№ 1624
гр. Варна, 06.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно
гражданско дело № 20253100501869 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:52 часа се явиха:
---------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивницата П. С. З., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. В. М., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемият Н. Х. М., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. К. Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба с вх.№65170/22.07.2025г., подадена от
П. С. З., чрез адвокат В. М. - ВАК, против Решение №2348/23.06.2025г.,
поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №2546/04.07.2025г., постановени
по гражданско дело №5129/2024г. по описа на ВРС, ГО, 40 състав, в частта, с
която П. С. З., ЕГН **********, адрес град Варна, ул. „С.С.“ №***** е
осъдена да заплати на Н. Х. М., ЕГН **********, съдебен адрес град Варна ул.
„П.К.“ №3, ет.1, сумата в размер на 11 144,05 лева, представляваща 1/2 от
платените вноски за периода от 26.07.2021г. до 10.12.2023г. от Н. Х. М., в
качеството му на съдлъжник по Договор за банков кредит HL 93602 от
07.08.2018г. с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с предмет предоставянето на
банков кредит за недвижим имот (кредит, обезпечен с ипотека върху
1
недвижим имот), в общ размер на 138 000 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска - 29.04.2024г. до изплащане
на вземането, както и сумата в размер на 249,50 лева, представляваща
половината от стойността на закупен на 21.04.2023г. бойлер модел „Eldom
80M1 BX08046BR 3kW“, монтиран в жилище в град София, район С., кв.
„Г.М.“, ул. „Л.“ №*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска - 29.04.2024г. до изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно и
необосновано. Изтъква се, че необосновано първоинстанционният съд е приел
за доказана датата на фактическата раздяла между страните, и то позовавайки
се на мотивите на съдебното решение, с което бракът им е бил прекратен.
Поддържа се, че неправилно съдът не е допуснал събирането на доказателства
– нотариална покана, нотариални актове и данъчни оценки, с които страната
се е домогвала да установи твърденията си, че между страните са налице и
други финансови взаимоотношения. Отделно се изразява становище, че с
посочените доказателства се е целяло установяването на обстоятелството, че
във вътрешните си отношения, страните не дължат поравно вноските по
процесния кредит. Твърди се, че ищецът е придобивал приходите от наеми на
имоти, които са били придобити по време на брака им, а тези приходи
надвишават многократно вноските по процесния кредит. Относно
претенцията за заплащане на половината от разходите за закупуване и
монтиране на бойлер се излагат доводи, че въззивникът З. не е била
уведомявана за така предприетите от ищеца действия. А в допълнение се сочи,
че доколкото в апартамента са използвани услугите на „Топлофикация София“
ЕАД, то поставянето на бойлера не е било необходимо или неотложно.
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че бойлерът представлява
трайно прикрепена към недвижимия имот вещ, с отделянето, на която ще се
наруши функционирането на апартамента. С тези доводи се моли
обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна с вх.
№71658/19.08.2025г., в който се оспорва основателността на въззивната жалба
и се моли същата да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че съдът
правилно е приел за установена датата на фактическата раздяла между
страните, извеждайки този факт, от мотивите на съдебното решение, с което
бракът между страните е прекратен. Защитава се виждане, че това е служебно
известен факт и не следва да се пререшава в настоящото производство. Сочи
се, че правилно съдът не е приел посочените доказателства, доколкото
ответникът не е въвел възражение за прихващане, за да има основание да се
разглеждат и други финансови отношения между страните. Изтъква се, че едва
пред въззивния съд се въвеждат твърдения, с които се цели оборване на
презумпцията за равна задълженост между солидарните длъжници.
Претендират се разноски.
АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам така депозирания
отговор на въззивна жалба. Нямаме възражение по проекто-доклада.
АДВ. Т.: Поддържаме писмения си отговор, с мотивите изложени в него.
Запознати сме с проекто-доклада, нямаме възражение.
2
АДВ. М.: По доказателствените искания, както сме изложили във
въззивната жалба считаме, че е следвало да бъдат приети представените от
нас в първото съдебно заседание документи, от които се установяват
вътрешните финансови отношения между двете страни. Факт е, че не сме
направили искане за приспадане на задълженията, тъй като П. З. към него
момент не е установила тези си претенции, но считаме, че са били относими
относно това, че страните са имали други неуредени финансови въпроси,
откъдето не може да се твърди в исковата молба за наличието на въпросната
солидарна дължимост на претендираните вноски, поради което моля да бъдат
приети. Това са оставените без уважение от първата инстанция в първото
съдебно заседание да бъдат приети – нотариална покана № 8603/30.08.2022г.
чрез ЧСИ Павлина Симеононова, пет броя нотариални актове, както и едно
удостоверение за данъчна оценка.
АДВ. Т.: Считам, че несвоевременно и неоснователно е направено това
искане. Както и в първото съдебно заседание в първоинстанционното
производство, не бяха конкретизирани точно вида и обема на претенциите на
страната, те се явяват такива и в настоящия момент. Считам, че не са обект на
разглеждане още повече, че има и преклузия за това.
АДВ. М.: Имаме и други неуредени финансови отношения. По
твърдението в отговора, че моята доверителка не е погасявала кредитни
вноски, това както е уточнено във въззивната жалба и видно от договора за
кредит, представен по делото от ищеца, има открита банкова сметка на името
на ищеца, от която банката съответно е искала да има наличности, от която
банкова сметка са се погасявали вноските. В тази връзка моята доверителка не
е плащала отделно и тя към банката кредитор други вноски или по друг начин.
Тези техни вътрешни отношения са били във връзка с това, че са имали и
други такива недвижими имоти, така че парите за вноските по кредита, които в
момента се претендират, това са пари, които са постъпвали там преди развода.
За фактическата раздяла също съм направила възражение още изначално към
момента. Има образувано и висящо дело за съдебна делба, по което е
направено такова искане за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползването на идеалните части на недвижими имоти на П. З.. Т.е., тези
отношения още не са уредени с някакъв конкретен акт, за да претендираме
конкретна сума.
АДВ. Т.: Действително между страните е налице висящо производство
за делба, но то е само за два имота, а не съвкупност от отношенията. На второ
място, производството за делба беше спряно точно с цел постигане на
спогодба. Ние максимално изчаквахме, като в последния ден от шестмесечния
срок, ищцата пусна искане за продължаване на производството по делба и то
отново влезе в съдебната си фаза. Няма да успеем да се споразумеем, защото
многократно моят доверител отправяше апел за това за всички
взаимоотношения, но до настоящия момент се получава едно протакане на
производството. Нямам нищо против да го спрем, но след шест месеца ще сме
в същото положение. Смятам, че всички тези наши производства би било
хубаво да завършат със спогодба.
АДВ. М.: Според моята доверителка е възможно, стига да има някакво
взаимно разбирателство и от ответната страна. В производството по съдебна
делба не съм процесуален представител.
3
АДВ. Т.: Правили сме опити за медиация. Аз представлявам моя
доверител по всички производства за разлика от колегата, който е
дванадесетия или тринадесетия поред, аз представлявам моят клиент по
всички производства. Максимално сме се опитвали, но дори аз вече не виждам
шанс за това. Пускахме искания за медиация и дамата се отказва.
АДВ. М.: Доверителката ми за това въпросно дело за съдебна делба ме
уведоми, че тя лично ще пусне искането да бъде възобновено, защото се
опасяваше, че срока ще изтече без да са постигнали каквото и да е спогодба.
Заявявам изрично съгласието си да участваме в процедурата за
медиация, като аз ще инициирам тази среща.
Желаем спиране на делото, защото ще инициирам процедура по
медиация.
АДВ. Т.: Съгласни сме да спрем делото и да се явим на медиация.
С оглед направеното искане от страните по делото за спиране на
производството по взаимно съгласие с изявление, че желаят да се възползват
от възможността за медиация, СЪДЪТ намира, че производството следва да
бъде спряно, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.гр.д.№ 1869/2025г. по описа на ВОС, V-ти
състав, на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако в шестмесечен срок от днес не поискат
възобновяване, производството по делото ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна в едноседмичен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:06 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4