Решение по дело №973/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 311
Дата: 16 юни 2023 г.
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20234430200973
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Плевен, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20234430200973 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 23-0938-000159 от 26.01.2023г. на ***
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Плевен, на М. Ю. И., ЕГН:
********** с адрес ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174, ал.3, пр.2,
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.58д от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени
наказателното постановление по реда на чл.63 от ЗАНН.
Жалбоподателят М. Ю. И., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. П. В. от АК – Плевен.
Административнонаказващият орган *** Сектор „Пътна полиция“
Плевен към ОДМВР гр. Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
На М. Ю. И. е издаден АУАН за това, че на 13.01.2023г. в 20:50 часа в
***, ***, като водач на лек автомобил „Волво“ В40 с рег.№ *** не е негова
собственост отказва в 20:55 часа на 13.01.2023г. да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер
Дръг Тест 5000 с ARPK 0012, на водача е издаден талон за изследване с №
0052923 и 8 броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с
№ А064830, издаден е и протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с № 442/ 13.01.2023г., с което
виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДВП. Водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с
фабричен № ARNJ 0085, като уреда е отчел 0 промила алкохол.
Така изложените в акта обстоятелства се подкрепят изцяло от събраните
по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на
разпитаните в съдебно заседание актосъставител Д. А. Х. и свидетелите П. И.
К. и И. В. Н., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност и в съответствие с приложените по
делото писмени доказателства.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП: „ Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико – токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.“ От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че жалбоподателят М. Ю. И. се е явил в „***“ при *** в срока от
2
45 минути, указан в издадения му талон за медицинско изследване ( същия му
е бил връчен на 13.01.2023г. в 21:15 часа), а именно в 21:35 часа на
13.01.2023г. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от
представения и приет към материалите по делото амбулаторен дневник (
ЕИМ) на *** / л.34 – 36 по делото/, под № 689 от 13.01.2023г. От
представеното и прието към материалите по делото писмо от ОДМВР
гр.Плевен с вх.№13055/16.05.2023г. от *** Сектор БНТЛ / л.40 по делото/
отново се потвърждава обстоятелството, че жалбоподателят М. И. е дал проба
от кръв и урина, които са занесени за съхранение в лабораторията на Сектор
БНТЛ при ОДМВР гр.Плевен. От посоченото по – горе е видно, че
жалбоподателят е изпълнил задължението предвидено в чл.6, ал.6, т.2 от
Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, а именно в срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, се е явил в *** и е дал кръв и
урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Административнонаказващият орган обаче не е съобразил това
обстоятелство, което е от съществено значение за разкриването на
обективната истина и не е взел предвид факта, че всъщност М. И. е изпълнил
задължението си произтичащо от издадения му талон за медицинско
изследване с № 0052923. В процесният случай жалбоподателят е отказал да
бъде изпробван с техническо средство, но е извършил алтернативно
предвиденият начин за установяване наличие на наркотични вещества или
техните аналози в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно – дал е
кръвна проба за установяване наличие на наркотични вещества или техните
аналози.
Безспорно, според съда, жалбоподателят М. И. не е извършил
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, каквото му е било вменено. Водач на
МПС извършва нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП тогава, когато откаже да
му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози, като едновременно с това не изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване. Тоест за е съставомерно извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП трябва да е налице отказ и по двата
кумулативно предвидени начина за установяване наличие на наркотични
3
вещества или техните аналози.
Следва да се отбележи, че видно от разпоредбата на чл.6, ал.9 от
Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози отдава предимство именно на резултатите от химическото ( химико –
токсилогично) изследване, пред тези от техническото средство, като
последните се използват с правно значение единствено, когато годно
лабораторно изследване не е било проведено.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателното
постановление, е издадено в нарушение на материалния закон, поради което
следва да се отмени.
Не са допуснати други нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяна на НП. Спазени са процесуалните изисквания – АУАН и НП
съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от
компетентни органи, в рамките на правомощията си.
С оглед изхода на делото, съдът счита, че следва да бъде осъдена
ОДМВР гр. Плевен да заплати на жалбоподателят М. Ю. И. с ЕГН:
********** с адрес *** направените от него разноски по настоящето
производство в размер на 370 лв. – адвокатско възнаграждение в минимален
размер, предвиден в чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0938-000159 от
26.01.2023г. на *** Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Плевен, на М. Ю.
И., ЕГН: ********** с адрес ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174,
ал.3, пр.2, от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за
нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Плевен да заплати на жалбоподателят М. Ю. И.
с ЕГН: ********** с адрес *** направените от него разноски по настоящето
производство в размер на 370 лв. – адвокатско възнаграждение в минимален
4
размер, предвиден в чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5