№ 15977
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110114752 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Е. Д. М. срещу
ДРУЖЕСТВО, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД вр. 9 ЗПК за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата в общ размер от 5250,00 лева, съставляваща възнаграждение
за закупени пакети допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по договор за потребителски
кредит № 40014637592/09.01.2023 г., както следва; сумата от 2000 лева, с която е „закупил“
допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 3250 лева, представляваща допълнителна услуга
„Флекси“.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с
ответника са сключили Договор за паричен заем № 40014637592/09.01.2023 г., по силата на
който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 5000 лева, при
формално посочен ГПР в размер на 49,04% и ГЛП в размер на 41.00% при срок на кредита
от 36 месеца. Съгласно същия договор, ищецът трябвало да заплати възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2000 лева и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3250 лева. Твърди, че горепосочените клаузи за
допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради това, че са
сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 21, както и
по чл. 143, ал. 3 ЗЗП. Намира ги за нищожни като накърняващи добрите нрави поради
противоречие с принципите за справедливост и добросъвестност. Твърди се, че с уговорките
за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването
ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения. По отношение на услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на
1
потребителския кредит“ поддържа, че е налице изначална липса на яснота какъв е срокът за
разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет.
Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави
договорената парична сума, т.е. разглеждането и изплащането на кредита е дейност по
усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи
допълнително възнаграждение. Твърди, че представените като „допълнителни услуги“
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен
брой погасителни вноски и за смяна датата на падежа всъщност се полагат на
кредитополучателя по силата на закона, поради което поисканото заплащане за тях е
неоправдано. Сочи, че посочените в договора допълнителни услуги всъщност не са
„допълнителни“. Твърди, че не е посочен размерът на всяка една от допълнителните услуги,
поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че
поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в
размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Моли съдът да установи, че ищецът не дължи процесната сума
на ответника поради нищожността на клаузите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ДРУЖЕСТВО, с който
оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва твърдението, че сума в размер
на 5000 лева е платена по процесния кредит. В подробно изложение ответникът оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че всички клаузи на договора са съобразени със
закона и добрите нрави. Оспорва, че цената на допълнителните услуги следва да се включи в
размера на ГПР, а неправилното посочване на ГПР не е основание за нищожност на целия
договор за потребителски кредит. Твърди, че процесният договор отговаря на изискванията
на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, както и на специалните изисквания на закона за действителност.
Твърди, че ГЛП и ГПР, предвидени в договора са съобразени с императивното изискване на
чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като сочи, че липсват основания размерът на възнаграждението за
допълнителните услуги по договора за паричен заем да бъде включен при определянето на
ГПР по договора. Навежда аргумент, че недействителността на отделни договорни клаузи не
влече непременно нищожност на целия договор. Оспорва твърдението за неравноправност
на клаузите за допълнителни услуги, като подчертава тяхната факултативност, а в случая
изборът е направен от клиентаищец. Във връзка с това твърди, че заемателят
недобросъвестно упражнява правото на иск. Ответникът моли съда да отхвърли исковете и
претендира разноски. Оспорва тълкуването относно разпределението на разноските,
направено в исковата молба и възразява срещу присъждането на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 36 ал. 2 ЗАдв.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е отричаното от ищеца притезание на ответника за сумата от 5 250
лева, представляваща възнаграждение за закупените пакети допълнителни услуги „Фауст‘ и
2
„Флекси“, включени в договор за потребителски кредит № 40014637592/09.01.2023 г.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 146
ЗЗП.
Правопораждащият фактически състав на отричаното от ищеца притезание включва
следните факти и обстоятелства, които на основание чл. 154 ГПК следва да бъдат
установени в условията на пълно и главно доказване от ответника, а именно: 1) наличие
на валидно облигационно правоотношение, породено от сключен договор за потребителски
кредит; 2) в изпълнение на който кредиторът е предоставил, съответно потребителят е
усвоил договорената сума, 3) наличието на валидна клауза от договора, предвижда размера и
начина на формиране на предоставените допълните пакети – „Фауст“ и „Флекси“ на
стойност 5 250 лева.
Настоящата инстанция приема за установено, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение на 09.01.2023 г., въз основа на сключен договор за
потребителски кредит с № 440014637592/09.01.2023 г. Кредитополучателят по договора е
физическо лице, което при сключването е действало извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, поради което правоотношението следва да се квалифицира като
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 5 000 лева, като
последният се е задължил да погаси дълга в срок, чрез 36 равни анюитетни вноски, съгласно
приетия от страните погасителен план. Процесната сума е усвоена изцяло от длъжника.
Съгласно т. 22 от C-472/10 Съдът е компетентен да тълкува понятието
„неравноправна договорна клауза“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13
ЕИО на Съвета и приложението към нея, както и критериите, които националният съд може
или трябва да прилага при преценката на договорна клауза от гледна точка на разпоредбите
на Директивата, като се има предвид, че националният съд има правомощието въз основа на
тези критерии конкретно да квалифицира съответната договорна клауза с оглед на
обстоятелствата по разглежданото от него дело - в този смисъл е т. 44 от VB Pénzügyi
Lízing, C-137/08; т. 20 от C-226/12, и т. 66 от Aziz, C-415/11.
Когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства,
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата, и по този начин да
компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика – в този смисъл т. 46 от C 415/11. Въведената с Директива 93/13 система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика, от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и
на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова
страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да
повлияе на съдържанието им – в този смисъл т. 27 от Pereničová и Perenič, C-453/10 и т. 33 от
Invitel, C-472/10. С оглед на това положение на по-слаба страна, първо, член 3, параграф 1 от
Директива 93/13 забранява клаузите от общите договорни условия, които въпреки
3
изискването за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора за страните –
в този смисъл т. 41 и т. 42 от C-92/11. Съгласно член 6, параграф 1 от Директивата
неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната
практика на Съда, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на
формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на
съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между
тях - в този смисъл т. 45 от c 415-11.
Настоящият състав на съда приема, че е налице недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като е налице неравноправност на клаузите, предвиждащи
задължение на потребителя за заплащане на допълнителните услуги Фаст и Флекси в общ
размер на 5250 лева. Задълженията по тях е следвало да бъдат включени при изчисляване на
ГПР като общ разход по кредита, съответно невключването им води до недействителност
по чл. 22 ЗПК. В Решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС в т. 2 се приема, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи,
то е допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата недействителност да води единствено до връщане от страна на
потребителя на предоставената в заем главница. Съгласно чл. 19 ЗПК ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят
дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на
основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да
не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). Съгласно С-714/22 на СЕС
член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.
От заключението на СЧЕ, което съдът кредитира като правилно и изчерпателно, тъй
като съответства на събрания доказателствен материал, се установява, че размерът на ГПР,
при включването на задължението за заплащане на допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“, представляващи скрито възнаграждение, възлиза на 154,04%, при допустим от
закона 50%. Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22
4
(конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен
и се дължи от потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на ответника. Ищецът е
представил доказателства за платена държавна такса в размер на 210 лева, както и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 650 лева. Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар е неоснователно, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност
на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД вр. 9 ЗПК
от Е. Д. М., ЕГН **********, срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, че ищецът не дължи на
ответника заплащане на сумата от 5250,00 лева, съставляваща възнаграждение за закупени
пакети допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по договор за потребителски кредит №
40014637592/09.01.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, да заплати
на Е. Д. М., ЕГН **********, сумата от 860 лева, представляваща сторените съдебни
разноски в рамките на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5