Определение по дело №2645/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………./……………..2025 г.

гр. В.

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2645 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 260477/10.02.2025 г. от Т.Д.И., чрез адв. З.С. - служебен защитник, срещу решение № 260001/20.01.2025 г. по настоящото дело.

С разпореждане № 260094/13.02.2025 г. са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности по жалбата като страната внесе на основание чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК, по сметка на Апелативен съд В. държавна такса за въззивно обжалване в размер на 5 561,88 лв. или да заяви освобождаване от такси и разноски във въззивното производство по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като представи необходимите доказателства за това.

С молба 260626/24.02.2025 г. въззивникът е поискал съдът да отмени своето разпореждане № 260094/13.02.2025 г. в тази му част, защото жалбоподателката била освободена вече от заплащане на държавна такса и разноски с акт на съда и това освобождаване важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции. Въпреки горното, ако не бъдат възприети доводите ѝ, страната заявява в условие на евентуалност искане за освобождаване от такси и разноски във въззивното производство.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съдът не намира да съществува основание, обуслоавящо отмяна по реда на чл. 253 от ГПК на разпореждане № 260094/13.02.2025 г. по настоящото дело, защото не са допуснати грешка или пропуск при постановяването му.

С определение № 1352/2.5.2019г. по делото страната е освободена от внасяне на дължимата държавна такса в размер на 11 323,74 лева по предявения от нея иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и цена на иска 283 093,50 лева. С определение № 260098/16.6.2023 г. по делото ищцата е освободена и от задължението за заплащане на разноски в производството. ВОС изрично е посочил, че освобождава страната от такси и разноски за конкретното съдопроизводство. По аргумент от горното и като се вземе предвид възможна промяна в имущественото състояние на страната, то към момента на подаване на въззивна жалба с вх. № 260477/10.02.2025 г. Т.Д.И. не е освободена от задължението за плащане на държавна такса по чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК.

При съобразяване на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 / 2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдът намира, че е компетентен и следва да разгледа искането на страната за освобождаване от такси и разноски във въззивното производство.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса.

От представените писмени доказателства се установява, че молителката Т.Д.И. е на 61 години. Семейството ѝ се състои от майка ѝ /с решение на ТЕЛК за 95 % призната нетрудоспособност/ и сестра ѝ. Трите живеят в наследствено семейно жилище в гр. В., ж.к. Чайка, бл. № 67, вх. Д, ап. 96. Доходите ѝ се формират от получавана пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 493,48 лв. и помощ по ЗХУ в размер на 36,82 лв. Страда от инсулинозависим захарен диабет с присъща за неговото протичане диабетна полиневропатия. Въз основа на това заболяване е освидетелствана пожизнено от ТЕЛК с 60 % нетрудоспособност. Декларирала е, че притежава недвижимо имущество 15 кв. м. ид. ч. от ПИ в гр. В., ул. „Ч.В.“ № 15; титуляр е по учредено право на строеж в същия ПИ; ап. №6 с площ от 93,13 кв. м.; гараж № 3 с площ от 18,96 кв. м. и офис А с площ от 23,30 кв. м. Декларира, че няма годно имущество, което да отдава под наем, за да получава доходи или да продаде.

Вземайки предвид горните обстоятелства, преценени с оглед средния доход на българския гражданин и минималния размер на необходимите средства за издръжка на едно домакинство, съдът намира, че доходите на молителката са под екзистенц-минимума, поради което внасянето на държавна такса е непосилно в рамките на финансовите ѝ възможности.

С оглед целта на разпоредбата – да предостави възможност за достъп до съд на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите на съдебното производство, съдът преценява, че към настоящия момент са налице предвидените в чл. 83, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаване на Т.Д.И. от задължението за плащане на държавна такса по подадената въззивна жалба с вх. № 260477/10.02.2025 г., поради което молбата следва да бъде уважена.

С оглед изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260626/24.02.2025 г. на Т.Д.И., чрез адв. З.С. в частта ѝ, съдържаща искане за отмяна по реда на чл. 253 от ГПК на разпореждане № 260094/13.02.2025 г. по гр. д. № 2645/2018 по описа на ВОС.

ОСВОБОЖДАВА Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** от задължението за заплащане на държавна такса по подадена въззивна жалба с вх. № 260477/10.02.2025 г. срещу решение № 260001/20.01.2025 г., постановено по гр. дело № 2645/2018 г. по описа на ВОС.

ЗАДЪЛЖАВА Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** при промяна на декларираните обстоятелства, незабавно да уведоми съда.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Т.Д.И. за сведение.

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от въззивна жалба с вх. № 260477/10.02.2025 г. от Т.Д.И., чрез адв. З.С. - служебен защитник, срещу решение № 260001/20.01.2025 г., постановено по гр. дело № 2645/2018 г. по описа на ВОС, на насрещната страна – Н.И.Г. и П.С.Г..

УКАЗВА на насрещната страна, че в двуседмичен срок от получаването на препис от въззивната жалба, може да подаде отговор, както и насрещна въззивна жалба, съобразена с изискванията чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

При подаване на насрещна въззивна жалба, делото да се докладва на съдията докладчик за администрирането ѝ.

След изтичане на срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, делото, ведно с жалбата и отговора (ако постъпи такъв), да се докладва за изпращане по компетентност на Апелативен съд - В..

Определението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: