№ 181
гр. Дупница, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510101791 по описа за 2024 година
М. Т. Д., ЕГН: **********, С. В. Д., ЕГН: **********, и Е. В. Д., ЕГН: **********,
трите с адрес: ***, са предявили срещу Н. К. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с
правно основание чл. 30, ал. 3, вр. с чл. 61 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищите твърдят, че с ответницата са съсобственици на жилищна сграда с
идентификатор № 68789.29.238.1, находяща се в *** разположена в поземлен имот с
идентификатор № 68789.29.238.
По силата на нотариален акт № 62, том IIІ, peг. № 5610, дело № 430/2022г. по описа на
Нотариус Л. С., с район на д-вие ДРС и нотариален акт №107, том ІV, дело №1281/1994г.
ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68789.29.238.1.2 (втори стаж
от жилищната сграда), ведно с прилежащите зимнично и таванско помещения, както и ½
ид.ч. от общите части на сградата, а ответницата е собственик на първия етаж от жилищната
сграда, ведно с прилежащите зимнично и таванско помещения, както и ½ ид.ч. от общите
части на сградата, т.е страните притежават по 1/2 (една втора) идеална част от общите части
на сградата и съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС покривът на сградата се причислява към общите
части на сградата в режим на етажна собственост.
Поради влошеното състояние на покрива ищците предприели ремонт, като за целта
наели строителна фирма. Общата стойност на ремонта (за материали и труд) била 18 055.00
лв. Ищците уведомили ответницата, че са извършили ремонта, като тя следва да им заплати
половината от стойността му. Ответницата им отговорила, че няма да им плати, въпреки че
по време на ремонта била наясно с ивзвършването му и не се противопоставяла.
С оглед на гореизложеното, ищците искат съдът да постанови решение, с което да
осъди ответницата да им заплати сумата от общо 9027.50 лева, представляваща 1/2 (една
втора) част от стойността на извършения основен ремонт на покрива на съсобствената на
страните жилищна сграда, както и обезщетение в размер на мораторната лихва върху
сумата, считано от 01.10.2022г. до предявяване на иска, в размер на 1000.00 лева.
Претендира разноски.
1
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, която
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Ответницата оспорва твърдението, че покрива на сградата се е нуждаел от ремонт,
като от своя страна твърди, че извършените СМР не са предприети уместно от ищците.
Оспорва иска и по размер.
Освен гореизложеното, ответницата твърди, че с Изпълнителен лист №
153/24.06.2024 г., издаден от РС-Дупница по гр.д.1651/2023 г. ищцата М. Т. Д. първоначално
е осъдена да заплати на С. З. С., Е. К. Б. и Н. К. Ч. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски в
размер на 1500.00 лв. С договор за цесия от 09.09.2024 г. С. З. С. и Е. К. Б., са прехвърлили
на Н. К. Ч. техните вземания по издадения Изпълнителен лист, с което Н. К. Ч. е придобила
изцяло вземането по него в общ размер на 1500 лева срещу ищцата М. Т. Д..
Предвид горното, в случай че приеме, че предявените от ищцата М. Т. Д. искове са
основателни, при условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на вземането
на ищцата до уважения размер по нейния иск, предмет на настоящото дело, със
задълженията на ищцата М. Т. Д. към Н. К. Ч. в размер на 1500 лева по Изпълнителен
лист№ 153/24.06.2024 г., издаден от РС Дупница по гр.д. 1651/2023 г. и въз основа на
Договор за Цесия от 09.09.2024 г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от приетите като доказателства по
делото нотариален акт № 62, том IIІ, peг. № 5610, дело № 430/2022г. по описа на Нотариус Л.
С., с район на д-вие ДРС и нотариален акт №107, том ІV, дело №1281/1994г., че ищцата е
собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68789.29.238.1.2 (втори стаж от
жилищната сграда), ведно с прилежащите зимнично и таванско помещения, както и ½ ид.ч.
от общите части на сградата, а ответницата е собственик на първия етаж от жилищната
сграда (самостоятелен обект с идентификатор 68789.29.238.1.1), ведно с прилежащите
зимнично и таванско помещения, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата, т.е страните
притежават по 1/2 (една втора) идеална част от общите части на сграда с идентификатор
68789.29.238.1, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, находяща се в ***
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68789.29.238 по КККР на гр. Дупница,
одобрени със заповед № РД-300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за извършване на ремонт на
покрив, сключен на 01.10.2022г. между М. Т., като възложител и „НИКСО БИЛД” ООД,
ЕИК: *********, представлявано от управителя С. Н., като изпълнител, ищцата М. Д.
възложила на посоченото дружество да извърши ремонт на покрива на процесната сграда,
като стойността на договорените СМР, е в размер на общо 12300.00 лв. Представени са и
фактури за закупени строителни материали във връзка с извършения ремонт на покрива, на
обща стойност 4854.70 лв.
От заключението на вещото лице Е. Л. по назначената и изслушана съдебно-
техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че е извършен текущ ремонт
на покрива на сградата, находяща се в *** като са извършени следните СМР: демонтаж
керемиди, почистване на разтвор от обшивка, демонтаж на летвена обшивка, демонтаж на
дъсчена обшивка, доставка и монтаж на дъсчена обшивка, доставка и монтаж на покривна
мембрана, доставка и монтаж на летвена скара, доставка и монтаж на керемиди, монтаж на
керемиди, доставка и монтаж на челни дъски, доставка и монтаж на улуци, доставка и
монтаж на казанчета, доставка и монтаж на ламаринена обшивка, натоварване и извозване
на отпадъци и покриване била и ръбове с капаци, на обща стойност 17770.17 лв. При
ремонта са вложени закупените материали, описани в представените с исковата молба
фактури.
2
От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че в подпокривното
пространство, на ниво около 20 см под покривната конструкция, два от комините са
прекъснати и не са изведени над покрива, с което е нарушена възможността за използването
им - единият от тези комини обслужва кухнята ответницата на първия етаж и стаята в
съседство до кухнята, а другият комин обслужва стаята до стълбището откъм двора.
Коминът, който е по калканната стена и обслужва стаята откъм улицата на първия етаж и
кухнята на втория етаж продължава над покрива и може да се използва. Съгласно чл. 112, ал.
1 на Наредба № 7 от 22.12.2003 г.. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони в жилищата задължително се предвиждат комини в
дневните и в кухните или комин в дневните с кухненски бокс. В процесната сграда няма
функциониращ комин в кухнята на първия жилищен етаж.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
В. С. К. и К. М. Б..
Свидетелят к. дава показания, че е участвал в ремонта, извършена на покрива на
процесната сграда, който му бил възложен от В.-съпруг на ищцата М. Д., който впоследствие
починал. Описва извършените ремонтни работи: сваляне на стари керемиди, демонтаж на
летвена обшивка, демонтаж на дъсчена обшивка, монтаж на дъсчена обшивка, монтаж на
покривна мембрана, монтаж на летвена скара, на керемиди, на челни дъски, на улуци,
казанчета, нова ламаринена обшивка, натоварване и извозване на отпадъци и покриване
била и ръбове с капаци. Свидетелят разказва, че преди ремонта състоянието на покрива било
много лошо-комините били полуразрушени, тухлите били паднали върху керемидите и ги
счупили, мембраната под керемидите била скъсана, летвичките, държащи керемидите били
изгнили или счупени, на тавана влизала вода. Част от носещите греди на покрива също били
изгнили. Извършващите ремонта разрушили комините до здраво, тъй като възложителят на
работата им казал, че живеещите в сградата ще се отопляват с климатици. Освен ищцата М.
Д. и покойният й съпруг никой друг не се е интересувал от ремонта, те заплатили на
изпълнителите за работата, а материалите купували отделно.
Свидетелката Б. дава показания, че снаха й-ответницата Ч. живее с майка си на
първия етаж на процесната сграда. Знае, че е извършен ремонт на покрива на сградата, по
възлагане на живущите на горния етаж, за който ремонт Ч. е била наясно. Ответницата се
отоплява към момента с климатик.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Общата уредба на института на гесцията се съдържа в разпоредбата на чл. 60 ЗЗД - за
да се квалифицира едно действие като гесция, то следва да притежава посочените там
характеристики - да е предприето по отношение на чужда работа, като предприелият го
/гесторът/ е знаел, че не е натоварен от лицето, в чиято полза се извършва работата
/доминуса, стопанина/. В следващите разпоредби на глава ІІ.6 от ЗЗД се уреждат отделните
състави на гесцията, които се различават според отношението на извършващия към работата
и според отношението на ползващия се към нея. Тези специфики най-често се разкриват в
хода на доказването по предявения иск, поради което не обуславят отделна правна
квалификация, а имат отношение само към определяне размера на дължимата сума. Ето
защо, независимо от поддържаните твърдения относно спецификите, при които е извършена
работата, съдът - ако установи друг фактически състав, следва да формира извод относно
дължимата според този състав /чл. 61 - чл. 62 ЗЗД/ сума, без с това да се нарушава
диспозитивното начало в процеса /вж. напр. решение № 242/21.12.2015 г. по гр. д. №
3664/2015 г., І ГО на ВКС/.
По изложените съображения настоящият иск за главница съдът квалифицира по чл.
61, ал. 2 ЗЗД.
3
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безпротиворечиво се
установява, че ищците са възложили на трето лице извършването на действия по
наложителен ремонт на съсобствената на страните жилищна сграда. Работата е била
уместно предприета, тъй като без извършването на ремонта на покрива би могло да се
стигне до разрушаване на фасадата на сградата, както и добре управлявана: видно от
заключението на вещото лице и показанията на свидетеля К., СМР са извършени качествено
от фирмата-изпълнител.
Гесторът може да действа както в свой интерес, така и при противопоставяне на
стопанина или да има неговото последващо одобрение. Това се отразява върху обема на
задължението на стопанина. Липсата на първоначално възлагане, на която се позовава
ответницата, е напълно ирелевантно за настоящия спор с оглед правното основание на
предявения иск, поради което съдът не обсъжда наведените в тази насока възражения.
Следва да се посочи, че няма никакви доказателства, сочещи на противопоставяне на
извършването на ремонта от страна на ответницата, макар това да няма практическо
значение предвид еднаквия обем на отговорността по чл. 61, ал. 2 и 3 ЗЗД (вж. решение №
228 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г., ІІІ Г. О. на ВКС).
От значение е въпросът, дали работата е била одобрена от стопанина - доколкото
тогава се прилагат правилата на договора за поръчка. Тежестта за доказване на одобрението
се носи от ищците. Същите не доказват и дори не твърдят този факт - от събраните
доказателства се установява, че ответницата е знаела за предприетата работа, но няма данни
да е одобрила нейното управление. Липсата на противопоставяне към момента на
извършване на работата, не означава одобрение /именно затова са налице два отделни
фактически състава/. Ето защо съдът приема, че отношенията между страните по повод
извършения ремонт на покрива, следва да се уредят по правилото на чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Няма спор между страните, че работата е била предприета и в интерес на ищците,
доколкото те са собственици на втория етаж от жилищната сграда. По въпроса за
разпределение на разходите, когато управителят на чуждата работа е действал и в свой
интерес, по реда на чл. 290 ГПК е постановено Решение № 132/9.11.2009 г. на ВКС по т.д.
№563/2008 г., I т.о., ТК. В случая ищците /гестори/ безспорно са действали не само в интерес
на ответницата, но и в свой собствен интерес, и следователно ответницата следва да
отговаря само до размера на обогатяването си. В случая сумата, с която ответницата се е
обогатила, е сумата, която би заплатила, ако беше извършила сама работата, т. е. пазарната
цена на извършените в полза на ответниците СМР.
Като собственица на обект в сградата-етажна собственост, ответницата притежава
съответна част от общите части на същата, каквато част е и покривът, съгласно чл. 38 от ЗС.
Според разпоредбата на чл. 41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им. В случая се касае за разноски, свързани със запазване целостта и
функционалното предназначение на покрива на сградата-без тяхното извършване същата би
погинала или състоянието й би се влошило съществено, поради което ответницата следва да
заплати припадащата й се част от тези разноски, съобразно квотата й в съсобствеността, а
именно 1/2.
Неоснователно, според настоящия състав, е възражението на ответницата, че работата
не е била предприета уместно, понеже били разрушени действащи комини в сградата, тъй
като тя е била наясно с извършваните СМР и конкретно със събарянето на комините и не се
е противопоставила към момента на извършването им. Видно от показанията на
свидетелката Б., ответницата се
Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза, стойността на
извършените СМР възлиза на 17770.17 лв., поради което припадащата й се част от
4
направените разноски е в размер на общо 8885.08 лв. и предявеният иск следва да бъде
уважен до този размер, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-
01.08.2024г., до окончателното плащане, а за разликата над тази сума, до пълният предявен
размер от 9027.50 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Както беше отбелязано, отношенията между страните по повод извършената гесция
не се уреждат от правилото на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Ето защо ищецът няма право на лихва върху
направените разноски от момента на тяхното извършване. Същият има право на
обезщетение за забава след покана – такава обаче не е отправена до ответницата преди
предявяване на иска, поради което искът за мораторна лихва в размер на 1000.00 лв. до
предявяване на иска, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед уважаването на предявения иск, следва да се разгледа направеното от
ответницата възражение за прихващане на дължимите от ищците на ответницата Челекова
суми в размер на общо 2333.33 лв. по договори за цесия от 09.09.2024г. и 11.12.2024г.
Възражението за съдебно прихващане между дължимата от ответницата Ч. сума за
ремонт на покрива на общата сграда и вземането й от ищците по посочените договори за
цесия, е валидно и допустимо, тъй като е направено във висящ процес пред първата
инстанция, в срока за отговор на исковата молба, изхожда от легитимирано лице – носителя
на твърдяното вземане, като същевременно възражението е и основателно, тъй като са
налице са изискванията за компенсация – наличие на два дълга, две насрещни задължения,
идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения. Според
чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. Съгласно чл.104 ал.2 от ЗЗД, двете насрещни задължения се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се
извърши. Вземането на ответницата не се оспорва от ищцата по делото. С извършеното
прихващане до размер на по-малката от двете суми ще се погаси изцяло задължението на
ищцата към ответницата по посочените договори за цесия.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да
заплати на ищците сторените разноски по делото за държавна такса (в размер на 416.00 лв.),
заплатен адвокатски хонорар (в размер на 1000.00 лв., определен от съда с оглед
фактическата и правна сложност на делото и направеното от нассрещната страна
възражение за прекомерност), и депозит за вещо лице (в размер на 300.00 лв.), съразмерно с
уважения размер на исковете, в размер на общо 1245.40 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответницата
разноски по делото за адвокатско възнаграждение (в размер на 1000.00 лв., определен от
съда с оглед фактическата и правна сложност на делото и направеното от нассрещната
страна възражение за прекомерност) и депозит за вещо лице по допълнителната експертиза
(в размер на 150.00 лв.), съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 398.62 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на М. Т. Д., ЕГН:
**********, С. В. Д., ЕГН: **********, и Е. В. Д., ЕГН: **********, трите с адрес: ***,
сума в размер на общо 6551.75 лв. (шест хиляди петстотин петдесет и един лева и
седемдесет и пет стотинки), представляваща 1/2 (една втора) част от стойността на
извършения от ищците ремонт на покрива на съсобствената на страните жилищна сграда,
находяща се в *** разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.29.238, ведно със
законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска-01.08.2024г. до
5
окончателното плащане, като за разликата над сумата от 6551.75 лв., до пълния
предявен размер от 9027.50 лв. (девет хиляди двадесет и седем лева и петдесет
стотинки), ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен и погасен чрез прихващане с
насрещното вземане на Н. К. Ч., ЕГН: **********, срещу М. Т. Д., ЕГН: **********, С. В.
Д., ЕГН: **********, и Е. В. Д., ЕГН: **********, по договори за цесия от 09.09.2024г. и
11.12.2024г., в размер на общо 2333.33 лв. (две хиляди триста тридесет и три лева и тридесет
и три стотинки).
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Д., ЕГН: **********, С. В. Д., ЕГН: **********, и
Е. В. Д., ЕГН: **********, трите с адрес: ***, срещу Н. К. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати
на ищците сума в размер на 1000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение в размер
на мораторната лихва, начислена върху главницата, считано от 01.10.2022г. до 01.08.2024г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. К. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на М. Т. Д., ЕГН:
**********, С. В. Д., ЕГН: **********, и Е. В. Д., ЕГН: **********, трите с адрес: ***,
разноски по делото в размер на общо 1245.40 лв. (хиляда двеста четиридесет и пет лева
и четиридесет стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Т. Д., ЕГН: **********, С. В. Д., ЕГН: **********, и Е. В. Д., ЕГН:
**********, трите с адрес: ***, да заплатят на Н. К. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 398.62 лв. (триста деветдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща сторените от ответницата разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6