№ 9624
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А. В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от А. В. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110151538 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата 2190,58 лева, представляваща
обезщетение за дневни командировъчни пари за периода от 23.04.2024 г. до
07.05.2024 г., с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 975,20 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 23 дни и с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата в общ размер на
954,29 лева, от които 723,99 лева представляващо неплатено нетно трудово
възнаграждение за м.04.2024 г. и 230,30 лева представляващо неплатено нетно
трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г. до 07.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
29.08.2024 г. до окончателното им изплащане. Претендират се и направените в
производството разноски.
Ищецът твърди, че с ответника се намирал в трудово правоотношение по
силата на трудов договор № . от 19.10.2022 г., като е заемал длъжността „.“
при осемчасов работен ден, с основно брутно месечно трудово
възнаграждение в размер на 710 лева. Сочи, че в чл. 4.1. от трудовия договор е
уговорен размер на обезщетение за командировка в размер на 50 евро на
календарен ден при единична езда и 45 евро на календарен ден при двойна
езда. Поддържа, че с допълнително споразумение от 02.01.2024 г. към
трудовия договор е изменен размера на брутното трудово възнаграждение,
което е определено в размер на 933 лева и допълнително възнаграждение в
размер на 0.6% на всяка година навършен трудов стаж, като е определен и
основния платен годишен отпуск в размер на 25 дни. Сочи, че със заповед №
17539 от 23.04.2024 г. е бил командирован за периода от 23.04.2024 г. до
1
07.05.2024 г. до държави - ., . с цел превоз на товари. Навежда доводи, че
действителната уговорка между страните за размерът на командировъчните
дневни пари е 156.47 лева на ден или общо 2190,58 лева за 14 дни, която сума
не е заплатена към настоящия момент. Алтернативно сочи, че в заповедта за
командироване са посочени като дължими 700 евро, като обезщетение за
дневни командировъчни пари, съответно 1369,08 лева, като освен тази сума за
периода на командировката му се дължат и квартирни пари в размер на 391,16
лева. Твърди, че трудовото правоотношението е прекратено със Заповед № . от
13.05.2024 г. поради постигнато взаимно съгласие, като работодателят не му е
заплатил дължимо обезщетение за неизползван годишен отпуск за 23 работни
дни в размер на 975,20 лева, както и дължимото трудово възнаграждение за
месец април 2024 г. в размер на 723,99 лева и за периода от 01.05.2024 г. до
07.05.2024 г. в размер на 230,30 лева. Предвид изложеното, претендира
горепосочените суми и моли съда да уважи исковете.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Не оспорва съществуването на твърдяното
трудово правоотношение, че същото е прекратено със Заповед № . от
13.05.2024 г., както и че ищецът е бил командирован до държави - ., . за
периода от 23.04.2024 г. до 07.05.2024 г. Излага съображения, че ищецът не е
отчел в счетоводството никакви направени от него разходи за квартирни пари,
както и че същият е командирован по реда на чл. 121а КТ, при който режим
работникът има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение,
единствено пътни пари, определение в наредбата по чл. 121а, ал. 8 КТ, поради
което не му се дължат квартирни пари. Оспорва твърденията на ищеца за
наличие на друга уговорка, с която да е договорен различен размер на
командировъчните разходи от посочения в трудовия договор и заповедта за
командироване. Оспорва предявените искове при твърдения, че е заплатил на
ищеца претендираните суми за дневни командировъчни разходи, трудово
възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
включително е надплатена сума в размер на 10 721,66 лева. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 215 КТ:
Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят
има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни,
дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от .. В чл. 5, ал.
1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е
предвидено, че командироването или изпращането на специализация в
чужбина се извършва въз основа на писмена заповед на работодателя.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата персоналът на сухоземните транспортни
средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени
2
в приложение № 3, а според чл. 33, ал. 1 от Наредбата единната ставка се
прилага и за шофьорите и стюардесите при автомобилните превози и се
обвързва с пропътуваните километри и други специфични показатели въз
основа на заповед на ръководителя на ведомството или предприятието.
Според приложение № 3 към Наредбата за шофьори и стюардеси при
автомобилни превози командировъчните пари на ден са в размер до 50 евро
при единична езда и 45 евро при двойна езда, включително квартирни пари.
По иска по чл. 215 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е полагал труд в
изпълнение на командироване, както и размера на дължимите суми в тази
връзка.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението за
плащане на дължимите командировъчни суми.
По делото не е спорно между страните, че по силата на трудов договор
№ . от 19.10.2022 г. ищецът е заемал при ответника длъжността „.“, който
договор е прекратен по взаимно съгласие на страните със Заповед № . от
13.05.2024 г., както и това, че ищецът е бил командирован до държави – ., . за
периода от 23.04.2024 г. до 07.05.2024 г.
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства
/отчет на шофьор, авансов отчет и писмена кореспонденция/ се установява, че
ищецът е изпълнявал трудовите си задължения през времетраенето на
командировката от 23.04.2024 г. до 07.05.2024 г.
Установява се от приетата по делото Заповед № ./23.04.2024 г., издадена
от работодателя „.“ ЕООД, че за периода на командировката на работника се
полагат минимум 50 евро на ден командировъчни разходи при единична езда
и минимум 45 евро на ден командировъчни при двойна езда, както и 100 евро
на всяка календарна седмица за квартирни пари за задължително прекарване
на нормална седмична почивка в хотел или мотел извън борда на превозното
средство. Посочено е, че работникът е длъжен в срок до 24 часа след
завръщането си от командировката да отчете валутния аванс с документите по
разходите за командировката.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че в счетоводството на ответника е начислена сумата в размер
на 1466,87 лева като разход за командировка за периода от 23.04.2024 г. до
07.05.2024 г. Отразено е, че липсва разходен документ за извършени разходи за
квартирни пари за периода на командировката. Експертът е изследвал и
начислените командировъчни пари за предходни командировки на работника,
като е отразил в заключението, че приложимата ставка е в размер на 50 евро
на ден. Направен е извод, че липсват документи за извършено плащане на
командировъчни пари от работодателя към ищеца за исковия период. Съдът
намира, че следва да кредитира изцяло приетото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и
се базира на счетоводните записвания, а от друга страна липсват обективни
факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
3
Предвид изложеното следва да се приеме, че в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на 1466,87 лева, представляващо обезщетение за
дневни командировъчни пари за периода от 23.04.2024 г. до 07.05.2024 г.,
изчислено по ставка от 50 евро на ден при продължителност на
командировката от 15 дни. Не се установява в производството твърдяния с
исковата молба размер на ставката от 156,47 лева на ден, нито се установява
да са сторени квартирни разходи, като в тази насока от страна на ищеца не са
представени доказателства, въз основа на които да могат да бъдат безспорно
установени относимите факти.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
плащане на предявеното в производството вземане за командировъчни пари,
което съдът намира за неоснователно. Видно от приетите писмени
доказателства и изготвеното и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза не се установява ответникът да е извършил плащане на исковата
сума.
С молба от 05.02.2025 г. и с изявления в открито съдебно заседание на
12.02.2025 г. ответникът е направил възражение за извънсъдебно прихващане
на предявеното от ищеца вземане с надплатени аванси в размер на 10 000 лева,
дължими от ищеца към работодателя. За установяване на сумите за
надплатени аванси са представени декларация-съгласие за прихващане,
протокол за прихващане от 30.12.2024 г., издаден от управителя на ответното
дружество, счетоводна справка на сметка 422, уведомление за прихващане
/получено лично от ищеца на 12.03.2025 г./, както и е прието заключение на
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което в счетоводните
регистри на ответника е отразено извършено прихващане между дължимото
от ответника обезщетение за командировъчни пари и дължими от работника
към работодателя неотчетени аванси.
Съгласно чл. 103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо
и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съгласно дадените
задължителни разяснения с т.4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по
т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС възражението за прихващане може за първи
път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно
изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания,
при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били
налице условията за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е
спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път
пред въззивната инстанция. В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че ликвидно е това вземане, което е установено с влязло в сила
съдебно решение или заповед за изпълнение. Предвид изложеното,
процесуално допустимо е да се заяви възражение за прихващане и след
изтекъл срок по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба когато се касае за
изискуемо вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение или
заповед за изпълнение. В случая съдът намира, че твърдяното от ответника
4
вземане за неотчетени аванси не отговаря на изискванията за ликвидност,
доколкото липсват данни по делото вземането да е установено с влязло в сила
съдебно решение или заповед за изпълнение Същевременно ответникът дори
не индивидуализира точния размер на твърдяното вземане, а освен това
същото е оспорено от ищеца със становище от 25.03.2025 г. Ето защо,
заявеното възражение за прихващане се явява процесуално недопустимо
поради настъпила преклузия, доколкото касае спорно материално право, което
е заявено след изтичане на срока по чл.131 ГПК. Поради това съдът не дължи
разглеждането му по същество.
Предвид изложеното, предявеният иск за обезщетение за дневни
командировъчни пари за периода от 23.04.2024 г. до 07.05.2024 г. следва да се
уважи до размера от 1466,87 лева.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ:
Съгласно чл.224, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност, като съгласно ал.2 обезщетението се изчислява по реда
на чл.177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
В тежест на ищеца е да докаже размера на претендираното обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е използвал полагащия се
платен годишен отпуск, респ. че е погасил задължението за плащане на
обезщетението.
Установява се от приетия по делото трудов договор № ./19.10.2022 г., че
страните са уговорили основен платен годишен отпуск в размер на 25 работни
дни, който се ползва след предварително писмено разрешение на
работодателя.
Не е спорно между страните, а и видно от приетите по делото заповед за
прекратяване на трудово правоотношение и фиш за заплата за месец май 2024
г. работодателят е посочил наличие на 23 дни неизползван платен годишен
отпуск, което представлява извънсъдебно признание за спорния факт.
Следователно с оглед прекратяване на трудово – правната връзка между
страните, за работодателя е възникнало задължението за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 23 дни.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, определен по правилата на
чл.228 КТ, за един ден неизползван платен годишен отпуск е 42,66 лева, респ.
за претендираните от ищеца 23 дни възлиза на 981,18 лева.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
плащане на предявеното в производството обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, което съдът намира за основателно. Видно от приетите по
делото платежни нареждания и заключението по изготвената съдебно-
5
счетоводна експертиза се установява, че с платежно нареждане от 24.10.2024 г.
/в хода на производството/ работодателят е извършил плащане по банкова
сметка на ищеца, с което е погасил задължението си за плащане на
обезщетението.
Предвид изложеното, предявеният иск за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.
В тежест на ищеца е да докаже, че е полагал труд през процесния
период, както и размера на претендираното трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението за
плащане на трудовото възнаграждение.
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства
/отчет на шофьор и писмена кореспонденция/ се установява, че ищецът е
изпълнявал трудовите си задължения през исковия период – от 01.04.2024 г. до
07.05.2024 г.
От приетите по делото платежни нареждания, извлечение от банкова
сметка на ищеца и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е получил банкови преводи от ответника на 20.05.2024
г. /преди предявяване на иска/ за сумата 731,11 лева с основание „.“ и на
24.10.2024 г. /в хода на производството/ за сумата 1228,16 с основание „.“.
Доколкото извършеното плащане е в размер по-голям от дължимото трудово
възнаграждение за м.04.2024 г. и м.05.2024 г., предвид отработените дни и
установения в производството размер на брутното трудово възнаграждение,
предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да се отхвърли.
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни,
съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите. Ищецът е сторил
разноски в размер 1000 лева за уговорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение, видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, като съобразно уважената част от исковете, в т.ч. и по отношение
на погасените поради плащане в хода на производството вземания, следва да
му се присъдят 648,62 лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на 450 лева за депозит за ССчЕ и
2000 лева за уговорено и платено по банкова сметка адвокатско
възнаграждение, видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие и платежно нареждане. Съобразно отхвърлената част от исковете,
в т.ч. и по отношение на погасените поради плащане преди предявяване на
иска вземания, следва да му се присъдят 860,87 лева.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК да
заплати дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете, в
6
т.ч. и погасените поради плащане в хода на производството вземания, която е в
размер 121,69 лева, както и направените от бюджета на съда разноски за
експертиза в размер 194,59 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на А. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. ., на основание чл.
215 КТ сумата 1466,87 лева, представляваща обезщетение за дневни
командировъчни пари за периода от 23.04.2024 г. до 07.05.2024 г., ведно със
законната лихва от 29.08.2024 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 215 КТ за разликата над 1466,87 лева до пълния
предявен размер 2190,58 лева, иска по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 975,20 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 23 дни, иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата в общ размер на 954,29 лева, от
които 723,99 лева представляващо неплатено нетно трудово възнаграждение
за м.04.2024 г. и 230,30 лева представляващо неплатено нетно трудово
възнаграждение за периода 01.05.2024 г. до 07.05.2024 г
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на А. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. . на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 648,62 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. . ДА ЗАПЛАТИ на „.“
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата 860,87 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и депозити за експертиза.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен
съд сумата 121,69 лева, представляваща държавна такса и сумата 194,59
лева, представляваща направени разноски от бюджета на съда за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7