№ *
гр. Сливен , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яница С. Събева
Ченалова
СъдебниЖИВКО ПЕТРОВ
заседатели:ПЕТРОВ
Койчо Петров Коев
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
и прокурора Руси Ненчев Русев (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова
Наказателно дело от общ характер № 20202200200422 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призован, се явява
прокурор Р.Р..
Подсъдимият Г. А. Д., редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. М.М. от АК – Сливен, редовно упълномощена с
пълномощно по делото.
Подсъдимият Д. А. Д., редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. М.М. от АК – Сливен, редовно упълномощена с
пълномощно по делото.
Подсъдимият Б. А. Д., редовно призован, се явява лично и със
защитниците си адв. П.П. от АК – Сливен и адв. С.С. от АК – Сливен,
редовно упълномощени за негови защитници от досъдебното производство.
Родителите на подс. Б. А. Д. – З. С. И. и А. Д. И., редовно призовани се
явяват лично.
Не се явява адв. Д.Д., упълномощен защитник на подсъдимите Г. А. Д. и
1
Д. А. Д..
Частните обвинители В. Д. К., К. Й. К., И. П. С. лично и в качеството на
законен представител на ненавършилите пълнолетие П. И. П., В. И. П. и М. И.
П., П. И. П., В. И. П., К. И. П., А. И. П., редовно призовани, не се явяват. За
всички частни обвинители се явява адв. Б.Я. от АК – Бургас, редовно
упълномощен като повереник по делото.
Свид. А. И. П., редовно призована, не се явява.
Свид. А. Д. Е., редовно призован, се явява лично.
Свид. Д. А. Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Й. П. С., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят С. П. С., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят С. Й. С., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят П. Х. П., редовно призован,се явява лично.
Свидетелят Е. Д. Е., редовно призован, се явява лично.
Свид. И. Г. Х., редовно призована, се явява лично.
Свид. К. Г. Г., редовно призована, се явява лично.
Свид. И. Д. Х., редовно призована, се явява лично.
Подсъдимият Г.Д.: СъглА. съм делото да се гледа в отсъствието на адв.
Д.. Днес ще ме представлява само адв. М..
Подсъдимият Д.Д.: СъглА. съм делото да се гледа в отсъствието на адв.
Д.. Днес ще ме представлява само адв. М..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
2
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Г.Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Д.Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Б.Д.: Да се даде ход на делото.
РОДИТЕЛИТЕ на подс.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Производството продължава във фазата на съдебното следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
А. Д. Е. - ***, български гражданин, с основно образование – завършен
8 клас, неосъждан, неженен, баща на подсъдимите Г.Д. и Д.Д..
Съдът разясни на свидетеля възможността по чл.119 от НПК да откаже
да свидетелства.
Свид. А. Е.: Желая да свидетелствам.
Д. А. Д. - ***, български гражданин, с основно образование,
неосъждан, неженен, брат на подсъдимите Д.Д. и Г.Д..
Съдът разясни на свидетеля възможността по чл.119 от НПК да откаже
да свидетелства.
Свид. Д.Д.: Желая да свидетелствам.
Й. П. С. - ***, български гражданин, с основно образование,
неосъждан, женен, зет на Г. и Д.Д.и, съпруг на сестра им Д. А.С.а.
С. П. С. *** български гражданин, завършен 11 клас – средно
образование, неосъждан, неженен, зет на свид. А. Д. Е. и на подсъдимите Г.
3
Д.Д.и. Живее на съпружески начала със сестрата на подсъдимите - С. А.Д..
С. Й. С. ***, български гражданин, с висше образование, неосъждан,
женен, без родство и други отношения с подсъдимите, частните обвинители и
техните процесуални представители.
П. Х. П. - ***, български гражданин, с висше образование, неосъждан,
женен, без родство и други отношения с подсъдимите, частните обвинители и
техните процесуални представители.
Е. Д. Е. - ***, български гражданин, начално образование – завършен 6
клас, неосъждан, неженен, брат на А. Д. Е., чичо на подсъдимите Г. и Д.Д.и.
И. Г. Х. - ***, българска гражданка, с начално образование – 6 клас,
неосъждана, неомъжена, живее на съпружески начала със свид. А. Д. Е.,
доведена майка на подсъдимите Г. и Д.Д.и.
К. Г. Г. - ***, българска гражданка, с начално образование – 6 клас,
неосъждана, неомъжена, сестра на жената, с която съжителства на семейни
начала Д. А. Д. – С. Г. Г..
И. Д. Х. - ***, българска гражданка, без образование – не може да чете и
да пише, неосъждана, неомъжена, без родство и други отношения с
подсъдимите, частните обвинители и техните процесуални представители.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл.
290 от НК, същите обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се промени реда на провеждане на
съдебното следствие и първо да се пристъпи към разпит на призованите
полицейски служители.
С оглед становището на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОМЕНЯ РЕДА на провеждане на съдебното следствие и
ПРИСТЪПВА към разпит на призованите полицейски служители.
4
Свидетелят С. Й. С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз работя като служител „Охрана на обществения
ред” към РУ на МВР – Твърдица. Разпитван съм на досъдебното
производство. Дата на случилото се, мисля че беше след Коледа, на
28.12.2019 г. Бях на работа с колегата М.П., когато около 20,50 ч. дежурният
ни изпрати на масово сбиване в *** и ни заяви да вземем и колегата П.П.. При
пристигане на адрес в *** на ул. *** установихме лицето Д. с прякор Б. и
негови близки, които ни заявиха, че са се скарали със синовете на А. Б..
Докато провеждахме беседа с Д. и близките му на ул. ***, ни казаха, че на
горната северна улица *** е възникнало ново сбиване и с колегата П.П.
тръгнахме през дворовете, за да стигнем до горната улица. По това време към
нас летяха камъни, керемиди, предмети, беше тъмно. При излизане на
улицата започнахме на разпореждаме на лицата да преустановят действията и
да викаме „Стой, полиция!”, но лицата не спираха, заради което колегата П.
произведе няколко изстрела във въздуха. Докато осветявахме с фенерите,
един камък се удари в една жица и падна в краката ни. Улицата беше тъмна и
докато осветявах с моя фенер видях от лявата си страна едно лице, което
падна на земята, а друго се отдалечи от него. След това с колегата П. се
приближихме да сме един до друг и докладвахме на дежурния. Колегата М.П.
беше до колата и чакаше пристигането на медицинския екип, защото сигналът
беше за едната улица, а ние след това се прехвърлихме на горната улица ***,
а не на улица ***. След това при нас пристигнаха колеги от оперативната
група, а ние запазихме произшествието, докато те дойдат.
Първоначално като отидохме на сигнала на ул. ***, провеждахме беседа
с Д. от ***. Не помня имената на синовете на А. Б..
Беше тъмно и мога да опиша, че лицето, което избяга а преди това до
човека, който падна на земята, беше с дрехи сиво и бяло, имаше кръгове на
самата блуза. Беше тъмно, не беше много висок. Среден на ръст. Не бих
могъл да го разпозная, защото започнах да предпазвам и себе си. Камъните и
керемидите летяха във връзка със сбиването. Семейството, което е с прякор
*** живеят и на двете улици и дворовете им са заедно. И ние докато отивахме
на втория адрес минавахме през дворовете. Роднините на А. Б. бяха се
5
скарали с починалото лице. Запазихме местопроизшествието и установихме
свидетели-очевидци.
Беше голяма суматоха. Горе-долу цялото районно управление беше
вдигнато и мисля, че и от сектор Криминална полиция от РУ – Твърдица бяха
там, както и колеги от Запад. Докато ние се предпазвахме от летящите
предмети, роднините на А. Б. се оттеглиха на запад, а другите бяха зад нас.
Имената на началника на РПУ - Твърдица бяха П.Н.. Не си спомням по
отношение Запад, дойдоха колеги и от Сливен и ГДБОП, на следващия ден и
жандармерията беше там.
Първо бяхме там по подаден сигнал на тел. 112 от адрес ул. ***. Лицата,
които живееха на ул. **** са от семейството с прякор ***. Говорих само с Д.,
там имаше и една жена, жената каза, че горе започва ново сбиване и да не
стоим тук, а да отидем там. Ние преминахме през дворовете на семейството с
прякор ***. Влязохме в единия двор през едни мрежи минахме в друг двор,
докато стигнем на следващата улица, която беше успоредна на ***. Когато
пристигнахме имаше много хора, които бяха с помощни средства – колове,
брадви, лопати. Когато пристигнахме пострадалият не беше паднал. Като
излязохме, след като колегата произведе няколко изстрела тогава, докато
осветявах видях, че лицето пада и от него се отдалечава друго лице, не съм
сигурен дали го е ударило другото лице. Беше тъмно и не съм видял.
Доколкото си спомням всичките имаха предмети за самоотбрана у тях.
Пръчки, колове, лопати - това носеха. След като лицето падна, друго лице, не
знам кое, се представи за негов близък, дойде до него и започна да го мие с
едно шише, защото имаше кръв по лицето и с още един му помогнаха да го
преместят, а ние успокоявахме самото напрежение там.
Само едното лице, за което казах, че се оттегли, с блузата на кръгове, се
оттегли на запад в посока на там, където живеят хората на А. Б.. При
починалия нямаше други лица, имаше само едно лице, това е, което видях. Аз
казах, че беше тъмно. Първо видях, че двамата бяха прави и после единият
беше паднал. Не съм видял конкретния удар, защото е тъмно.
На самата улица светлината беше от моя прожектор, другата идваше от
самите дворове на къщите, които не са на самия път. Колегата имаше
6
прожектор и също осветяваше. Това, което видях са фрагменти от
последователното осветяване.
Установих присъстващите, след като напрежението спадна. На самото
сбиване не съм разпознал никого. Бяха много хора – не мога да кажа
ориентировъчна бройка, но имайте предвид над 20 човека, които се бяха
струпали на едно място. По моето виждане, докато осветявах, всички носеха
по нещо. На самия дувар керемидите бяха свалени и разпръснати. Многото
хора бяха на едно място. След нашето устно разпореждане, ние казахме
„Стой, полиция!” едните се отдалечиха на изток, другите на запад. Те
всичките бяха на куп и започнаха да се отдалечават и в последствие видях
лицето, което падна и другото което се отдалечава. То беше на земята.
Никого не съм разпознал.
На място пристигнахме при семейството на *** и доколкото знам те
имат предишна вражда. Д. с прякор „Б.” ни каза, че със синовете на А. Б. са
имали спречкване. Знаем, че те са на улица ***. На място на ул. *** никой не
установих от тях. След това установихме други на ул. ***. Това стана много
бързо, но мисля, че само *** бяха на улица ***. Третият колега – М. не се
качи с нас на ул. ***. Той остана на ул. ***, защото дописваше, мисля че
данните на Д. и след това и той дойде на място, след което се върна да извика
медицински екип, защото те бяха разбрали за адрес на ул. ***. Доколкото съм
запознат по-късно установиха лицето с блузата на кръгове, едното лице в
дома на А. Б., а другото лице от другата страна. На мястото около
пострадалия беше тъмно и не видях има ли някакви инструменти. Освен това
беше отдавна и не си спомням.
Не мога да кажа дали тези двама човека, които видях - единият прав, а
другият, който падна, дали бяха заедно с множеството или не.
Тези хора си говорят на техния език, който не разбирам. Не мога да
кажа конкретни думи, които викаха. Единствено назоваваха, че виновните са
синовете на А. Б.. Това е, което мога да кажа.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи свидетеля от залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
7
Свидетелят П. Х. П., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм младши полицейски инспектор към РУ -
Твърдица. Това се случи края на 2019 г., декември месец. Дати и часове не си
спомням. Бяхме на работа заедно с колегите С.С. и М. П., когато ни се обади
дежурния и ни каза, че в *** на ул. *** е станал масов бой и съответно ние
отидохме на място да установим каква е фактическата обстановка. Като
отидохме на място установихме, че при пристигането ни цялата улица беше
осеяна с керемиди и камъни. Спряхме до лица, които не виждам тук
/свидетелят оглежда съдебната зала/ – Д. и Д., ако не се лъжа за имената, и
питахме какво се случва. Те ни казаха, че са били на заведение в ромската
махала в заведението на Г.. Там се срещат едната страна с другата, скарали се,
сбили се и докато установяваме кои са били там и какво се е случило,
започнаха да викат. Ние сме на ул. ***, северно се намира ул. ***, която е
успоредна на ул. ***. Както казах, докато установяваме кои са били в
барчето, започнаха да викат, че хората на А. Б. са започнали да хвърлят
камъни и такива неща по имотите на тези, които ги няма тук – ***. Съответно
попитахме как можем да отидем при тях и една жена, която също не я виждам
тук, ни каза да тръгнем след нея и тръгнахме през дворовете. В момента, в
който влязохме в двора на убитото момче, име не помня, А. мисля че беше,
през неговия двор минахме и видяхме, че вътре му беше колата. В момента, в
който влязохме, дворът беше осветен, а те бяха на улицата. Те бяха на тъмно
и аз започнах да викам „Стой, полиция”, те виждаха много добре, че сме
полицаи, но продължиха да хвърлят предмети – кой каквото свари и в един
момент изядох един камък в главата, но не мога да посоча кой го хвърли, тъй
като бях на светло, а те бяха на тъмно. Само силуети се виждаха и тогава аз
извадих служебния си пистолет и произведох три изстрела нагоре в безопасна
посока, за да мога да ги накарам да спрат това хвърляне. Тогава аз излязох на
улицата, а през цялото време зад мен е вървяла една жена. Озовах се между
двата лагера. И колегата С. е вървял зад мен, но аз не знаех, че е зад мен и
тръгнах в посока хората на А. Б., за да ги накарам да преустановят това
хвърляне. В един момент поглеждам нагоре и виждам как вървеше срещу мен,
не мога да кажа камък или тухла беше, но го видях срещу мен и добре, че се
удари в кабелите, които подават ток – удари се в една от жиците и камъкът
8
падна пред мен, иначе директно ме удряше в главата. През това време чух
жената, която е вървяла след мен, да вика „Убиха момчето.” Аз се обърнах
наляво и видях, както е пътят, то са само сиви огради, и в ниското лежеше
едно момче, но кой го е ударил нямам идея и в същото време едно друго
момче го дърпаше, влачеше го от там, а аз съответно продължих тези да ги
отблъсквам. Обадих се на дежурния и му поисках да ми прати още хора, да
ми съдейства, тъй като от всякъде хвърчаха предмети и това не е първият
такъв случай на тези два рода. Те даже може да се каже, че са от един род,
защото майката на убитото момче и А. Б. са сестра и брат. Познавам ги много
добре и вече като преустановиха хвърлянето отблъснахме двата лагера на
голямо разстояние. Тогава дойдоха и други колеги и положението се успокои.
Дойде и линейката, взе момчето и после разбрахме, че е починало.
Познавам ги като цяло, защото аз съм родом от ***. До последно седях
на мястото, докато се правеха огледите, но съответно ходих и при едните, и
при другите колеги, но не мога да кажа какво точно се е случило, защото бях
където ме пратят. Не мога да кажа имената на всички колеги, които бяха там,
тъй като цялото твърдишко управление беше там. Впоследствие дойдоха и
дознатели, от криминална дойдоха, целият охранителен състав беше,
началници имаше, така че много хора бяха. Да не кажа, че цялата полиция
беше там.
Първоначално ние бяхме на ул. ***. Там ни посрещнаха тези, които не
ги виждам тук – майката на убитото момче, братята му - двамата, Д. ли се
казваше или Д., братята му, и започнах да разговарям с тях и през това време
от горната улица започнаха да хвърлят предмети по тяхната къща. Ние тогава
преминахме през дворовете към горната улица. Преведе ни една жена, но не
беше майката. Може да е съседка, но не знам. Колегата С. тръгна с мен, а
М.П. нямам идея къде беше, защото всичко ставаше бързо и нямаше време за
губене. Конфликтът е започнал преди ние да отидем на ул. ***. Цялата улица
беше осеяна с керемиди, камъни и дървета. В последствие, когато тръгвахме
ние през дворовете, тези, които хвърляха бяха на ул. *** и от *** хвърляха
към дворовете посока ул. ***. То цялата махала беше събрана там. Ако кажа
50 човека, може и 100 да са били. Те са един род. В последствие видях А. Б.,
когато се успокои обстановката и започнахме да изчистваме кой къде е бил и
какво е правил. Преди това ние бяхме на светлото, а те бяха на тъмното и
9
гледате силуети и виждате как хвърлят към вас предмети. Улиците им не са
осветени. Особено ул. *** не е осветена, тъй като огромна част от къщите са
незаконни и си подават ток, чрез мостови проводници от една къща на друга,
на трета, те са като паяжина. Те нямат улично осветление там. Падналото
лице беше на ул. ***. Аз когато пада камъка към мен и се обръщам и видях
само това лице, което лежеше на земята и един, който го дърпаше, и жената,
която беше зад мен каза „Убиха момчето.”. А през това време те продължават
да хвърлят камъни и аз продължавам да се пазя. И когато се обърнах отново,
видях, че и линейката е дошла, натовариха момчето и тръгнаха. На инцидента
викаха, крякаха, все едно сте на война. Не мога кажа какво казваха.
Известно време преди това, те имаха пак такъв масов бой, между
същите хора. Не мога да кажа като време, но няколко месеца преди това
имаше пак между тях бой, но тогава, когато отидох началникът ми разпореди
да посрещна дознателя и като отидохме в махалата на ул. *** всичко беше
разделено.
В настоящия случай имаше две групи хора и аз между тях в един
момент. От двете страни се хвърляха камъни. В последствие, когато се
успокои обстановката, отидохме при подсъдимите /посочва подсъдимите Г.Д.
и Д.Д./ и при баща им, разговаряхме с тях, после отидохме при другия род,
говорихме с тях, разбрахме кое е удареното момче - А.. Де факто в
последствие като разговаряхме с близките на А. разбрахме, че той хал хабер
си е нямал от тази история. И двете групи бяха въоръжени. Аз се намирах
между двете групи хора и се чудех от къде да се пазя. Направи ми
впечатление, че при предния бой на много от къщите бяха унищожени
покривите и оградите където са имали керемиди, където са светели къщите и
лампите по дворовете, а този път бяха угА.и, все едно самите собственици на
къщите са искали да си запазят къщите, да не влизат в дворовете им, да не
вземат от там да къртят. Никакво осветление нямаше, абсолютно никакво.
Улицата е неосветена.
Хората на А. Б. бяха поне около 30 човека. Говорим за синове, снахи. Те
са един род, защото А. Б. и майката на убитото момче са брат и сестра и
другото, че на това убитото момче брат му Д. води на вуйчо си дъщерята. Те
са на брат и сестра деца. Те са все техни роднини. Те са едно. М. дойде по-
10
късно с линейката. Нещата вече се бяха успокоили. Едните бяха на една
страна, другите на другата страна. Докато бяхме на предната улица ***, явно
от горните къщи съседи на ул. ***, се развикаха и се чуваха. Разположението
на къщите между двете улици е следното: те са две съседни къщи между
двете улици. Първата къща граничи и изходът е на ул. ***, а на втората
изходът й е на ул. ***. По средата са дворовете им. Ние чухме викове от
горната улица ***, докато бяхме на ул. *** и в същото време дойде една жена,
но не я виждам тук и не я знам. Тези, които бяха неговите роднини на убитото
момче от долната улица, ние с тях беседвахме, те казаха как е станало, защото
те преди това са се сбили в заведение, сварват се, едните са там, другите
отиват там, подразват се и се започва.
Бащата на тези момчета /посочва подсъдимите Г.Д. и Д.Д./ казва, че
неговите близки хора – синове и зетьове, нищо не са правили и не са ударили
момчето. Не мога да кажа кой е ударил момчето, на мен не ми е казал кой е
ударил момчето.
Доколкото знам за едно дълго време А. Б. се беше изнесъл от квартала,
бил купил някъде из новозагорско друга къща, но от едно известно време се е
появил пак в ***. В момента отношенията са кротки. Сега не знам дали са се
разбрали, аз от шест години нямам поглед на това, защото вече не съм
младши районен инспектор на ***.
Улиците *** и *** са успоредни и къщите са перпендикулярно на
улиците. Входът на къщата на убитото момче излиза на ул. ***, а А. Б. живее
също на ул. ***, но къщата му е на 30-40-50 метра западно от къщата на
убитото момче.
Бащината къща на убитото момче се намира на ул. ***, която е в
началото на улицата, което е в източния край. Като влезеш от ул. *** се
преминават два двора и се излиза на ул. ***.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи от залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
Съдът прекъсна заседанието в 10,35 ч. за 10 минути почивка.
11
Заседанието по делото продължава в 10,45 ч.
На поименното повикване се явяват:
За Окръжна прокуратура – Сливен, се явява прокурор Р..
Подс. Г.Д., се явява лично и с адв. М..
Подс. Д. А. Д., се явява лично и с адв. М..
Подс. Б.Д., се явява лично и с адв. П. и адв. С..
Родителите на подс. Б. Д. – З.И. и А.И..
Частните обвинители, не се явяват. За всички частни обвинители се
явява адв. Я..
Производството по делото продължава във фазата на съдебното
следствие - Разпит на свидетели.
Свидетелят А. Д. Е., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм баща на подсъдимите Д. и Г. и желая да
свидетелствам. Обещавам да говоря истината.
Това стана на 28 декември. Беше през нощта, беше тъмно. Аз бях вкъщи
с жена ми, внуците ми и двете ни момчета. По едно време моите момчета - Г.
и Д., отидоха да се почерпят при брат си Д., в неговата къща. След това
отидоха да се почерпят в едно барче тримата. Аз бях вкъщи. През деня бяхме
в Сливен, ядох една супа и ме хвана разстройство. След като те отидоха при
брат си Д. аз излязох по нужда до тоалетната и чувам гласове в улицата, дето
живее сина ми Д.. Улицата се казва ***. Казвам на жена ми, че чувам гласове
от улицата на Д. и ще отида да видя момчето. Отидох и пред къщата на сина
ми се бяха събрали много хора. Целият квартал беше на улицата. По едно
време, защото аз бях на ул. *** и докато сляза, хората казаха, че се карали
зетят Д. с моите деца и докато аз отидох, гледам синът ми Д. мушнат в
ръкава. Питах го какво стана, защо така станало и защо е станало, попитах го
кой го мушна. Той само викаше „Д., Д..“. Само това ми бяха думите „Кой те
мушна? Чакай да видя.“. Те се обадиха на полицията и след това от махалата
12
са се обадили. Това става на ул. *** и бяха доста хора. Наистина са хвърляли
камъни. Ние с В. Д. К. сме брат и сестра. В. е сестра ми. Стана това там и се
прибрахме на ул. *** и нямаше проблеми. По едно време аз оставих жената с
внуците вкъщи и след това А. А. е взел с него от техните хора, не знам точно
колко души са били, жената ми каза 3-4 човека. Когато те са отишли и влезли
на ул. *** ние бяхме на ул. *** с момчетата. Хората, които били с А. и той
начупили първия ми етаж, защото първият етаж е начупен. А. А. начупи
първия ми етаж с тези момчета. Това става същата вечер. Ние бяхме на адреса
на момчето ми - на Д., на ул. *** и то се чува как чупеха къщата.
Остъклението е голямо и се чува. И една жена от самата улица по-нататък
каза, че чупят на А. къщата, но ние не можахме да чуем точно какво казват
хората, които бяха там. Те бяха много хора, не можахме да видим какво е
станало. Не можахме. Докато излизаме до моята къща, пред моята къща бяха
пак много хора от квартала, от ромите. Моята къща е на ул. *** и докато се
качихме горе, имаше много хора събрани. По-нататък, към къщата на А. А.,
пак много хора имаше и по едно време видяхме, че има полиция. Ние като се
качихме вкъщи, дойде едно момче, казваме му Б. – К. се казва, идва от
тяхната страна, към нашата страна и имаше много хора и каза „Ударен,
ударен, ударен.“. С този човек – А., не сме се карали нито аз, нито децата.
Нямаме лошо отношение с него и след това, като дойде Б. ми каза това, аз го
питам кой го е ударил този и защо дойде да ми чупи къщата, като нямам нищо
с него, нито сме се карали, нито по пътя, нищо. Линейката дойде, ние се
прибрахме, дойдоха от полицията и нас ни прибраха. Прибраха мен, синовете
ми и тримата - Д., Г., Д., зетя Й. и С.. Б. след това го прибраха. Б. е бил
другаде. На барчето е бил и той. Той не е бил у дома.
По-рано имаше и друго спречкване, през септември месец 2018 г. или
2019 година. По-рано беше. Защото този Д. – зет ми, защото със сестра ми В.
станахме сватанаци, нейният син Д. взе моята дъщеря Р. Д. А. Той – Д., много
ревнуваше жена си, не знам, малко се правят на тарикати, както през
декември месец на 6-ти пак те - на кака В. децата, нападнаха С.. На 6
декември почина леля ми и на погребението нападнаха човека – С. се казва.
И полицията ни познава, и селото ни познава, и българите, и ромите ни
познават как живеем, но с едно съжаление казвам, че те не спират да се
дразнят. На кака В. рода не спират. М., Д., Й., Д. - Д. дето му казват, техните
13
деца. Д., Й. и М. са синове на В., а Д. им е братовчед.
Аз не съм бил там на сбиването. Б. въобще не съм го видял. Ние със
синовете ми се прибрахме заедно в моята къща, а Б. не беше с нас и не съм го
виждал същата вечер. Б. не ми е казвал нищо. Когато Б. се е скарал с А. той е
тръгнал по ул. *** надолу и слиза към ул. *** и Б. говорил, че е ударил А. и
отива на барчето на ул. ***. Отишъл от там да си вземе якето, барманката на
заведението казала, той отишъл да си вземе якето и гледа на огледалото, че е
ударен, че се е бил с А.. Аз говоря за Б. и Б. казва, че бяха отначало на
долната улица. От горната до долната улица бяха доста хора и чуват хората,
че Б. е казал: „Аз съм го ударил, аз съм го ударил” за А.. Аз не съм бил в
барчето. Барманката ми каза, че Б. е отишъл в барчето и че е бил ударен. Не
съм видял къде има кръв Б.. Ние със синовете ми не бяхме там, където беше
случая, горе. Полицията като дойде у дома, ни прибраха и ни закараха в
Твърдица и там ни разпитваха. Ние не знаем, че е станал този случай. На мен
не ми е казал Б.. Аз не съм казвал на полицията, че Б. ми е казал, че е ударил
А..
На ул. ***, в дома на сина ми Д., бяхме с тримата сина – Г., Д. и Д., аз и
момчето на Д.. Жените на синовете ми също бяха там. След това всички
заедно се преместихме в моя дом на ул. *** може би след 30 минути или
повече. По-късно разбрахме, че има нещо пред дома на А. А.. На ул. ***
имаше много хора, целия квартал беше. По моя преценка бяха 100 и повече
хора. Барманката на заведението на Г. се казва Р.. Тя все още работи на
същото място.
Лъжа е, че съм предлагал пари на Б. да поеме вината за този случай.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че са налице изключителни противоречия в
показанията на този свидетел в протокола за разпит от 29.12.2019 г. и това,
което казва сега. Затова бих искал да бъдат прочетени показанията на
свидетеля дадени в хода на досъдебното производство, дадени на 29.12.2019
г.
АДВ.Я.: Присъединявам се към искането.
АДВ.М.: Давам съгласие за прочитане на показанията.
14
АДВ.П.: Съгласни сме да се прочетат.
АДВ.С.: Даваме съгласие.
ПОДСЪДИМИТЕ: Даваме съгласие.
РОДИТЕЛИТЕ на подс. Б.Д.: Не възразяваме да се прочетат
показанията.
Съдът намира за основателно искането на представителя на
държавното обвинение за прочитане показанията на свид. А. Д. Е., дадени в
досъдебното производство, доколкото между тях и дадените в днешното
съдебно заседание се откриват съществени противоречия. Предвид
съгласието на страните и на основание чл. 281 ал. 5, във вр. ал. 1 т. 1 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля А. Д. Е., обективирани в протокол
за разпит на свидетел от 29.12.2019 г. пред разследващ полицай, находящи се
на л. 79 от папка 1 от сл.дело.
/Прочетоха се./
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА: Вярно е това, което прочетохте. Това, че
се е бил Б. с А., е вярно. Аз бях на улицата, пред моята къща и там бяха много
хора. Не видях дали точно Б. беше пред двора. Б. тръгна от моята улица към
барчето, за да си вземе якето. Това става след като А. е бил ударен. Не знам
кой е ударил А.. Не съм бил на улицата при А., ние бяхме в ул. ***. Не бях
през цялото време вкъщи. Преди това бях на ул. ***, до къщата на сина ми Д..
Убитото момче и сина ми Д. живеят далече. Аз не съм ходил близо до къщата
на убитото момче. В тъмното какво да видя. Те тръгнаха от долната улица, от
ул. *** тръгнаха към ул. ***. Много хора бяха. Ние бяхме на ул. *** до дома
на Д. - сина ми. Те като са чули, че чупят горе моята къща, хората тръгнаха
нагоре към моята къща. Хората от махалата тръгнаха напред. Къщата на Д. е
на около 300 метра от моята къща. Много хора тръгнаха. На С. Г. децата бяха
там, техният род, Сандокат дето му викат един. Аз бях вкъщи и като чух, аз
видях, че те се карат – на сестра ми децата и моите деца – Д. и Г.. Д. и Г. се
караха със зет ми Д.. Тази кавга става на ул. ***. Те като излязоха от барчето
15
и на улицата се караха. Това става пред къщата на Д.. Аз отидох там. Аз седях
около час, час и половина. Отидох да видя децата ми, какво правят, защо се
карат, какво е станало. Те отидоха на бързо, отидоха 4-5 души, начупиха ми
прозорците и си отидоха, аз през това време бях пред къщата на Д. и тръгнах
към моята къща и гледам съседите ми бяха на улицата пред къщата. Съседът
ми П. се казва, другия се казва Кольо и те бяха на улицата пред моята къща.
Аз се прибрах вкъщи. Тези хора - съседите, казали на тези, които отишли да
чупят къщата ми, че ни няма в къщи и ги питали защо са отишли. Жената
беше вътре и след това като започнали да чупят, тя влязла във вътрешната
стая с внуците ми.
От къщата на Д. се прибирам в моята къща и Д., Г. и Д. дойдоха с мен.
Заедно от къщата на Д. тръгнахме към моята къща. Всичките заедно. Напред
бяха много хора. Ние бяхме в къщата на Д., когато беше мушнат Д.. Жените
им бяха там. Жените и те тръгнаха с нас май. После всичките останаха вкъщи.
Никой от тези хора не е ходил, където е станал случая. Ние разбрахме, то е
станало когато са счупили стъклата и пред къщата на А. А. е имало много
хора. То се чуваше, не се вижда много, тъмно е. Не се вижда много ясно.
След това, идвайки от моята улица, към моята къща, седяхме на стъпалата и
гледам, че са ми счупени стъклата и хората на улицата казаха, че влезли в
моята къща да чупят. След това жената ми каза, че ги видяла тези хора, но
това е станало по-рано. Жена ми е видяла А., П. – Кольо, Б. беше - не му знам
името, имаше три-четири души бяха, както ми каза жената, и ни начупили
къщата – първия етаж и те са взели да бягат и не знаем какво е станало към
тяхната страна.
Ние бяхме в къщата на Д.. Зетят Й. беше там. Не мога да кажа дали той
тръгна с нас. Те бяха там, защото са били заедно в барчето. С А. А. не мога да
кажа кои хора са тръгнали, защото стана голяма каша, защото на сестрата
децата не се спряха. Те се скараха с целия квартал. Пият, карат се със жените,
децата отиват за сладолед и гонят децата, скараха се с мъжете. Стигнаха и до
мен, те не се спряха – децата на сестра ми. Тях ги мразеха целия квартал.
Няма ги тук, за да се разбере истината. Децата ми не са виновни, не са
извършили убийство децата ми.
Към къщата на А. А. не можах да видя кой тръгна. Моята къща е на 100-
16
150 метра от къщата на А.. Ние сме на една улица, там са 10 къщи някъде.
Към 100-150 метра, а от къщата на сина ми Д. разстоянието е голямо. Ние,
когато тръгваме от къщата на сина ми Д., тръгнахме към нашата къща.
Отидохме, защото са ни счупили къщата. Пред нашата къща не е имало
инцидент. Чупиха и си тръгнаха. Нашата къща я чупиха А., Б. и те си
тръгнаха, аз си останах. Ние не сме били в моята къща, когато са я чупели,
само жена ми и внуците са били. Нито аз, нито синовете ми сме били там.
В. сестра ми я видях на ул. ***. Тя е на долната улица. Преди да е
станала белята я видях. Те като се скараха в барчето, тя дойде да си прибира
децата, викаше. Дойде на ул. ***, на 3-4 къщи преди къщата на Д..
Къщата на А. е в друга посока. От къщата на сина ми Д. не се минава
покрай къщата на А., за да се стигне моята къща.
Барчето се намира до къщата на сина ми Д.. Те се бяха събрали да се
почерпят.
Сестра ми В. я видях още когато отидох в къщата на Д.. Дори тя се
криеше под един стълб, а синът й Д. беше вътре в барчето. Не знам защо се
криеше. Не съм я виждал повече кака В. тази вечер. Тя казва, че аз съм я
ударил и съм й счупил ръката. А след два-три дни казва, че е паднала от
стълбата. Не съм я удрял В.. Дори да я видя ще й кажа нещо, но не да ударя
сестра си. А. А. ми е братовчед.
От моята къща хората не са взели нищо - нито колове, нито брадви,
нито лопати. Не са вземали колове за биене. И от къщата на Д. не съм взел,
нищо не съм взел. Синовете и те не мога да кажа дали са взели или не са
взели. Ние бяхме в шок, не можах да видя дали са взели някакви колове. От
моята къща не са взели нито колове, нито брадви, нито нищо. При къщата на
Д. имаше много неща по улицата - имаше колове, разни неща имаше и след
това всеки един взема. Не мога да кажа точно кой какво е взел и къде го е
оставил.
Б. не дойде при нас след сбиването. Той когато тръгна от горната улица,
Б. беше почерпен и като се скара с А., не знам, Б. говореше някакви думи
„ударих го, ударих го“ до улицата на Д.. Ние бяхме в къщата на Д., когато
мина Б. и е казал, че го е ударил. Ние не сме чули.
17
Аз лично не съм чул от Б. да е казал да го е ударил. На 4-5 метра е
разстоянието от къщата на Д. до барчето.
Ние бяхме още в къщата на сина ми Д.. Аз още не си бях тръгнал за
моята къща, когато хората казаха, че Б. е казал „ударих го, ударих го“.
Хората, които го казаха, не можах да ги видя. Имената на хората, от които
разбрах, бяха жената от барчето. Б. е казал на жената от барчето – Р. се казва,
на С. – сина му, на него пак е казал. С. дето му викат Г. сина му и той каза.
Вярно е това, което е записано в протокола от досъдебното
производство „… нашият Б. много се притесни и ми каза, че той го е ударил
по главата с дървения кол, който е носил, защото А. първи го е ударил по
гърба.”
Б. не съм го виждал. Б. не ми е чужд, той е на шурея момчето.
Б. не можах да го видя тази вечер. Аз не съм бил в барчето, когато пиха
те. Лично на мен Б. не е дошъл да ми каже, че е ударил А.. Казал е на С. Г. на
сина му, на Р. е казал.
Това, което говорих до сега е вярно.
Б. идваше от моята ул. ***. Б. слизаше надолу към ул. ***. Това не съм
го видял, това го казаха хората. Аз не съм го видял. Не съм осъждан.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи свидетеля от залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
Свидетелят Д. А. Д., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм брат на Г. и на Д.. Отказвам да
свидетелствам. По-рано заявих, че желая да свидетелствам, но вече не желая.
Отказвам да свидетелствам.
СТРАНИТЕ: Не възразяваме свидетеля да се освободи от залата.
18
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
Свидетелят Й. П. С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм зет на А. Б.. Живея с дъщеря му Д. А.С.а.
Беше декември 2019 г. когато се случи това, беше преди Нова година. Бяхме
се събрали на барчето. Бяхме аз Й., Д., Герги – това е подс. Г.Д., Д., имаше и
други, барчето беше пълно с момчета. Когато този Д. К. беше там от начало
са чупили стъклата на дядо – на Б.. К.те са счупили стъклата на Б. и един
месец по-рано. Ние бяхме на барчето, като се събрахме, и те бяха там. И Д. К.
поздравява Д.Д. и Д.Д. му казва да не го поздравява, защото не му е приятно,
той си е на отделна маса. Д. К. продължава пак да поздравява Д.Д. и става да
отиде да се извини. Д.Д. не прима извинението и взема бутилката. Д.Д. –
подсъдимият удари Д. К. с бутилката по главата. Бутилка от бира. Д. К.
избяга. Остава Д. - неговия братовчед, с който бяха заедно на масата, той
изважда един нож, замахва с ножа, ние успяхме да се изнесем от барчето,
остава Д. подсъдимия и Д. го ръга в ръката. Аз го видях това, бях в барчето. И
като излязохме навън Д. излезе и той с ножа навънка и Д. и Г. – подсъдимите,
взеха по едно дърво и го нападнаха. Тогава аз ги разтървах и взех Д. и го
заведох на 30 метра, да ги разтърва. Заведох го настрани, за да се прибере.
След това този Д. К., който избяга от барчето, отива да съобщи, че са се сбили
в барчето. Момчетата Г.Д. и Д.Д. се дръпнаха, прибраха се у Д., защото
барчето е близо до къщата на Д.А., който е брат на Г. и Д. – подсъдимите.
След това се събраха цяла махала и се чува по едно време, че в ** къща се
чупят стъкла. Цялата махала хукна да види кой чупи стъклата и ние с брат ми
С. хукнахме и ние да видим, защото брат ми беше разведен с жена си и
малкото му момиченце беше вътре в къщата на А. Б., то беше на 4 месеца.
Ние влизаме в двора на А. Б. и тези, които чупеха побегнаха към махалата на
А.. Тези, които побегнаха, отидоха към махалата на А., но не съм видял кой е
побегнал. Ние влязохме в двора на Б. да вземем малката – на брат ми
момиченцето. След това чуваме изстрел от полицая и се разбягахме у един
комшия – братовчед на майка ми, да се крием, че чухме изстрел от пистолет.
След това свърши боя и дойде това момче Б. /посочва подсъдимия Б.Д./ и
казва, че настигнал А. и са се били двамата.
19
Боят стана горе на махалата. На улицата на А.. Не съм видял и не знам
къде. Знам, че е имало бой, защото Б. каза, че е имало бой. Б. разправяше, че
настигнал А. и А. го ударил в гърба, а после Б. ударил А. и после Б. избягал.
Това ми го каза Б. пред ** къща. Аз не съм ходил до къщата на А..
Аз нищо не съм носел, докато бях вечерта в махалата, нито брадва, нито
мотика, нито кол.
Когато стана инцидента в барчето, момчетата се прибраха при Д., а аз
тръгнах с Д..
На брат ми С. жена му е С.. Тя е дъщеря на А. Б.. Те сега пак се събраха,
но тогава бяха разделени. Детето беше 4-месечно момиченце и го гледаше
майка му С. в къщата на А. Б. и затова отидохме да вземем детето. Отидохме,
защото чухме, че стъклата се чупят и решихме, че може нещо да стане на
лапето. Когато отидохме нямаше никой, стъклата бяха строшени и нямаше
никой. А. А. не съм го видял. А. Б. го нямаше там. Тогава нямаше полицаи,
когато се счупиха стъклата.
Братовчед ми, в чиято къща влязохме да се скрием, е на две къщи от
къщата на А. и от там чухме, че се чупи колата на А.. Чува се, че се чупят
стъклата. Колата беше там отпред. Счупи я едно момче Л. – С., мисля че се
казва, но не съм сигурен. След това пристигнаха много полицаи. Полицията
дойде до махалата. Полицаят мина от ул. *** *, минава от къщата на бащата
на А. нагоре и вътре в двора стреля, стреля в двора на А.. Ние бяхме две къщи
по-назад. А. Б. не съм го видял там. Като се събраха всичките от багерската
къща дойде полицая и каза да спрат. Полицаят дойде да каже да спрат боя.
Полицаят беше в къщата на А., но отиде до А. Б.. Той стреля нагоре, всички
се пръснаха и дойде до двора на Б. и тъй като всички момчета се събраха там
и полицаят каза да се спира боя. Полицаят като стреля нагоре изстрелът от
там се чува. Братовчедът, при който се скрихме, се казва З..
С. Г. беше там. В горната махала беше. Не съм видял дали бяха пред
къщата на А. А.. Всички момчета се бяха събрали отпред на къщата на А. Б..
Къщата на Б. е на около 100 метра от къщата на А..
Момчетата, които се бяха събрали, имаха предмети в себе си – брадви,
20
лопати, тояги. Момчетата на С. Г. носеха тези неща. От момчета единият се
казва Б., другия е М., С., на С. брат му, синовете му бяха там. Минала е
година и три месеца и малко съм забравил какво точно е било. Те носеха
брадви, лопати, но не бяха само те, имаше и други момчета. Ние сме четири
улици подредени и всички се събраха до моята къща на ул. *** *, до барчето.
И затова ги видях, че са толкова много хора – събраха се, защото всички те
имат зъб на К.те. Целият квартал се оплаква от тях. Заради това, че на всеки
са скачали на бой и като стана този бой – боят в барчето, и всички са станали.
По повод на този бой всички наскачаха.
Не съм разбрал, че А. искат да бият. И не съм видял, че са били А.. Така
стана, че същата вечер ни прибраха полицаите в Твърдица и нищо не знаем.
Разпитват ни, но не знаехме, че А. е бил умрял. Б. не съм видял, нито да се
бие с този човек, нито да се среща, просто като свърши боят и Б. разправя, че
е бягал след него А. и ударил Б. и после Б. ударил А. и после Б. избягал. Аз
бях пред багерската къща. Всички се събрахме тогава.
Аз Б. го видях в същия момент, когато свърши боя. Като свърши боят,
видях Б.. Полицаят дойде там, видях полицая. Чух, че гръмна. Видях П.
полицая. Той дойде до багерската къща и каза да спираме боя, че ще стане
беля. Той гръмна нагоре с пистолет човека. Вижда се и аз видях, че той излезе
от двора и гръмна нагоре. Излезе от двора на А.. Дойде при нас и каза да
спираме боя, че ще стане беля. Б. разказа това, което казах, преди да дойде
полицая. От квартала от *** къща като се дръпнахме към ** къща дойде Б. и
каза, че е настигнал човека, че го е ударил и са си разменили ударите и след
това идва полицая. Между къщата на А. и къщата на Б. не мога да кажа колко
къщи са. До А. живее Ж., после Л., после идва Г., след това още една къща
има и тогава е на Б.. Аз бях на З. в двора, той живее от долната страна. А тези
са от горната страна. В къщата на А. Б. беше бабата И. – на А. жена му, и
момичето, които се криеха в една вътрешна стая. Взела е децата и се скрила.
Взехме Б., закарахме го у комшията. Комшията М., който живее под Б..
Взехме всичките деца и ги пренесохме там. След това минава време и идва
полицията и ни прибраха. Децата останаха там. После се върнахме до къщата
на Б.. Не мога да кажа точно колко време е, то в голямата паника не мога да
кажа колко време.
21
ПРОКУРОРЪТ: Правя искане за прочитане в цялост на свидетелските
показания на тези свидетел, дадени непосредствено след инцидента, които са
явно по-подробни. Те са дадени на 29.12.2019 г. пред разследващ полицай
К.Ж. Г..
АДВ. Я.: Придържам се към искането на представителя държавното
обвинение.
АДВ. П.: Даваме съгласието си да се прочетат показанията.
АДВ. С.: Да се прочетат.
АДВ. М.: Аз също нямам възражения, но моля показанията да се четат
на пасажи и да се пита свидетелят тогава.
ПОДСЪДИМИТЕ: Съгласни сме да се прочетат показанията.
РОДИТЕЛИТЕ на подс. Д.: Също сме съгласни.
С оглед становището на страните и като констатира наличието на
съществени противоречия между показанията, дадени пред разследващ
полицай К.Ж. Г. на досъдебното производство и показанията дадени днес в
хода на съдебното следствие, на основание чл. 281 ал. 5, във вр. ал. 1 т. 1 от
НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Й. П. С. депозирани на 29.12.2019
г. пред разследващ полицай К.Ж. Г., обективирани в протокол за разпит на
свидетел, приложен на л. 83, папка 1 от досъдебното производство.
/Прочетоха се./
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА: Всичко, което е записано в разпита от
досъдебното производство е вярно.
Хвърлях по къщата на А. и бях там заедно с другите.
А. Б. си беше вкъщи. Като е чул, че става боя в долната махала -
синовете му с тези К. и той е хукнал надолу. Нямал нищо в ръцете си и е
22
гледал да събере синовете си. А. Б. и той хвърляше камъни по къщата на
бащата на А.. А. Б. слизаше празен. Видях, че хвърли камъни и тухли по
къщата на А..
Аз бях на улицата, когато хвърляхме камъни и на двете улици
хвърляхме. На ул. *** и аз съм хвърлял камъни. На ул. *** и там хвърлях
камъни. Първо долу хвърляхме, после горе хвърляхме. Първо стана боя долу
на ул. ***, а после горе на ул. ***. Там А. Б. удари сестра си В.. Там на ул. ***
стана това нещо, дето удари сестра си. И тя хвърля срещу тях предмети и той
отиде и удари й шамар и й каза да се прибира. На ул. *** А. нямаше нищо в
ръцете си. Но в горната махала на ул. *** не съм видял какво имаше А.. А.
беше на ул. ***, когато стана второто спречкване пред къщата на А.. Той беше
там със синовете си, но не съм видял дали бяха най-отпред.
Не съм видял точно А. да удрят, но там се натрупаха хора, но не знам
дали А. Б. беше. Не знам кои хора бяха там. Трупаха се да се бият. Това стана
на ул. ***. Аз бях до Г. къща. Аз бях там, жена ми, майка ми, баща ми, брат
ми С. също. Всички хвърляха камъни, керемиди. Нямаше в нас колове и
брадви. Аз съм от рода А., аз нямам роднинска връзка с Б. и с Б..
Единствената ми връзка е, че жена ми е дъщеря на Б.. На ул. *** нямаше хора
от Б., бяха само близки на А. Б.. Имаше много чужди хора. С. Г. не е им
никакъв. С. също няма нищо общо с Б.. Тези хора също хвърляха камъни.
Имаше и предмети, някои от тях носеха и предмети. Лопати, колове. Ние
стояхме през три къщи от къщата на А.. Тази улица не е осветена. Тъмна е.
Дворовете имат по една лампа. Някои светнаха, някои не. Те нямат прекаран
силен ток и вземат от комшиите слаб ток. Там, където стоях аз, се виждаше
какво се случва в двора на А.. Пред къщата на А. имаше хора, струпани
момчета, които хвърлят камъни. От мястото, на което стоях аз, някои хора се
виждаха, някои не се виждаха. Този Л., понеже светеше лампа в двора на А.,
и се виждаше много добре. Други хора не съм видял в непосредствена
близост. Ние хвърляхме към къщата на А.. Б. хвърляха към нас и избягаха,
защото те живеят заедно и не се вижда от коя къща се хвърля и до къде. Те
бяха вътре, в дворовете бяха, не бяха на улицата и затова не видях кои са.
Това са техните къщи, до тях няма чужд човек, те са подредени и затова
смятам, че са от техния род. Те хвърляха камъни и керемиди, но после
избягаха. Аз само видях полицая П.. След това са дошли много полицаи. Не
23
съм видял някой да е хвърлял срещу полицаите. В този момент не съм видял
А. на мястото на ул. ***. Имам предвид, че не мога да кажа кой е бил по-
близо до мястото, където бяха струпани хората. Не мога да кажа колко хора
бяха пред къщата на А., защото е тъмно и не се вижда. Аз нищо не съм
разбрал за това, че някой е пострадал. На самото място не съм разбрал, че
някой е пострадал. По-късно от К. разбрах, че е дошла линейка и че е
пострадал А. А..
Подсъдимите Г. и Д. бяха там на сбиването на ул. ***, но не съм видял
къде точно бяха. Натрупани бяха, но не съм ги видял къде бяха по-точно.
Много хора бяха.
Аз видях полицая да говори с А. Б. пред двора на Б.. На мястото на боя
не съм видял полицая да е разговарял с А. Б..
Жените прибраха предметите като свърши боя. Аз продължих да стоя
там, в двора на Б.. Събрахме се в двора на Б.. Жените прибират предметите,
че мъжете да не вземат да хукнат пак някъде. Предметите – колове, брадви,
лопати, жените ги събираха от двора на Б. и другите момчета. Момчетата,
всичките хора, които участваха в този бой, си оставиха предметите в двора на
Б. и тогава жените започнаха да ги събират. Не съм видял Б. да е оставил
нещо. Не съм видял другаде да оставят такива предмети.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Да се освободи от
залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
Съдът прекъсва заседанието в 12,48 ч. до 13:30 ч. за почивка.
Заседанието по делото продължава в 13,30 часа.
На поименното повиквате се явяват:
За Окръжна прокуратура – Сливен, се явява прокурор Р..
Подс. Г.Д., се явява лично и с адв. М..
Подс. Д. А. Д., се явява лично и с адв. М..
24
Подс. Б.Д., се явява лично и с адв. С..
Адв. П. не се явява.
Родителите на подс. Б. Д. – З.И. и А.И. се явяват.
Частните обвинители, не се явяват. За всички частни обвинители се
явява адв. Я..
ПОДС. Б.Д.: СъглА. съм делото да продължи да се гледа в отсъствието
на адв. П.. СъглА. съм да присъства само адв.С..
Родителите на подс. Б. Д.: Ние също сме съгласни.
Производството по делото продължава във фазата на съдебното
следствие - Разпит на свидетели.
Свидетелят С. П. С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм зет на А. Б.. Живея с неговата дъщеря С.
А.Д.. Ние със С. живеем на ул. *** * в ***. Това е нашата къща. А. живее в
горната махала, не му знам адреса.
На 28 декември 2019 г., около 6,30 - 7 часа вечерта, бяхме на
заведението на ул. ***. То не е наше това заведение. Няма име това заведение.
Не е законно. И. се казва собственика на заведението. На него по цигански му
казват Д.. Това заведение се казва Г.. Ние бяхме с приятели, мой набор – Б.,
М., В., Н., Й.. Черпехме се в заведението. Вътре беше Д. К., беше и този Д.
/посочва подс. Д.Д./, те не се имат. Д. К. прати поздрави на Д.Д., а подс. Д.Д.
каза, че не иска да го поздравява Д. К.. След това Д. К. идва и се опитва да
прегърне Д.Д.. Д.Д. става, взема бутилка и го удари с бутилката. С бутилка от
бира. Бутилката не беше празна. Тя се счупи. След това ние излязохме извън
барчето, прибрахме се. Излязохме Й., Н., И. – момчетата, дето бяхме на
масата. А. дето е починал, след това беше у дядовата къща и хвърляше
камъни. А. беше в горната махала, пиян. До дядовата къща имам предвид
къщата на А. Б., на него му казвам „дядо“. Ние се прибрахме с брат ми Й.. Й.
ми е брат и се прибрахме на ул. *** * и чухме, че се чупят стъкла. Аз имам
дете от С. А.Д. на 4 месеца. То сега живее у нас на ул. *** *. А тогава ние със
25
С. бяхме разделени и детето беше при дядо А. Б. и жена му, в неговата къща.
Детето сега е на годинка. Като чуваме, че се чупи и изтичахме с брат ми до
бабата. Къщата ми на ул. *** * е на около 15-20 минути пешеходно
разстояние от къщата на А. Б.. Разстоянието е колкото от тук - от съда до
пазара. Чухме, че жените викаха, защото има комшии помежду ни и те чуват и
чухме да се чупят стъкла и тръгнахме с Й. към къщата на А. Б., за да вземем
4-месечното ми Б. и като го взехме цялата махала стана. Като отидохме
видяхме, че бяха счупени прозорците на къщата на А. Б., баба ми се беше
заключила в една вътрешна стая, за да не ударят Б.. С. не беше с нея, като са
хвърляли камъните, С. е излязла навън. С. викаше и то се чу при нас. Ние
отидохме и Б. беше във вътрешната стая при бабата. Виждаме къщата със
счупени прозорци и взехме Б.. И от там директно тръгнахме към нас. Ние
като отидохме към къщи цялата махала беше излязла навън с колове, с
брадви, с всичко. От 100 човека нагоре бяха хората. Всички бяха въоръжени.
Ние срещнахме тези хора, когато прибирахме Б. на ул. *** *. Отидохме на
***, оставихме Б. при майка ми Н. П. Й. и след като оставихме Б., чухме
изстрели - 2-3 изстрела. Като ги чухме избягахме нагоре към дядовата къща –
къщата на А. Б.. Полицаите стреляха. П. полицая стреляше. В махалата
разправяха това. Аз не съм видял П. полицая да стреля. Аз бях в на чичо си
двора – на чичо З. двора, с брат ми Й. бяхме на чичо З. в двора.
З. живее на 500 м от къщата на А. Б.. З. живее на 600-700 от къщата на
А..
Като оставихме Б. на ул. *** * и тръгнахме обратно към къщата на А. и
като чухме изстрелите, тогава влязохме в двора на къщата на чичо З.. След
това дойде К. и викаше, че умрял човек. Не каза кой е умрял. Каза че някой е
ударен.
През цялото време бяхме с брат ми. Хората хвърляха и аз хвърлях
камъни.
Като излязох от барчето цялата махала започна да се бие край К. къща
на ул. ***, но не знам номера. На ул. *** хвърляха камъни. Цялата махала
хвърляше камъни, включително и аз. Хвърляхме ги към Д. К.та къща. Няма
причина, без причина ги хвърляхме. Цялата махала хвърляше и аз хвърлях.
От подсъдимите, Д. и Г. хвърляха камъни. Б. не съм го видял. След като
26
хвърляхме камъните цялата махала избяга нагоре. Нагоре на К. къща. Не съм
видял подсъдимите да са там. Хвърляхме камъните на ул. ***, отивам взимам
Б., нося го у нас и се връщам към къщата на А. и тогава чух изстрелите и
избягах. При къщата на А. не съм ходил. Брат ми също не е ходил, той беше с
мен.
Б. не му знам българското име. Той не ми е казвал нищо. Б. само ми
каза, че Б. е ударил А.. Действително Б. го е чула цялата махала, че е ударил
А.. Даже Б. отиде в заведението да си вземе палтото и той казал в
заведението, че е ударен под дясната ръка. Той си знае кой го е ударил. Б. ми
каза, че Б. е казал, че Б. е ударил А..
Когато отидохме да вземем Б. от къщата на А. Б., А. не беше там. А. съм
го видял само долу, където е станал скандала на ул. ***, пред заведението. В
къщата на А. беше жената на А. Б., тя се казва И. и е леля на Б..
Като стана този скандал, ние с брат ми го гледахме от нашата къща.
Когато излязохме от заведението, отидохме у нас и тогава гледахме от нас.
Чува се като счупиха прозорците и хвърлят камъни. Аз хвърлях на ул. *** по
Д. К.та къща. Тогава излязохме и хвърляхме с брат ми. Не сме се местили на
другата улица. Чак когато чухме изстрелите, това се прибрахме на чичо З. в
двора. През цялото време бяхме с брат ми. На горната улица не сме хвърляли
камъни. Цялата махала беше на горната улица - улицата - дядо А.а улица, не
съм сигурен дали е ***. Като се прибрахме до дядо А.а къща, видяхме кой е
там. Там беше цялата махала и говореха кой е починал, какво е станало. Но
това става след като полицаят е гръмнал. Когато свърши боя, тогава. Даже
хората още искаха да ходят да се бият, защото цялата махала мразят К.вите и
когато разбраха, че човекът е починал, тогава се спряха. К. каза, че човекът е
починал.
Когато свърши боят, подсъдимите и тримата, бяха пред къщата на дядо
ми А. Б.. Даже Б. беше ударен. Пред къщата на Б. не съм видял Б., но той каза,
че го боли от дясната страна под мишницата в посока към гърба. Не е казвал
дали някой го е ударил. Чух, че Б. казва, че се е сбил с А.. Не е казвал
подробности. Той беше като зашеметен. Д. Самурая беше пред дядовата
къща. А. също беше пред къщата си. Не съм видял синовете на А. да имат
колове в ръцете. Не съм видял колове да изхвърлят и жените им да прибират.
27
Незнам дали е имало или не колове, аз не съм видял.
Баща ми и майка ми също бяха с мен, когато чухме изстрелите. Майка
ми остави Б. на снаха ми. Ние сме четири братя. Живеем в една къща. Всички
тези хора се събрахме пред къщата на А. Б..
Не помня точно кои бяха въоръжени с колове и брадви, те бяха цялата
махала. От малък до голям. Подсъдимите не съм ги видял дали имат брадви и
колове. Всички останали носеха.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Да се освободи от
залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
Свидетелят Е. Д. Е., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Брат съм на А. Д. Е. и съм чичо на подсъдимите Г. и
Д.. Помня за инцидента. На 28 декември 2019 г. стана този инцидент. Имам
един приятел от ***, бяхме в Гърция с него. П. се казва, той искаше да си
купи телевизор от гр. Сливен. Той после си купи телевизор, но ние през това
време сме гледали за по-евтино и дойдохме до Сливен на 28.12.2019 г., за
този телевизор. Вземахме телевизор и се прибрахме в ***. Прибрахме се към
4-5 часа, след обяд. Прибрахме се, отидох си у дома и то стана към 6-7 часа и
си легнах. Баща ми и майка ми живеят при мен. Ние сме прибрахме на 22-23
декември от Гърция и бяхме много уморени. Брахме маслини в Гърция.
Тогава заспах и по едно време ставам, към 8,30 -9 часа вечерта и гледам
цялата махала. Чуваше се цялата махала, обух едни чехли, излязох и гледам
полиция, линейка и попитах какво става. Обух си едни обувки, излязох и
гледам един човек - К. Б., идва и каза, че този човек ударен и го попитах кой е
ударен и той каза А. А. дето му викат. Сестра ми се казва В.. А. е син на В..
На мен ми е племенник. Аз го попитах, но човека каза само това, че е ударен.
Погледнах, имаше линейка и попитах кой го удари и Б. каза, че Б. е пил и са
се сбили или карали с А., това не го знам. К. го видях пред моята къща. Аз
живея на ул. *** 28 и бях пред къщата ми, когато мина К. Б. и ми каза тези
неща.
28
Ние живеем на 1 километър от къщата на А.. А. живее на ул. ***. Сестра
ми В. живее на ул. *** 8, а А. живее на ул. ***, не знам на кой номер. Улица
*** 8 е на 400-500 м от нас. Аз съм спал, когато са чупили прозорци и не съм
чул нищо. Не съм чул, когато са чупили прозорците на брат ми А., както и
после на къщата на сестра ми В..
Аз се събудих. Майка ми беше болна. Не съм чул викове. Майка ми ме
събуди, поиска ми вода и аз станах и чувам гласове навън, излизам и гледам
пълно с полиция и линейка. Полицията беше отвсякъде. На всяка улица беше
и казаха всеки да не си излиза от къщата. Б. К. ми каза тогава вечерта. Той
вървеше по улицата и казваше какво се случило. Полицаите бяха там и К.
върви и казва, а полицаите казаха всеки да се прибира в къщата си. Не съм
ходил на къщите на брат ми и на сестра ми. Сестра ми и брат ми нямат
проблеми, единствено синът на сестра ми и дъщерята на А.. Той я е биел, биел
жена си. Д. К. биел жена си, която се казва Р.. Р. е дъщеря на А. от И.. Той
преди това е имал друга жена, тя се казвала Данка. Тя е майка на
подсъдимите Г. и Д..
АДВ. Я.: Моля да се прочетат показанията на този свидетел в частта
относно това кой го е събудил и какво е чул, тъй като считам, че казаното
днес противоречи на показанията, дадени по-рано.
СТРАНИТЕ: Даваме съгласие да се прочетат показанията.
Съдът намира за основателно искането на повереника на частните
обвинители за прочитане на показанията от досъдебното производство,
поради което и на основание чл. 281 ал. 5, във вр. ал. 1 т. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Е. Д. Е., обективирани в протокол
от 18.02.2020 г. за разпит на свидетел, приложен на л. 10-11, п. 2 от
следственото дело.
/Прочетоха се./
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА: Вярно е това, което е записано в
29
протокола от досъдебното производство. Чух от хората на улицата, че Б. и А.
А. са се скарали. Също е вярно, че чух викове на висок глас и се събудих,
майка ми също искаше вода. Вярно е и това, което съм казал в досъдебното
производство и това, което казвам днес. Останалото също вярно е записано.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Да се освободи от
залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
Свидетелката И. Г. Х., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната
отговорност, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз живея с А. Д. Е., на когото казват Б.. Нямаме
сключен брак. Обещавам да говоря истината. Не съм майка на Д. и Г.. Аз съм
си ги приела като мои истински деца. Малки бяха. Г. беше на 3 месеца, когато
ги приех като мои собствени деца. Аз съм се грижила за тях и аз съм ги
отгледала. Майка им отиде в друга държава, омъжена е там. Не знам как се
казва майка им. Аз съм ги приела и съм си ги гледала, аз съм се грижила за
тях, аз съм ги изучила. Имам още четири деца от А. Д. - три момичета и едно
момче. Р., Д., С. и Е., те са мои деца от А.. Не живеем в една къща. Само Е. е
при нас, всички други са омъжени и живеят при мъжете си.
Нея вечер, мъжът ми не беше добре, беше с повръщане и разстройство и
тъкмо си легнахме. Събрахме се вкъщи и Е. беше при мен, другите деца са си
със семействата си. Само С. се беше скарала с мъжа си и дойде с Б., което
беше на 3-4 месеца. Нямаше седмица откакто беше при нас. Ние се върнахме
от Гърция може би десетина дни преди този случай. С. дойде тогава при нас,
като се прибрахме от Гърция. А. не беше добре, тъкмо си легнахме и
момчетата бяха, но решиха да се почерпят тримата братя и излязоха долу до
Д. на ул. ***, долната улица. Там насреща има едно барче и там се събраха да
се почерпят. Ние не знаем, че децата са долу, бяхме си вкъщи. Бяхме аз, А.,
Е., С. с Б. и другите ми двама внуци - дъщеричката на Г. и на Д. сина. Трите
внучета бяха при мен. След това като излезе А. по нужда отвън и чул гласове
на долната улица - на ***, и той като се върна от там каза, че чува гласове да
се карат, викат, чувал, че нещо за Д., че Д. го мушнал, и каза, че отива до долу
да види. Той тръгна, аз останах с децата вкъщи. Първо като видях А.а той
30
беше с 4-5 човека пред къщи. Аз ги видях. Бяха А.а, сина му К., единия Х., по
цигански И. - 4-5 човека бяха и аз още като ги видях, че идват към нас, взех
децата и избягах във вътрешната стая. А.а започна да чупи стъклата, даже
влизаха в остъклението вътре и единият вика да си отиват, че ни нямало
вътре. То се вижда от вътрешната стая, затова знам. Първия етаж чупят и
разрушават. Хората като чуха, че чупят прозорците и крещят, то беше тъмно,
нищо не се виждаше на *** и те тръгнаха. Много хора, много и като тръгнаха
подир тях, те чупеха и тръгнаха да си отиват и хората по улиците, по
дворищата, много хора се насъбраха. По едно време идват и синовете ми Г.,
Д. и мъжа ми А., обаче те като дойдоха останаха в двора. Когато А. хвърляха
по прозореца бяха с мотики, брадви и с тях чупеха. Не с камъни, не са
хвърляли камъни, а с мотиките трошаха прозорците. После си тръгнаха и
цялата махала тръгна след тях. А. и децата бяха долу до Д., до другия син. Д.
беше мушнат и след като дойдоха децата до нас, аз излязох навън, но беше
тъмно. Когато дойдоха децата и мъжа ми също Б. идваше от тяхната страна и
каза. Полицията беше дошла и линейката дойде, пристигнаха и те и тогава Б.
каза, че човек е ударен и това беше. Но децата бяха долу, не бяха горе, когато
е станал този инцидент. Когато дойде полицията и линейката, те бяха на
двора ми - на портала, на пътя ни. Не знам колко време стоях в къщата. Не си
спомням. Дойде и на С. мъжът й. Избягал и като дойдоха хората и той дойде.
Взеха Б.. Не си спомням къде го заведоха. На С. мъжа й се казва С.. Не си
спомням дали брат му Й. беше с него.
Мъжът в дъното на залата /свидетелката поглежда към бащата на
подс.Б.Д./ - А.Д., ми е брат.
С. дойде да вземе Б., когато А. и другите си тръгнаха. А. беше на
долната улица с момчетата. Той не беше в къщата. А. беше при синовете ни -
при Д.. А. и другите двама сина бяха в къщата на Д. - третия брат на
подсъдимите Г. и Д., когато ни чупиха къщата. Когато си тръгнаха
нападателите, вече дойде полицията. А. се прибра, когато цялата махала
тръгна след тези, които чупиха. Много хора тръгнаха след тях. Цялата
махала, не са един и двама. А. и синовете ми не бяха между тях. От нас не са
взимали лопати и кирки. Не съм видяла да са хвърляли лопати и кирки.
Той тръгна към тях, защото беше мушнат Д. и затова знам, че е в
31
долната къща – на Д.. Не съм излизала навън. Видях, кой влиза да ми чупи
къщата и после от махалата дойдоха много хора. Тъмно беше оная вечер,
нямаше светлини. Нашата къща е през 4-5 къщи до къщата на А.. Чуваха се
викове, но нищо не можех да различа. Имаше шум от полицията, някой каза,
че се стреля, чуваше се. Разбрах, че А. е починал, когато дойде Б.. Той идваше
от тяхната страна, Б. му казваме и той каза. Б. не съм го видяла пред нашата
къща.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Да се освободи
от залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от залата.
Свидетелката К. Г. Г., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз живея с Д. А. Д., той е брат на Д. и Г.. С Д.
живеем на различно място от родителите си. Живеем на ул. *** 35. А. живее
на ул. *** *, това е горната улица. Около половин час ще мине да стигнеш до
А. от нас, не съм преценила точно колко, но може би около 30 минути е пътят
между двете къщи. Не знам през дворовете дали може да се минава.
На 28 декември 2019 г. се случи това нещо. Ние бяхме долу в моята
къща на ул. *** 35. Събрахме се в моята къща, имаме интернет, звъннах на Д.
и на кака С. и на Г., извиках ги у нас, събрахме се, почерпихме се там. Когато
се почерпихме, мина малко време, излязохме пред портала, срещу нас има
едно барче, тя ни е съседка. Те отидоха до барчето, не му знам името на
барчето. Не знам кой е собственика. Г. се казва собственика. Когато излязоха
от вкъщи и влязоха в това барче аз бях пред портата, взеха си нещо. Малко
по-късно излязоха от там и Д. излезе от там, той беше пиян. Когато излезе
изкарва един нож срещу Д. и посяга да го наръга по ръката. Видях, когато
наръга Д. в ръката. Наръга го пред портала на барчето. Когато го наръга, ние
се събрахме в моя двор. Когато се събрахме дойде малко по-късно А., баща
му на Д. и на Г.. Попита кой го е наръгал и той каза, че го е наръгал Д.. Както
казах влязохме в двора ни, Д. беше много наръган, имаше много кръв и аз го
закарах вътре на осветление на къщата и видяхме раната на Д.. Беше голяма
рана, цялата къща направи в кръв. Когато го наръга по ръката, аз започнах да
32
му връзвам ръката, защото му беше зле. По-късно чухме викове от хора,
които много викат и крещят, чухме разрушаване на стъкла и малко по-късно
отидохме нагоре. Аз останах с кака С. и Д.Д. малко по-назад. Тръгнахме
заедно, но закъсняхме, че на Д. му беше зле, а те са пред нас. Г., Д. и А. бяха
напред, но ги виждах пред нас. Излязохме нагоре, хванахме Д., че му стана
лошо. Ние го хванахме под ръцете аз и С.. Те бяха малко по-напред от нас и
когато отидохме видяхме много хора, много народ бяха там. 200-300 души –
и малки, и големи. Когато отидохме там, на ул. *** *, на горната улица,
където стана инцидентът, отидохме горе, но това беше вече станало, когато
отидохме, видяхме много хора, полицаи, след това дойде линейката и ние
спряхме пред къщата на А.. На далеч е от къщата на А., но се вижда. Спряхме
се, видяхме полицаи, дойде и линейката и това беше. Полицаят беше П. и ни
каза да не се доближаваме там. Дойде един човек – Б., от тяхната улица *** и
ни казва А. А. е ударен сложно, но не ни каза, че е починал. Искахме да
отидем и да разберем какво става, но полицаят П. ни каза да не отиваме и не
ни пускат и ни забраняват да отиваме там.
От нашите хора никои не са тръгнали към къщата на А.. А. се спря пред
своята къща. Той беше със синовете си и аз с кака ми и свекърва ми И., която
беше тук преди малко. Ние не сме ходили до мястото, само се спряхме пред
къщата на А., защото П. полицая така ни каза. Аз бях с А., Д., Г., кака ми С..
Пред моята къща на барчето бяха и други хора. Аз не излизам да гледам
пияни хора. На ***, пред моя двор, бяха Д. и А.. В. изобщо не съм я видяла.
Не са ходили на нейната къща. Това са народни момчета. Става 13 години
живея с тях и досега лошо отношение от тях няма. Те са прекрасни.
Цялата истина казвам. Пред съда и пред моя бог я казвам. Лично Б.,
когато стана инцидента и ние когато отидохме нагоре, когато Б. взе да бяга
към тяхната страна, ние се срещнахме пред къщата на ***. Б. започна да бяга
от тяхната страна, от баба си. Б. живее горе, пак *** * или нещо такова.
Когато Б. тръгва да бяга ми каза „Аз го убих нацяло.“, защото Б. беше ударен
от едната страна. Той каза, че А. го ударил и той бягаше като луд. Не знам от
къде дойде. Там, близо е къщата, до А., 1-2 къщи разстояние има до къщата
на бабата на Б. – Д., неговата баба. Той каза, че А. го е ударил, но и той го е
ударил и каза „Аз като го ударих, той няма да стане повече.“. Това са думи на
Б. и той е тук и той ги чува. Цялата махала го чу и аз бях пред къщата. Пред
33
цялата махала, когато бяхме всичките отвън, и Д., и Г., тогава Б. каза тези
думи. Сигурна съм, че и те чуха, защото бяхме отвън, всички бяхме, които се
спряхме пред А.. Тези думи чухме от Б..
Аз ги казвам тези думи, аз ги чух. Той ги каза тези думи пред цялата
махала. А. беше там, И. нещо отиде да взема, Г. и Д. и те бяха там.
Когато Б. ги каза тези думи, там бяха А., а жена му не беше, тя беше в
къщата. Цялата махала ги чу тези думи. Кака С. беше там, аз бях там, Д. беше
там. С. Г. Г. е кака ми, тя живее на *** *, в горната улица. А. беше там и той
чу. Изобщо не съм видяла кои други са били там, освен тези, с които бях. Тези
имена казвам. То беше тъмно, аз не ги видях всички, а и то на 200 души как
да ви ги кажа по имена. Този П. полицая, когато дойде, видя махалата и видя,
че са много хора и каза всеки да се събира в къщата си.
Щом аз съм чула и цялата махала, Г. и Д. също бяха там, пред къщата на
баща им, сигурно са чули думите на Б.. Минаха 2-3 дни и тази жена – жената
на Г., ме извика да ми каже нещо, защото сме съседи и тя ми каза „Да ти кажа
вечерта Б. дойде яке да си взима от барчето“, тя ми казва така. Тя се казва
Равие, на цигански. Тя ми каза, че Б. отишъл да си взима якето и имало
голямо огледало там и си вдига дрехата и гледа къде е ударен, от ляво или от
дясно не мога да кажа.
Б. докато бягаше каза това. Не съм видяла дали носи нещо в ръце, но
беше много уплашен. Той викаше „Убих го, убих го, убих го, като ударих аз и
той няма да стане вече.“.
Д. беше ударен в лявата ръка. Мисля, че беше лявата. Беше ударен под
лакътната част /свидетелката посочва дясната си ръка/. Аз го превързвах,
късах ризата и му връзвах ръката. Не съм сигурна лявата или дясната ръка
беше ранена. Много дълбока беше раната, цялата къща и двора ми направи в
кръв. Не се обадихме на бърза помощ, защото чухме за инцидента. Аз му
връзвах ръката и не сме търсили медицинска помощ.
Въпрос на родителя А.Д.: Попитайте я защо мъжът й извика брат си?
Видяха, че Д. е пил в барчето и звънна на барчето, за да дойдат, но те
събориха Д..
34
ОТГОВОР: Не е вярно, че мъжът ми е викал братята си. Аз взех
телефона му, аз звъннах на кака С. и аз ги поканих да дойдат у нас.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Да се освободи
от залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от залата.
Свидетелката И. Д. Х., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната
отговорност, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Обещавам да говоря истината. Когато стана
инцидента аз гледах от нашата тераса. С М. - на А. синът му, ние сме комшии,
но зад моята къща. На Д. му казват Самурай. Чувам викове, отидох отпред на
ул. *** и гледам А. с тримата си сина и Д. е мушнат и той си го прибира в
къщата на брат му. Пита го баща му кой го направи така и в един момент и аз
да не гледам и се върнах. В един момент гледам към горната улица и чувам
някакви викове в другата страна на другата улица на А. Б.. Аз, когато да чуя
викове, бягам вкъщи, взимам си телефона и звъня на тел. 112. Аз казах „Бият
се, трепят се. Веднага полиция да идва на ул. ***, но номер не знам.“. Дадох
моя номер и моята улица ***, казвам се И. Д. Х.. Аз живея на *** и дадох моя
адрес и повече нищо не съм видяла. Чух полицията, че дойде. Извиках ги на
моя адрес, но и други хора са се обадили и правилен адрес са дали и там е
отишла полицията. Улицата е била ***. Не знам нещо да е станало на ул. ***.
Баща му А. му връзваше ръката на Д., а К. е на Д. жената и те връзваха ръката
на Д.. Повече нищо не видях и се прибрах. Сутринта се научих какво е
станало. Не съм чула изстрели.
Станало е убийство, но аз казах, че не знам подробности.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Да се освободи
от залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от залата.
АДВ.С.: Уважаема г-жо съдия, моля на нашия подзащитен Б. А. Д. да
бъде променена мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-
лека, за да има възможност да продължи образованието си, тъй като е ученик
35
и като няма опасност да се укрие. Родителите му са тук, има декларация
подписана от тях, че ще се грижат за него, освен това в Твърдица има Детска
педагогическа стая има и други инстанции, които да упражняват контрол над
него. Моля да промените мярката за неотклонение в по-лека, а ако това не
стане, моля да бъде издадена бележка или разрешително на родителите му да
се срещнат с него в Ареста, тъй като е във Враца и поне да направят една
среща с него в Ареста - Сливен, където се намира в момента, преди
конвоирането му.
По отношение на останалите свидетели, моля за следващото съдебно
заседание да бъдат призовани свидетелите, които не бяха призовани за
днешното съдебно заседание.
АДВ. М.: Аз също имам доказателствени искания, но предпочитам да ги
направя след като разпитаме всички свидетели, посочени в приложението към
обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател, не намирам основание за
изменение на мярката за неотклонение на подс. Б. А. Д. след днешното
съдебно заседание, в което, вярно, че приоритетно изслушвахме роднини на
другите двама подсъдими, които удобно прехвърлят вината на Б., но след като
сме слушали само тях, по отношение на това как е извършил убийство, в
същото съдебно заседание да се пристъпи към изменение на мярката за
неотклонение без да има нови доказателства или изменение на фактическата
обстановка, считам, че искането е неоснователно. По отношение за бележка за
среща в Ареста редът за издаване е друг и съдът не е органът, който да
разрешава или забранява свиждания.
АДВ. Я.: Считам, че към момента няма основание за изменение на
мярката за неотклонение на подс. Б. А. Д..
АДВ. М.: Поддържам искането на колегата.
ПОДС. Б.Д.: СъглА. съм с искането. Искам само мярката ми за
неотклонение да бъде изменена в по-лека.
РОДИТЕЛИТЕ на подс. Д.:Присъединяваме се към искането.
36
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът намира за неоснователно искането на защитника
на подс. Б. А. Д. – адв. С., за изменение на мярката за неотклонение взета по
отношение на този подсъдим от „Задържане под стража“ в по-лека. Съдът не
констатира промяна в обстоятелствата, която да налага исканото изменение.
Аргументите за възможността подс. Б. А. Д. да продължи образованието си не
срещат подкрепа в настоящата ситуация на пандемия, в която всички ученици
не посещават учебни занятия присъствено, а се обучават от домовете си
дистанционно. Отделно от това съдът намира за налични към настоящия
момент предпоставките на чл. 63 ал. 1 от НПК, както и съобразената в по-
ранен етап реална опасност от укриване или извършване на престъпление,
предвид конкретните данни за личността на подсъдимия. Нови обстоятелства
не са налице и с оглед приобщените към настоящия момент доказателствени
материали.
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 1 и 2 от НПК,
съдът
О П Р Е ДЕ Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на подс. Б. А. Д. за
изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека,
като неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Задържане под стража“,
взета по отношение на подс. Б. А. Д..
Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и
частен протест пред БАС в седмодневен срок, считано от днес.
37
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Съдът намира че делото не е изяснено от фактическа страна, като за
следващо съдебно заседание следва да се призоват неявилата се днес
свидетелка А. И. П., както и дванадесет свидетели от списъка на лицата за
призоваване, приложен към обвинителния акт, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 25.05.2021 г. от
9,30 часа, за която дата се съобщи и да се считат редовно призовани ОП –
Сливен, повереникът на частните обвинители, както и самите частни
обвинители чрез техния повереник, защитниците адв. М. и адв. С..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ подсъдимите чрез администрацията на местата за
лишаване от свобода, където са задържани.
38
Адв. П. да се счита редовно призована чрез адв. С., а адв. Д. да се счита
редовно призован чрез адв. М..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите А. И. П., Й. Д. К., Ф. А.С., Й. К. Й., Й.
А. К., А. Д. Й., Д. Я. А., И. Р. С., И.Н.Г., С.С. Г., П. П. С., Д. К. Й., П. А.С..
СТРАНИТЕ: Молим да ни се предостави протокола по електронна
поща.
Адв. Я.: Моля да ми се изпрати и протокола от предходното съдебно
заседание, тъй като не съм го получил.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На страните да бъде предоставен препис от съдебния протокол след
изготвянето му на посочена за кореспонденция електронна поща, а на адв. Я.
и от протокола от предходното съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 15:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
39