ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 249
Административен съд – Велико Търново, ІI - ри състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на прокурора……………………
като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело №256 по описа
на Административен съд – Велико Търново за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на К.Г.Т. *** срещу Решение №2/07.04.2023г. на и.ф.
председател на Районен съд – Павликени, постановено по подадено от
жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация с вх.
№1121/27.03.2023г. по описа на Павликенския районен съд.
С молба с вх. №2407/15.05.2023г. по описа на АСВТ
жалбоподателя адв. К. Т. е заявил искане за отвод на съдията докладчик и на
всички съдии от АСВТ по съображения, изложени в приложена писмена молба.
В дадения от съда срок ответникът не е взел становище
по искането.
Настоящият състав като съобрази посочените в молбата
на адв. Т. обстоятелства, приема че не е налице соченото обстоятелство по чл.
22, ал. 1, т. 6 от ГПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 144 от АПК, нито са налице други процесуални пречки съдията
докладчик да участва в разглеждането на спора.
Като обстоятелство, което да обоснова наличието на
сочените основания, жалбоподателят изтъква факта, че съдията, изпълняващ
функциите по организационно ръководство на Павликенския районен съд и
постановил в това си качество оспорваното решение, е бил командирован в
Административен съд В. Търново през 2019г. Това безспорно обстоятелство обаче не
може по никакъв начин, само по себе си, да обоснове наличие на основателни
съмнения в обективността и безпристрастността на различните състави на АСВТ/в
частност и на настоящия докладчик/, когато следва да се произнесат по актове,
постановени от същия съдия, дори както е
в случая в качеството му на административен орган. Ако се доведе до край тази
логика, то тогава съдиите от АСВТ не биха разглеждали като касационна инстанция
актове на същия състав, постановени по първоинстанционни производства, което би
било правно несериозно.
Извън това следва да се има предвид, че в
административния процес ответник никога не е конкретно физическо лице, а орган
на държавна власт, независимо кое е лицето, което осъществява властта/или
лицата, ако органът е колективен/. Ответник в настоящото производство е орган,
постановил в рамките на правомощията си определен административен акт, а не
физическото лице, подписало акта. Ако това физическо лице вече няма качеството
на съдия или на съдия от същия съд, процесът не се прекратява, а продължава в
лицето на органа, представляващ съда или на органа, в когото като част от
компетенциите са преминали съответните правомощия – председател, или и.ф.
председател на ПРС, който и да е той.
Други
обстоятелства, подкрепящи искането не са изложени.
Ето защо съдът приема, че не са налице основанията по
чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. с чл. 144
от АПК, поради което искането следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдията
докладчик по делото, направено с молба вх. №2407/15.05.2023г. по описа на
Административен съд – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :