№ 2019
гр. София, 16.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110152988 по описа за 2025 година
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответникът прави доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, което
да послужи пред „********“ ЕАД за предоставяне на информация, че на 10.09.2025 г.
ищецът бил уведомен за преведени суми, което следва да бъде оставено без уважение.
Направено е искане за изискване по настоящото дело съдебни актове и жалби, част от
възз.гр.д. № 126/2024 г. по описа на СГС, въззивно отделение, II Г състав, което следва да
бъде оставено без уважение, доколкото копия от същите са приложени към отговора на
исковата молба.
Доколкото производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, електронното дело по
заповедното производство е свързано към исковото, респ. съдът е запознат с издадената
заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение.
Спорът, въпреки и да попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. ГПК, настоящият състав
на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата
молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 10 ГПК намира, че не
следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация
поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че
медиацията не би довела до положителен резултат.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и тези, приобщени към електронно ч.гр.д. № 2640/2025 по описа на РС
- Горна Оряховица.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на съдебно
1
удостоверение.
УВАЖАВА искането на ответника за се изискат материалите по възз.гр.д. № 126/2024
г. по описа на СГС, въззивно отделение, II Г състав, описанов отговра на исковата му молба (
т.2 от доказателствените искания). ДА СЕ изискат от СГС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2026г. от
10.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Съдът е сезиран с искова молба от П. П. К., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
срещу О. И. Е. е предявен иск с права квалификация чл. 86 ЗЗД за признаване за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата 3 329,20 евро, представляваща законна лихва за
забава върху присъдена с Решение № 20098598 от 26.07.2023 г., постановено по гр.д. №
29034/2016 г. по описа на СРС, 65 състав, главница в размер на 22 703,00 лева (11 607,86
евро), за периода от 08.09.2023 г. до 26.09.2025 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2640/2025 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица, III състав.
Ищецът твърди, че заедно с ответницата били в граждански брак от 14.07.2001 г. до
01.02.2016 г., който бил прекратен с Решение № 401, постановено по гр.д. № 12303/2015 г. по
описа на СРС, 80 състав. Сочи, че впоследствие било проведено производство по делба, за
което било образувано гр.д. № 29034/2016 г. по описа на СРС, 65 състав, като твърди, че по
същото било постановено решение, по което О. Е. била осъдена да заплати на ищеца сумата
от 22 703,00 лева. Сочи, че съобщението за постановяване на решението било получено от
процесуалния представител на ответницата – адв. Я. на 25.08.2023 г., като доколкото срещу
тази част на решението, в която ответницата била осъдена да заплати на ищеца сумата
22 703,00 лева не била подадена въззивна жалба, то влязло в сила на 08.09.2023 г. Твърди, че
и двете страни са подали въззивни жалби срещу други части на решението. Сочи, че на
26.09.2025 г. чрез пощенски превод ответната страна изцяло заплатила дължимата главница.
Претендира заплащане на законна лихва за забава върху сумата от 22 703,00 лева за периода
на забава – от 08.09.2023 г. до 26.09.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва
основателността на предявения иск. Сочи, че с въззивна жалба от 31.08.2023 г. било
обжалвано съдебното решение в частта, в която била определена пазарната стойност на дела,
поставен в изключителна собственост на ответницата. Сочи, че с Определение от 21.10.2024
г. възз.гр.д. № 126/2024 г. по описа на СГС, II Ж състав, било прекратено, като делото било
върнато на СРС за изпълнение на указания. Впоследствие с Разпореждане от 20.11.2024 г. на
СРС въззивната жалба била оставена без движение, като бил даден срок за отстраняване на
нередовностите. Доколкото не била заплатена държавна такса по въззивната жалба, с
разпореждане на първоинстанционния съд от 19.02.2025 г. същата била върната. Сочи, че
срещу така постановеното връщане била депозирана частна жалба от 05.03.2025 г., която
била оставена без уважение с Определение от 12.08.2025 г., постановено във възз.ч.гр.д. №
6654/2025 г. Счита, че с оглед влизане в сила на определението за връщане на въззивната
жалба, решението, с което ответницата била осъдена да заплати сума за уравняване на дела
, е влязло в сила също на 10.09.2025 г. Излага доводи, че доколкото осъдителния
диапозитив за заплащане на главница бил постановен в особено исково производство по
съдебна делба, то изрично съгласно чл. 349, ал. 5 ГПК било посочено, че паричното
уравнение заедно със законната лихва следва да се изплатят в 6-месечен срок от влизане в
2
сила на решението за възлагане. Сочи, че на 11.09.2025 г. превела на ищеца дължимите суми
за уравняване на дела, за което ищецът бил уведомен от представител на „********“ по
телефон и с изпратена до него телепоща, която твърди, че ищецът отказал да получи до
26.09.2025 г. Моли искът да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е
станал изискуем.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 от ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: между
страните е било налице производство по съдебна делба, за което било образувано гр.д. №
29034/2016 г. по описа на СРС, 65 състав, както и че по същото на 26.07.2023 г. било
постановено решение, по което О. Е. била осъдена да заплати на ищеца сумата от 22 703,00
лева, както и че ищецът получил сумата на 26.09.2025 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3