№ ……………/………..07. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 473 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 ал.1 и 2 от АПК,
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по предявен
от С.Д.С., ЕГН ********** от гр.Варна иск срещу Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди от отмененото
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-0000309/ 09.03.2018г., издадено
от Началника на ОО“АА“ Варна, с което за нарушение на чл. 18, т. 6 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008г., на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП му е наложено
наказание “глоба” в размер на 500 лева.
В исковата молба се излага, че с решение № 1090/18.06.2018
г. по н.а.х.д. № 1870/2018 г. на Районен съд – Варна е отменено издаденото
срещу С.Д.С. Наказателно постановление № 23-0000309 от 09.03.2018г. от Началника на
ОО“АА“ Варна, с което за нарушение на чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г., на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, на С. е наложено наказание
“глоба” в размер на 500 лева. При проведения касационен контрол съдебното решение е отменено с решение № 1933/17.10.2018 г. по
к.н.а.х.д. № 2073/2018 г. на Административен съд – Варна.
В съдебните производства пред въззивна и касационна инстанции, ищецът е
представляван от адвокат, на когото на основание сключените договори за правна
защита и съдействие е заплатил възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в общ размер на 300 лв. Претендира ответникът да бъде осъден
да му заплати тази сума на основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, тъй като тя
представлява претърпяна от него имуществена вреда, явяваща се пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. Не претендира за присъждането на законна лихва върху
главницата от 300 лв. Претендира присъждане на направените по настоящето дело
съдебни разноски.
В хода на съдебното производство искът се поддържа
изцяло, видно от представените писмени бележки вх.№ 7411/08.05.2019г. чрез
пълномощника на ищеца адвокат М. М. Т.- Старозагорска адвокатска колегия, който
го е представлявал и в производствата по обжалване на НП.
В заведен със с. д. № 9580/17.06.2019 г. писмен
отговор от ответника, пълномощникът на ИААА юрисконсулт З. К. оспорва изцяло
иска по съображения, че ответникът с действията си не е дал повод за завеждане
на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Освен това от страна на ищеца или негов
представител не е постъпвало искане, покана или каквото и да било друго
изявление за изплащане под формата на обезщетение на платените като адвокатски
хонорар суми по административно наказателното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава
заключение, че предявеният иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е основателен и доказан по
основание и размер.
По допустимостта на
иска:
Съдът намира предявения иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за
процесуално допустим и поради това за подлежащ на разглеждане по същество. Съобразно
чл.3 ал.2 от ЗАвП, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
е юридическо лице на бюджетна издръжка
към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със
седалище в София и с регионални звена. Следователно агенцията притежава съответната правосубектност,
обосноваваща пасивната процесуална легитимация, съобразно чл.205 от АПК.
По основателността на
иска съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложените по делото писмени доказателства и от
изисканите за послужване н.а.х.д. № 1870/2018 г. на Районен съд – Варна;
к.н.а.х.д. № 2073/2018 г. на Адм. съд – Варна, се установява следната
фактическа обстановка:
Срещу ищеца е
издадено Наказателно постановление № 23-0000309 от 09.03.2018 г. от
Началника на ОО“АА“ Варна, с което за нарушение на чл. 18, т. 6 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008 г., на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, му е наложено
наказание “глоба” в размер на 500 лева. Нарушението, според наказателното
постановление, се състои в следното: На 13.02.2018 г., около 13:15 ч., в гр.
Варна, автомобилен път гр. Варна – с. Тополи, КПП „Пивовара“, на 50 м от
табелата „край „ на населеното място гр. Варна, при извършена проверка от
инспектори на ОО“ АА“ Варна е установено, че С. управлява товарен автомобил
„Ивеко“, кат. N3, с рег. № *******,
собственост на превозвача, извършващ превоз за собствена сметка на ВиК
материали, като при поискване от контролните органи водачът не представя
заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение на ППС за обществен
превоз на товари на територията на РБ, в съответствие с чл. 12б, ал. 10 от
ЗАвтП.
В
наказателното постановление е обективиран извод за неоснователност на
подаденото възражение срещу него и за липсата на предпоставки за прилагане на
чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Въз основа на АУАН, е издадено Наказателното
постановление, в което е реципиран извода от акта. НП е обжалвано по реда на
чл. 59 ЗАНН, във връзка с което в Районен съд – Варна е образувано н.а.х.д. № 1870/2018
г., приключило със съдебно решение № 1090/18.06.2018 г., отменено по реда на
касационния съдебен контрол с решение № 1933/17.10.2018г. по к.н.а.х.д. № 2073/2018
г. на Адм. съд – Варна.
Безспорно от страните се установява, че в производството пред ВРС, С. е представляван
от адвокат, на който съгласно приложения договор за правна защита и съдействие
на л. 9 от н.а.х.д. № 1870/2018 г. на Районен съд – Варна, е заплатил в брой
общо 300 лв. за осъщественото процесуално представителство.
За основателността на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е
необходимо установеното чрез пълно и главно доказване кумулативно наличие на
следните предпоставки: 1/незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на административен орган при или по повод на административна дейност; 2/ настъпила
вреда /както имуществена, така и неимуществена/ в патримониума на ищеца и 3/ пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт,
действие или бездействие по т. 1 и вредата по т. 2.
Тъй като съгласно чл. 1 ал. 2 ЗОДОВ искът по ал. 1 се
разглежда по реда на АПК, за допустимостта му съгласно чл. 204 ал. 1 АПК е
необходимо към момента на предявяването му незаконосъобразният административен
акт да е отменен по съответния ред.
Относно наличието на първата
материално-правна предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ -
наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен
орган при или по повод на административна дейност:
Между страните по делото няма спор, а се установява и
от приложените за послужване дела, че издаденото срещу ищеца наказателно
постановление № 23-0000309 от 09.03.2018 г. от Началника на ОО“АА“ Варна, е
отменено по съдебен ред с влязло в законна сила съдебно решение.
По правната си природа наказателното постановление,
макар да е издадено от административен орган, е правораздавателен акт, тъй като
е резултат от упражняване на възложена със закон правораздавателна дейност на
администрацията, свързана по аргумент от чл. 6 от ЗАНН със защитата на реда в
областта на държавното управление и представляваща поради това санкционираща
управленска дейност. Както се приема в мотивите към т. 1 на ТП № 2/19.05.2015
г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, наред с
другите правни форми на изпълнителна дейност, класифицирани според предметното
им съдържание и цел като правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна,
дейността по административно наказване посредством издаването на наказателни
постановления, представлява също форма на административна /изпълнителна/
дейност, тъй като се извършва по административен ред чрез властнически метод и
въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност.
Въпреки че наказателното постановление няма характеристиките на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с ТП № 2/19.05.2015 г. се приема,
че основният вид на дейността по налагане на административното наказание не
дава основание за ограничително тълкуване на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ посредством
стесняване на приложното му поле само до издаваните по реда на АПК
административни актове и изключване на наказателните постановления
от предметния му обхват поради техния правораздавателен характер. Както се сочи
по-нататък в мотивите на тълкувателното постановление, независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, има
властнически характер и въпреки че поражда наказателноправни последици, е
резултат от санкционираща административна дейност и упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на тяхната административна правосубектност. С допълнителното
съображение, че разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е наименована „Отговорност за
дейност на администрацията“ е прието, че от приложното й поле не могат да се
изключат исковете за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, тъй
като не видът на административния акт, определян по признаците на чл. 21 АПК, е
законовият критерий за приложението на чл. 1 ЗОДОВ, а фактът, че става въпрос
за незаконосъобразно упражняване на публични функции на администрацията /в
случая свързани със законово предоставената й правораздавателна
компетентност/.
Гореизложените мотиви обуславят наличието на първата
материално-правна предпоставка за основателността на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Относно наличието на втората материално-правна
предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - настъпила
имуществена вреда в патримониума на ищцата:
В основата на отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ стои
възприетият още от римското право в действащата ни правна уредба /чл. 45 и сл. ЗЗД/ институт на непозволеното увреждане, според който всеки има право да бъде
обезщетен за непозволено причинените му вреди. Като имуществена вреда по
смисъла на този институт се разбира претърпяната от лицето имуществена загуба
или пропусната имуществена полза. Имуществена загуба е материалното благо, с
което обективно се е намалило имуществото на пострадалия от непозволеното
увреждане, а пропусната имуществена полза е пропуснатото от него материално
благо, с което това имущество реално е могло да се увеличи. В случая за ищеца е
налице претърпяна имуществена загуба, изразяваща се в заплатеното от него
парично възнаграждение в общ размер на 300 лв. за осъществената от адвокат
защита в съдебното производство пред ВРС,
тъй като с тази сума безсъмнено се е намалило неговото имущество.
Обстоятелството, че сумата 300 лв. е заплатена от ищеца на представляващия го
адвокат е безсъмнено доказано по делото като се има предвид представения
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че
договореното за съответното дело адвокатско възнаграждение от 300 лв. е
заплатено в брой. В частта на удостовереното плащане договорът има характер на
разписка за даването на сумата от клиента и получаването й от адвоката, което в
случая е потвърдено с подписите им. Действително, по правната си природа
разписката е частен удостоверителен документ, който поради това няма обвързваща
материална доказателствена сила за съда и за третите лица. Но съдържащото се в
договора волеизявление, че договореното между адвоката и клиента адвокатско
възнаграждение е заплатено в брой не е оспорено от ответника нито в хода на въззивното
и касационно производства, нито в
настоящото съдебно производство по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Същевременно, тъй като договорът е представен още в
рамките на съдебното производство по делото, към което е относим, те са
получили и достоверна дата по смисъла на чл. 181 ал. 1 ГПК. Поради това съдът
намира, че в случая са налице достатъчно убедителни доказателства за
извършеното от ищеца заплащане в пълен размер на сумата300 лв., включваща
заплатеното от него в пълен размер адвокатско възнаграждение от 300 лв.
Следователно, налице е и втората материално-правна
предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Относно наличието на третата материално-правна
предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ – съществуваща пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка между незконосъобразното
наказателно постановление и имуществената вреда в патримониума на ищцата:
Съгласно задължителното за органите на съдебната власт
на основание чл. 130 ал. 2 ЗСВ ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016
г., ОСС, І и ІІ колегия, при предявени пред административните съдилища искове
по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалване и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон.
От изложеното дотук обосновано може да се заключи, че
са налице и трите предпоставки за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Относно размера на иска съдът приема следното:
Според мотивите на ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т.
д. № 2/2016 г., ОСС, І и ІІ колегия, тъй като институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, съдът в производството по чл. 1 ЗОДОВ, ръководейки се от принципа
за справедливост и съразмерност, трябва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал. 2
ЗАдв - да е обоснован и справедлив, което означава да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган
непозволено увреждане, без при това да накърнява интересите на която и да било
от страните в производството.
Ръководейки се от тези съображения, съдът приема
следното:
Заплатеното от ищеца възнаграждение от 300 лв. за
осъщественото процесуално представителство и защита от адвокат по н.а.х.д. № 1870/2018
г. е в минимално предвидения размер по чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 36 ал. 2 ЗАдв, поради което
в тази част искът по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е основателен и в своя
размер.
В обобщение, гореизложените доводи обуславят извод, че
искът по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ следва да се уважи за сумата от 300 лв.
С оглед изхода на производството и предвид изрично направеното от пълномощника
на ищцата искане, на основание чл. 10 ал. 3 изр. първо ЗОДОВ Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на ищцата
внесената по делото държавна такса в размер на 10 /десет/ лв. На основание чл.
10 ал. 3 изр. второ ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, доказателство за
които е приложено на л. 8 от делото и които съразмерно на уважения иск възлизат на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на С.Д.С., ЕГН **********
от гр.Казанлък, обезщетение в размер на 300.00/ триста лева/ за претърпени
имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 23-0000309/ 09.03.2018г., издадено от Началника на ОО“АА“ Варна, представляващи заплатено от С.Д.С. възнаграждение за процесуално представителство
и защита от адвокат по н.а.х.д. № 1870/2018 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София да заплати на С.Д.С., ЕГН ********** от гр.Казанлък,
внесената по делото държавна такса в размер на 10 /десет/ лева и направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 300 /триста
лева/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: