№ 763
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20241100900508 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Г К.“ ЕООД твърди, че има публичноправни задължения
за ДДС, корпоративен данък и глоба в общ размер от 327 767,07 лв., по-
голямата част от които били установени с Ревизионен акт № Р-
22221421003153-091-001/30.09.2021 г. Същевременно търговецът не
осъществявал търговска дейност и от 2019 г. не разполагал с достатъчно
парични средства, с които да погаси изискуемите си задължения. Поради това
той спрял плащанията от 16.06.2021 г. Ето защо молителят счита, че е в
състояние на неплатежоспособност, а евентуално на свръхзадълженост, и
моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Молителят е търговско дружество, регистрирано на 09.01.2019 г.
От представената справка за публични задължения, издадена от НАП,
и от заключението на СИЕ се установява, че търговецът има изискуеми
публичноправни задължения към държавата (т.е. задължения от вида,
посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2), които към 11.03.2024 г. са в общ размер от 327
767,07 лв. (от които 96 874,14 лв. лихва) и няма данни да са погасени. Следва
да се даде отговор на въпроса дали неизпълнението им се дължи на трайно
влошеното финансово състояние на длъжника, т.е. на неговата
неплатежоспособност, а евентуално – на свръхзадължеността му.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. Тази презумпция не беше оборена от служебно
събраните писмени доказателства и от заключението на приетата
СИЕ, а напротив - установи се, че дружеството не притежава достатъчно
активи (според служебно изисканите справки търговецът притежава само
едно МПС с дата на първа регистрация 27.06.2016 г. и парични средства по
1
банкова сметка в размер от 1 974,51 лв. и 3 276,43 евро, които активи обаче
поради амортизацията, съответно ниската си стойност не са достатъчни за
погасяване на публичните задължения). Ето защо ликвидността на
дружеството към настоящия момент е под референтните стойности,
което е видно и от представите от вещото лице коефициенти – коефициентът
за обща ликвидност, представляващ основен показател на
платежоспособността, за 2023 г. и към настоящия момент е 0,12 при
референтна стойност за отрасъла около 1,25. Нетният оборотен капитал е
отрицателна стойност и според вещото лице счетоводните записвания на
молителя сочат на значително влошено финансово състояние.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие .
Съдът счита, че е осъществен и юридическият критерий за трайност на
състоянието – молителят не осъществява търговска дейност, която да е
източник на доходи и няма изразено намерение да я възстанови (не се
установява наличие на трудови правоотношения), нито има достатъчно
активи, с които да стори това. Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а
необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност на това главно основание. Установеното от
заключението на СИЕ състояние на свръхзадълженост (видимо от
нереферентните показатели на коефициента за финансова автономност) е
ирелевантно с оглед заявяването на свръхзадължеността като евентуално
основание, поради което съдът не излага мотиви за него.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608,
ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от справката, издадена от НАП, се установява, че
молителят има непогасени публичноправни задължения, падежирали още
през 2019 г., но същевременно молителят е осъществявал плащания,
последното от които, предназначено за погасяване на публичноправните
задължения, е извършено на 10.06.2021 г. Налице е и последващо погасяване
на частноправно задължение, извършено на 16.06.20201 г.
Тъй като според заключението на СИЕ финансовите затруднения на
молителя са придобили траен характер през 2021 г. (през 2020 г. дружеството
отчита положителен собствен капитал в „приемливи“ граници, а
коефициентът за обща ликвидност е 1,54), съдът счита, че началната дата на
неплатежоспособността не следва се отнесе към падежа на най-старото
непогасено задължение (14.03.2019 г.), а към момента на спиране на
плащанията през 2021 г. Ето защо за дата на неплатежоспособността следва
да се определи датата 17.06.2021 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните писмени доказателства се установява, че молителят
2
разполага с парични средства, които са достатъчни за покриване началните
разноски по производството, но същевременно същите са предмет на запор,
наложен по реда на ДОПК с постановление от 14.06.2021 г. Поради това на
основание 193, ал. 4 ДОПК тези средства не могат да бъдат използвани до
изтичане на шестмесечен срок от откриване на производството по
несъстоятелност. Ето защо съдът е указал на основание чл. 629б ТЗ
привнасяне на средства за покриване на разноските и такива не са привнесени
в дадения с определението от 10.05.2024 г. срок. Това налага приложение на
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 17.06.2021 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Г К.“
ЕООД, ЕИК ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Г
К.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОБЯВЯВА „Г К.“ ЕООД, ЕИК ****, в несъстоятелност.
СПИРА производството по т.д. № 508/2024 г. по описа на СГС, ТО, 20
състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от
вписване на решението не представят доказателства за наличие на достатъчно
ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на
производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
УКАЗВА на „Г К.“ ЕООД, ЕИК ****, в едномесечен срок от вписване
на решението да предаде ведомостите за прекратените трудови
правоотношения в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, като представи по делото удостоверение за
предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на
търговеца.
ОСЪЖДА „Г К.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3