ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3928
Велико Търново, 04.12.2025 г.
Административния съд Велико Търново - IX състав, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
като разгледа докладваното от съдията Константин Калчев административно дело № 877/2025 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т. Д. Т., с адрес [населено място], общ. Лясковец, [улица], срещу Държавен фонд „Земеделие“ [населено място]. С исковата молба са съединени обективно следните искови претенции: да бъде осъден ответника да заплати обезщетение по чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител в размер [рег. номер]. за периода от 09.11.2022 г. до 16.11.2022 г., в който, въпреки че се е явил за изпълнение на служебните си задължения, не е бил допуснат да изпълнява длъжността директор в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – В. Търново, ведно с мораторната лихва върху главницата за периода от 16.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 692,58 лв. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; да бъде осъден ответника да заплати сумата от 474,75 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ в размер на 17 работни дни за периода от 01.03.2022 г. – 19.02.2024 г., ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 111,91 лв. за периода от 19.02.2024 г. до 31.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново намира, че исковата претенция за заплащане на сумата от 474,75 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ в размер на 17 работни дни за периода от 01.03.2022 г. – 19.02.2024 г. със следващите се лихви, не му е подсъден по следните съображения:
В исковата молба на Т. Д. Т. се твърди, че е бил служител по служебно правоотношение, което е било прекратено със Заповед № 134/28.02.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място]. Заповедта била отменена като незаконосъобразна с Решение № 123 от 05.05.2022 г., постановено по адм. дело № 121/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, оставено в сила с Решение № 9632 от 31.10.2022 г., постановено по адм. дело № 6436/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Ищецът бил възстановен на работа на 16.11.2022 г. и на същата дата отново било прекратено служебното му правоотношение със Заповед № 800/16.11.2022 г. на ИД на ДФЗ, отменена с Решение № 50 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело № 798/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, оставено в сила с Решение № 8699 от 20.09.2023 г., постановено по адм. дело №3485/2023 г. по описа на Върховния административен съд. След като ищецът се върнал на работа в законоустановения срок на 28.09.2023 г., служебното му правоотношение отново било прекратено със Заповед № 72/19.02.2024 г. на ИД на ДФЗ. В исковата молба се излагат твърдения, че за периода на незаконното уволнение на основание решение на СЕС по съединени дела С-762/2018 и С-37/2019 се полага платен годишен отпуск, за който при последващото прекратяване на правната връзка се дължи на общо основание обезщетение, след като отпускът не е бил използван. Релевирана е претенция на основание чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.03.2022 г. – 19.02.2024 г.в размер от 474,75 лв. ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 111,91 лв. за периода от 19.02.2024 г. до 31.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС и на П. и Втора колегии на ВАС разпоредбата на чл. 124 от Закона за държавния служител, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в зависимост от органа, издал съответния акт. Останалите имуществени спорове, извън глава Шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.
Настоящият съдебен състав намира, че с исковата молба е предявен иск по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл за обезщетение за неползван от държавен служител поради прекратяване на служебното му правоотношение отпуск. Претендираното вземане не е обусловено от отменен административен акт или осъществена незаконосъобразна административна дейност, каквото би било например претендирано обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Налице е имуществена претенция по чл. 125 от ЗДСл спрямо органа по назначаване от твърдени субективни материални права с имуществен характер, която е предявена след издаване на новата Заповед № 72/19.02.2024 г. Следва да се отбележи, че ищецът претендира обезщетение, дължимо не с основание незаконното уволнение, а поради настъпил последващ правнорелевантен факт – ново прекратяване на правната връзка по служебното правоотношение (след като е била възстановена в резултат на влязлото в сила Решение № 50 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело № 798/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново), т.е. правото на полагащия се отпуск за периода на уволнение се е трансформирало в право на обезщетение (заместваща облага), дължимо поради този новонастъпил факт.
С оглед на това, според настоящият съдебен състав спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред и компетентен да се произнесе по него е Районен съд – Велико Търново.
В този смисъл са Определение № 7 от 01.02.2024 г. на ВКС и ВАС по адм. дело № 47/2023 г., 5-членен състав и Определение № 61 от 26.11.2024 г. на ВКС и ВАС по адм. дело № 31/2024 г., 5-членен състав, както и Решение № 11546 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5546/2025 г., V о.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 877/2025 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново в частта относно исковете от Т. Д. Т. срещу Държавен фонд „Земеделие“ [населено място] за сумата от 474,75 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител в размер на 17 работни дни за периода от 01.03.2022 г. – 19.02.2024 г., ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 111,91 лв. за периода от 19.02.2024 г. до 31.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
ИЗПРАЩА по компетентност на Районен съд – Велико Търново исковата молба на Т. Д. Т. срещу Държавен фонд „Земеделие“ [населено място] за сумата от 474,75 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител в размер на 17 работни дни за периода от 01.03.2022 г. – 19.02.2024 г., ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 111,91 лв. за периода от 19.02.2024 г. до 31.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
На Районен съд – Велико Търново ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от всички материали по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните.
| Съдия: | |