Решение по дело №10772/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 17.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ АПРИЛ през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

   мл.съдия: Христина Николова

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 10 772... по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение № 135 082 от 01.06.2017 г., постановено по гр.д. № 75 863/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 78 състав, с което са отхвърлени предявените искове. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приел, че не е доказана облигационната връзка между страните. Твърди, че от представените доказателства се установява, че ответниците са собственици на имота. Твърди, че договорите за прехвърляне на собственост и други права следва да бъдат съставени в нотариална форма. Твърди, че погрешно първоинстанционния съд е приел, че в случай на учредено вещно право на ползване, именно лицето носител на качеството „ползувател“ е лицето обитавало,у съответно консумирало топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове, като претендира и разноски.

                        Ответниците по въззивната жалба П.И.Б. и Г.А.Б. оспорват подадената въззивна жалба. Твърдят, че съдът правилно е отхвърлил исковете, поради недоказване, при условията на пълното и главно доказване правото на собственост на ответника върху процесния имот. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното.

                        Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомен не взима становище.

                        С частна жалба В.В.Т. оспорва определение от 06.07.2017 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлена молбата за изменение на атакуваното решение, в частта за разноските. В жалбата се твърди, че изводите на съда са незаконосъобразни, тъй като нито адвоката, озаващ правна помощ, нито страната са длъжни да доказват наличието на предпоставките. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се присъдят разноски пред първоинстанционния съд, като претендира и разноски пред настоящата инстанция.

                        Ответникът и третото лице помагач, редовно уведомени не взимат становище по същата.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:  

           Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 135 082 от 01.06.2017 г., постановено по гр.д. № 75 863/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 78 състав, че съдът е отхвърлил  изцяло иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „Т.С.” ЕАД за признаване за установено, че ответниците Г.А.Б. и П.И.Б. му дължат солидарно следните суми: 1 347.50 лв. - стойността на потребена топлинна енергия за периода ноември 2013 г. - април 2016 г. , 135.84 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 31.12.2013 г.- 05.10.2016 г. ; 16.20 лв. - стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода ноември 2013 г. - април 2016 г. , 2.04 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.12.2013 г.-05.10.2016 г.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение от 06.07.2017 г., постановено по същото дело, е отхвърлена молбата за изменение на атакуваното решение, в частта за разноските.

           Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 199, том ІІ, дело 259/87 г., ответниците са дарили процесния недвижим имот на сина си Антон Георгиев Вучев. В същият липсва отбелязване, че са запазили правото си на ползване върху процесния топлоснабден имот.

            От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени, при условията на кумулативното съединяване искове с правно основание чл.149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86. ал. 1 ЗЗД.

           С атакуваното решение № 135 082 от 01.06.2017 г., постановено по гр.д. № 75 863/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 78 състав, че съдът е отхвърлил  изцяло иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „Т.С.” ЕАД за признаване за установено, че ответниците Г.А.Б. и П.И.Б. му дължат солидарно следните суми: 1 347.50 лв. - стойността на потребена топлинна енергия за периода ноември 2013 г. - април 2016 г. , 135.84 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 31.12.2013 г.- 05.10.2016 г. ; 16.20 лв. - стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода ноември 2013 г. - април 2016 г. , 2.04 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.12.2013 г.-05.10.2016 г.

           С атакуваното определение от 06.07.2017 г., постановено по същото дело, е отхвърлена молбата за изменение на атакуваното решение, в частта за разноските.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните в жалбата на ищеца основания за неправилност на атакуваното решение са свързани с наведени твърдения, че съдът не се е съобразил с със събраните по делото писмени доказателства по отношение на декларирането на имота, както и по отношение на неизпълнението на задълженията за деклариране на промяната в собствеността.

    Така релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни. По отношение на наведените доводи за доказаност на съществуващата облигационна връзка между страните, съдът намира същите за неоснователни. За установяване наличието на облигационна връзка между страните и качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия ищецът е представил писмо от СО, в което се съдържат сведения за придобиването на процесния имот през 1983 г.. Не е представен обаче титул за собственост. Само въз основа на представеното писмо от СО не би могъл да се направи обоснован извод относно принадлежността на правото на собственост на процесния имот за заявения в исковата молба период, при наличие на своевременно направено възражение от ответника в тази насока. От друга страна ответниците са представили нотариален акт, с които придобития от тях недвижим имот през 1983 г. е дарен на сина им пред 1987 г. Ето защо следва да се приеме, че в случая ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответниците са собственик или ползвател на топлоснабдения имот през исковия период, доколкото не е ангажирал убедителни доказателства в тази насока. С оглед на това следва да се приеме, че ищецът не е доказал по делото, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия през исковия период. Това обуславя извод, че ищецът не е доказал, че същият е надлежно пасивно материално - правно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове. С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

    По допустимостта и основателността на подадената частна жалба:

    По отношение на подадената частна жалба съдът намира, че същата е недопустима. Макар, че адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, по отношение на неговото присъждане се прилагат процедурните правила по чл. 78 и сл. ГПК, респ. правилата по чл. 248 ГПК. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда по искане на страната и следва да бъде включено в списъка на разноските. С оглед разпоредбите на ГПК адвокатското възнаграждение е част разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. Предявяването на молба по чл.248 от ГПК от името на страна, предпоставя допустимо произнасяна от съда постановил решението. Отказа за изменение на решението не легитимира адвоката, в чиято полза е поискано да бъдат присъдени разноски, като страна в процеса, макар и същите да се присъждат в негова полза. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че адвоката не е легитимиран да обжалва определението по чл.248 от ГПК, тъй като не е страна в процеса. Подадената от името на адвоката частна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

             С оглед изхода на спора и липсата на изявление за присъждане на разноски от страна на възиваемите страни съдът намира, че такива не следва да се присъждат.

            Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 135 082 от 01.06.2017 г., постановено по гр.д. № 75 863/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 78 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  подадената от адвокат В.В.Т. частна жалба срещу определение от 06.07.2017 г., постановено по гр.д. № 75 863/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 78 състав, като недопустима.

                        Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.с.“ ООД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                                  2.