Р Е Ш Е Н И Е
№ 28 13.04.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Търговище
на петнадесети март две хиляди двадесет и втора
година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ–Красимира
Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- С.И.
Прокурор- Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 15 по описа за 2022 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК на основанията,
предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на В.Е.П., ЕГН ********** *** срещу Решение № 69/25.11.2021г., на Районен съд гр.Попово, постановено по
НАХД № 234/2021 год., с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш (ЕФ)
серия К, № 4966613, издаден от ОД на МВР – Търговище. С посочения ЕФ за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на В.Е.П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лв.
В касационната
жалба като основание се навежда нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се становище
за неправилна преценка на събраните по делото писмени доказателства, както и с
непопълване на делото с необходимите такива. Навежда се, че в хода на
въззивното производство не са ангажирани доказателства за преминат периодичен
метрологичен надзор на радара, за наличие на протокол за използване на АТС, за
наличие на първоначално обучение на служителите за работата с АТС и попълнен
дневник на техническото средство. Излагат се подробни доводи, обосноваващи,
че в конкретния случай е бил приложим
общия ред за съставяне на АУАН и издаване на НП. Моли се оспореното решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което обжалваният ЕФ да
бъде отменен.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Търговище, редовно призован не се явява, не
изпраща представител и не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита че въззивното решение не страда
от пороци, които да водят до неговата отмяна. Дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След
проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел
следната фактическа обстановка:
На
13.05.2021 г.в 15:52 ч. в обл.Търговище,
общ. Попово, път II- 51 км. 32+263 до къмпинг с.
Водица, било констатирано управление на МПС - „Фолксваген Пасат“
с регистрационен номер ...със скорост 98
км/ч, при максимално допустима скорост 60 км/ч. за извън населено место. Скоростта била
засечена и фиксирана с автоматизирано техническо средство - АТС АRН САМ S1, № 11743с4. и заснета. След отчетен толеранс на
измерената скорост от 3 км/ч. било установено превишаване на разрешената
скорост с 35 км/ч.
Съгласно
приложената по делото справка, собственик на МПС-л.а. „Фолксваген Пасат“ с
регистрационен номер ...е А. Н. П.. Във
връзка с установеното на последната е издаден ЕФ серия К №4895370. По делото е
налична декларация от 23.06.2021г. подадена от собственика на автомобила А. Н.П. по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, с която последната е декларирала, че на посочените в ЕФ дата,
час и местоположение, описаното МПС е управлявано от В.Е.П.. При така подадената декларация е последвало анулиране
на издадения ЕФ серия К №4895370 и е
издаден процесния ЕФ серия К, № 4966613, с който на В.Е.П., ЕГН ********** като
ползвател на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лв.
По
делото към електронния фиш е приложена Снимка
№ 11743С4/0271686, направена на 13.05.2021г
в 15:52:29 часа. На снимката се вижда предната част на лек автомобил с рег.№
..., пътуващ през локация II-
51, на която измерената скорост на процесното МПС е 98 км/ч.
При
така приетата фактическа обстановка Районният
съд като е обсъдил по отделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени
доказателства приел e за доказани по
несъмнен начин всички елементи на описаното в ЕФ административно нарушение. Съдът е приел, че материалният закон е
приложен правилно и че при издаване на ЕФ не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на законовите изисквания за форма като са спазени
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно изискуемите реквизити.
Районният
съд е извел извод, че с изменението на
разпоредбата на чл.189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.)
законодателят е изменил към датата на извършване
на нарушението разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в
частта му, предвиждаща условието „отсъствието на контролен орган и нарушител“,
като е променил заложеното в разпоредбата условие - в смисъл издаването на
електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването
и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на
изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и
постановеното в тази насока ТР №1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно
действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е
установено и заснето с АТСС. Районния съд е приел за доказано по делото,
че превишаването на скоростта на управлявания от
жалбоподателката автомобил е установено с преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип АКН САМ 51, която съставлява одобрен тип средство за измерване,
вписана в регистъра на одобрените за използване СИ. Районният съд е приел, че в случая не е приложим общия предвиден в ЗАНН ред за
ангажиране на отговорността на нарушителя, а законосъобразно, в съответствие
със ЗДвП и Наредба № 81213-532 от 12.05.2015 г. на МВР е ангажирана
отговорността на В.Е.П., чрез издаване на
електронен фиш.
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи, въззивният съд, след като е отчел, че
на П. е наложен размер на наказанието в съответствие с разпоредбата на
чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП е потвърдил обжалваният ЕФ като законосъобразен.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Наведените в
касационната жалба доводи за непопълване на делото с изброените в нея писмени доказателства относно правилното
изясняване на случая, са неоснователни по следните съображения:
От приложено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български
институт по метрология, издадено на 07.09.2017г., пред Районния съд е
установено, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1 е одобрена със срок на
валидност - 07.09.2027г. Неразделна част към удостоверението е описанието на
техническите и метеорологични характеристики на системата. От писмо, изпратено
на 25.11.2020г. от БИМ до Директора на ОДМВР - Търговище /стр.32/ пред Районния
съд е установено, че на преносимата
система за контрол на скоростта на МПС тип АRН САМ S1 с Ф№11743с4 е
извършена проверка през м.октомври 2020г., за което е бил издаден и съответния
протокол за проверка
№74-С-ИСИС/22.10.2020г., като е пояснено, че периодичността на
проверката на лазерни скоростомери е 1 година. Посочения протокол също е
приложен по делото и в него е описан резултат от проверката : съответствие с
одобрения тип, като грешките не превишават максимално допустимите грешки за
този тип средство за измерване.Установено е наличието на всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване. Представен е и Протокол за
използване на АТСС АRН САМ S1 с Ф№11743с4 /стр.39/. В същия е отразено, че
посоченото АТСС е използвано на 13.05.2021 г., с начало на работа 13.00ч. и
край 17.00 ч. за контрол на участъка в с. Водица ПП II- 51, с ограничение на
скоростта в този участък от 60 км/ч. Посочените данни съвпадат с отразените в
ЕФ период и участък, в които е заснето движението на описаното във фиша
МПС. Протоколът е подписан от полицейски
служител Д.Йорданов и е проверен от Димитър Рангелов Димитров. Приложен по
делото е и издаден сертификат за успешно
преминато обучение за работа със СПУКС АRН САМ S1 на мл.автоконтрольор Деян
Йорданов.
Районният съд е
анализирал всички събрани по делото доказателства и е изложил подробни мотиви.
Доводите, изложени в касационната жалба са били вече навеждани пред Районния
съд. Същите са изцяло обсъдени от съда като последния е изложил мотивите си
защо ги счита за неоснователни. Повторното им навеждане пред касационната
инстанция касае обосноваността на въззивното решение, която не е касационно
основание по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Едновременно с гореизложеното изводите на
Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в ЕФ нарушение, за спазване на всички кумулативни изисквания
на процедурата по установяване на този вид нарушения, както и че по отношение
на конкретния случай на административно нарушение не е приложим общия ред за
съставяне на АУАН и НП също се споделят от настоящата инстанция като намира, че
мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят, съгласно
чл.221, ал.2 от АПК. Нарушението е
установено в отсъствието на контролен орган, като не са ангажирани
доказателства пред Районния съд в обратната насока, с оглед на което правилно административнонаказателната отговорност е
реализирана чрез издаването на електронен фиш.
Деянието, така
както е описано от обективна страна е правилно правно квалифицирано и подведено
под нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Наложеното наказание е във
фиксирания от закона размер. Нарушението е типично за вида си, не са налице
обстоятелства разкриващи по-ниска обществена опасност и не са налице
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на В.Е.П., при наличието на надлежно
подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от А. Н.П. и копие към декларацията
от СУМПС на В.Е.П..
От приложената по
делото справка е видно, че ЕФ е връчен на 16.08.2021г. С оглед на
обстоятелствата, че административното нарушение е извършено на 13.05.2021г. и
че нарушителя е открит с подаване на декларация
по чл.189, ал.5 от ЗДвП
на 23.06.2021г. сроковете по чл.34 от ЗАНН се явяват спазени.
На основание
гореизложеното съдът намира въззивното решение за постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В
хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК и наведените в тази
насока доводи в жалбата са изцяло неоснователни.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
По изложените
съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното
Решение и следва същото да бъде оставено
в сила като законосъобразно.
Воден от горното и на
основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №69/25.11.2021г., на Районен съд гр.Попово,
постановено по НАХД № 234/2021 г. по
описа на същия съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание
чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.