Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Р.
Хаджидимитрова
и участието на прокурор П.
Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен
като разгледа докладваното
от административния съдия Р. Цветкова адм.д. №595 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ), образувано въз основа на искова молба на «Комплексен
онкологичен център – Шумен» ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от
управителя д-р С.К., срещу Национална агенция за приходите град София, с която
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в размер на 946,40 лева с
ДДС за осъществено процесуално представителство по ВАНД №821/2019 г. по описа
на РС град Шумен и платено авокатско възнаграждение в размер на 946.40 лв. с
ДДС за осъществено процесуално представителство по КАНД №242/2019 г. по описа на
АдмС град Шумен, по което производство касационната инстанция е отменила
Решението на РС град Шумен и съответно е отменила като незаконосъобразно
Наказателно постановление №395100-F449697/08.01.2019 г. на директора на ТД на
НАП – Варна или за сумата в размер общо на 1892.80 лв. с ДДС.
В исковата молба се сочи, че с Решение по ВАНД №821/2019 г. по описа на
РС град Шумен е потвърдено Наказателно постановление №395100-F449697/08.01.2019
г. на директора на ТД на НАП – Варна, което Решението е обжалвано с касационна
жалба от лечебното заведение пред АдмС град Шумен, който с Решение по КАНД №242/2019
г. по описа на АдмС град Шумен е отменил атакувания съдебен акт и е отменил
процесното НП. Пред двете съдебни инстанции ищецът е ползвал адвокатска защита,
за която има сключени Договор за правна защита и съдействие №0…94008/14.05.2019
г. по ВАНД №821/2019 г. на ШРС, по който е уговорил и заплатил сума в размер на
946.40 лв. с ДДС и Договор за правна защита и съдействие №0…95970/05.07.2019 г.
по КАНД №242/2019 г. на АдмС град Шумен, по който е уговорил и заплатил сума в
размер на 946.40 лв. с ДДС лв. или общо разноски за един адвокат в размер на 1892.80
лева. Сумите, уговорени по двата договора са заплатени по банков път. С оглед
на това се излагат твърдения, че доколкото процесното НП е отменено с влязъл в
сила съдебен акт, то е претърпял имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт, поради което моли
съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати
сума в размер на 1892.80 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното ѝ плащане, както и
направените по настоящото дело разноски.
Ответната страна Национална агенция за приходите град София, редовно
призована, за нея се явява ст. юрисконсулт В. М., редовно упълномощен, който изразява
становище за неоснователност и недоказаност на претендираните вреди. Сочи, че
вредата нe e пряка, тъй като ангажирането на адвокатски услуги при съдебно
обжалване на наказателното постановление не следва обективно и по необходимост
издаването на същото. Вредите не са непосредствени и доколкото същите са в
резултат на облигационна връзка между страните, обективирана в договора за
правна защита и съдействие. В условията на алтернативност възразява срещу размера
на претендираното обезщетение, като счита, че същото следва да бъде намалено с
включения във фактурите ДДС върху договореното адвокатско възнаграждение, тъй
като дружеството е включило фактурите в дневника за покупки за съответния
данъчен период и е ползвало приспадане на начисления ДДС. С оглед на това моли
съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска като неоснователен
и недоказан и алтернативно размерът да бъде редуциран, като се намали със
сумата от 315.00 лв., представляваща начислен ДДС върху договорения адвокатски
хонорар.
Представителят на ОП град Шумен
дава заключение за основателност на исковата молба. Според прокурора по делото
безспорно са доказани всички предпоставки за реализиране на отговорността на
НАП, поради което предлага исковата молба да бъде уважена, като прави
възражение по отношение на претендираната лихва.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупонст, съдът установи от фактическа страна следното:
От приложеното по настоящото производство ВАНД №821/2019 г. по описа на
ШРС, с Решение №368/12.06.2019 г. РС град Шумен е потвърдил Наказателно
постановление №395100-F449697/08.01.2019 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с
което на основание чл.5 ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой на «Комплексен
онкологичен център – Шумен» ЕООД гр.Шумен, е наложена «имуществена санкция» в
размер на 5 701.00 лева. Дружеството пред тази съдебна инстанция е ангажирало
правна помощ и упълномощило адвокат за процесуално представителство, съгласно
приложения Договор за правна защита и съдействие №0…94008/14.05.2019 г. Несъгласно
със съдебното решение на РС град Шумен, лечебното заведение е подало касационна
жалба пред АдмС град Шумен, който с Решение №271/21.10.2019 г., постановено по
КАНД №242/2019 г., е отменил решението на първоинстанционния съд и процесното
Наказателно постановление. Дружеството и пред касационната инстанция е ангажирало
правна помощ и упълномощило адвокат за процесуално представителство, съгласно
приложения Договор за правна защита и съдействие №0…95970/05.07.2019 г. И по двата договора
страните са договорили възнаграждение в размер на 910.00 лева без ДДС, която
сума ищецът заплатил по банков път и приложена фактура. От приложените по
делото фактури от 05.07.2019 г. и 14.05.2019 г., ведно с приложени към тях
платежни нареждания, безспорно се установи, че сумите и по двата Договора са
изплатени от ищеца по банков път на адвокатското дружество „П.в.“ град Шумен.
От така установеното фактическо
положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Ищецът е с адрес в гр.Шумен, твърдяното увреждане е настъпило също в
гр.Шумен, правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС.
Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация; насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална
легитимация – Национална агенция за приходите град София в качеството ѝ
на юридическо лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния
административен акт; отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я
прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество исковата молба е и основателна
по следните съображения:
Съгласно чл.203 ал.1 от АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава XI от АПК. За неуредените
въпроси за имуществената отговорност чл.203 ал.2 от АПК препраща към
разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за
обезщетение. Препращането е само към материално правните норми, касаещи
имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива
принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата
за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при
изпълнение на правно регламентирана административна дейност. Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана
в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за
установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Съдът намира, че визираното в исковата молба Наказателно постановление, издадено
от териториален директор на ТД на НАП гр.Варна (орган в структурата на
ответника в настоящото производство), отменено с влязло в сила съдебно решение,
съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице
на ответника. Дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със
защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите
правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не
се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане
на административно наказание и на извършените действия или бездействия във
връзка с административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като
такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт,
който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността
на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от
значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК.
Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. №2/2014 г. на
ВКС и ВАС. Въз основа на изложените съображения съдът приема, че в случая е
налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред.
Налице са и втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна
връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на
ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха
представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното постановление,
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската
защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна,
не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой
процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна
връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между наказателното
постановление и потърсената от санкционираното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие - лицето не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден
акт, увреждащ неговите законни права и интереси. По тези съображения съдът
намира за неоснователни възраженията на ответната страна, изложени в писмения
отговор и в съдебно заседание, чрез неговия процесуален представител.
След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на
издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи
възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата следва да уговори
в договор, както и след като е платил дължимото, той е изразходвал средствата
именно, за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно
постановление. Ако не е съществувало НП, което той счита за незаконосъобразно,
то нямаше да съществува и съдебното му оспорване, в което производство лицето може да упражни
както намери за необходимо и ефективно правото си на защита, включително като
наеме адвокат, на когото дължи възнаграждение. Разходът за адвокатско
възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото наказателно
постановление и е обусловен от него. Правото на защита, включващо и правото на
адвокатска такава, е основно конституционно право, което не може да бъде
ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и поради липсата на възможност за
възстановяване на платения адвокатски хонорар. Липсата на процесуална
възможност за упражняване претенция за разноски в административно наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на
Тълкувателно решение №2/2009 г. на ВАС обуславя извод, че направените от него
разходи в хода на производството, приключило с отмяна на НП, представляват
имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ. При
липсата на друг процесуален способ за обезщетяването ѝ, общият ред по
ЗОДОВ се явява единственият възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени
от отменено като незаконосъобразно НП. В
този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на
ОСС от I и II колегия на ВАС.
Съдът констатира, че в приложените по делото фактури с дати, съответно
05.07.2019 г. и 14.05.2019 г. изцяло съответстват догововорените суми и
вписаните Договори за правна защита и съдействие пред съдебните инстанции. С
оглед на това съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението:
Ищецът претендира вреди за сумата общо в размер на 1892.80 лв.,
представляващи платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие по ВАНД №821/2019 г. по описа на РС град Шумен и по КАНД №242/2019
г. по описа на АдмС град Шумен. От приложените доказателства е видно, че ищецът
договорило адвокатско възнаграждение в размер на 910.00 лева без ДДС и пред
двете съдебни инстанции, като претендира съответно заплатеното адвокатско
възнаграждение и пред двете инстанции общо в размер на 1892.80 лева с вкл. ДДС.
От представените по настоящото дело фактури, платежни нареждания и извлечения
от банковата сметка на адвокатското дружество се установява по несъмнен начин,
че договореното възнаграждение е заплатено изцяло по банков път, което доказва,
че разходът е направен така, както е уговорен, поради което исковата претенция
следва да бъде уважена до пълния предявен размер от 1892.80 лв. с вслючен ДДС.
В тази връзка само за изчерпателност следва да се посочи, че начисленият
ДДС и по двете договорени възнаграждения е в по-голям размер, което е видно и
от приложените по делото фактури. Касае се за неправилно изчисляване в исковата
молба на размера на ДДС, но доколкото съдът е сезиран за сума общо в размер на
1892.80 лв. с ДДС или по 946.40 лв. с ДДС по всеки договор, то следва да бъде
присъдена така както е предявена претенцията, тъй като съдът не може да се
произнесе свръх петитум.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че с
включването на фактурите по реда на чл.72 ал.2 от ЗДДС, дружеството е намалило
своята вноска, т.е. спестило свои разходи, поради което липсвала причинена
вреда по отношение дължимия ДДС върху адвокатското възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на §2а от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в цитираната наредба, под които не може да се
договоря адвокатското възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват
данъчна основа, върху която се начислява ДДС. Фактът, че за нуждите на
данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение сума
се дели на данъчна основа и начислен данък, не означава, че в частноправните
отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация, нито
променя частноправния ѝ характер в отношенията между страните, сключили
договора. Ето защо в случаите, когато предоставената от адвоката услуга е
облагаема «доставка» по смисъла на ЗДДС, размерът на адвокатското
възнаграждение включва начисления ДДС и същият е неразделна част от дължимото
от клиента възнаграждение. Според разпоредбата на чл.78 от ГПК, отговорността
за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат -
пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС и цената с
включено ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния
размер на възнаграждението с вкл. ДДС. Отношенията на страната с трети страни,
в това число с държавния бюджет, са ирелевантни, съгласно чл.78 от ГПК за
отговорността за разноските. Ето защо, дали страната – ползвател на облагаема
по ЗДДС услуга, има право на възстановяване на данъчен кредит не е от значение
при преценката за ангажиране на отговорността на насрещната страна. С оглед на
това начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при
облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по смисъла на чл.78 от ГПК и следователно имуществена вреда независимо дали страната – получател на
услугата има право на данъчен кредит. В този смисъл е и съдебната практика – Решение
№10780/10.07.2019 г. по адм.д.№14629/2017 г. на ВАС, където се сочи, че «възстановяването
на данъчния кредит не е елемент от правоотношението за търсене на
извъндоговорна отговорност между засегнатото от незаконна административна
дейност лице и съответното юридическо лице, в чийто състав е органът,
осъществил незаконната дейност, и поради това не се обхваща от преценката на
съда по повдигнатия правен спор. Намаляването на размера на обезщетението за
вреди по съображения, че ищецът е спестил разход по друго правоотношение с
държавата, би представлявало случай на правоприлагане в противоречие със
закона».
С оглед на това съдът намира, че от издаването на незаконосъобразното наказателно
постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, за ищеца са
настъпили претендираните имуществени вреди в размер на 1892.80 лева.
От така установеното фактическо и правно положение, съдът приема, че са
установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди за всяка съдебна инстанция по 946.40 лв. с ДДС
или за двете съдебни инстанции в общ размер на 1892.80 лв. с ДДС, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в производство по
издаване и обжалване на наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно
с влязъл в сила съдебен акт. Основателна се явява и претенцията на
ищеца да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2019
г. - датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното
изплащане на сумата. В този смисъл Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005
г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.
С исковата молба и в хода по
същество, ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото
разноски. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Изхождайки от това правило и съобразно уважения изцяло иск, съдът намира, че
следва да присъди в полза на ищеца разноски за заплатена държавна такса от 25.00
лв., както и за договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 435.00 лв. с ДДС, или общо разноски в размер на 460.00 лева. В останалата
част до пълния претендиран размер от 510.71 лева искането за присъждане на
разноски се явява неоснователно, тъй като възстановена на ищеца част от
недължимо внесената държавна такса. Доколкото се касае за недължимо внесена
сума по сметка на Административне съд – Шумен, същата не съставлява разноски по
делото, респективно дружеството не може да претендира ответната страна да бъде
осъдена да я заплати.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите град София да
заплати на «Комплексен онкологичен център – Шумен» ЕООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя д-р С.К.,
сумата от 1892.80 (хиляда осемстстотин деветдесет и два лева и осемдесет
стотинки) лева за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по ВАНД №821/2019 г. по описа на РС
град Шумен и по КАНД №242/2019 г. по описа на АдмС град Шумен, с което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №395100-F449697/08.01.2019
г. на директора на ТД на НАП – Варна, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09.12.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите град София да
заплати на «Комплексен онкологичен център – Шумен» ЕООД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление ***,
представлявано от управителя д-р С.К., направените по делото разноски
общо в размер на 460.00 (четиристотин и шестдесет лева) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по реда на чл.137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: