О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2233
гр. Бургас, 30.11.2022г.
Административен
съд - Бургас, XІІ-ти
състав, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Ганева
след
като разгледа докладваното от съдия Ганева адм. дело № 2022
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото административно дело е
образувано след изпращане по подсъдност на делото от Районен съд – Айтос.
Първоначално делото е образувано пред Районен
съд –Бургас по искова молба с вх.№ 35165/13.08.2019г. на М.И.Д., с ЕГН: **********
***, против Национална агенция по приходите, Община Бургас и Министерство на
правосъдието, с искане да бъдат осъдени ответниците да му заплатят
неимуществени вреди в размер на 5 500,00 лева. По повод подадената искова
молба е образувано гр.дело №6788/2019г. по описа на Районен съд-Бургас (л.3-6
от делото).
В
исковата молба се сочи, че на 11.10.2016г. с пълномощно, подписано от
председателя на Общински съвет Бургас, юк.Галина Тенева внася при ЧСИ № 708 с
район на действие ОС – Бургас, молба за образуване на изпълнително дело срещу
ищеца с приложен изпълнителен лист от 05.05.2016г., издаден в полза на Община
Бургас за сумата от 300,00 лева. По молбата и приложените към нея документи е
образувано изп.дело № 278/2016г. от ПЧСИ К.К., която прави пълна справка за
семейното състояние и събира лични данни
за ищеца и съпругата му, статия в местен сайт и изпраща съобщение до ТД на НАП
гр.Бургас изх.№ 3049, 3050 и 3051/11.10.2016г., с които изисква информация за
наличие на публични вземания, за работодателя, размера на трудовото
възнаграждение, банкови сметки, декларирани МПС, недвижими имоти и адреси на
регистрираните търговски обекти. Изложени са съображения, че въз основа на
незаконосъобразното искане ТД на НАП гр.Бургас предоставя исканата лична
информация. В исковата молба се твърди, че на 24.10.2016г. е внесена молба на
председателя на Общински съвет Бургас по изпълнителното дело, за неговото
прекратяване, поради постигнато споразумение с длъжника и производството е
прекратено с постановление № 3178/24.10.2016. на ПЧСИ, което постановление не е
връчвано на Д.. На 23.10.2018г. ищецът е входирал жалба в Министерство на
правосъдието и въз основа на заповед № ИЗСВ-01-428/07.11.2018г. е назначена
проверка по изпълнителното дело, за резултатите от която е уведомен с писмо
изх.№ 94-М-232/18.12.2018г. В нея са посочени само постановление № 3050 и 3051,
но не и 3049/11.10.2016г., с което е събрана личната информация, както и че при
посещение на 14.10.2016г. неясно кои и на каква длъжност служител на кантората
е посетил домашния адрес на ищеца. Посочено е и че на неговия процесуален
представител не е дадена информация по делото. С оглед така описаната
фактическа обстановка, Д. счита, че Председателя на Общински съвет Бургас е
превишил правата и компетентността си, като е издал един нищожен акт –
пълномощно, с което е упълномощил юк.Тенева да представлява общинския съвет по
изп.дело № 278. ПЧСИ К.К. е превишила правата си, приемайки едно правно нищо –
молба от Председателя на Общински съвет Бургас, образувала е изпълнително дело
и е извършила пълно проучване и събиране на негови лични данни. Министерството
на правосъдието, при извършване на проверката, не е установило наличието на
постановление № 3049/11.10.2016г. на ПЧСИ К.К. и незаконосъобразното събиране
на лични данни, прието е за истина описан неистински случай за опит за връчване
на ПДИ и умишлено не е извършена пълна и задълбочена проверка на дейността на
ПЧСИ по изпълнителното дело, разпъвайки над нея чадър и позволявайки и да
извършва незаконосъобразни действия спрямо ищеца и неговото семейство, насочени
срещу имуществото му и доброто име в обществото което е градил с години. В
исковата молба Д. сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.26, чл.27 от ГПК,
чл.136 -141 и чл.146 от Конституцията на Република България, чл.44 от ЗМСМА,
чл.372-376 от ЗСВ и Директива 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета
относно защита на физическите лица във връзка с обработване на лични данни и
относно свободното движение на такива данни. Твърди, че с нарушението на тези
правни норми са му нанесени неимуществени вреди. Прави искане да се прогласи
нищожност на молба изх.№ 08-001434/11.10.2016г. и на пълномощно изх.№
08-00-1433/11.10.2016г. по описа на Общински съвет Бургас, като издадени от
лица без необходимата компетентност по ГПК, както и да бъде обявена нищожност
на проверката извършена от министерство на правосъдието по изп.дело № 278 по
описа на ПЧСИ К.К., поради това, че е извършена при непълнота на данните и те
умишлено не са събрани в достатъчна степен, за да се установи нарушението.
Поради отвод на всички съдии от РС-Бургас и с
разпореждане №261806/23.10.2020г. (л.209)
по гр.дело №6788/2019г. делото е
изпратено на ОС-Бургас за определяне на друг равен по степен съд, който да
разгледа делото.
С Определение от 12.11.2020г., постановено по
частно гр.дело №2554/2020г. (л.4 от делото) делото е изпратено по подсъдност на
РС-Средец.
С Решение №260060/07.12.2021г., постановено по
гр.дело № 539/2020г. по описа на съда, РС –Средец е отхвърлил предявения иск
(л.204-209), като с Решение № 544/06.06.2022 г. (л.90-93 от гр.дело №
152/2022г.) Окръжен съд –Бургас е обезсилил решението на РС-Средец и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
С Разпореждане № 673/12.09.2022г., постановено
по гр.дело №392/2022г., РС –Средец е прекратил производството по делото и го е
изпратил на Окръжен съд – Бургас за определяне на друг равен по степен съд,
който да разгледа спора.
С Определение № 2298/03.10.2022Г., постановено
по ч.гр.дело № 1512/2022г. (л.4), Окръжен съд – Бургас е изпратил делото за
разглеждане на РС-Айтос.
С Определение №836/17.10.2022г.,
постановено по гр.дело № 900/2022г., по описа на РС-Айтос, съдията –докладчик
се е отвел от разглеждане на делото, а с Определение №847/21.10.2022г. (л.8) съдът е прекратил производството по
делото и го изпратил на Административен съд - Бургас. В мотивите на съдебния
акт е посочено, исковете не подадат в кръга на хипотезите на чл.2, чл.2а и
чл.2б от ЗОДОВ, както и че „съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1,т.5 от АПК
(защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение), което става ясно от
обстоятелствената част на исковата молба , компетентния съд е Административен
съд –Бургас“.
Настоящият съдебен състав на Административен съд – Бургас
намира, че делото не му е подсъдно и не споделя изводите на Районен съд – Айтос.
Съображенията за това са следните:
В исковата молба, депозирана първоначално пред
РС-Бургас с вх.№ 35165/13.08.2019г., ищецът е изложил подробно своите твърдения,
като не се твърди, че е претърпял имуществени вреди от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на държавни и/или общински органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което така
подадения иск не би могъл да се квалифицира като спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
респективно не се касае за защита по чл.128, ал.1, т.5 от АПК. Действията по
упълномощаване на процесуален представител, подаване на молба за образуване на
изпълнително дело, издаване на постановления от ЧСИ и извършването на проверка
по изпълнителните дела не са административна дейност. Писменото пълномощно, в което е обективирана
волята на упълномощителя не представлява административен акт, съответно
действията по упълномощаването не са административна дейност, които да подлежат
на контрол за законосъобразност по реда на АПК и административните съдилище на
разполагат с компетентността да проверяват тяхната законосъобразност, съответно
да прогласяват тяхната нищожност, както се иска от ищеца.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира за
нужно да отбележи, че съгласно чл.269, ал.2 от АПК, частните вземания на
държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните
административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични
вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл.
268, както и вземанията
за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския
процесуален кодекс.
Ето защо, след като производството по събиране на вземанията за разноски се
развива по реда на ГПК, в него община Бургас и нейните органи и длъжностни
лица, не действат като орган по изпълнението по смисъла на чл.271, ал.1 от АПК,
поради което и техните действия не подлежат на проверка за законосъобразност по
реда на АПК и административните съдилище на разполагат с компетентността да
проверяват тяхната законосъобразност, съответно да прогласяват нищожност на
подадената молба за образуване на изпълнителното производство, както се иска от
ищеца.
След като е
образувано изпълнително производство по събиране на вземанията пред частен
съдебен изпълнител, неговите действия подлежат на обжалване по реда на чл.435 и
следващите от ГПК, като съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, жалбата срещу действията
на съдебните изпълнители се подава до окръжния съд, тоест административните
съдилища не са материално компетентни да се произнесат по законосъобразността
на действията, извършвани по повод образуването и воденето на изпълнително
производство по реда на ГПК. В това производство Община Бургас участва като
гражданскоправен субект, а не като орган упражняващ властнически правомощия и
волеизявлението за образуване на производството не е подадено от орган на власт
в това му качество, а е волеизявление с гражданскоправен характер, като са
налице граждански правоотношения между равнопоставени субекти, които имат правата
и задълженията предвидени в ГПК.
Така изложеното се отнася и до искането за обявяване
на нищожност на извършената проверка от министерство на правосъдието по
изпълнително дело № 278 по описа на ЧСИ К.К..
Освен това, съгласно нормата на
чл. 372, ал. 1, т. 1 от ЗСВ към министъра на правосъдието има
инспекторат, който: 1. проверява дейността на държавните и частните съдебни
изпълнители, на съдиите по вписванията, включително дейността по образуването,
движението и приключването на изпълнителните дела, делата по вписванията и
обобщава и анализира практиката по тези дела. Извършването на проверка на
дейността на частен съдебен изпълнител не представлява административна дейност,
схващана като изпълнение на функциите на изпълнителната власт в различни
проявни форми – издаване на индивидуален административен акт, подзаконов административен
акт, сключване на административен договор или административноправораздавателна
дейност. Извършването на проверки по чл. 327, ал. 1, т. 1 от ЗСВ има друг предмет и цел и няма отношение към
горните функции на администрацията. Те служат за упражняване на контрол върху
дейността на частния съдебен изпълнител – арг. от нормата на чл. 75 от ЗЧСИ, като формата на контрол е именно посредством
проверка назначавана от министъра на правосъдието в някоя от хипотезите по чл. 76 от ЗЧСИ. В този случай инспекторатът към министъра на
правосъдието няма административни, а контролни правомощия. В този смисъл е и
практиката на петчленен състав на ВАС и ВКС –Определение №44/15.10.2020г. по
адм.дело №32/2020г.
На основание изложените мотиви,
настоящият съд счита, че не се касае за извършване на административна дейност, не
е налице хипотезата на чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно търсене на защита по чл.128, ал.1,т.5 от АПК, обосноваваща разглеждане на исковата претенция по реда на АПК, поради
което възниква спор за подсъдност между общия и административния съд, който
следва да се отнесе за разглеждане по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК. Делото следва да бъде прекратено и изпратено на
Върховния административен съд за определяне на подсъдността, поради което и на
основание чл. 135, ал. 5 от АПК, Бургаският административен съд, дванадесети състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 2022/2022 година по описа на Административен съд – Бургас.
ПОВДИГА спор за подсъдност с Районен
съд - Айтос.
ИЗПРАЩА делото на състав по чл. 135, ал. 5
от АПК за решаване на повдигнатия спор за подсъдност.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: