№ 589
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110204563 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на М. Т. Т., с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 24-0819-002410/27.08.2024г. на Началника на Група при Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е
издадено при непосочени по вид съществени процесуални нарушения, които го опорочават.
Оспорва се възприетата от АНО фактическа обстановка и се моли за отмяна на издаденото
НП. Посочва се, че в обстоятелствената част на НП не е упоменато, че навлизайки в района
на обсег на металната бариера същата се спуска и закача дясната секция на двусекционен
лайтбар, който се намира на тавана на автомобила. Твърди се нарушение на разпоредбата на
чл. 52, ал.1 ЗАНН и се моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се
представлява от процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и допълва,
че причината за настъпилото произшествие е техническата повреда на бариерата, а не
действията на полицейския служител, като подчертава, че доколкото не са настъпили и
значителни имуществени щети обжалваното НП следва да се отмени.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, а депозира
единствено писмено становище, в което счита жалбата за неоснователна, моли същата да
бъде оставена без последствия, а наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане и на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
На 21.06.2024г. около 19.50 часа в гр. Варна, по ул. „Христо Смирненски”
жалбоподателят М. Т. Т. управлявал лек автомобил „Шкода Рапид” с ДК № СВ 4820 НР,
собственост на Дирекция УССД МВР, като при влизане в двора на МБАЛ „Света Марина”,
движейки се след автомобил на Спешна помощ, навлиза непосредствено след автомобила на
Спешна помощ, като бариерата се спуска автоматично върху тавана на лекия автомобил и
нанася материална щета върху лайтбара на автомобила.
Автоматичният цикъл на бариерата бил описан с указателна табела на входа,
непосредствено преди бариерата.
Във връзка с това св. Б. съставил на водача на лекия автомобил АУАН за допуснато
нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП.
Въз основа на този АУАН впоследствие било издадено и процесното наказателно
постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно
показанията на актосъставителя Т. Б., който беше достатъчно категоричен досежно
установената и от писмените докателства по делото фактическа обстановка, в това число от
прекратена дисциплинарна проверка срещу жалбоподателя в рамките на която е
констатирано, че неговото поведение няма връзка с настъпилия инцидент, доколкото същият
е изпълнявал задълженията си по ескорт на автомобил на „Спешна помощ“.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание направи следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателно постановление № 24-0819-002410/27.08.2024 год. на Началника на Сектор
„ПП” при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със
заповед на Министъра на вътрешните работи.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с
издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП.
Възражението касаещо срока по чл. 52, ал.1 ЗАНН не следва да обуслови допуснато
съществено процесуално нарушение, доколкото са спазени всички преклузивни срокове в
ЗАНН, а цитирания има принципно инструктивен характер за наказващия орган.
При все това обаче и в унисон с твърдяното от жалбоподателя, съдът намира, че АНО е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с описанието на
допуснатото наушение, което на практика е довело до съществено ограничаване на правото
на жалбоподателя да разбере в извършването на какви конкретни действия е бил обвинен.
На първо място, разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП съдържа в себе си три отделни
2
хипотези на нарушение, а именно участник в движението с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Изброените биха могли да
съществуват както заедно, така и поотделно, като в случая и с оглед описаното от
актосъставителя, както и с оглед доказателствата по преписката очевидно е налице
хипотезата за причиняване на имуществени вреди.
При все това обаче видно от обстоятествената част на издаденото НП жалбоподателят е
бил санкциониран за това, че с поведението си е създал пречки за движението(каквито не са
посочени и за каквито не се събраха обективни данни), причинил е имуществени вреди и е
създал опасност за живота и здравето на хората (като отново не са описани действията с
които конкретно е създадена опасност за лица, различни от водача на автомобила).
Поради изложеното съдът намира, че подобно обобщено описание на нарушението на
практика прерятства правото на жалбоподателя да разбере с кои точно свои действия какво
се претендира, че е извършил.
Предвид посоченото, съдът намира, че процесното наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.
За пълнота, в случая съдът следва да посочи, че не може да става дума за случайно
събитие доколкото режимът на работа на бариерата е бил известен и е бил указан, като той
очевидно действа по отношение на всички видове автомобили, с изключение на тези на
Спешна помощ, с оглед специфичния характер и режим на тяхната работа, но в слчуая не е
изключена човешка грешка на лицето, което управлява бариерата, а данни в тази насока не
са били търсени и/или събирани.
Доколкото в съдебно заседание нито една от страните не е поискала разноски, то съдът
намира, че не следва да се произнася в тази връзка.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0819-002410/27.08.2024г. на Началника на
Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на М. Т. Тонв е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение по чл. 5,
ал.1, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3