РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 16.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5573 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание
по чл.422 ГПК.
Ищецът “Теленор България” ЕАД гр. София,
представляван от Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик, чрез
пълномощник адв. В.Н. твърди, че е сключил с Р.Д.П. на 18.03.2018г. Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
срок 24 месеца по абонаментен план “Тотал 36.99 с
допълнителни 10000 МВ” със стандартен месечен абонамент 36.99 лв. На същата
дата - 18.03.2018г., във връзка със същото Допълнително споразумение “Теленор България” ЕАД като лизингодател
сключил с ответницата Р.Д.П. като лизингополучател
Договор за лизинг, с който й предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка HUAWEI P9 Lite mini Black за обща лизингова цена 133.27 лв,
дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 4.49 лв и първоначална вноска 30 лв. Ответницата не е изпълнила
паричните си задължения по споразумението в общ размер 41.46 лв неплатени абонаментна такса и използвани услуги за
период 05.09.2018г.-04.10.2018г., както и по договора за лизинг в общ размер
80.82 лв лизингови вноски за период
05.09.2018г.-04.11.2018г. Вследствие неизпълнението по допълнителното
споразумение начислил на ответницата неустойка в размер на 92.46 лв във фактура №**********/05.11.2018г., а по договора за
лизинг ответницата дължи сумата общо 80.82 лв
лизингови вноски за периода 05.09.2018г.-04.11.2018г., от която 4.49 лв начислил във фактура №**********/05.10.2018г., а 76.33 лв - 16 бр. лизингови вноски, начислени накуп по чл.12 ОУ
към договора за лизинг и една лизингова вноска по чл.1, ал.3 по същия договор
начислил във фактура №**********/05.11.2018г. Поради неизпълнението по
споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* ответницата
дължи и сума в размер на 187.40 лв, представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договора за лизинг, начислена във фактура
№**********/05.11.2018г. Относно посочените задължения за лизингови вноски е
налице обща изискуемост поради изтичане на срока на договора за лизинг, посочен
в чл.2 от същия. Лизинговото устройство не му е върнато. За събиране на
вземането си в общ размер 402.14 лв главница подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №3329/2020г. на Русенски районен съд. Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, моли да се признае за установено по отношение на същата, че му дължи
сумата общо 402.14 лв за неплатени абонаментна такса,
използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, заедно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.
дело №3329/2020г. на РРС до окончателното изплащане. Претендира направените
разноски по ч. гр. дело №3329/2020г. на РРС и по настоящото производство.
Ответницата Р.Д.П. чрез назначения й особен представител заявява
становище за неоснователност на иска. По делото не са представени Допълнително
споразумение, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
договор за лизинг, липсват данни за цената на мобилното устройство, изчисление
за дължимите суми по пера, поради което искът е недоказан и поради това
неоснователен. В съдебно заседание особеният представител заявява, че
представените към исковата молба и приложените по ч. гр. дело №3329/2020г. на
РРС документи обективират исковите претенции, както и
че изчисленията на дължимите суми са ясни и не ги оспорва.
По делото са представени писмени доказателства и е приложено ЧГД №3329/2020г. на Русенски районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от данните по ч. гр. дело №3329/2020г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1478/11.08.2020г.
срещу Р.Д.П. за сумата 402.14 лв, включваща 41.46 лв месечни
абонаментни такси за използвани мобилни услуги по Допълнително споразумение от
18.03.2018г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
за периода 05.09-04.10.2018г., 92.46 лв неустойка по
раздел IV, чл.4 от споразумението до размера на три месечни
абонаментни такси по ф-ра №**********/05.11.2018г.,
80.82 лв вноски по Договор за лизинг от 18.03.2018г.
за мобилно устройство HUAWEI P9 Lite mini Black за времето 05.09-04.11.2018г. и 187.40 лв разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, начислена във ф-ра
№**********/05.11.2018г., заедно със законната лихва върху главниците от
10.08.2020г. до окончателното изплащане, както и 385 лв
разноски по делото.
Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Видно от представения Договор за мобилни услуги от 24.10.2017г.
по подадена Заявка №*********, сключен с мобилния оператор “Теленор
България” ЕАД гр. София, ответницата Р.Д.П. е
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер ********* и
е титуляр на предпочетен мобилен номер ++359********* по абонаментен план “Тотал 24.99“ с месечна абонаментна такса 24.99 лв на месец. Първоначалният срок на договора е бил 24
месеца, считано от 24.10.2017г. В договора на стр.3 е посочено, че в случай на
прекратяването му през първоначалния срок за която и да е SIM карта/номер, посочена в него, по вина или инициатива
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една SIM карта/номер до края на същия срок.
Съгласно Декларация-съгласие от 24.10.2017г., Р.Д.П. е получила Общите условия на “Теленор
България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, с
които се е запознала, приела и подписала. Подписала е също Договора за мобилни
услуги и Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 24.10.2017г.
На 18.03.2018г. между “Теленор
България” ЕАД и Р.Д.П.
е сключено Допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги с мобилен номер ++359********* за срок от 24 месеца
по абонаментен план “Тотал 36.99 с допълнителни 10000
МВ“ със стандартен месечен абонамент 36.99 лв. В т.2 от Споразумението е
посочено, че срокът за ползване на услугите, предоставяни от оператора на
потребителя от посочения мобилен номер се продължава до 18.03.2020г.
Допълнителното споразумение влиза в сила на 18.03.2018г.
Във връзка с допълнителното споразумение на 18.03.2018г.
Р.Д.П. и мобилният оператор “Теленор
България” ЕАД сключили Договор за лизинг, съгласно който “Теленор
България” ЕАД й е предоставило за временно и възмездно ползване устройство
марка HUAWEI, модел P9 Lite mini
Black срещу заплащане на обща лизингова цена 133.27 лв
чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 4.49 лв с включен ДДС, съгласно погасителен план, инкорпориран в
договора. Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя
и се заплащат от лизингополучателя в указаните срокове,
условия и начин на плащане на задълженията, съгласно сключения договор.
Видно от Декларация-съгласие от 18.03.2018г., Р.Д.П. е получила Общите условия на “Теленор
България” ЕАД, регулиращи отношенията на лизингодателя
с неговите потребители, наричани лизингополучатели, с
които се е запознала, приела и подписала. Подписала е също допълнителното
споразумение, договора за лизинг и Приложение-ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти от 18.03.2018г.
Поради неплащане от страна на ответницата цената за
предоставените й мобилни услуги и вноски по лизинговото устройство “Теленор България” ЕАД начислил неустойка, съгласно посочените в
споразумението условия и срокове, общо в размер на 92.46 лв,
формирана съгласно Раздел IV, чл.4 от
стандартните месечни абонаменти.
За задълженията на ответницата по предоставените й
мобилни услуги по посочения договор ищецът е издал следните фактури:
- №**********/05.10.2018г. за отчетен период от 05.09.2018г.
до 04.10.2018г. със срок за плащане 20.10.2018г. за сумата общо 45.95 лв: 41.65 лв абонаментна такса и
използвани услуги и 4.49 лв лизингова вноска за мобилен
номер ++359********* и
- №**********/05.11.2018г. за отчетен период от 05.10.2018г.
до 04.11.2018г. със срок за плащане 20.11.2018г. за сумата 402.14 лв, включваща и 92.46 лв
неустойка за мобилен номер ++359*********, 76.33 лв
неплатен остатък от 16 бр. лизингови вноски за мобилен номер ++359*********,
съгласно чл.12 ОУ към договора за лизинг и 187.40 лв,
представляваща разликата между цената на мобилното устройство без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.
Общо размерът на неплатените от ответницата задължения
по фактурите възлиза на 402.14 лв.
Ответницата не е представила доказателства, че е извършила
плащане по посочените фактури.
При това положение съдът
намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено съществуването на
вземането на
ищеца за сумата общо 402.14 лв за незаплатени месечни абонаментна такса и използвани услуги,
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него,
заедно със законната лихва от 10.08.2020г.
до окончателното изплащане – чл.422, ал.1 ГПК.
Ответницата дължи на ищцовото
дружество разноски по ЧГД №3329/2020г. на РРС в общ размер 385 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответницата следва да заплати на ищеца 25
лв
държавна такса по делото, 300 лв адвокатско възнаграждание и 150 лв за особен
представител - общо 475 лв разноски по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. “Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, ЕИК *********, към Р.Д.П. ***, ЕГН **********, за сумата 402.14 лв за незаплатени месечни абонаментна такса и използвани услуги,
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него,
заедно със законната лихва от 10.08.2020г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.Д.П. да
заплати на “Теленор България” ЕАД сумите 385 лв разноски по ч. гр. дело №3329/2020г. на Русенски районен
съд, както и 475 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: