емлячния регистър, той е имал и други имоти, но те няма как през 1954 г. да са били поделени между децата му, а след това през 1970 г. да се делят отново с братята и сестрите му. Също така, не може имотите да са били собственост на ищеца и в същото време да са владяни от баща му още 26 години, до 1980 г., както се твърди на л. 73 от делото, тъй като владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. С оглед на изложеното съдът приема, че липсват всякакви доказателства, бащата на ицеца, починал през 1984 г., да е бил собственик на двата спорни имота. При липса на доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си.

В исковата молба, в уточнителната молба, както и в открито съдебно заседание, пълномощникът на ищеца изрично заяви, че в условията на евентуалност иска от съда да приеме, че правото на собственост върху двата имота е придобито по давност от Л.Т., за периода след 1980 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че в последните повече от петдесет години двата имота са владяни ищеца. През целия този период от време никой не е оспорвал владението му, като то е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Няма данни имотите да са обобществявани, нито правно, нито фактически. Отношенията на ищеца с другите наследници, както и дали правото на собственост е придобито при условията на съпружеска имуществена общност са извън предмета на настоящото дело, тъй като съдебното решение, което ще бъде постановено, поражда действие само между страните, а съпрузите не са задължителни необходими другари. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по делото липсват данни, които да ги оборват.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Предявен e положителен установителен иск за собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотите, на които Т. твърди че е собственик са отразен в кадастралната карта като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, определени за такива с решение на комисията по ал. 2 на същия член от закона, актувани с акт за частна общинска собственост, а имот 06985.1.9913 е урбанизирана територия – частна общинска собственост.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита че Л.Т. е придобил правото на собственост по давност за периода след 1980 г., по-точно през 1990 г., тъй като са били налице обективния и субективния елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е доказан факт.

Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост. В случая чл. 19 ЗСПЗЗ е неприложим, тъй като имотите не са били обобществявани, съответно не са били и възстановявани, като не се касае за земеделски земи останала след възстановяване правата на собствениците. При това положение исковете следва да се уважат изцяло, като обстоятелството, че предназначението на имот 06985.1.9913 е урбанизирана територия е без правно значение по настоящото дело.

С оглед изхода на делото, ответникът трябва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер общ размер на 640 лева – за държавни такси, възнаграждение на вещо лице и на адвокат.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, предявен от Л.П.Т. ***, ЕГН **********,***, представлявана от кмета, че Л.П.Т. е собственик на :

1) част от поземлен имот 06985.99.5, област София, община Своге, с. Буковец, м. Селото, вид собственост Общинска частна, вид територия земеделска, категория 10, начин на трайно ползване - ливада, площ 1334 кв.м., стар номер 099005, Заповед за одобрение на КККР № РД -18-640/07.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 977 кв.м. и е заключена между цифрите/числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 1 – обозначени на комбинираната скицата (приложение 2) на вещото лице инж. Л.М., приподписана от председателя на съдебния състав на 28.02.2023 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение ;

2) част от поземлен имот 06985.1.9913, област София, община Своге, с. Буковец, м. Миленица, вид собственост Общинска частна, вид територия урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, площ 3110 кв.м., стар номер 001569, като въпросната част е с площ от 132 кв.м. и е заключена между цифрите 1, 2, 3, 7, 1 – обозначени на комбинираната скицата (приложение 1) на вещото лице инж. Л.М., приподписана от председателя на съдебния състав на 28.02.2023 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение ;

3) част от поземлен имот 06985.1.570, област София, община Своге, с. Буковец, м. Миленица, вид собственост Общинска частна, вид територия земеделска, категория 10, начин на трайно ползване - изоставена орна земя, площ 44291 кв.м., стар номер 001570, Заповед за одобрение на КККР № РД -18-640/07.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 946 кв.м. и е заключена между цифрите 3, 4, 5, 6, 7, 3 – обозначени на комбинираната скицата (приложение 1) на вещото лице инж. Л.М., приподписана от председателя на съдебния състав на 28.02.2023 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение.

Осъжда Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, БУЛСТАТ : *********, представлявана от … Е. К. И., да заплати на Л.П.Т. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 640 лева.

 

          На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

 

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение, съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :