№ 2270
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 34 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Щерева
Съдия:Десислава П. Генова
СъдебниДаринка Т. Янакиева
заседатели:Пламен К. Илиев
Стоименка М. Цукева
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора В. К. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Щерева Частно наказателно
дело № 20241100205494 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. С. П. – редовно призован, явява се лично
доведен от Затвора в гр. Бобов дол.
В залата се явява упълномощеният защитник адв. И. Ю. от САК,
редовно уведомен.
Преди започване на съдебното заседание председателят на съдебният състав
уведоми страните, че за целите на изготвянето на протокола, в съдебното заседание ще се
води аудиозапис, освен ако някоя от страните не се противопостави изрично.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
ЗАЩИТАТА: Госпожо председател, моля аудиозапис, който предлагате
да се води в съдебното заседание, да бъде аудиозаписът регламентиран в НПК,
а не такъв, който неясно в кой нормативен акт е предвиден и дали този
нормативен акт е с по-висок ранг съгласно ЗНА.
Противопоставям се на воденето на аудиозапис само за целите на
протокола. Държа на аудиозапис, предвиден в НПК, очевидно е, че в съдебната
зала съществува техническа възможност да се води аудиозапис и моля да е
1
такъв по НПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.: Поддържам това, което каза адвоката ми.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. Ю. намери, че не може да води
аудиозапис за целите на протокола, съобразно вътрешните правила на СГС,
като същевременно не намира наличие на основанията, предвидени в НПК, за
водене на аудиозапис по смисъла на процесуалния закон, поради което указва
на съдебния секретар да преустанови извършване на аудиозапис на съдебното
заседание.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Моля за ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, моля да не се дава ход на делото, имам искане за отвод - на първо
място на председателят на съдебният състав съдия Щерева и на второ място на
съдебният заседател П.И., като съображенията ми във връзка с това искане са
следните:
На 11.04.2025 г. председателят на настоящият съдебен състав и съдебен
заседател П.И. постановиха протоколно определение по идентичен с
настоящият казус по ЧНД № 5547/2023 г. по описа на СГС, като същите са
формирали предварително мнение по приложението на нормата на чл. 416, ал.
8 от НПК с мотивирано становище, че при нищожен съдебен акт жалбата на
осъденото лице не следва да бъде уважавана, като настоящият случай и
съображенията ми по същество касаят именно оплаквания за нищожност на
присъдата, която търпи и М. С. П., поради което, при този съдебен състав и с
участието на съдия Щерева и съдебен заседател П.И. има предварително
формиран извод и не може да се очаква произнасяне в обратният смисъл,
каквато е целта на нашата жалба.
На следващо място, по отношение на председателят на съдебният състав
съдия Щерева, както сме заявили в цитираното преди малко ЧНД, но тъй
като трима от членовете на съдебният състав не са запознати с нашите
взаимоотношения със съдия Щерева, аргументите ми са допълнително само
по отношение на нея, че по повод използване на служебното положение и
2
властта, която притежава съдия Щерева по лични мои дела и на моята съпруга,
заедно с настоящият председател на СГС и още един субект - бивш
представител на закрития вече Специализиран наказателен съд, направиха
опит чрез икономически натиск да повлияят върху водена от мен борба срещу
небезизвестната група наречена в общественото пространство групата на
„Осемте джуджета“, което обаче не се получи и тази борба продължава.
С всички тези обстоятелства съм сезирал необходимите институции и
смятам, че при наличието на такива лични отношения между мен и съдия
Щерева не бихме могли да очакваме от нея безпристрастност. Освен това
срещу съдия Щерева съм подал многократно сигнали в Инспектората на ВСС
поради нейно поведение, което аз съм определил като несъответстващо с
дължимото такова съгласно Закона за съдебната власт и етичният кодекс на
българския магистрат, включително и за множество забавени протоколи,
забавени съдебни решения поведе от 2 години, като по тези съображения
смятам, че съдия Щерева действа по този начин, тъй като това е проява на
нейната лична неприязън към мен и това съм го заявявал няколко пъти вече.
Въпреки това, поведението на съдия Щерева не търпи корекция и смятам, че в
настоящото съдебно производство господин П. не би могъл да очаква
положителен изход по неговата жалба със съдебен състав председателстван от
съдия Анелия Щерева.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.: Няма какво да кажа по искането за отвод на
председателя и на член на състава.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.
По отправеното от защитата искания предоставям на съда.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведеното съвещание по направените искания за отвод
на председателят на съдебният състав съдия Щерева и на член на същия,
съдебният състав прецени, че същите не са основателни. Обстоятелството, че
двама от участниците в настоящият съдебен състав са се произнасяли по дело
със същият предмет преди разглеждането на настоящото, по никакъв начин не
отразява предварително очакване за произнасянето по настоящото дело и не
сочи на предубеденост на тези двама членове, а по отношение на забележките
3
на адв. Ю. към предходен казус на председателят на съдебния състав по други
дела с негово участие, Съдът прие, че произнасянията на председателят на
съдебния състав като член на други съдебни състави не сочат на лични
отношения към адв. Ю., а на разбирането на съдия Щерева за приложението
на закона в отделните случаи.
Ето защо исканията за отвод следва да бъдат оставени без уважение и
съответно да се даде ход на делото, поради липсата на процесуална пречка за
това.
Така мотивиран, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение исканията на адв. Ю., САК, за отвод на
председателят на съдебния състав и на член на същия.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличността на жалбоподателят
М. С. П., родена на ********* г., българин, български гражданин,
разведен, осъждан, със средно образование, в момента се намира в затвора в
гр. Бобов дол, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на жалбоподателя правата му в производството.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.: Разбрах разясненото ми. Нямам искания за
отвод.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото се докладва с прочитане на жалбата на осъдения М. С. П. на
основание чл. 416, ал. 8 от НПК.
Прочете се.
4
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.: Поддържам молбата. Всичко съм казал в
молбата, няма какво да допълня.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Моля да отхвърлите жалбата от М. С. П. като
неоснователна, защото липсва основание да се приеме, че привеждането в
изпълнение на определеното по НЧД № 268/2018 г. на СГС - НО, 34 състав,
едно общо най-тежко наказание на жалбоподателя, определено при групиране
на осъжданията му по различни дела сред които и НОХД № 3778/2012 г. на
СГС – НО, 34 състав, е станало без правно основание по смисъла на чл. 416,
ал. 8 от НПК.
ЗАЩИТАТА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо съдия,
уважаеми съдебни заседатели, считам жалбата за изцяло основателна,
въпреки, че ми е пределно ясно какво ще бъде вашето произнасяне, аз все пак
моля да я уважите, като съображенията ми са следните:
Обвинението по което М. С. П. е осъден по най-тежкото възможно
наказание, а именно „доживотен затвор“ се гради на един протокол за разпит
на обвиняем, в който протокол е записано самопризнание за извършено от М.
С. П. деяние – убийство. Това, след обяснение от него, е извършено при
абсолютно съществено нарушение на правото му на защита и то не може да се
ползва с никаква доказателствена годност поради следните съображения:
На първо място, както е записано и в писмената жалба, която сме
5
сезирали, една осъдителна присъда не може да почива само и единствено на
дадено от обвиняемото лице самопризнание, което е закрепено с конкретна
правна норма в НПК.
Твърдяното самопризнание е в протокол за разпит на обвиняем, в който е
записано час на започване на това ПСД, извършено на 10.09.2010 г. от 13:10
часа до 13:20 часа. В протокола е записано, че при неговото извършване, на
разпита, е участвал служебен защитник адв. С.Й.М.. При запознаване с
материалите по това дело е видно, че адв. М. е била определена за служебен
защитник на обвиняемият П., като уведомителното писмо от САК е изпратено
по факса само 18 минути след приключване на разпита – в 13:38 мин., което е
видно от щемпела на съдържащото се по делото едно единствено писмо с
посочен час 13:38.
При това положение към момента на извършване на въпросния разпит
П. не е бил надлежно защитаван от определен и назначен по съответния
законоустановен ред служебен защитник. Неизвестно за мен е как адв. М. е
назначена от разследващия полицай в 12:50 часа, при положение, че същият
не е разполагал с уведомително писмо към този час. Касае се за очевидно
манипулиране на съответния документ, което изначално прави разпита
извършен при съществено нарушение правото на защита на обвиняемия.
Освен това М. С. П. е заявил лично в постановлението за привличането
му като обвиняем, че не желае да дава никакви обяснения, дори не е пожелал
да разпише връченото му постановление за привличане като обвиняем и нито
един друг документ.
Отделно от това, както е посочено и в самата жалба, подобно обяснение
с изложено самопризнание освен, че не се подкрепя от нито едно от събраните
по делото останали доказателства, касателно авторството на деянието, то е
извършено абсолютно при абсолютно нарушение за забраната за
самоуличаване. Правото на лицето да запази мълчане възниква от момента, в
който бъде заподозряно в извършване на престъпление. Несъмнено след
задържането на М. П. от полицията, след опита да му бъде връчено
постановление за привличане на обвиняем за едно от най-тежките умишлени
престъпления, а именно убийство, към момента на „снемане“ на тези
обяснения, същият определено следва да се счита за заподозряно лице, като
процесуалните гаранции, произтичащи от ЕКЗПЧОС и Хартата на основните
6
права на ЕС, а така също и Международния пакт за граждански и политически
права, възникват именно в момента, в който до знанието на определено лице
достигне информацията, че срещу него има подозрение за извършено
престъпление.
Именно правото на лицата срещу които има наказателно обвинение да
не се самоуличават представлява гаранция срещу използване от страна на
властите на извън процесуални способи за получаване на самопризнание и
добиване на уличаващи доказателства, като общото между тези способи е
активната роля и участието на полицията или разследващите органи, какъвто
именно е настоящият случай. Въпросното самопризнание, ако въобще М. П. е
могъл да разбира в момента под какво точно се е разписал, е получено преди
да му е назначен официално и надлежно защитник и в следствие на дълъг
престой в полицията, където срещу него като осъдено и издирвано тогава лице
е осъществена изключително тежка форма на принуда, и именно по този
начин същият е бил заставен да подписва документ, за които първоначално
категорично е заявил, че не желае да подписва, и за това има материали по
делото.
В ДП е разпитан свидетел К.М.Р. на 16.11.2011 г., който твърди да е
водил, каквото и да означава това, беседа с уличеното лице П.. Там той
подробно е разказал факти и обстоятелства, които твърди, че е научил именно
от П. при условие, че именно тогава същият е отказвал да дава каквито и да е
показания, сведения, да получава документи и да съдейства по какъвто и да е
начин на полицията. Възприятията на полицейският служител К.Р. не могат да
бъдат годно доказателствено средство и в подобен смисъл бяха едни от
последните редакции на НПК, и това не е случайно. Както е посочено и в
самата сезираща ви молба, това поведение е квалифицирано като използване
на показания по чужди думи, с което очевидно гениалния полицейски ум е
целял да заобиколни забраната за самоуличаване, използвайки опосредената
роля на служителя на СДВР К.Р., но този разпит е нищо повече от едно
съществено нарушение именно на забраната за самоуличаване.
Както посочих по-рано, по делото липсват обективни доказателства,
които по някакъв макар и косвен начин, да не говорим за преки доказателства,
да свързват именно М. П. като автор на това тежко деяние. Напротив, неясно
по каква причина и по какъв начин органите на разследването са решили, че
7
непосредствено преди извършване на деянието М. П. и пострадалият са се
намирали в жилището на лицето М.Х.Х. по известен с прозвището
ХАПЧЕТО, за който в последствие се установява, че от дълги години, към
момента, за който се твърди да са били тримата в дома му, е търпял наказание
„лишаване от свобода“, което е категорично установен факт по делото.
Мястото на откриване на трупа не може да бъде основание да се приеме,
че именно М. П. е бил извършил деянието, защото мястото се свързвало с
някакво друго негово предишно осъждане. Касае се за място на открито, на
което всеки един човек има достъп и подобен аргумент не може да се счита за
основателен при постановяване на доживотна присъда.
Дали М. П. и пострадалият са управлявали и пътували в един и същ
автомобил, което няма спор, че се е случвало многократно преди убийството,
отново не представлява такова доказателство, което да насочва някаква доза
конкретика при индивидуализация на извършеното престъпление по
отношение на неговия автор.
В заключение, така, както е изложена фактическата обстановка в о.а. тя
не почива на обективните, събрани по надлежния ред, а и тези които не са
събрани по надлежния ред дори доказателства по делото, тъй като в
обстоятелствената част на о.а. въз основа на който е постановената присъда,
съдържа разказ за едно събитие, което събитие би могъл да го разкаже само
П., ако е присъствал на това събитие, или пострадалия. Очевидно е, че
пострадалият не е имало как да разкаже след деянието, М. П. също не е
разказал в така опорочения протокол за разпит на обвиняем, поради което тази
фактическа обстановка изцяло е изградена на нечия фантазия.
Всички тези включително тежки пороци и процесуални нарушения
правят постановената присъда негодна за изпълнение на наказание
„доживотен затвор“, именно защото същата представлява един изцяло
нищожен съдебен акт, а както е известно и от съдебната практика, а и от
теорията, нищожните юридически актове не пораждат правни последици. Не
мога да се съглася с мнението на част от настоящият съдебен състав, че един
нищожен акт може да бъде такъв, но да не поражда правни последици, само
ако бъде прогласен от нарочно гражданско производство за такъв. Напротив,
това съждение влиза в противоречие с основни принципи на правото и
корелативните зависимости между гражданските и наказателните
8
производства, при които както добре следва да е известно на юристите в тази
зала, преимущество има наказателното производство. Цялото ни
законодателство е изградено именно на този принцип относно гражданските и
наказателни производства в двата основни процесуални закони в Р.България, а
именно НПК и ГПК.
Не е налице забрана в обективното право съдебният състав в най-
разширеният му вид, съгласно действащото законодателство, по настоящото
наказателно производство да извърши преценка и да установи наличието на
нищожност на един очевидно нищожен съдебен акт. Напротив, макар и да е
оскъдно нормативното уреждане на настоящото производство и все още да
няма утвърдена съдебна практика по него, с оглед на скорошното му
въвеждане в обективното право, причината за въвеждане на именно този
текст е да се даде гаранция на лица, търпящи тежки наказания „лишаване от
свобода“, включително и „доживотен затвор“, да изложат аргументите си пред
съответния компетентен съд, който да прецени и по справедливост да отсъди е
ли е годно основание нищожната присъда за изпълнение на наказание
„доживотен затвор“. В редица съдебни решения аргументите, че гражданският
съд не може да реализира актовете на наказателните съдилища изобилства в
съдебната практика.
Поради тези съображения предварително излагам становището си по
вашата бъдеща аргументация защо няма да уважите жалбата и моля да ги
съобразите в мотивите си, ако намерите аргументи в обратната посока,
каквито обективно не съществуват.
По отношение забраната за самоуличаване, насочвам вниманието ви към
Решение № 98/26.02.2025 г. по Касационно общо характер дело № 974/2024 г.
на ВКС, ІІ НО, където този въпрос и използваните приоми за опосредено
преразказване на думите на обвиняемия чрез така наречените беседи или
лица, на които обвиняемият се е бил изповядал, са доста обстойно развити и аз
се гордея с участието си в това дело, тъй като смятам, че този въпрос до този
момент не беше достатъчно добре развит в съдебната практика и макар и моя
подзащитен по това дело е лице, на което вие отказахте да уважите жалбата по
чл. 416, ал. 8 от НПК, ВКС съзря безобразията на специализираното
правосъдие и постанови цитираният от мен краен съдебен акт.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.: Няма какво да добавя към това което, каза
9
адвоката.
СЪДЪТ предоставя последна дума на жалбоподателя.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. /в последна дума/: Няма какво да кажа.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведеното съвещание, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 416, ал. 8 от НПК, инициирано по жалба
на М. С. П., в която той твърди, че присъдата по НОХД № 3778/2012 г. на СГС
– НО, 34 състав, с която той е осъден на наказание „доживотен затвор“, е
приведена в изпълнение без правно основание и моли да бъде незабавно
освободен, след като съдът констатира това обстоятелство.
След събирането на относимите писмени доказателства по повод на
жалбата, съдът констатира, че М. С. П. понастоящем се намира в Затвора в гр.
Бобов дол, където изтърпява общо наказание „доживотен затвор“, което му е
определено по реда на чл. 25, във вр. чл. 23 от НК с определение на СГС по
НЧД № 268/2018 г. на СГС - НО, 34 състав, влязло в сила на 12.03.2018 г. и
обединяващо наказанията, които са наложени на П. по НОХД № 3561/2008 г.
на СГС, НОХД № 13347/2011 г. на СРС и НОХД № 3778/2012 г. на СГС – НО,
34 състав. Зачетено е начало на изтърпяване на наказанието 25.08.2010 г.,
когато П. е бил задържан в Гърция в изпълнение на ЕЗА по едно от делата.
При това положение е очевидно че се налага съдът в настоящото
производство да провери дали законосъобразно е приведено в изпълнение
определението на СГС по НЧД № 268/2018 г. на СГС - НО, 34 състав, като
включително провери и дали е имало основание за изтърпяване на твърдяната
в жалбата присъда по НОХД № 3778/2012 г. на СГС – НО, 34 състав.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 2 от НПК, подлежат на
изпълнение присъдите и определенията на съда, които са влезли в сила, като
същите се изпращат на компетентния прокурор за предприемане на конкретни
действия по изпълнението на наложеното ефективно наказание. В случая
присъдата по НОХД № 3778/2012 г. на СГС – НО, 34 състав, е влязла в сила на
22.12.2017 г., след като ВКС се е произнесъл с решение, с което е оставил в
сила потвърдителното за присъдата решение на САС от 22.03.2017 г. по
ВНОХД № 534/2016 г.
10
Определението на СГС за групиране на наказанията по НЧД
№ 268/2018 г. на СГС - НО, 34 състав е влязло в сила на 12.03.2018
г.
След влизане в сила на тези съдебни актове и уведомяване на
прокуратурата по надлежния ред от съдилищата, съответните прокурори,
които са били ангажирани с изпълнение на наказанията, незабавно са
изпратили преписките към началника на Затвора в гр. Бобов дол, така че той
да отчете, че осъденият вече М. С. П., който е изтърпявал мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в затвора, трябва да изтърпява
съответните наказания по двете цитирани дела.
При това положение се налага изводът, че и двата съдебни акта са били
приведени в изпълнение съобразно изискванията на закона. След влизането в
сила на същите, заради изчерпване на способите за контрол в случая с НОХД
№ 3778/2012 г. на СГС – НО, 34 състав и поради необжалване на
определението за групиране по НЧД № 268/2018 г. на СГС - НО, 34 състав,
прокуратурата е извършила единствено възможното законосъобразно
действие, а именно да приведе в изпълнение съдебните актове. При това тя не
е имала никаква процесуална възможност да извършва проверка за
законосъобразността на подлежащия на изпълнение съдебен акт, доколкото са
били изчерпани способите за контрол на същия или такива не са инициирани
изобщо.
Настоящото производство не е предвидено от законодателя да бъде
извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, каквито
подробни аргументи изложи адв. Ю., САК, в настоящото производство
насочени към пороци на присъда по НОХД № 3778/2012 г. на СГС – НО, 34
състав. Всички тези аргументи са били относими единствено в производство
по въззивен и касационен контрол, но не могат да се разглеждат от този
съдебен състав по този процесуален ред, затова и в настоящия случай съдът
достига до извода, че присъдата по НОХД № 3778/2012 г. на СГС – НО, 34
състав, респективно определението по НЧД № 268/2018 г. на СГС - НО, 34
състав, са приведени в изпълнение на валидно законово основание и жалбата
на М. С. П. е неоснователна.
Ето защо, СЪДЪТ
11
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на М. С. П. срещу привеждането в
изпълнение на присъдата по НОХД № 3778/2012 г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Препис от протокола да се издаде на упълномощения защитник при
поискване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:10
часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
12