Определение по дело №188/2014 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1180
Дата: 1 ноември 2016 г.
Съдия: Антоанета Драганова Андонова
Дело: 20142100900188
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 април 2014 г.

Съдържание на акта

     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 1180                     Година 2016,01.11.                          Град Бургас

 

                                                                                         

Бургаски окръжен съд                                                       граждански състав

На    първи ноември                                 Година две хиляди и шестнадесета

В  закрито   заседание в следния състав:

                                                    

                                       Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                                  Членове:………………………………………                                                      

                             Съдебни заседатели:..……………………………………...

 

Секретар

Прокурор

като             разгледа               докладваното                от                   съдията

търговско    дело номер          188           по описа за       2014           година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

         Постъпила е молба от  Ф.Д.К.-ответник и подател на въззивна жалба против решение № 199 от 19.08.2016 год.,постановено по настоящото дело,по повод отправени към нея указания  с разпореждане № 2592 от 27.09.2016 год. за отстраняване на нередовности,с искане да бъде освободена от изпълнението на задължението да заплати такса за въззивно обжалване. Твърди, че не разполага с  достатъчно средства за  заплащането й. Представя подписана от нея декларация,медицински документи,финансови отчетни документи,данъчна декларация ,банково извлечение.

         Молбата е с правно основание в чл.83,ал.2 от ГПК.

         Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на молителката , данните по делото и представените доказателства и декларация намира следното:

         Молбата е допустима.Подадена е в едноседмичния срок за изпълнение на указания във връзка с  редовността на въззивната й жалба.Препис от разпореждане № 2595 от 27.09.2016 год. е получен от пълномощника на подателката на въззивната жалба Ф.К. на 20.10.2016 год.,молбата е депозирана в последния ден на срока за изпълнение на указанията ,в канцеларията на съда,на 27.10.2016 год.

По отношение на релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса,включитено и за въззивно обжалване, на основание  чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за  доходите на лицето и на неговото семейство ,имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса. Материалното състояние на страната следва да бъде преценено към момента на поемане на фискалното задължение за заплащане на държавна такса.

В настоящия случай дължимата от  молителката,подала въззивна жалба ,държавна такса за  производството пред въззивния съд е в размер от  13656,61 лв.,определена в  разпореждане № 2595 от 27.09.2016 год.

 Видно от писмените доказателства, приложени от молителката , тя е родена през 1958 год., следователно към настоящия момент е на 58-годишна възраст.Молителката е   трудоспособна,като  видно от  приложената декларация работи- в качеството на управляващ едноличен собственик на капитала на търговско дружество „Фарфори“ЕООД, стопанисва ресторант в гр.Созопол.Декларира,че ресторантът е открит само пред летния сезон-в периода 01.06.-01.09.,като в останалата част от годината е затворен и не може да  бъде източник на доходи.Сочи,че понастоящем ресторантът е собственост на ищеца-банка  в производството по настоящото дело ,като е придобит от него по възлагане от частен съдебен изпълнител,но  признава,че въпреки това не е отстранена от ползването му все още.От приложените  годишна данъчна декларация за 2015 год.,от която е видно,че е била  депозирана в НАП ,се констатира,че  търговското дружество „Фарфори“ЕООД  не е реализирало печалба-приходите от дейността му са почти три пъти по-малки по размер от разходите му,финансовият резултат е отрицателен-счетоводна загуба в размер на 12590,80 лв. От счетоводния баланс за същата година е видно,че дружеството разполага само с дълготрайни материални активи при това на ниска стойност-2000 лв. ,текущи активи няма.Състоянието е непроменено и към 31.08.2016 год. ,видно от приложения съставен междинен счетоводен баланс .При това положение действително няма данни от участието си в дружеството молителката да получава доходи,както сама е декларирала ,дружеството  не разпределя печалба.

От данните от представената декларация се констатира,че  молителката притежава  ½ ид.ч. от апартамент в гр.Созопол,в който  в едно домакинство живеят тя,съпругът й А.К. и майка й М. Маргаритова.Сочи,че апартаментът е ипотекира в полза на ищцовата банка и от него доходи не се реализират.Заявява,че не получава пенсия,наеми от движимо или недвижимо имущество,ренти,дивиденти от участия в търговски дружества.Посочва,че отделя от трудовата си дейност средства средно месечно в размер на 800 лв.Заявява,че майка й ,която е около 79 годишна,получава пенсия в размер от около 255 лв.,което е видно и от приложеното банково извлечение,а съпругът й-пенсия от 270 лв.Декларира,че съпругът й А.К. помага през летния сезон в ресторанта като готвач,не  получава наеми,ренти или дивиденти от участия в търговски дружества.Твърди,че тя самата   страда от диабет и остеопороза,наднормено тегло и други заболявания,което се констатира от приложените медицински документи,част от които датират от 2012 год. Посочва,че за лекарства и консулативи тя и съпругът и отделят по около 600 лв. месечно,но доказателства за  месечен разход за посочените по-горе нейни заболявания не представя.Не представя доказателства ,а и не твърди  здравословни проблеми по отношение на съпруга си. Твърди,че пенсията на майка й М. Маргаритова е недостатъчна  за нуждите й,включително и от лекарства,но същевременно прилага рецептурна книжка ,от която е видно,че паричните средства за предписаните лекарства на възрастната й майка  се поемат от здравната каса.Молителката не декларира домакинството    или отделни негови членове да притежава моторни превозни средства, както и влогове.

От друга страна не се твърди ,а и няма данни  тя и съпругът й да издържат ненавършили пълнолетие деца, вкл. да имат задължения за издръжка към трети лица по закон или по договор.Няма данни за теглени и изплащани   и понастоящем кредити,извън този към ищцовата банка. Не са приложени доказателства за здравословното състояние на съпруга.

         При горната фактическа обстановка съдът намира,че искането за освобождаване от държавна такса следва да бъде частично уважено. Установява се, че ищцата  е в трудоспособна възраст и получава месечно  доходи в размер на 800лв.,  съпругът й -270 лв.,а майка й 255 лв.или общо  месечния доход на домакинството е около 1300 лв.,като извън  регулярните разходи за храна, дрехи,ел.енергия и  вода,които са около 600 лв.,в която сума са включени и лекарства,други разходи-напр.за наем на жилище ,за издръжка на трети лица ,за покриване на други заеми ,извън процесния ,няма данни да се правят.Като се вземат предвид нерегулярните разходи за здраве,предвид липсата на доказателства за  ежемесечно извършване на такива,непоемани от здравка каса от членовете на домакинството,задълженията по кредит към банката-ищец,за установяване на които е висящ настоящия процес, и при съпоставка на горните обстоятелства с размера на дължимата държавна такса за въззивно обжалване,съдът намира,че имуществото на  Ф.К. и доходите  на семейството й ,позволяват за заплати  дължимата държавна такса частично, в размер на 300 лв.  ,като  този размер няма да препятства достъпа й до правосъдие. В останалата част, до пълния размер от  13656,61  лв. от задължението за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, молителката  следва да бъде освободена.       

         По изложените съображения и на основание чл.83,ал. 2 от ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСВОБОЖДАВА  молителката Ф.Д.К.,ЕГН **********  с посочен съдебен адресат  адв. И.Б. с адрес *** ,офис 1-ответник в производството по т.д.№ 188 по описа за 2014 год. на Бургаски окръжен съд  и подател на въззивна жалба ,от  задължението за заплащане на държавна такса за  въззивното производство по обжалване на решение № 199 от 19.08.2016 год. ,постановено  по настоящото дело,над размера от 300 лв. до пълния размер от 13656,61 лв. ,като искането за освобождаване от задължението да заплати държавна такса за водене на настоящото дело в размер от 300 лв. ОТХВЪРЛЯ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от връчването му на молителката, пред Бургаски апелативен съд.

 

                                                                 Съдия: