Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. ***еч, 19.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , четвърти състав в публично
заседание на деветнадесети август, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *** при участието на секретаря ИВАНКА ВЪЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 911 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
обективно съединени искове с правно основание чл. 225,ал.1
от КТ ; по чл.224 от КТ , чл.220 от КТ:
Постъпила е искова молба от: И.О.Г., ЕГН-**********,***,чрез адвокат М.В.
***, договорно Упълномощена за процесуален представител - СЪДЕБЕН АДРЕСАТ ЗА
ВРЪЧВАНЕ НА КНИЖА НА ИЩЦАТА: чрез адвокат М.В.,***,против „***" ООД, ЕИК-***,
Седалище гр.***еч,бул. ***,ет.партер,представлявано
от *** Ю. с петитум: да се постанови решение с което
ОСЪДИТЕ „***" ООД, ЕИК -***, Седалище гр.***еч,бул.
***, ет.партер, представлявано от *** Ю. да й заплати общо сумата от 3570.00 /
три хиляди петстотин и седемдесет / лева, представляваща : обезщетение в размер
на 510 лева по чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовия й договор, сумата 1020,00 лева обезщетение по чл. 224 от КТ за
неизползван платен отпуск в размер на 44 дни, за периода от 18.05.2015 година
до 16.11.2018 година, обезщетение по чл. 225 КТ, за времето през което е била
без работа поради извършеното незаконно уволнение, от 16.11.2018 година до
12.04.2019 година , ведно със законната лихва върху общата сума от 3570.00 лева
от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и разноските
по делото.
Ищцата излага ,че с трудов договор №
001 от 18.05.2015 година, била назначена на работа от ответното дружество на
основание чл. 67, ал.1 т.1 във връзка с чл. 70 ал 1 от КТ , на длъжността
продавач консултант, с месторабота Магазин ***с 8 часов работен ден. След
изтичане срока на изпитване трудовия й договор станал безсрочен. В последствие
излязла в отпуска по майчинство. След изтичане на полагаемия й се отпуск за
раждане, майчинство и отглеждане на дете, се завърнах на работа . Още със
завръщането й на работа, й се обяснило, да не се явява повече, че нямат нужда от нея и й връчили
Заповед № 026 от 16.11.2018 година, с която я уведомили, че прекратяват
трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 т.12 от КТ, считано от
същата дата - като причини е посочено - обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор. Изтъква , че обжалвала пред ***ешкия
районен съд заповедта си за уволнение, като с влязло в сила решение по гр.д №
2398/18 година, уволнението й било признато за незаконно и заповедта отменена.
Твърди ,че вследствие на това
незаконно уволнение останала без работа, с малко дете в къщи. Полагала усилия
,но намирането на работа на майка с дете на 2 години е трудно .На 12.12.2018 година започнала работа във фирма „ ***но само за
срок от 20 дни. Скоро на 15.04.2019 година, започнала поредна работа във фирма***ЕООД.
От датата на уволнението й 16.11.2018 година , което било признато за незаконно
от съда, на 16.05.2019 година се навършили шест месеца. Затова за нея е налице
правен интерес да поиска полагащото й се
обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 225 ал.1 КТ, за времето от 16.11.2018
година до 15.04.2019 година, като се приспадне периода от 20 дни през който е
работила във фирма Хендс Петков ЕООД. Видно от
оформената й от ответника трудова книжка , последното й брутно трудово
възнаграждение при него е било 510 лева , което следва да бъде база за
изчисление и обезщетението изчислява на
сумата от 2040 лева.
Твърди още,че наред с това, при
прекратяване на трудовия й договор на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ, с
предизвестие от работодателят,което предизвестие не било спазено, на трудовото
й правоотношение е прекратено на датата на връчване на заповедта,поради
което ответника й дължи и сумата 510
лева - едно брутно трудово възнаграждение за неспазено предизвестие съгласно
разпоредбата на чл. 220 КТ.
Освен това , при прекратяване на
трудовия й договор , ответника не й изплатил и дължимото й обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск , което ползване било прекратено поради
ползване от нея на друг вид отпуск за раждане, и по майчинство - отглеждане на
дете, и затова счита ,че не е погасен по давност.Или за времето на трудовото й
правоотношение с ответника е имала право да ползва платен годишен отпуск както следва : за 2015
година 11 дни, за 2016 година -20 дни, за 2017 година 20 дни и за 2018 година
19 дни -70 дни , от които е ползвала три дни през 2016 година и през 2018
година - 23 дни или общо ползвани 26 дни или неизползваният ми платен годишен
отпуск е в размер на 44 дни , което обезщетение изчислява в размер на 1020 лева .
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131
от ГПК. В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответника по делото от *** Ю. - Управител на
„***" ООД , със седалище и адрес на управление на дейността гр.***еч, бул."***-ет.партер , вписано в Търговския регистър
с ЕИК ***, чрез адв. Е.В.М. *** с адрес на канторта
гр. ***, ул. ,,***р „***, e-mail : *** със становище,че исковете са допустими,
исковете , квалифициран от ищеца по чл.224, ал.1 от КТ, чл.225, ал.1, чл.224,
ал.1 във връзка с чл.228 от КТ, са частично основателни , а предявеният иск по
чл.220 , ал.1 от КТ е неоснователен като сочи подробни съображения и възражения
за това:
- твърди ,че изнесените факти в
исковата на молба от ищцата не отговарят на истината: С решение от 24.04.2019г.
по гр.д.№ 2398/2018г. по описа на РС-***еч, е признато
за незаконно , уволнението извършено по Заповед №026/16.11.2018г. на Управителя
на „*** „ ООД , с която на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата и отменена цитираната заповед.
На 16.10.2018г., ищцата подава молба,
считано от 16.10.2018г. да й бъде прекъснато ползването на разрешения отпуск за
отглеждане на дете до навършване на 2 г. възраст. Със Заповед №7 /16.10.2019г.
е прекъсната ползваната отпуска. Ищцата след проведен разговор с Управителя на
дружеството, заявява , че не желае да продължи да работи в дружеството с оглед
работното време и малкото й дете, което има нужди все още от грижи. Моли,
трудовият й договор да бъде прекратен по такъв начин, който ще й позволи да
ползва обезщетение за безработица за по дълъг период. Управителят се съгласява
и на ищцата на 16.10.2018г. се връчва Предизвестие №00003/ към трудов договор
№001/15.05.2015г. , с което и отправено предизвестие за прекратяване на
трудовия договор, считано от 16.11.2018 на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ.
На същата дата 16.10.2018г. ищцата подава молба за ползването на платен годишен
отпуск за периода на предизвестието 17.10.2018 до 15.11.2019г.
В разпоредбите на Кодекса на труда са
предвидени основания за прекратяване на трудов договор по инициатива на
работодателя с отправяне на предизвестие. Предизвестието се отправя винаги в
писмена форма и се връчва лично на работника/служителя, а при отказ,
получаването се оформя с подписа на двама свидетели на отказа, като се изписват
трите им имена и се поставя дата на връчване. Смисълът на това предизвестие е
да бъде уведомен работника/служителя, че трудовият му договор ще бъде прекратен
и да му се даде възможност да организира намирането на нова заетост. По време
на действие на предизвестието не съществува законова пречка работника/служителя
да ползва платен или друг вид отпуск, както и отпуск за временна
нетрудоспособност. Ползването на какъвто и да било отпуск не води до удължаване
на срока на предизвестието. С изтичане на този срок трудовият договор се
прекратява. С оглед изложеното по-горе считам, че предявеният иск по чл.220,
ал.1 от КТ за неоснователен,
-По отношение на другите обективно
съединени искове счита , че размера на обезщетенията не е изчислен точно от
ищцата и в този смисъл не възразява да
се извърши съдебно-счетоводна експертиза за установяване на дължимото
обезщетение по чл.225 от Кт и чл.224
Счита , че предявеният иск по чл. 225,
ал.1 от КТ е неоснователен, тъй като обезщетението по този ред се дължи, за
времето през което лицето е останало без работа. За периода от 14.08.2015г.
10.09.2015г. ищцата е получила обезщетение по болест, като работодателя,
съгласно изискванията на КТ е начислил обезщетение за два дни, т. е. за
12.09.205г и 13.09.2015г.
Представя
писмени доказателства в подкрепа на становището си.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК и е представил проекто -
доклад.
В съдебно заседание ищеца , редовно призован, не се явява лично . Поддържа иска си чрез адв.
М. В., която поддържа исковете излага доводи в защитата му. Твърди ,че делото е
заведено, тъй като доверителката й е провокирана от гл. счетоводител ,че
обезщетението й досежно полагаемия й се отпуск няма да й се плати и е погасено
по давност.
Ответника, редовно
призован , се представлява от адв. М. от ПлАК , която изтъква ,че за иска по
чл.220 от КТ , за който главно са били възраженията на доверителите й е било
известно към подаване на исковата молба ,че е била подадена молба за отпуска, а
по отношение на останалите следва да се съобрази з-ето на в.л. Твърди ,че е
имало желание да й се плати дължимото , но доверителите й трудно комуникират ,
а и тя не е съдействала , в резултат на което се стига и до запори и днешното
дело, но ще я заплатят след уточнение с процесуалния й представител.
С определение от 19.08.2019г. е прекратено
производството по предявения иск с
правно основание чл. 220 от КТ в размер на 510,00 лева, което е влязло в
законна сила като необжалвано в срок както и е допусато
уточнение/изменение/увеличение на така предявените обективно съединени искове:
Иска на основание чл. 224 от КТ, да се счита предявен
за сумата от 1087,68 лева /или увеличение със сумата с 67,68 лева/, а искът с
правно основание чл. 225 от КТ да се счита предявен за сумата 2227,45 лева /или
увеличение със сумата от 187,45 лева/, като общата искова претенция по тези два
обективно съединени иска да се счита в размер на 3315,13 лева, ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на исковете пред съда, до окончателното изплащане на сумата както и
разноските сторени от ищцата по делото.
От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице Н. Р.
, преценени поотделно и в
тяхната взаимовръзка и обус***еност, съдът приема, че :
с решение №190 от 24.04.2019г. по ГД
№2398/18 г. на РС ***ЕЧ, , влязло в законна сила на 10.05.2019г. е признато за незаконно, уволнението ,
извършено по: ЗАПОВЕД №026/16.11.2018 г. на Управителя на „***", с която
на осн. чл. 328, ал.1 ,т.12 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с И.О.Г.,
считано от 16.11.2018 г. ;отменена ЗАПОВЕД №026/16.11.2018 г. на Управителя на
„***" ООД като незаконосъобразна; възстановена е на заемана преди
уволнението длъжност „ продавач консултант", считано от датата на явяването й да я заеме,
но не по-късно от двуседмичен срок от съобщението за възстановяването й;
Видно от справка от ТД на НАП
В.Търново , за периода от 12.12.2018г до 03.01.2019г. ищцата е работила в ***–
гр. ***еч с основна заплата – 566,00 лева, а считано от 15.04.2019г. в***ЕООД – гр. София с основна заплата 597
лева.
Предпоставка за основателност на
иска за обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ е установяването на незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение и оставането на служителя без работа в
определения от закона шестмесечен срок. Кумулативното наличие на тези две ус***ия
предпоставя основателност на иска по чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ, без да се
изследва причинна връзка между уволнението и оставането на служителя без
работа, а размера на вредите е фингиран от закона. В този смисъл съдът
съобразява Решение № 944/07.12.2009 г. по гр.д.№ 5022/2008 г. на ВКС, IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК и явяващо се задължително за съдилищата
/ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Според Тълкувателно решение № 3 от
19.03.1996 г. по гр.д.№ 3/95 г. на ОСГК на ВС, в хипотезата на чл. 225 ал. 1 от КТ вземането за обезщетение възниква в момента на уволнението, признато за
незаконно и отменено. Конститутивното действие на решението, с което искът по чл.
344 ал. 1, т. 1 от КТ се уважава, важи с обратна сила, т.е. уволнението се
счита за незаконно към момента на извършването му.
Искът е допустим. Налице са
предпоставките за уважаването му – уволнението е отменено по съдебен ред; през
процесния период ищцата не е работила , но и е полагала руд по ТПО. В случая се
установява,че през периода 12,12,2018 г - 02,01,2019 г /период след
освобождаването й от ответника/ И.О.Г. е била в трудово-правни отношения с
„Хендс Петков" ЕООД гр. ***еч. През този период тя има отработени 6
работни дни. Останалите дни от периода е била болнични/ поради заболяване на
детето й/.
На 15,04,2019 г ищцата е постъпила
на работа при***ЕООД София. Вещото лице е съобразило периодите , в които е
работила ищцата при съответните работодатели и изчислила ,че от 16,11.2018 г до
15,04,2019 г/ при изключен период от 12,12,2018 г - 02,01,2019 г времето пред
което ищцата е била в трудово-правни отношения с „Хендс Петков" ЕООД гр. ***еч
е 2227,45 лв – брутно трудово
възнаграждение, и само в този период
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.244 от КТ:
в тежест на ищеца е да докаже
прекратяване на ТПО с ответника като предпоставка за уважаване на иска,
незаемането на длъжността въпреки горепосоченото съдебно решение, а така също
наличието на неизползван платен годишен отпуск за твърдения период и размера на
обезщетението – в този смисъл от з-ето се установява ,че за периода 18.05.2015г. до 16.11.2018г. е както
следва: 2015 – 11 дни; 2016 – 20 дни , 3 използвани ; 2017 – 20 дни , 2018 – 18
дни – 22 дни използвани или дължим отпуск за периода 44 дни . Изчислението на
обезщетението е извършено на осн. чл.228 КТ или 1087,68 лева.
Или и този иск следва
да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.
При този изход на
процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение – 500,00
лева.
Съответно – по сметка на РС – ***еч – държавни такси върху размерите на уважените два ОСИ
или сумата 43,50лева , но не по – малко от 50 ,00 лева на осн.
чл.1 от ТЗДТ+ 89,10 лева =139,10 лева .
Д.т в размер на 50,00
лева – върху третия обективно съединен
иск по чл.220 от КТ , от която е била освободена на осн.
чл.359 от КТ, следва да остане в тежест на бюджета на съда на осн.чл.83 , ал.3 от ГПК,
Следва ответника да
заплати и сумата 180.00 лева - възнаграждение за вещо лице по
съдебно-икономическата експертиза.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „***" ООД, ЕИК-***, Седалище гр.***еч,бул.
***,ет.партер,представлявано от *** Ю., да заплати на И.О.Г., ЕГН-**********,***,чрез
адвокат М.В. ***, договорно Упълномощена за процесуален представител - съдебен
адресат за връчване на книжа на ищцата: чрез адвокат М.В.,***, на основание
чл. 224 от КТ, сумата от 1 087,68 лева – обезщетение за полагаем
платен годишен отпуск в размер на 44 дни за: 2015г. 2016г. ,2017г. 2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска -
16.05.2019 г до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „***" ООД – гр. ***еч , с горните данни, да заплати на И.О.Г., с горните данни, обезщетение на осн. чл. 225
от КТ сумата 2227,45 лева за периода
16.11.2018 г до 15.04.2019 г. за оставането й без работа, поради незаконно
уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска -16.05.2019 г. до окончателното й изплащане, а иска за периода от
12,12,2018 г - 02,01,2019 г., като неоснователен и недоказан , отхвърля
ОСЪЖДА „***" ООД –
гр. ***еч,
с горните данни, да заплати на И.О.Г., с горните данни, сумата 500.00 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „***" ООД – гр. ***еч , с горните данни, да заплати по сметка на ***ешкия районен съд сумата общо 139,10 лева - държавни
такси върху размерите на уважените два ОСИ, но не по – малко от размера по т.1
от ТДТ по ГПК.
ОСЪЖДА „***"
ООД – гр. ***еч , с горните данни, да заплати по сметка на ***ешкия
районен съд сумата 190,00 лева –
възнаграждение на вещото лице.
ДЪРЖАВНАТА
ТАКСА в размер на 50,00 лева – върху
третия обективно съединен иск по чл.220
от КТ, от която И.О.Г., с горните данни е
била освободена при подаването му, на осн. чл.359 от КТ, остава в тежест на бюджета на съда на
осн.чл.83 , ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ***ешкия окръжен съд в двуседмичен
срок , считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :