Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Костинброд, 20.06.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Костинброд, втори състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при секретаря Десислава
Митова като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 112
по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците А. М.И. ЕГН ********** ***, ж. к. „Надежда - 4“,
ул. „Еделвайс“ № 1Б , В.М.П. ЕГН ********** ***, Т.М.Г., ЕГН ********** *** и А.М.В.,
ЕГН ********** ***, чрез адвокат З. – САК са предявили против ответницата Д.Н.А., ЕГН ********** ***, ж. к. „Надежда“, бл. 312, вх. „Б“, ап. 33 иск с правно основание чл.
109 ал. 1 от ЗС.
В исковата си молба ищците сочат, че са собственици по наследство от
Милчо И. Митров на следния недвижим имот, находящ се в с. Дръмша, местност
„Паралъжовица“, съставляващ № 106.624, с площ 1 153 кв. м., при съседи : ПИ №
106921, ПИ № 106794, ПИ № 106627, ПИ № 106625 и ПИ 106622.
Същите сочат още, че собствеността върху
процесния имот са придобили въз основа на влязло в сила решение № 68 – 2 /
25.07.2002 г. издадено от ПК – гр. Костинброд / за възстановяване правото на
собственост на н – ци на Милчо И. Митров в съществуващи стари реални граници
/.
Ищците
молят съдът да вземе предвид постановените окончателни съдебни актове по
подробно посочените гр. д.
Ищците
молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да им предаде
владението върху подробно описания по – горе недвижим имот.
В едномесечния срок от получаване на исковата
молба ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва иска, като посочва,
че с Решение № 62 / 06.03.2014 г. постановено по гр. д. № 7556 / 2014 г. по
описа на ВКС – ГК, съдът се е произнесъл по спора между страните, а именно, че
правото на собственост е признато на друг наследник на Никола Манов Богданов /
техен общ наследодател – дъщеря Селима Николова Манова /, а не на н – ците на
Милчо И. Митров / неговите н – ци са ищците /, но се възстановява по друг ред –
чл. 10 ал. 7 от ППЗСПЗЗ, т.е. ищците не могат да претендират да са собственици
на имота по наследство. Също така същата
сочи още, че владее имота, заедно с майка си и сестра си, добросъвестно и непрекъснато
повече от 25 / двадесет и пет / години, след решение № 84 / 11.08.1987 г. на
ОНС – София / бивш / и протокол на техническа комисия / оправомощена от
държавен орган / да проверява и описва имотите на бивши собственици /одържавени
в ТКЗС /, съгласно емлячен регистър от 1949 г. по повод обособяването на
околовръстния полигон на с. Дръмша и др. в бивш София – окръг. Излага и други
доводи, с които оспорва иска.
Ищецът А.М.И. редовно призован за
съдебно заседание, не се явява, представлява се от неговата дъщеря Емилия А.
Панайотова, другите ищци редовно призовани не се явяват, всички ищци се
представляват от адв. З. – САК, която поддържа така предявения иск, като е взела
становище същият да бъде уважен изцяло, защото е основателен и доказан.
Направила е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Д.А. редовно призован за
съдебно заседание, явява се лично и с адв. А. – САК, който оспорва изцяло предявеният от ищците иск и е
дал становище същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Районен съд
– гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
С решение № 68 – 2 / 25.07.2002 г. ПК –
гр. Костинброд възстановява правото на собственост на н – ците на Милчо И.
Митров в съществуващи / възстановими / реални граници върху ливада от 4.000
дка, находяща се в землището на с. Дръмша, местността „Рибарица“, като е
посочено, че съгласно прот. реш. № 68 – 2 т. 2 от 25.07.2002 г. ПК възстановява
1152 кв. м. в строителните граници на махала „Паралъжовци“. Имотът ще се ползва
по ЗУТ, останалата част до 4000 кв. м. се възстановява като земеделска земя.
С решение № 237 / 14.11.2012 г.
постановено по гр. д. № 775 / 2012 г. по описа на РС – гр. Костинброд, съдът е
прогласил за нищожно решение № 68 – 2 / 25.07.2002 г. ПК – гр. Костинброд,
прекратил е производството и е върнал преписката на ОСЗ за произнасяне.
С решение № 13867 / 23.10.2013 г.
постановено по адм. д. № 4229 / 2013 г. по описа на Върховен административен
съд, съдът е отменил влязлото в сила решение № 237 / 14.11.2012 г. по гр. д. №
775 / 2012 г. по описа на КРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на РС – гр. Костинброд.
С определение от съдебно заседание от
12.10.2011 г. постановено по гр. д. № 578 / 2010 г. по описа на РС – гр.
Костинброд, съдът е прекратил производството между страните, като е посочил, че
искът е недопустим. С определение от 05.06.2012 г. постановено по ч. гр. д. 110
/ 2012 г. по описа на Софийския окръжен
съд, съдът е потвърдил определение от 12.10.2011 г. по гр. д. № 578 / 2010 г.
по описа на КРС, с което е прекратено съдебното производство по настоящото гражданско
дело.
С определение от 23.07.2012 г.
постановено по гр. д. № 654 / 2012 г. по описа на РС – гр. Костинброд, съдът е
прекратил производството между страните, тъй като с влезли в сила решения на
КРС по гр. д. № 64 / 2003 г. и гр. д. № 578 / 2010 г. е налице формирана сила
на пресъдено нещо за спор между същите страни за същия имот, като посочва и
други основания, като връща исковата молба и прекратява производството, като
недопустимо.
С определение от 26.09.2012 г.
постановено по ч. гр. д. 706 / 2012 г. по описа на Софийския окръжен съд, съдът е потвърдил определение от
23.07.2012 г. по гр. д. № 654 / 2012 г. по описа на КРС, с което е прекратено
съдебното производство и е върната исковата молба.
С решение № 33 / 01.03.2013 г.
постановено по гр. д. № 38 / 2013 г. по описа на РС – гр. Костинброд, съдът е
отменил решение № 1 т. 1 на ОСЗГ – Костинброд и е задължил същата да възстанови
на настоящите ищци ливада с площ от 4.000 дка, находяща се в землището на с.
Дръмша, местността „Рибарица“.
С решение № 11748 / 07.10.2014 г.
постановено по адм. д. № 16547 / 2013 г.
по описа на Върховен административен съд, съдът е отхвърлил молбата на Д.А.
за отмяна на влязло в сила решение № 33 от 01.03.2013 г. на Рс – Костинброд,
постановено по гр. д. № 38 / 2013 г.
Като доказателство по делото са
приложени и други съдебни актове, касаещи спора между страните.
Като доказателство по делото е приложен
препис от Удостоверение по чл. 13 ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ от което е видно, че
имотът с площ 1152 кв. м., в местността „Паралъжовци“ е записан на Олга и
Николай Крумови.
Приложени са като доказателство и скица
№ 61 / 26.01.2015 г. и удостоверение за данъчна оценка изх. № ********** /
04.09.2015 г. на името на А.М.И. за процесния имот.
След служебно искане от страна на съда
община Костинброд изпрати с писмо рег. № 11 – 03- 306 / 25.04.2017 г. оригинал
на скица № 196 / 05.04.2017 г. и удостоверение за данъчна оценка изх. №
********** / 25.04.2017 г. на името на Д.Н.А.,
за имот с пл. № 106.624, с площ 1.153 кв. м., находящ се в с. Дръмша, в
местността „Паралъжовци“, одобрен със Заповед № 551 / 07.03.2007 г., при съседи : ПИ № 106921, ПИ № 106794, ПИ №
106627, ПИ № 106625 и ПИ 106622. /
абсолютно идентичен с претендирания от ищците имот /.
От приложеното като доказателство към
отговора / л. 87 / решение № 5 т. 1 / 21.03.2013 г. е видно, че ОСЗГ – гр. Костинброд
възстановява правото на собственост на н – ците на Милчо И. Митров в
съществуващи / възстановими / реални граници върху ливада от 4.000 дка,
находяща се в с. Дръмша, местността „Рибарица“, т.е. само върху земеделски
земи.
С решение № 62 от 06.03.2014 г.
постановено по гр. д. № 7556 / 2014 г. по описа на Върховен касационен съд,
съдът е приел, че правото на собственост е признато на друг наследник на Никола
Манов Богданов, а именно дъщеря Селима Николова Манова, а не на н – ците
на Милчо И. Митров, но се възстановява
по друг ред чл. 10 ал. 7 от ППЗСПЗЗ / решение № 59 / 26.10.1993 г. /.
Като доказателство по делото са
приложени и препис от Заповед № 525 / 21.12.1998 г. издадена от кмета на община
Костинброд, с която е иззета част от имот с № 037009 по скица № 00059 от
26.10.1998 г. в землище Дръмша, местността „Рибарица“ с възстановено право на
собственост на н – ците на Милчо И. Митров и протокол за въвод във владение от
19.03.1999 г. в изпълнение на посочената по – горе заповед.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Тодорка Цветкова Донева и Надка Симеонова Г., тъй като същите са
противоречиви. Свидетелите заявяват, че процесният имот е възстановен на н – ци
на Милчо И. Митров, като сочат общата площ на имота 36 дка, а посочват, че
площта на процесния имот е 1.200 дка, но не посочват граници на имота. Също
така посочват, че имотът е бил в ТКЗС е и даден за лично ползване на дядото на
ответника Николай, както и че от 15 – 20 години се водят спорове за процесното
място.
При така установената фактическа
обстановка,съдът направи следните правни изводи :
Правото на собственост е от категорията на абсолютните субективни
права, което определя правно признатата възможност на собственика да иска признаването и зачитането на правото му на
собственост от всички правни субекти, както и да се въздържат от действия и
посегателства. Основното средство за защита на това право е негаторният иск, уреден
в чл.109 ал. 1 от ЗС. Защитата на собственика е предоставена чрез този иск. При
упражняването му той трябва да докаже правото си на собственост и редом с него
обстоятелствата, които са предизвикали търсената съдебна защита.
Искът по чл.109 от ЗС предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не
накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота според неговото предназначение, отдадено на собственика. Основание
за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват
заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от
упражняване на правомощия, които субективно пречат и/или ограничават тези на
потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече правомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване
на последиците от тях.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства намира предявеният от ищците А. М.И. ЕГН **********, В.М.П. ЕГН **********, Т.М.Г.,
ЕГН ********** и А.М.В., ЕГН ********** иск
с правно основание чл.109 ал. 1 от ЗС за
недоказан и неоснователен.
Съгласно
теорията и практиката при упражняването на иска по чл.109 ал. 1 от ЗС ищецът
следва да докаже правото си на собственост.
Съдът споделя доводите на процесуалният
представител на ответника, че на ищците се възстановява само земеделска земя –
4.000 дка - ливада в землището на с. Дръмша, местността „Рибарица“ /
решение № 5 т. 1 / 21.03.2013 г. на ОСЗГ – Костинброд /, а не имот в
урбанизираната територия на населеното място за какъвто претендират срещу
ответника.
Също така от приложените към делото
доказателства е видно, че собствеността на имот № 106.624 е призната на н – ците
на Никола Манов Богданов и съответно друг наследник, а именно ответникът владее
същия повече от 25 / двадесет и пет /
години, след обособяването на околовръстния полигон.
Ищците са поискали от съда
ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия,
изразяващи се в ползването на имота.
Негаторният иск с правно
основание чл. 109 от ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено съгласие, което му пречи да упражнява своето
право. Фактическият състав на основанието за защита по чл. 109 от ЗС изисква да
се установят в процеса действия на ответника, пречещи на ищеца да упражнява в
пълен обем притежаваното право на собственост, които действия да са без правно
основание. Поради това, ищецът следва да посочи в какво конкретно се състои
неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост
и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване
на вещта, според нейното предназначение. В исковата молба не са посочени
въздействия върху имота от страна на ответника, а е заявено искане за
преустановяване на неоснователни действия, изразяващи се в ползването на
имота. Тези действия са правни, а не фактически действия върху имота, и не са
основание за предявяване на иск по чл. 109 от ЗС/ Решение № 346 от
13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 16/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Л.
Рикевска/
Съдът намира, че не са открити нови
обстоятелства, от тези приети от Върховния касационен съд, за да бъде уважен
така предявения от ищците А. М.И. ЕГН **********, В.М.П.
ЕГН **********, Т.М.Г., ЕГН ********** и А.М.В., ЕГН ********** срещу ответницата Д.Н.А., ЕГН ********** иск по чл. 109 ал. 1 от ЗС.
По всички гореизложени съображения,
съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС е
недоказан и неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С отговора ответникът е направил искане
за присъждане на разноските, но в пълномощното си е посочил чл. 38 от закона за
адвокатурата, т.е. оказване на безплатна адвокатска помощ / няма представен
списък по чл. 80 от ГПК /.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.
М.И.
ЕГН ********** ***, ж. к. „Надежда - 4“, ул. „Еделвайс“ № 1Б , В.М.П. ЕГН **********
***, Т.М.Г., ЕГН ********** *** и А.М.В., ЕГН ********** *** срещу Д.Н.А., ЕГН ********** ***, ж. к. „Надежда“, бл. 312, вх. „Б“, ап. 33 иск с правно основание
чл.109 ал. 1 от ЗС, като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – гр. София в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :