№ 20436
гр. С, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110144332 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 282235/25.08.2025 г., с
която от името на „Т“ ЕАД, ЕИК ***** против Е. В. М., ЕГН **********, са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 110705/28.03.2025 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. В. М., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 4 336,91 лева (четири хиляди триста тридесет и шест
лева и 91 стотинки), представляваща главница за цена на доставена и потребена
топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот, представляващ
***, находящ се в гр. С, ж.к. К, *****, абонатен № *****, ведно със законна лихва
за период от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 582,51 лева
(петстотин осемдесет и два лева и 51 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2023 г. до 25.03.2025 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 73,22 лева (седемдесет и три лева и 22
1
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., в
имот, представляващ ***, находящ се в гр. С, ж.к. К, *****, абонатен № *****,
ведно със законна лихва за период от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането; 4/
сумата от 16,82 лева (шестнадесет лева и 82 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2022 г. до 25.03.2025 г., върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
На 08.04.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в
производството по ч.гр.д. № 18343/2025 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е
връчен на длъжника, като в законоустановения срок от името на същия е
депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 19.08.2025
г. Исковата молба е подадена на 25.08.2025 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответника. Поддържа, че същата има качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която
се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „ТС” ЕООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че Е. В. М., ЕГН ********** дължи в полза на Т
ЕАД, ЕИК ***** суми, както следва: 1/ сумата от 4 336,91 лева (четири хиляди
триста тридесет и шест лева и 91 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена и потребена топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
в имот, представляващ ***, находящ се в гр. С, ж.к. К, *****, абонатен № *****,
ведно със законна лихва за период от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането; 2/
2
сумата от 582,51 лева (петстотин осемдесет и два лева и 51 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 25.03.2025 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 73,22
лева (седемдесет и три лева и 22 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот, представляващ ***, находящ се в гр. С, ж.к. К,
*****, абонатен № *****, ведно със законна лихва за период от 28.03.2025 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 16,82 лева (шестнадесет лева и 82 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 25.03.2025 г., върху
главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия, за които суми на 08.04.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 18343/2025 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените
искове.
Поддържа се, че ответницата не е имала достъп до имота през процесния
период, поради което и не следвало да дължи заплащане на стойността на
доставената и потребена в имота топлинна енергия. Оспорва се страните в
производството да са били обвързани от съществуващо облигационно
правоотношение, с предмет продажба и доставка на топлинна енергия до
процесния период. Оспорва материалната легитимация на ищеца да получи
вземането, предмет на предявения иск за главница за цена на предоставена услуга
за дялово разпределение. Оспорват се и акцесорните претенции за лихва за забава.
Поддържа се, че относно собствеността на процесния имот е налице спор между
нея и М.Г.Т, ЕГН **********
Моли се, за отхвърляне на предявените срещу ответника искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
3
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
4
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
5
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От събраните по делото доказателства, в това число договор за продажба на
държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни
жилища от 01.07.1983 г., се установява в производството, че на същата дата
6
/01.07.1983 г./ В.Д.Т и Т.М.Т, са придобили собствеността върху недвижим имот,
представляващ ***, находящ се в гр. С, ж.к. К, ***.
По делото не е спорно и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че към 06.01.2004 г. В.Д.Т и Т.М.Т са починали, като
единствен техен наследник по закона е дъщеря им Е. Т.Т, ЕГН **********, върху
която, по реда на наследственото правоприемство, е преминала собствеността
върху процесния недвижим имот, представляващ ***, находящ се в гр. С, ж.к. К,
***.
По делото не е спорно и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че Е. Т.Т, ЕГН ********** е починала на 24.08.2017 г.
От представеното саморъчно завещание от 25.11.2016 г. се установява в
производството, че на 25.11.2016 г. Е. Т.Т, ЕГН ********** е съставила саморъчно
завещание, с което се е разпоредила с цялото притежавано от нея имущество, за
след смъртта си, в полза на лицето М.Г.Т, ЕГН **********. Това саморъчно
завещание е обявено на 30.01.2018 г., видно от протокол за обявяване на саморъчно
завещание от същата дата /виж л. 21 от делото/.
От представеното саморъчно завещание от 18.08.2017 г. се установява в
производството, че на 18.08.2017 г. Е. Т.Т, ЕГН ********** е съставила саморъчно
завещание, с което се е разпоредила с придобитият от нея по наследство недвижим
имот, представляващ ***, находящ се в гр. С, ж.к. К, ***, за след смъртта си, в
полза на лицето И.Я.И, ЕГН **********. Това саморъчно завещание е обявено на
06.12.2017 г., видно от протокол за обявяване на саморъчно завещание от същата
дата /виж л. 18 от делото/.
Когато се установи, че физическо лице е съставило няколко различни по
съдържание и в полза на различни лица завещания, съдът следва да провери кое от
тях отговаря от външна страна на изискванията на чл. 25, ал.1 ЗН и да приложи чл.
38 ЗН и чл. 39 ЗН.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания.
Съгласно чл. 38 ЗН, завещанието може да бъде отменено изрично с ново
завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя
изцяло или отчасти предишните си разпореждания.
Съгласно чл. 39 ЗН, последващото завещание, което не отменя изрично по-
7
раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.
При тълкуване на очертаната по-горе правна рамка се налага извод, че със
саморъчно завещание от 18.08.2017 г. Е. Т.Т, ЕГН ********** е отменила по-ранно
съставеното от нея саморъчно завещание от 25.11.2016 г., в частта, с която се е
разпоредила с придобитият от нея по наследство недвижим имот, представляващ
***, находящ се в гр. С, ж.к. К, ***, за след смъртта си, в полза на лицето И.Я.И,
ЕГН **********.
Следователно, от събрания по делото доказателствен материал, обсъден по-
горе, се налага извод, че след смъртта на Е. Т.Т, ЕГН **********, собствеността
върху процесния недвижим имот, представляващ ***, находящ се в гр. С, ж.к. К,
***, е преминала към И.Я.И, ЕГН ********** по силата на изявлението на
завещателя, обективирано в саморъчно завещание от 18.08.2017 г.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № 1941/08.12.2021 г., издадено от Столична
община, район Триадица, се установява в производството, че И.Я.И, ЕГН
********** е починал на 16.01.2021 г., като е оставил за свой наследник по закон
племенницата си Е. В. М., ЕГН **********, която е придобила, по реда на
наследственото правоприемество, собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ ***, находящ се в гр. С, ж.к. К, ***.
От всичко гореизложено се установява в производството, че за процесния
периода именно ответницата Е. В. М., ЕГН ********** е следвало да отговаря за
заплащането на доставената и потребена в процесния недвижим имот топлинна
енергия, в качеството си на собственик на процесния недвижим имот,
представляващ ***, находящ се в гр. С, ж.к. К, ***.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
8
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството ТС ЕООД. Установява се, че през процесния
период в посочения в исковата молба недвижим имот е имало монтирани три броя
радиатори с монтирани върху тях уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия, както и преминаваща през банята на имота щранг - лира. Установява се
още, че за отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване е имало
монтиран и узаконен водомер за топла вода.
Установява се също, че са взети предвид и технологичните разходи в
абонатната станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното
предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период в
посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия за
отопление на имот, отдадена от сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. И през двата отчетни периода не е осигуряван достъп за реален
отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот,
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване на стойност от общо 3929,09 лева.
Установява се също, че през процесния период служители на дружеството
ТС ЕООД редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за
реално потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и
по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
9
„доплащане“ в размер на 404,57 лева, която следва да бъде добавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за 4333,66 лева.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 4333,66 лева, за чието
заплащане следва да отговаря ответницата Е. В. М..
С решение на СЕС, Втори състав от 23.10.2025 г. по дело С-760/23 Член 9,
параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на
директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба,
съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е
длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия,
отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на
топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на
сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на
отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз
основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното
му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за
топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на
отчитането на индивидуалното потребление. В случая такова възражение не е
10
наведеното от името на ответниците и не следва да бъде обсъждано.
Същевременно, следва да се посочи, че горното разрешение не е относимо към
процесния случай с оглед обстоятелството, че от страна на клиента не е осигурен
достъп за извършване на реален отчет на монтираните в имота уреди за дялово
разпределение на топлинна енергия, респективно, му е начислена такава по
максимален специфичен разход на сградата.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът Е. В. М. да заплати в полза на ищеца сума,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот, представляващ представляващ ***,
находящ се в гр. С, ж.к. К, ***, се явява основателен и доказан до размера от
4333,66 лева и за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. и следва да бъде уважен за
тези размер и период, като за разликата над този размер до пълния предявен размер
от 4336,91 лева – искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /28.03.2025 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
582,51 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до
25.03.2025 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, съдът
намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т“ ЕАД на клиенти в гр. С, приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т” ЕАД и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
11
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
е изпаднал в забава за изпълнението на задължението за заплащане на сумата от
4333,66 лева и дължи лихва за тази забава за периода от 16.07.2022 г. до 25.03.2025
г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно
15.09.2023 г. – 25.03.2025 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в
гражданското производство, съдът следва да приеме, че ответницата дължи лихва
за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в
размер на общо 905,55 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
лихвен калкулатор на НАП/.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът Е. В. М. да заплати в полза на ищеца сума,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 25.03.2025 г., върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия, се явява основателен и доказан
до пълния предявен размер и период и следва да бъде уважен за тези размер и
период.
По отношение на претенцията за сумата от общо 73,22 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот, представляващ ***,
находящ се в гр. С, ж.к. К, ***, абонатен № *****, ведно със законна лихва за
период от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, настоящият съдебен състав
намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
12
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 73,22 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор с
регистрационен индекс Д-0-67 от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между Т ЕАД и ТС ЕООД, и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/. Изложените от името на ответницата възражения, касаещи
основателността на претенциите за главница за цена на предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни. В конкретния случай в исковата молба се твърди, че дружеството
ТС ЕООД е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния апартамент. Същевременно по
делото са представени доказателства, че именно дружеството ТС ЕООД е
извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния апартамент, както и ищеца и това
дружество е сключен Договор от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия.
Искът, следва да се уважат в цялост.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /28.03.2025 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на претенцияте с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 16,82 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г.
до 25.03.2025 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
13
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат,
както ищецът, така и ответникът в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 18343/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.ю
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 146,59 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 18343/2025 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 100,19 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № ч.гр.д. № 18343/2025 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, което съдът определя в размер на 50,00 лева.
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.
8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът определя в размер от 200 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. В. М.,
ЕГН ********** с адрес:, в гр. С, ж.к. К, *** 68, *** следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ищеца Т ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С, у***, сумата от 149,59 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
18343/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. В. М.,
ЕГН ********** с адрес:, в гр. С, ж.к. К, *** 68, *** следва да бъде осъдена да
14
заплати в полза на ищеца Т ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С, у***, сумата от 644,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 44332/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 18343/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответника не са претендирани разноски в исковото производство
по гр.д. № 44332/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, респективно такива не
следва и да му се присъждат.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – ТС
ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му
се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от името на Т ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С, у*** срещу Е. В. М., ЕГН
********** с адрес: гр. С, ж.к. К, *** 68, ***, обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Е. В. М., ЕГН ********** дължи в
полза на Т ЕАД, ЕИК *****, суми, както следва: 1/ сумата от 4 333,66 лева (четири
хиляди триста тридесет и три лева и 66 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена и потребена топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., в имот, представляващ ***, находящ се в гр. С, ж.к. К, *****,
абонатен № *****, ведно със законна лихва за период от 28.03.2025 г. до изплащане
на вземането; 2/ сумата от 582,51 лева (петстотин осемдесет и два лева и 51
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до
25.03.2025 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия;
3/ сумата от 73,22 лева (седемдесет и три лева и 22 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот, представляващ ***,
находящ се в гр. С, ж.к. К, *****, абонатен № *****, ведно със законна лихва за
период от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми на 08.04.2025 г. е
15
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 18343/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 4333,66 лева до пълния предявен размер от 4336,91 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, у*** против Е. В. М., ЕГН ********** с адрес:, в гр. С, ж.к. К,
*** 68, ***, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за признаване
за установено, че Е. В. М., ЕГН ********** да заплати в полза на Т ЕАД, ЕИК
***** сумата от 16,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.07.2022 г. – 25.03.2025 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Е. В. М., ЕГН ********** с адрес:, в гр. С, ж.к. К, *** 68, *** да
заплати в полза на ищеца Т ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С, у***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 149,59 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 18343/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. В. М., ЕГН ********** с адрес:, в гр. С, ж.к. К, *** 68, *** да
заплати в полза на ищеца Т ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С, у***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 644,00 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 44332/2025 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач - „ТС” ЕООД.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16