Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. София,…….2025г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди двадесет и пета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря Симона Илиева, като разгледа гр.дело №990
по описа на съда за 2021 година, взе предвид
следното:
Предявени са искове от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) с БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. Дондуков №9 за
постановяване на решение за отнемане в полза на държавата имущество на стойност 463 526,35
лева от Д.С.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и К.Д.Б., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, както следва:
На основание чл. 151 във връзка с
чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Д.С.Х., ЕГН **********,
с цена на иска 316 517,01 лв.:
Сумата в размер на 25 000 лв.
представляваща левовата равностойност на отчуждените дружествени дялове от
капитала на „Верде Корп“ ЕООД, ЕИК *********;
Сумата в размер на 2 500 лв.
представляваща левовата равностойност на отчуждените дружествени дялове от
капитала на „Зонненщранд Воонбау“ ЕООД, ЕИК *********;
Сумата в размер на 67 006,73 лв.,
представляваща пазарната стойност на отчужденото недвижимо имущество - поземлен
имот, с идентификатор 55021.501.36, находящ се в гр. *****, с площ 571 кв.м.,
трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване и заедно с построените в него жилищна сграда - еднофамилна, с
идентификатор 55021.501.136.1, със застроена площ 67 кв.м. на два етажа;
хангар, депо, гараж с идентификатор 55021.501.136.2, със застроена площ 47
кв.м., на един етаж, при граници на ПИ: 55021.501.139., 55021.501.138,
55021.501.137, 55021.501.2020, 55021.501.2010 по кадастралната карта на гр.
Павел баня, УПИ 1-136, в кв. 18.;
Сумата в размер на 1368 лв.,
представляваща пазарната стойност на отчужденото недвижимо имущество - нива, в
местността „Тънкия път“, с площ от 5,700 дка, шеста категория, находяща се в
землището на с. Габарево, общ. Павел Баня, съставляваща имот № 029033, по плана
за земеразделянае, при граници и съседи: имот № 029072 полски път, имот №
029035 нива, имот № 029032 нива имот № 029030 нива и имот № 029031 нива
Сумата в общ размер на 180 741,83
лв., представляваща вноски по банкови сметки от проверяваното лице;
Сумата в размер на 20 005,83 евро
с левова равностойност в размер на 39 128 лв, представляваща вноска по банкова
сметка ***;
Сумата в общ размер на 772,45 лв., представляващи вноски по кредит;
На
основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. т. 2, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ от К.Д.Б., ЕГН **********, с цена на иска 1 300 лв.:
Сумата в общ размер на 1 300 лв.,
представляващи вноски по банкови сметки;
На
основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Д.С.Х., ЕГН **********, с цена на иска 145 709.34 лв.:
Сумата в общ размер на 16 000 евро с левова
равностойност 31293,28 лв., представляваща пазарната стойност
на отчужденото движимо имущество - лек автомобил, марка: Шевролет, модел:
Каптива, peг. № *****, рама № KL1CD26RJAB002739, двигател - Z20S1299644, цвят: черен, дата на първоначална
регистрация 18.12.2009 г.;
Сумата в общ размер на 35 000 евро с левова равностойност 68 454,05 лв., представляваща
пазарната стойност на отчужденото движимо имущество - лек автомобил, марка:
Мерцедес, модел: Г 500, peг. № *****рама № WDB4632481X172181, двигател - 11396230750727, цвят: светло сив, дата на
първоначална регистрация 10.09.2007 г.;
Сумата в общ размер на 23 500 евро с левова равностойност 45 962,01 лв., представляваща
пазарната стойност на отчужденото движимо имущество - лек автомобил, марка:
Шевролет, модел: Каптива, peг. № *****рама № KL1CF26FJAB085400, двигател - Z24SLD004478, цвят: сив, дата на първоначална
регистрация 01.09.2010 г.
В исковата молба са изложени съображения, че е
постановено Решение № 951/10.06.2020 г. на КПКОНПИ, с
което е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КПКОНПИ София уведомление
от Софийска градска прокуратура с вх. № УВКП-1569/03.12.2018 г. по описа на ТД
София, за това, че лицето Д.С.Х., ЕГН **********
е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 9/2017 г. по описа на НСС,
пр. пр. № 735/2007 г. по описа на Софийска градска прокуратура за това, че:
за периода от 14.07.2009 г. до
29.03.2010 г. в гр. София, пред органите на данъчната администрация -
Териториална дирекция НАП, офис Център, в качеството си на едноличен собственик
и представляващ търговско дружество „Верде Ко“ ЕООД, ЕИК *********, при
условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителни периоди от време, при една обстановка и при еднородност на
вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, е избегнал установяването и плащане на данъчни
задължения по чл. 125 от ЗДДС и по чл. 92 от ЗКПО в особено големи размери на
обща стойност 436 484,10 лв., като подавал по електронен път, в съответствие с
чл. 125, ал. 9 от ЗДДС справки - декларации по ЗДДС и отчетни регистри - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.
2, пр. 1 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 93, т. 4 от НК.
|
|
Престъплението
попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ.
С Протокол №
ТД10-СФ/УВ-10025/06.12.2018 г. е образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на лицето Д.С.Х., ЕГН **********. В хода на проверката са извършени справки
в: Национална база данни „Население”, Търговски регистър, ИКАР, Централна база
- КАТ, Централен регистър на особените залози, Патентно ведомство, Агенция
„Митници“, Регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на ГВА и ИС на
ГД „Морска администрация“ и са изпратени запитвания до: Софийски районен съд,
всички централни офиси на лицензираните банки в страната, ТД на НАП-София,
Национален осигурителен институт, МВР ГД „Гранична полиция“ и Централен
депозитар.
Изложени са подробни съображения за установените при
проверките обстоятлества , от които е направен извод за наличие на
предпоставките за отнемане в полза на държавата на незаконно приодобито
имущество.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който
оспорват предявените искове. Заявяват, че не е налице значително несъответствие
между придобитото имущество и техните приходи за периода. Молят исковете да
бъдат отхвърлени и да им се присъдят направените за производството разноски.
По исковете по чл. 141, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т.
4, вр. с чл. 151 вр. с чл. 107 от ЗПКОНПИ, КПКОНПИ следва да докаже, че : 1/
ответникът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление измежду
посочените в чл. 108 ЗПКОНПИ; 2/ е образувала проверка и е установила
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е.
несъответствие между имуществото и нетния доход, което надвишава 150 000 лв. за
целия проверяван период; 3/ придобито през проверявания период имущество е било
отчуждено по противопоставим на държавата начин – т.е. възмездно и е придобито
от добросъвестно трето лице ; 4/ равностойността на отчужденото имущество към
датата на разпореждането.
Ответниците следва да докажат, че са имали повече приходи
и по-малко разходи от отчетеното от Комисията.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност,
намира следното от фактическа и правна страна:
По делото са
събрани писмени
доказателства и са приети заключение към съдебно-оценителна експертиза
относно пазарната стойност на придобитите от ответниците имоти, заключение към автотехническа
експертиза относно пазарната стойност на придобитите от ответниците МПС, както
и заключение
към съдебно-икономическа експертиза.
От така събрания
доказателствен материал се установява, че обхватът на проверката на КОНПИ е за периода 06.12.2008 г. до 06.12.2018 г., през който ответниците са
били в граждански брак.
Съгласно заключението към
съдебно-автотехническа експертиза стойността на л.а. Шевролет Каптива с рег. № *****
към датата на придобиването 25.04.2012г. е била 40775 лева, а към датата на
отчуждаване 11.01.2013г. – 38 825 лева; стойността на л.а. Мерцедес Г 500 с
рег. № *****към датата на придобиването 20.02.2012г. е била 88 762 лева, а към
датата на отчуждаване 13.03.2012г. – 88 015 лева; стойността на л.а. Шевролет
Каптива с рег. № *****към датата на придобиването 04.05.2012г. е била 47 557 лева,
а към датата на отчуждаване 08.07.2013г. – 35 612 лева.
Съгласно
заключението към съдебно-оценителната експертиза стойността на поземлен имот, с
идентификатор 55021.501.36, находящ се в гр. *****, с площ 571 кв.м., към
датата на отчуждаването 19.11.2013г. е 85 820 лева, стойността на нива,
находяща се в местността „Тънкия път“, с площ от 5,700 дка, шеста категория,
находяща се в землището на с. Габарево, общ. Павел Баня, към датата на
отчуждаването 20.11.2013г. е около 3780 лева.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за
проверявания период от 06.12.2008 г. до 06.12.2018 г. вещото лице е изготвило
два варианта на икономически анализ – по данни и методика на ищеца (вариант 1)
и по собствена експертна преценка (вариант 2), като и при двата варианта е
констатирано съществено несъответствие между нетните доходи на ответниците и
стойността на притежаваното от тях имущество към края на периода.
От рекапитулацията на доходите/приходите се установява, че по вариант 1
приходите на ответниците за целия период са определени в общ размер на 918 275,66 лв., докато по вариант 2, при включване на всички
фактически установени парични постъпления – включително върнати заеми, получени
заеми от физически лица, преводи от контролирани от ответника дружества и други
приходи по банкови сметки – общият размер на доходите достига 2 945 577,99 лв.
Вещото лице сочи, че по вариант 2 като приходи са отчетени и постъпленията от
заеми и преводи от свързани дружества, тъй като тези суми реално увеличават
имуществената маса и финансовия ресурс, с който ответниците са разполагали през
проверявания период.
Според вещото лице, по отношение на разходите по вариант 1 общият им
размер за периода е изчислен на 2 588 088,92 лв., като
в тази сума са включени наред с обичайните и извънредни разходи и вноски по
собствени банкови сметки, кредитни лихви и други плащания, третирани от ищеца
като разход. По вариант 2 разходите са редуцирани до 1 930 580,47 лв., тъй като вещото лице изключва от разходната част
трансформации на едни парични средства в други (като вноски по собствени
банкови сметки), както и кредитни лихви, които по експертната логика
представляват доход, а не разход, доколкото са възнаграждение, получено от
банката за предоставени парични средства, а не плащане срещу насрещна стока или
услуга. От заключението се установява, че при съпоставка на рекапитулираните
доходи и разходи по вариант 1 се формира отрицателен нетен доход с натрупване в
общ размер минус 1 669 813,26 лв.
Според
вещото лице, при прилагане на вариант 2 – при който са отчетени всички реално
установени парични постъпления и икономически обосновано са елиминирани счетени
като разход вътрешни прехвърляния на средства – за същия период е налице
положителен нетен доход с натрупване в размер на 1 014 997,52
лв., което означава, че при този подход ответниците разполагат с положителен
остатък от средства след приспадане на обичайните и извънредни разходи. Вещото
лице сочи, че по отношение на придобитото имущество към края на проверявания
период, по вариант 1 стойността на наличното имущество на ответниците възлиза
на 1 816 347,54 лв., докато по вариант 2 – на 1 536
795,54 лв., като разликата произтича основно от това, че в имуществената част
на вариант 2 не се включват недвижими имоти, придобити и отчуждени през
периода, за които въпросът за законния източник на средствата е правен и излиза
извън компетентността на експертизата. От заключението се установява, че при
съпоставка на нетните доходи с рекапитулираната стойност на наличното имущество
по вариант 1 се формира несъответствие в размер на 3 557 953,80
лв., а по вариант 2 – несъответствие в размер на 593 591,02 лв., като и при
двата варианта е налице значително превишение на стойността на установеното
имущество спрямо нетния доход, но в различен по размер обем.
Видно от приложение
3, вариант 2, вещото лице е формирало стойността на имуществото, налично към
06.12.2018 г., като е включило само действително
съществуващи към тази дата активи и парични постъпления от отчуждени през
периода имущества. В колона 6 са обобщени всички
допълнителни парични вноски, предоставени от ответника в дружества, които към края на периода не са върнати, уточнени в о.с.з. от вещото лице като лични средства на ответника,
предоставяни на дружествата при финансови затруднения. Според вещото лице тези суми представляват невърнати вземания на ответника от дружествата и поради това следва да бъдат
третирани като налично имущество. От заключението се установява, че
техният общ размер възлиза на 1 093 750,00 лева. В
колона 7 вещото лице е включило непогасените към края на периода суми,
предоставени като заем или финансова помощ на „Верде Корп“ ЕООД и на „Зонненщранд Воонбау“ ЕООД, в
размер на 514 000,00 лева, намален с върнатата сума от 71 793,00 лева, като
непогасеният остатък е 442 207,00 лева и представлява непогасено вземане на ответника, което следва да бъде включено
в имуществото. В колона 8 вещото лице е посочило
наличните към 06.12.2018 г. парични средства по банкови сметки на ответниците,
като от банковите извлечения е установена обща наличност от 838,54 лева, която
е отразена като ликвидно имущество. Колона 9, отнасяща се до постъпления от
продажба на дружествени дялове, не съдържа стойност във вариант 2, тъй като
вещото лице изрично е посочило, че не включва активи или постъпления, които не
са налични към края на периода. Същото се отнася и до колона 10, свързана с
постъпления от продажба на превозни средства, за която във вариант 2 също не е
включена стойност, доколкото МПС на ответника са отчуждени пред
проверявания период. Колона 11, в която биха се
отразили постъпления от продажба на недвижими имоти, не съдържа стойности във
вариант 2, тъй като вещото лице изрично е констатирало липса на недвижими
имоти, придобити през периода и налични към неговия край. По
този начин от заключението се установява, че съществува
несъответствие между нетните доходи и наличното имущество в края на периода в
размер на 593 591, 02 лева. Това
несъответствие е формирано основно от
вземанията на ответника от свързани с него дружества в размер на 1 093
750,00 лева в колона 6 на посочената таблица и 442
207,00 лева в колона 7.
Според
вещото лице, именно вариант 2 най-точно отразява действителното имуществено
състояние на ответниците и реалните парични потоци, тъй като отчита всички
фактически установени постъпления, включително заемни средства, преводи от
контролирани от ответника дружества и други банкови постъпления, и същевременно
не третира като разход операции, които по своята същност представляват само
вътрешно прехвърляне на активи или доход, а не потребление или намаляване на
имуществената маса.
Съдът
кредитира вариант 2 на вещото лице, тъй като този вариант се основава на
по-пълно и икономически обосновано обхващане на всички установени по делото
парични постъпления и разходи, съобразява се с естеството на отделните
финансови операции и избягва двойно отчитане и необосновано завишаване на
разходите, което прави заключението по вариант 2 по-надеждно да служи като база
за правните изводи по спора, без това да заличава констатираното и при този
по-благоприятен за ответниците вариант значително несъответствие между нетните
доходи и стойността на притежаваното имущество.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 5, ал.1, вр.
чл.2, ал.1 ЗОНПИ за незаконно придобито имущество, което подлежи на отнемане в
полза на държавата, се смята имуществото, за придобиването на което
не е установен законен източник. Съгласно чл.5,
ал.2 ЗОНПИ производството
по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от
наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица.
Съгласно чл. 156, ал.4, т.3
ЗОНПИ ищецът следва да докаже в настоящото производство наличието
на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Съгласно §1, т.3 ДР на ЗОНПИ
значително
несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход,
който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван
период.
Съгласно даденото по реда на чл. 290
ГПК разрешение в решение № 50130 от 3.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021
г. на IV г. о. на ВКС, нетният доход по § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ е превишението
на общия размер на приходите (т. нар. "брутен
доход") над общия размер на разходите през проверявания период, т. е.
оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и
отрицателна величина. По тази причина, когато нетният доход е
отрицателно число, не може да се добави към стойността на наличното имущество,
тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т.
т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021
г., ОСГК, наличието на
имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се
пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи
наличието на значително несъответствие. Стoйнocттa нa т.нap.
„знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo
зaкoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлкo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд
oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва
когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са
доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на
тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на
държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се
ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество
и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е
налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в
началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице
необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на
проверявания период. В случаите, когато няма такова
увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания
период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на
отнемане.
В случая се установява, че за целия проверяван период е формиран
положителен нетен доход с натрупване в размер на 943 204,52 лева, а стойността
на наличното имущество по колони 6–8 е 1 536 795,54 лева. Именно при съпоставка
на тези две величини в последния ред на приложение 3, вариант 2, е изведено
несъответствие в размер на 593 591,02 лева като превишение на стойността
на имуществото над нетния доход. По този начин експертизата прилага модела,
възприет в ТР № 4/2021 г.: първо се определя нетният
доход за целия проверяван период (който по закон е разлика между законните
доходи и обичайните и извънредни разходи), а след това се проверява с какъв
размер стойността на имуществото го превишава. В случая
отрицателни стойности на нетния доход има по отделни години, но те се отчитат
единствено като междинни резултати, които намаляват крайния кумулативен нетен
доход. В крайния резултат нетният доход за целия период е положителен, поради
което експертизата не „добавя“ отрицателен нетен доход към имуществото, а
извършва именно онова сравнение между положителния нетен доход и стойността на
имуществото, което ТР № 4/2021 г. изисква.
Предвид констатираното несъответстние от 593
591,02 лева, което се формира само ако като част от имуществото,
налично в края не периода, се отчетат вземанията на ответника от предоставени в
заем средства на свързани с него юридически лица, за да се определи дали има
значително несъответствие между нетните доходи и имуществото на ответниците в
края на периода, следва да се отговори на въпроса дали представлява
имущество, което подлежи на отнемане, право на вземане, възникнало от заеми,
дадени от проверяваното лице, които
не са върнати към
края на проверявания период.
Понастоящем в практиката на ВКС
съществува противоречие по въпроса дали правото на вземане, възникнало от заем,
даден от проверяваното лице и невърнат към края на проверявания период,
представлява имущество по § 1, т. 4 ЗОНПИ, което подлежи на
отнемане.
В
една група актове ВКС третира предоставените
заеми като парични средства, които са „преминали през“
имуществото на проверяваното лице и не са налични, без да акцентира
върху трансформацията им във вземания. В Решение № 50004 от
08.04.2024 г. по гр. д. № 3649/2020 г. на IV г. о. след позоваване на
Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК съдът
приема, че на отнемане подлежи само налично имущество като актив и че не могат
да се отнемат парични средства, преминали през банковите сметки или през
имуществото на лицето, но неналични към датата на предявяване на иска, като
законът не допуска и отнемане на тяхната равностойност. В тази логика конкретно
е прието, че претендираният за отнемане „предоставен невъзстановен паричен
заем“ представлява именно такива неналични парични средства и поради това не
подлежи на отнемане, поради което искът за отнемане на сумата по невърнатия
заем се отхвърля.
Към същия подход се придържат и няколко
определения по чл. 288 ГПК на III г. о., в които въпроси,
поставени от КОНПИ за отнемане на вземания по предоставени заеми, се преценяват
през призмата на Тълкувателно решение № 4/2023 г. В Определение № 3117 от
20.06.2024 г. по гр. д. № 4623/2022 г. съдът описва, че въззивният съд е
отхвърлил исковете за отнемане на вземания на проверяваното лице по дадени и
невърнати заеми, както и на суми от възстановени допълнителни парични вноски,
именно защото тези суми не са налични в края на проверявания период, а под
формата на вземания не са били приети за имущество, подлежащо на отнемане.
Посочено е, че поставените от комисията въпроси – дали законът предвижда
отнемане на вземания на проверяваното лице по предоставени заеми и на парични
средства от възстановени допълнителни вноски – са получили отрицателен отговор
с Тълкувателно решение № 4/2023 г., което със
задължителното си действие е преодоляло формиралата се до него противоречива
практика. Касационният контрол не се допуска именно защото
въззивното решение е счетено за съответно на това тълкуване.
В Определение № 4960 от 31.10.2024 г. по
гр.
д. № 1030/2024 г. III г. о. отново е подчертано, че предмет на отнемане е само
незаконно имущество, което е налично като актив в края на проверявания период,
а парични средства, преминали през имуществото на лицето и неналични към датата
на иска, както и равностойността на имущество, което е преминало през
патримониума на проверяваното лице, но не е в негово притежание, не могат да
бъдат отнемани, тъй като законът не предвижда такава възможност. В същото производство комисията изрично поставя като
материалноправни въпроси дали е допустимо предоставените и невърнати
заеми/допълнителни парични вноски да бъдат изключени от имуществото на
проверяваното лице и дали предоставените и невърнати заемни средства подлежат
на отнемане. Съдът отказва допускане на касация, като приема, че
въззивният съд правилно е приложил тълкувателната практика и че на отнемане
подлежи единствено наличното имущество като актив, което на практика оставя в
сила разбирането, че самото предоставяне на заем не формира отнемаемо имущество
в патримониума на заемодателя.
В
друга част от практиката си ВКС
приема, че даденият заем не „изчезва“ от патримониума на проверяваното лице, а
се трансформира във вземане – облигационно право на връщане на предоставената
сума, което е имуществено право и поради това е част от имуществото като актив.
В Решение № 283 от 28.05.2025 г. по к. гр. д. №
2758/2024 г. състав на IV г. о. изрично подчертава, че при предоставяне на
налични парични средства в заем заемодателят придобива вземане срещу заемателя
и това вземане попада в легалната дефиниция на „имущество“ по § 1, т. 4 ЗОНПИ и
следва да се отчете като имущество в икономическия анализ, независимо дали
изрично се иска неговото отнемане. Прието е, че дадените суми
са разход за придобиване на имущество, а именно – вземането, което съставлява
актив в патримониума на заемодателя. В същото решение е разграничено и
към кого може да се насочи искането за отнемане: ако незаконно придобитото
имущество е предоставено в заем и е налично у заемателя, сумата може да се
отнеме от него; от заемодателя, напротив, подлежи на отнемане именно вземането
му срещу заемателя, но не и същата сума едновременно и от двамата.
Тази линия е доразвита и потвърдена в
Решение № 667 от 06.11.2025 г. по гр. д. № 4142/2024
г. на III г. о., където по допуснат изрично въпрос е прието, че правото на
вземане, произтичащо както от договор за банков влог, така и от договор за
заем, е имуществено право, има материална стойност и е част от имуществото на
лицето като негов актив. Съдът изрично дава положителен
отговор, че това вземане подлежи на отнемане, ако е налице в края на
проверявания период и при наличие на останалите законови предпоставки. В
същия акт се прави пряка връзка с разясненията в тълкувателната практика
относно това, че на отнемане подлежи само имущество, разглеждано като актив,
като се приема, че вземането по заем, доколкото не е погасено по начин,
противопоставим на държавата, представлява именно такъв наличен актив.
От
така очертаните линии следва, че в по-ранните актове след Тълкувателно решение
№ 4/2023 г. част от съставите на IV и III г. о. фактически приравняват дадените
и невърнати заеми на „преминали и неналични“ парични средства и не разглеждат
възникналото вземане като самостоятелен наличен актив, подлежащ на отнемане. В по-новата практика, представена от
Решение № 283/2025 г. на IV г. о. и Решение № 667/2025 г. на III г. о., позицията е противоположна. Тези
състави изрично стъпват върху същото тълкувателно решение, но правят
разграничение между самите парични средства, които са напуснали патримониума, и
възникналото на тяхно място вземане като субективно имуществено право.
Приема се, че Тълкувателно решение № 4/2023 г. изключва отнемането на
равностойност на липсващо или отчуждено имущество, но не изключва от кръга на
„наличното имущество“ правата на вземане, които съществуват към края на
проверявания период, включително вземанията по дадени и невърнати заеми. В този смисъл правото на вземане по невърнат заем се възприема като
наличен актив и като имущество по § 1, т. 4 ЗОНПИ, който при наличие на
законовите предпоставки може да бъде предмет на отнемане.
Настоящият съдебен състав намира следното: Вземането
на заемодателя към заемателя е облигационно имуществено право. То е самостоятелен актив в патримониума на проверяваното лице,
различен от паричните средства, които са били по банковата му сметка преди
предоставянето на заема. В момента на
превода/предаването на сумата от сметката (или от наличните пари) паричните
средства като вземане към банката се погасяват, но в патримониума на лицето
възниква ново имуществено право – вземане срещу дружеството заемател за връщане
на сумата. Следователно не може да се приеме, че средствата са
„преминали през имуществото“ и са „изразходвани“ в смисъла, в който
тълкувателното решение изключва отнемането на неналични пари; напротив – те са
трансформирани в друг актив.
Тълкувателното решение поставя решаващ
критерий: от значение за отнемането е дали в края на проверявания период
съществува имущество (актив), който се намира в патримониума на проверяваното
лице (или свързаните лица), и дали този актив участва във формирането на
значителното несъответствие по § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ.
В мотивите многократно се подчертава, че не подлежат на
отнемане парични средства, които са изразходвани и не са налични, „доколкото не
е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка
на проверяваното лице“. В разглежданата хипотеза е установено именно
такова преобразуване: изходящият паричен поток към дружеството не е просто
разход без насрещен актив, а е довел до възникване на вземане на проверяваното
лице към дружеството. Това вземане е налично към края на
проверявания период, не е погасено и се отчита като актив при изчисляване на
имуществото.
В
този смисъл не е налице хипотезата, при която тълкувателното решение изключва
участие на паричните средства в несъответствието, а именно когато те са
преминали през сметките и не са налични в края на периода, нито е установено да
са преобразувани в друго имущество, защото в случая
преобразуване има. Следователно сумата на заема не попада в категорията на
„неналично имущество“ по смисъла на ТР, а в категорията на налично имуществено
право (вземане), което именно формира превишението. Отнемането
по ЗПКОНПИ е насочено към имуществото, което към края на проверявания период се
намира в патримониума на проверяваното лице (чл. 141 и чл. 142, ал. 2 ЗПКОНПИ)
или в патримониума на свързани и трети лица при специфичните хипотези на
закона. Когато парични средства са предоставени на
заем и не са върнати до края на периода, паричните средства като такива вече не
се намират в патримониума на лицето, но на тяхно място е налице вземането за
връщането им. Именно това вземане е незаконно придобитият
актив, ако за произхода на средствата не е установен законен източник и ако то
участва в значителното несъответствие. Отнемането в
полза на държавата ще се изразява в това държавата да придобие или паричната
стойност на това вземане, или самото вземане. Във
всеки случай субект на отнемането по иска срещу проверяваното лице ще бъде
самото лице, тъй като именно то е титуляр на имуществото (вземането) към
релевантния момент. Да се приеме обратното – че сумата,
дадена на заем, не подлежи на отнемане, въпреки че формира значително
несъответствие и представлява налично имуществено право, би означавало да се
допусне лесна заобиколимост на закона: всяко незаконно придобито парично
имущество би могло да бъде изведено от банковите сметки на лицето под формата
на заем към „контролирано“ дружество, без от това да
произтичат последици по отнемане. Не
е налице и противоречие с разясненията на ВКС относно недопустимостта
отнемането да се превърне в „конфискация на разходи“. В разглежданата хипотеза заемът не представлява окончателен разход
– не е потребление, не е дарение, не
е сделка, при която лицето се лишава от актива. Точно обратното: то
придобива ново право, което поначало подлежи на реализиране и е част от
неговото имущество.
Както беше посочено, от исковата молба
на КПКОНПИ е видно, че срещу ответника Д.С.Х. се предявяват искове по чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на
държавата на следните парични суми: 25 000 лв. – левова
равностойност на отчуждените дружествени дялове от капитала на „Верде Корп“
ЕООД; 2 500 лв. – левова равностойност на отчуждените
дружествени дялове от капитала на „Зонненщранд Воонбау“ ЕООД; 180 741,83 лв. – вноски по банкови сметки от проверяваното лице; 20 005,83
евро с левова равностойност 39 128 лв. – вноска по
банкова сметка ***; 772,45 лв. – вноски по кредит.
Срещу ответницата К.Д.Б. се предявява иск за сумата 1 300 лв.,
представляваща вноски по банкови сметки.
В обстоятелствената част на исковата
молба комисията изрично посочва и други суми, за които заявява, че не
претендира отнемането им, тъй като на основание чл. 152
ЗПКОНПИ вземанията на държавата са погасени по давност, между които отделни
заемни суми, предоставени на дружества, преименувани в
договори за временна финансова помощ, както и допълнителни парични вноски, като
следва да се посочи, че тези суми са в общ размер 1 661 268,31 лева.
Съдебно-икономическата
експертиза установява структурата на имуществото на ответниците, движението по
банковите им сметки, постъпленията и разходите, както и вземанията им към
свързаните дружества. В заключението по СИЕ, при възприетия от съда втори
вариант на вещото лице, в приложение 3 са посочени като налични към края на
проверявания период вземания на Д.Х. към дружествата „Верде Корп“ ЕООД и
„Зонненщранд Воонбау“ ЕООД в размер съответно на 1 093 750 лв. – „допълнителни парични вноски в дружество, извършени от
проверяваното лице, които към края на проверявания период не са върнати на
ответника“, и 442 207 лв. – „предоставени в заеми/финансова помощ на
„Зонненщранд Воонбау“ ЕООД, които към края на периода
не са върнати на ответника“. От поясненията на вещото лице и от разпределението
на сумите в експертизата се установява, че тези два общи размера включват в
себе си множество отделни операции – допълнителни парични вноски и договори за
заем към посочените дружества, като част от единичните суми съвпадат по размер
с някои от заемите, за които в исковата молба комисията е посочила, че не
претендира отнемането поради погасено по давност право на държавата.
Съдът следва да отчете принципното
положение, че предметът на делото и границите на съдебното разглеждане се
определят от петитума и обстоятелствената част на исковата молба. Следователно не подлежи на отнемане имущество извън
заявеното от ищеца.
Доколкото към края на проверявания период посочените в
исковата молба недвижими имоти и МПС са отчуждени и не се включват в
имуществото на ответниците, то тяхната равностойност не подлежи на отнемане и в
тези части исковата молба е неоснователна. Съдът следва да извърши преценка
доколко претендираните от ищеца парични суми представляват имущество, подлежащо
на отнемане и въобще дали ищецът е претендирал с исковата молба суми, които
могат да се отнесат към вземанията на ответника от свързаните с него дружества,
в размер на 1
093 750,00 лева и 442 207,00 лева и респективно – подлежат на отнемане.
По отношение на сумата 25 000 лв. от продажбата на дружествените дялове на „Верде Корп“ ЕООД
експертизата установява, че през проверявания период ответникът е отчуждил
притежаваните от него дялове в капитала на дружеството срещу тази продажна
цена. Сумата е отчетена от вещото лице като паричен приход от продажба на
дялове, постъпил по банкови сметки на ответника или в брой, но не е установено
тази сума да е налична към края на периода, нито да е материализирана в
конкретен актив, придобит с нея. Вещото лице не е констатирало налични по
сметки или в брой средства, които да съответстват по размер на посочената сума, доколкото наличните парични средства по банкови сметки към
края на периода са в размер 838,54 лв. Комисията претендира отнемане на самата продажна цена, без да сочи
конкретен наличен актив или трансформация. При тези
данни съдът намира, че претенцията за сумата 25 000 лв. не отговаря на изискването на закона предмет на отнемане да
бъде налично имущество или равностойност на имущество, което е било налично и
отчуждено при условията на чл. 143–147 ЗПКОНПИ. Тълкувателното решение изрично приема, че не подлежи на отнемане
паричната равностойност на получени суми с неустановен източник или на
отчуждено имущество, ако тези суми не са налични в края на периода и не е
установено преобразуването им в друго имущество. В
случая се касае за преминал приход от продажба на дялове, който не е наличен и
не е проследена трансформацията му. Ето защо искът за
отнемане на сумата 25 000 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Същите
съображения се отнасят и за сумата 2 500 лв.,
представляваща продажна цена на дружествени дялове от капитала на „Зонненщранд
Воонбау“ ЕООД. СИЕ третира това плащане като част от общите
постъпления от продажба на дялове през периода, без да установява наличен актив
към края му, който да съответства на тази сума. Ищецът
не сочи нито налични по сметки парични средства, нито имущество, придобито с
тези средства, което да подлежи на отнемане. При това
положение и този иск не намира опора в изискването за налично имущество или
доказана трансформация.
Относно
претендираната сума 180 741,83 лв. като
„вноски по банкови сметки от проверяваното лице“ от експертизата се установява,
че става дума за сбор от вноски по банковите сметки на ответника
през различни години – суми, внесени в брой или преведени от други негови
сметки. Тези суми са третирани от вещото лице като движение
по сметки, а не като самостоятелно имущество към края на периода. В
текста на заключението изрично се разграничава между „наличност по банкови
сметки към края на периода“ и „вноски по сметките през периода“, като
последните се разглеждат като прехвърляне на средства от каса към банка или
между сметки, които не увеличават актива в края на периода, ако впоследствие са
изтеглени или изразходвани. Наличните по банкови сметки средства към края на
изследвания период са в минимален размер и не съответстват на претендираната
обща сума от 180 741,83 лв. Съгласно
тълкувателното решение преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не може да бъде предмет на отнемане.
Паричните средства, които са изразходвани и не са налични,
доколкото не е доказано да са трансформирани в реални активи или да се намират
по сметки на проверяваното лице или на свързани лица, не попадат в предметния
обхват на чл. 141 и чл. 142,
ал. 2 ЗОНПИ
и не подлежат на отнемане. В този смисъл искането за отнемане на 180 741,83 лв. като сбор от всички вноски
по банкови сметки през периода противоречи на изясненото от ВКС разбиране за
понятието „имущество“ и следва да бъде отхвърлено.
Изложеното се отнася и до претендираната
сума 39 128 лв., съответстваща на 20 005,83 евро,
квалифицирана в исковата молба като „вноска по банкова сметка ***“. По данните от СИЕ е установено, че през определени години по
сметките на ответника са постъпвали средства от трети лица, включително за
погасяване на негови кредити, като тези постъпления са включени в общата група
„вноски и преводи от трети лица“. Вещото лице не е
констатирало към края на периода налично по сметки или в брой парично салдо,
което да отговаря по размер на сумата 39 128 лв. или
да е проследена трансформацията ѝ в конкретен актив. При
това положение тази сума, макар и да е постъпвала по сметка в хода на периода,
няма характер на налично имущество към изследвания краен момент. Съгласно тълкувателното решение самият факт на постъпване на
средства по сметка от трето лице не е достатъчен, за да бъде отнемана паричната
им равностойност, ако те не са налични и не е доказано преобразуването им.
Поради това и искът за отнемане на 39 128 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на сумата 772,45 лв., претендирана като „вноски по кредит“, съдът
приема, че по своята икономическа същност това са погасителни вноски по банков
кредит на ответника. В заключението на СИЕ плащанията по кредити са включени в
групата „разходи за връщане и погасяване на заеми и кредити“ и влияят на нетния
доход, но не са отразени като придобито имущество. Тълкувателното решение
изрично подчертава, че не може да има
„конфискация на разходи“ и че предмет на отнемане е
имущество, а не разходи или потоци от средства. Погасяването
на кредит намалява задълженията на лицето, но не води до придобиване на нов
актив, който да бъде предмет на отнемане в полза на държавата. При липса на конкретно имущество, придобито със средствата, с които
е погасен кредитът, искането да се отнеме самата сума на погасителните вноски е
несъвместимо с постановките на ТР № 4/2023 г. и следва да бъде отхвърлено.
Що
се отнася до претенцията срещу К.Д.Б. за сумата 1 300 лв., представляваща
„вноски по банкови сметки“, съдът констатира, че по аналогия с горните пера и
тук се касае за суми, внесени по банкови сметки през периода, без да е
установено те да са налични към края му. СИЕ не установява по сметките на Б.
окончателна наличност, равна или съответна на сумата 1 300 лв.,
нито сочи придобиване на конкретен актив със същата стойност. И в този случай предмет на претенцията е обемът на преминалите по
сметките средства. Приетите в тълкувателното решение
критерии относно наличното имущество и изключването на преминалите, но
неналични средства, водят до
извода, че и този иск не отговаря на материалноправните предпоставки за
уважаване и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за необходимо да обсъди и
значението на сумите 1 093 750 лв. и 442 207 лв., посочени в СИЕ, доколкото
именно те формират значителното несъответствие между нетните доходи и
имуществото в края на периода. Безспорно по делото
е, че експертизата ги квалифицира като вземания на ответника Х. към свързаните
дружества, които към края на проверявания период не са върнати, т.е. като
наличен актив в неговия патримониум. Тези
суми обаче не фигурират като самостоятелно
претендирани обекти на отнемане в петитума на исковата молба, доколкото комисията е приела, че възможността да претендира отнемането им
е погасена по давност.
Следва да се изтъкне, че заключението към съдебно-икономическата експертиза като
доказателствено средство има отношение към установяване на
имуществото на проверяваните лица и неговите
източници, но не може да разшири предмета на иска в повече от заявеното от ищеца. Наличието на
констатирани от експертизата вземания или други активи може да има значение при
преценката дали е налице „значително несъответствие“ по § 1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ, но само онези от тях, които са надлежно въведени в процеса като
предмет на отнемане чрез исковата молба, могат да бъдат действително отнети. В
случая комисията е избрала да претендира конкретно изброени парични суми –
постъпления от продажба на дялове, вноски по банкови сметки, вноска от трето
лице и вноски по кредит – и не е включила като предмет на исковете
вземанията към „Верде Корп“ ЕООд и „Зонненщранд
Воонбау“ ЕООД, поради
погасяването им по давност, макар последните да са установени от
СИЕ като наличен актив.
При
съвкупната преценка на всички доказателства, включително заключението по съдебно-икономическата експертиза и тълкувателните постановки на
ВКС, съдът достига до извод, че по отношение на всяка от претендираните с
исковата молба суми не е доказано наличие на имущество в патримониума на
ответниците към края на проверявания период, което да съответства на тези суми
и да подлежи на отнемане - претендират се преминали парични
потоци, респективно разходи, които по силата на Тълкувателно решение № 4/2023
г. не съставляват „имущество“ по § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не могат да бъдат
обект на конфискация, а вземанията на ответника към свързаните
дружества в размер на 1 093 750 лв. и 442 207 лв.,
макар и констатирани от експертизата като налични, не са въведени от ищеца като
предмет на отнемане поради погасяването им по давност и
поради това не могат да бъдат отнети в рамките на настоящия процес.
В този смисъл съдът приема, че не са
налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване на
предявените искове и те следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Относно разноските:
Предявени
са искове с
цена 463 526,35 лева, които
съдът е намерил за неоснователни, поради което разноски се дължат само на
ответниците, както и на Софийски градски съд на основание 157, ал.2 ЗОНПИ.
Адв. Л.В., процесуален представител на ответниците,
претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер 23
200 лева, а ищецът е направил възражение за прекомерност.
С молба от 30.11.2021г. и от /л.228, т.6 от делото/ е
представено пълномощно, с което ответника Д.Х. упълномощават адв. В. да го
представлява в производството до окончателното му приключване. Такова
пълномощно от 30.01.2023г. /л.268/ е представено и от К.Б.. Не са представени
договори за правна защита и съдействие.
Както е посочено в определение № 191
от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023г., съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв, в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38,
ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски според изхода на спора, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по
правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция.
В практиката на ВКС е изяснено, че за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред
съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна
защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв,
или такова съгласие между страната по делото и нейния адвокат да е обективирано
по друг начин /напр. устно в протокол от съдебно заседание, в пълномощно с
последващо извършване от адвоката на действия по делото/, като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ – в този смисъл напр. определение №
163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, І г. о. на ВКС, определение
№ 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС,
определение № 45 от 22.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4456/2019 г., ГК, ІІІ г. о. на
ВКС, определение № 50375 от 03.11.2022 г. по ч. гр. д. № 1338/2022 г., ГК, ІV
г. о. на ВКС. Само формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 или на чл.
38, ал. 2 от ЗАдв не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание
да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ,
без да е посочено (било в договор или по друг начин) конкретно основание от
кръга на изчерпателно визираните в т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА, т. е. в коя
категория лица по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв попада страната, при които само
конкретно посочени категории лица законът допуска уговаряне на безплатна
адвокатска защита по делата, в който смисъл е практиката на ВКС (решение № 165
от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, определение № 507
от 19.09.2018 г. по ч. т. д. № 1972/2018 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, определение №
119 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 1071/2022 г., ГК, ІV г. о. на ВКС). В случая
не е представен договор, в който да се съдържа изявление
на кое от основанията по чл. 38, ал. 1 в трите подточки /т. 1-т. 3/ страната и адвоката се позовават, за да обосноват
безплатната защита, т. е. не е налице съвпадащо изявление на страната и
адвоката, че страната попада в някоя от изчерпателно посочените категории лица
по т. 1-т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Такова изявление няма и в представените пълномощни,
доколкото в текста на пълномощното въобще няма изявление за начина на
възнаграждаване на адвоката. При тези обстоятелства не може да се приеме, че по
делото е установено наличие на законово основание съдът да
определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА.
На основание 157, ал.2
ЗОНПИ ищецът следва да
бъде осъден да плати държавна такса в полза на Софийски градски съд в размер на
18 541,05 лева.
Воден от горното, Софийски градски
съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество (КОНПИ) с БУЛСТАТ
*********, гр. София, бул. Дондуков №9, срещу Д.С.Х., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** и К.Д.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, за постановяване на решение за отнемане в полза на държавата
имущество на стойност 463 526,35 лева, както следва:
На основание чл. 151 във връзка с
чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Д.С.Х., ЕГН **********,
с цена на иска 316 517,01 лв.:
Сумата в размер на 25 000 лв.
представляваща левовата равностойност на отчуждените дружествени дялове от
капитала на „Верде Корп“ ЕООД, ЕИК *********;
Сумата в размер на 2 500 лв.
представляваща левовата равностойност на отчуждените дружествени дялове от
капитала на „Зонненщранд Воонбау“ ЕООД, ЕИК *********;
Сумата в размер на 67 006,73 лв.,
представляваща пазарната стойност на отчужденото недвижимо имущество - поземлен
имот, с идентификатор 55021.501.36, находящ се в гр. *****, с площ 571 кв.м.,
трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
и заедно с построените в него жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор
55021.501.136.1, със застроена площ 67 кв.м. на два етажа; хангар, депо, гараж
с идентификатор 55021.501.136.2, със застроена площ 47 кв.м., на един етаж, при
граници на ПИ: 55021.501.139., 55021.501.138, 55021.501.137, 55021.501.2020,
55021.501.2010 по кадастралната карта на гр. Павел баня, УПИ 1-136, в кв. 18.;
Сумата в размер на 1368 лв.,
представляваща пазарната стойност на отчужденото недвижимо имущество - нива, в
местността „Тънкия път“, с площ от 5,700 дка, шеста категория, находяща се в
землището на с. Габарево, общ. Павел Баня, съставляваща имот № 029033, по плана
за земеразделянае, при граници и съседи: имот № 029072 полски път, имот №
029035 нива, имот № 029032 нива имот № 029030 нива и имот № 029031 нива
Сумата в общ размер на 180 741,83
лв., представляваща вноски по банкови сметки от проверяваното лице;
Сумата в размер на 20 005,83 евро
с левова равностойност в размер на 39 128 лв, представляваща вноска по банкова
сметка ***;
Сумата в общ размер на 772,45 лв.,
представляващи вноски по кредит.
На основание чл. 151 във връзка с
чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от К.Д.Б.,
ЕГН **********, с цена на иска 1 300 лв.:
Сумата в общ размер на 1 300 лв., представляващи вноски по банкови
сметки.
На основание чл. 151 във връзка с
чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Д.С.Х., ЕГН **********,
с цена на иска 145 709.34 лв.:
Сумата в общ размер на 16 000 евро с
левова равностойност 31293,28 лв., представляваща пазарната стойност на
отчужденото движимо имущество - лек автомобил, марка: Шевролет, модел: Каптива,
peг.
№ *****, рама № KL1CD26RJAB002739, двигател - Z20S1299644, цвят: черен, дата на първоначална
регистрация 18.12.2009 г.;
Сумата в общ размер на 35 000 евро с
левова равностойност 68 454,05 лв., представляваща пазарната стойност на
отчужденото движимо имущество - лек автомобил, марка: Мерцедес, модел: Г 500, peг.
№ *****рама № WDB4632481X172181, двигател - 11396230750727, цвят:
светло сив, дата на първоначална регистрация 10.09.2007 г.;
Сумата в общ размер на 23 500 евро с
левова равностойност 45 962,01 лв., представляваща пазарната стойност на
отчужденото движимо имущество - лек автомобил, марка: Шевролет, модел: Каптива,
peг.
№ *****рама № KL1CF26FJAB085400, двигател - Z24SLD004478, цвят: сив, дата на първоначална
регистрация 01.09.2010 г.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) с БУЛСТАТ
*********, гр. София, бул.
Дондуков №9, да плати на на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 18 541,05 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия: