Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
гр.Русе, 10.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…гражданска колегия....в открито съдебно
заседание на 03 юли през две
хиляди и двадесета година... в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Велкова
ЧЛЕНОВЕ: Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
при секретаря..Тодорка Недева.. и
в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия
Магардичиян в.гр.д.№ 304 по описа за 2020г, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Й.К.Й.
обжалва въвод във владение на поземлен имот с идентификатор 501.853, находящ се
в с.Щръклево, обл.Русе, ул.”Петко Киряков” № 92 с площ от 954кв.м., заедно с
построените в него жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 84049.501.853.1
на един етаж с площ 100кв.м., хангар, депо, гараж с идентификатор 84049.5011.853.2
на един етаж с площ 27кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор
84049.501.853.3 на един етаж с площ 41кв.м., ведно с подобренията и
приращенията върхфу имота с подробни, описани в протокола за въвод граници, извършен
на 11.03.2020г. Излага оплаквания за неправилност на тези изпълнителни действия
на частен съдебен изпълнител В.Н.. Твърди, че владее имота от 2015г със
съзнанието, че той е общ между него и взискателката по изпълнителното дело,
както и че на 11.03.2020г съдебният изпълнител го е заварил в имота и въпреки
това е извършил въвода във владение. Иска от съда да отмени този въвод във
владение като незаконосъобразен.
В.В.Й. в
качеството й на взискател по
изпълнителното дело счита жалбата за недопустима, а ако съдът я приеме за
допустима да я отхвърли като неоснователна.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, обсъди представените по делото и в изпълнителното
производство доказателства и писмените мотиви на ЧСИ във връзка с
обжалваното действие, приема за
установено следното:
Изпълнително дело № 20199140401039 е
образувано по молба на В.В.Й. за изпълнение на
изпълнителен лист № 3319 от 21.10.2019г., издаден по гр.д.№ 8033/18 по описа на
РРС, по силата на който Ц.А.К. е осъдена, на основание чл.233,ал.1 вр чл.248 ЗЗД, да предаде на В.В.Й.
държането на поземлен имот с идентификатор 501.853, находящ
се в с.Щръклево, община Иваново,обл.Русе, ул.“Петър
Киряков“ № 22 с площ 954кв.м., заедно с построените в него жилищна
сграда-еднофамилна с идентификатор 84049.501.853.1 на един етаж с площ 100кв.м.,
хангар, депо, гараж с идентификатор 84049.5011.853.2 на един етаж с площ
27кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 84049.501.853.3 на един етаж с
площ 41кв.м., ведно с подобренията и приращенията върху имота с граници,
описани в изпълнителният лист.
В
изпълнение на това съдебно решение на 11.03.2020г е извършен въвод във
владение. Видно от съдържанието на
въвода на същият е присъствал и жалбоподателят Й.К.Й., който е заявил на
съдебният изпълнител, “че е закупил имота през 2015г с общи средства с В.Й. и
майката на Й.Й.. Заявил е,че 24 години е живял на семейни начала с В.Й. и имато
се е ползвал от него със съзнанието на собственик”. В същото време е заявил на
съдебният изпълнител, че не е собственик на имота. В протокола за въвод е
вписано също, че Й.Й. е предал два ключа за недвижимият имот. Заявил е, че в
имота няма движими вещи. В съдебното производство са събрани гласни
доказателства-св. Ценка Д.К.-И., от които се установява, че преди въвода Й. е
изнесъл всички свои вещи от имота, в това число шкафове, канапе, бойлер.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че в настоящият случай не намира
приложение нормата на чл.523 ГПК. На първо място третото лице, което са намира
в имота следва да е придобило владението след завеждане на делото, по което е
издадено изпълняваното решение, видно от постановеното Решение № 331 от
07.10.2019г по в.гр.д.№ 406/19 по описа на РОС и твърденията на В.Й. в исковата
молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 8033/18 по описа на РРС, чието
решение е било предмет на обжалване с цитираното решение на въззивния съд, Й. е
в имота от закупуването му през 2015г, тъй като към него момент Й. и В.Й. са
живели заедно на семейни начала. В случая приложима е нормата на чл.435,ал.5 ГПК и Й. има качеството на трето лице за изпълнителният процес, което е във
владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.
Този факт, че жалбоподателят фактически обитава имота от преди предявяване на
иска, е установен категорично по делото, още повече, че и самата взискателка по
изпълнителното делото в исковата си молба въз основа на която е образуването
делото, чието решение се изпълнява, сама твърди, че Й. се намира в този имот. С
оглед изложеното подадената жалба е процесуално допустима.
Същата е и
основателна, тъй като Й. макар и трето лице за изпълнителният процес е бил
страна в производството, по което е постановено решението, което се изпълнява. По
отношение на него е постановено решение, с което предявеният от В.Й. иск за
опразване на имота от Й.Й. на основание чл.233, ал.1 вр чл.248 ЗЗД е отхвърлен.
В този смисъл спрямо него не може да осъществява въвод във владение на
недвижимият имот въз основа на същото съдебно решение. Извършването на такъв
въвод във владение спрямо Й. представлява незачитане на силата на пресъдено
нещо на постановеното решение по гр.д.№ 8033/18 по описа на РРС, потвърдено в
частта,в която искът на В.Й. срещу Й.Й. за опразване на имота на основание
чл.233,ал.1 вр чл.248 ЗЗД е отхвърлен, с Решение № 331 от 07.10.2019г по
в.гр.д.№ 406/19 по описа на РОС.
Още в хода
на производството по същото гражданско дело Й. е заявил владелчески права върху
имота като е твърдял, че ползва имота и е извършил значителни подобрения в
същия, тъй като с В.Й. са живели заедно са съпружески начала. Това се поддържа
от него и в изпълнителното производство. За
да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и
на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани
евентуалните права на третото лице върху имота. В този смисъл е и постановеното
в т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК. С оглед изложеното съдът намира, че подадената от Й.Й.
жалба е основателна и извършеният на 11.03.2020г въвод на владение в недвижим имот
в с.Щръклево спрямо него е незаконосъобразен и следва да се отмени.
Мотивиран
така и на основание чл. 437 от ГПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ извършеният
на 11.03.2020г., спрямо жалбоподателя Й.К.Й., въвод
във владение на поземлен имот с идентификатор 501.853, находящ
се в с.Щръклево, община Иваново,обл.Русе, ул.“Петър
Киряков“ № 22 с площ 954кв.м., заедно с построените в него жилищна
сграда-еднофамилна с идентификатор 84049.501.853.1 на един етаж с площ 100кв.м.,
хангар, депо, гараж с идентификатор 84049.5011.853.2 на един етаж с площ
27кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 84049.501.853.3 на един етаж с
площ 41кв.м., ведно с подобренията и приращенията върху имота с граници,
описани в изпълнителният лист, по изпълнително дело № 20199140401039 по описа
на ЧСИ с рег № ***с район на действие РОС като незаконосъобразен.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :