Р Е
Ш Е Н
И Е № 260443
гр.Сливен,
14.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 183 по описа за 2021 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като заповедта е била връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал. 1, т. 2 ГПК.
В исковата молба
се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация-
Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410
ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. 3342/2020 г. г. на Районен съд Сливен и съдът издал заповед за изпълнение,
като осъдил ответницата
А.К.А., ЕГН: ********** *** да заплати на ВиК Сливен следните суми: 746,38 лв. –главница, съставляваща стойността
на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.06.1999 г. до 30.06.2020 г.; сумата от
670,03 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода
от забавата до 25.08.2020 г. .; законна лихва за забава върху размера на
главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -05.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените по делото разноски в размер на 29,53 лв.
Издадената заповед
за изпълнение била връчена на ответницата, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което
обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване на
вземането.
Сочи се, че ищеца
предоставял на ответницата, в качеството му на потребител ВиК услуги в
периода от 01.06.1999 г. до 30.06.2020
г.на обект с адрес гр. Сливен, ул. ********, за което били издавани фактури. За
този обект, ответницата по делото имал открита партида в регистрите на ВиК
Сливен. Доставената и консумираната вода се била отчитала по тази партида от
представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се
била фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата било
възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси задължението си, съгласно
Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители. При
неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в
забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от
„Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР и били в сила от 05.10.2014 г. През целия процесен период количествата
доставена питейна вода се били начислявали служебно на ответницата по реда на
чл. 23, ал. 8, т.1 от ОУ на ВиК /поради липса на индивидуални водомери или
неизправни такива/, тъй като имотът бил без поставен водомер.
От съда се иска
признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца част от сумите присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение суми, а именно сума в размер на 474,73 лв. –главница, съставляваща
стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.12.2018 г. до 30.06.2020 г.; сумата от
38,35 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от
забавата до 25.08.2020 г. .; законна лихва за забава върху размера на
главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -08.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените по делото разноски. Претендират се разноски за исковото
производство.
По делото е постъпил отговор на исковата молба,
депозиран от особения представител на ответницата. Счита, че предявеният иск е
допустим, но е неоснователен и недоказан. По делото не били представени
доказателства, че ответницата дължи разликата от сумата от 393,58 лв до
претендирания размер от 474,73 лв. за процесния период. Не били представени
доказателства за реалната доставка на начислените кубици вода и не били
представени карнети за извършените проверки на водомерите и отчетените
количества потребена питейна вода.Неоснователността на главния иск обуславяла и
неоснователността на акцесорния иск.
В с.з. ищцовото
дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон.
Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените
искове и моли за уважаването им. Представя като писмени доказателства във
връзка с разпределената му доказателствена тежест карнети и справка от имотен
регистър.
В с.з. ответницата
не се явява лично, а се представлява от назначения й особен представител адв. Т.Р.
***, която моли съдът да се произнесе с решение съобразно събраните по делото
писмени доказателства и да отхвърли като недоказан предявения акцесорен иск по
чл. 86 ЗЗД.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен
депозирало на 08.10.2020 г. пред СлРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и съдът е издал заповед за изпълнение № /09.10.2020 г. по реда на чл.410 ГПК против А.К.А., ЕГН: **********
*** за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК за следните суми: 746,38
лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна
вода за периода от 01.06.1999 г. до
30.06.2020 г.; сумата от 670,03 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера
на главницата към 25.08.2020 г.; законна лихва за забава върху размера на
главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-08.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените по делото разноски в размер на 25 лв.
Заповедта за изпълнение на паричното
задължение е била връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
“Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД
предявил настоящия положителен установителен иск – на 18.01.2021 г. за сумите по издадената заповед за изпълнение
№ /09.10.2020 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3342/2020
г. по описа на РС-Сливен. От съда се иска признаване на установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца част присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение суми- сумата от 474,73 лв. –главница, съставляваща
стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.12.2018 г. до 30.06.2020 г.; сумата от
38,35 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от
забавата до 25.08.2020 г. .; законна лихва за забава върху размера на
главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -08.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените по делото разноски.
Видно от представената справка от имотния регистър ответницата е
съсобственик на имота заедно с още едно лице.
Видно
от представените от ищцовото дружеството карнети ответницата е клиент на
водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на
водомера на абоната-ответница, и отчитането им е било осъществявано служебно.
Видно от показанията на разпитания по делото инкасатор имотът не е имал монтиран
водомер, поради което всеки месец от процесния период са били начислявани
служебно по 5 -6 кубика на човек потребена питейна вода, тъй като инкасаторът
бил установил на адреса, че живеят поне двама души.
За исковия
период ищцовото дружество издавало
фактури за задължението на абоната – ответница за въпросния обект /приложени по
делото/.
Видно от
показанията на разпитания по делото свидетел Павлов, който е инкасатор в
ищцовото дружество в обекта в кв. „Комлука“, ул. „******, няма монтиран
водомер и се начисляват служебно по реда
на наредба по 5 -6 кубика потребено количество вода на човек, като на адреса е
бил установил един мъж, но по сведения на съседите в имота живеели и други лица
и така е изчислил записаните в карнетите кубици потребена вода като за двама
обитатели на имота, както бил правил и предходния инкасатор. Не били заявили, че
са по-малко обитатели на имота, за да се променят начисляваните кубици вода.
Липсвали подписи върху карнетите, тъй като обитателите отказвали да ги
подписват. В имота имало водоподаване, но не бил монтиран водомер.
Съдът кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел, като обективни, пълни и
безпротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени
от страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, която заповед е била връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество исковете
са основателни.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване,
дължимост спрямо ответницата – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото
дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответницата
е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответницата –абонат през процесния период
са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност. Видно от
представените карнети и фактури от ищцовото дружество на ответницата редовно са
били начислявани потребените количества питейна вода служебно поради липсата на
монтиран водомер и съобразно броя на обитаващите го лица и същите са били
надлежно фактурирани.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.
С
оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен
иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан в предявения размера от 433,75 лв.
–главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за
периода от 01.04.2018 г. до 28.02.2019
г. за обект в с. Стара река, ул. ********, обл. Сливен .
От основателността на главния иск за
установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана
питейна вода, следва и основателността
на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената
сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за
плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86,
ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С
оглед дължимостта на горепосочената главница в размер на 474,73 лв., съставляваща стойността на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.12.2018 г. до 30.06.2020 г.за обект в гр.
Сливен, ул.“Шипка“ № 33 и върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизащо на сумата от 38,35 лева –мораторна лихва,
изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 25.08.2020 г.
Върху
посочената като дължима главница в размер на 474,73 лв., съставляваща стойността на доставената
и консумирана питейна вода за периода от
01.12.2018 г. до 30.06.2020 г следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от
дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.10.2021 г., до окончателното
плащане съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата дължи сторените разноски от ищеца в исковото производство в размер на 585 лв. и сторените разноски в заповедното производство в размер на 25 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1
вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че А.К.А., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември”
№ 27 главница в размер на 474,73 лв., съставляваща стойността на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.12.2018 г. до 30.06.2020 г.за обект в гр.
Сливен, ул.“Шипка“ № 33; сумата в размер на 38,35 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата
за периода от забавата до 25.08.2020 г.;
ведно със законна лихва за забава върху
размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-08.10.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
09.10.2020 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3342/2020 г. на СлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК А.К.А., ЕГН: ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума
в размер на 585 лв., представляваща
сторени в настоящото исково производство разноски и сумата от 25 лв., представляваща разноски, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. №3342/2020 г. на СлРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№3342/2020 г. на СлРС.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: