Решение по адм. дело №419/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 192, ал. 2 и чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

2. Образувано е по жалба на В. М. М., [ЕГН], с адрес: гр. Карлово, [улица], чрез адвокат Д. Б., срещу мълчалив отказ на кмета на община Карлово за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, формиран по молба вх. № 94-00-2991(47)/07.01.2025г.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Иска се отмяната му от съда и връщан на преписката на административния орган за произнасяне. Поддържа се, че са налице всички предпоставки по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за издаване на заявения административен акт. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

3. Ответникът – кмета на община Карлово, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че интересът на жалбоподателя за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е отпаднал, тъй като издаденото му разрешение за строеж към момента е загубило действието си. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение

ІІ. По допустимостта:

4. Въпросът за подаване на жалбата в законоустановения срок е решен със задължително за настоящия състав определение № 9436/08.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8826/2025г. на ВАС. Жалбата е подадена при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. Оспорващият, в качеството на собственик на имот к.и. 36498.703.54 по КККР на гр. Карлово и притежател на разрешение за строеж № 166/26.09.2012г. за изграждане на жилищна сграда в имота, е подал до кмета на община Карлово искане вх. № 94-00-2991(1)/27.07.2021г. за учредяване по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ на право на преминаване през имот к.и. 36498.703.9604 по КККР на гр. Карлово, представляващ неасфалтирана улица. Като фактическо основание за искането заявителят посочил обстоятелството, че имот к.и. 36498.703.9604 бил застроен с тухлена ограда от собственика на съдения имот - к.и. 36498.703.53 по КККР на гр. Карлово, с което бил ограничен достъпът на М. до собствения му имот.

6. С писмо изх. № 94-00-2991/5 от 11.10.2021г. кметът на община Карлово отказал да бъде процедирано искане вх. № 94-00-2991(1)/27.07.2021г. Отказът бил отменен и преписката върната за продължаване на производството с влязло в сила определение № 1743/12.11.2021г., постановено по адм. дело № 2888/2021г. на Административен съд – Пловдив.

7 С волеизявление на кметът на община Карлово, обективирано в писмо изх. № 94-002991/11 от 01.03.2022г., било спряно производството по подадено от В. М. М. искане вх. № 94-00-2991(1)/27.07.2021г. Този акт също бил отменен с влязло в сила определение № 590/11.04.2022г., постановено по адм. дело № 779/2022г. на Административен съд – Пловдив и преписката била върната за продължаване на производството.

8. По преписката било издадено Решение по Протокол от 05.12.2022 год. на Комисия, назначена със Заповед № РД-1231/02.12.2022 год. на Кмета на община Карлово, с което бил определен размер на еднократно обезщетение от 1523 лева за право на преминаване в полза на В. М. М., за осигуряване на достъп до собствения му имот - ПИ с идентификатор 36498.703.54 по КККР на гр. Карлово, през ПИ с идентификатор 36498.703.53 по КККР на гр. Карлово, собственост на Л. Д. Д.. По жалба на Д. с влязло в сила Решение № 4232/13.05.2024г., постановено по адм. дело № 2640/2023г. на Административен съд – Пловдив бил изменен размерът на определеното обезщетение от 1523 лева на 3351 лева.

9. С молба рег. № 94-00-2991(45)/06.06.2024г. М. поискал от кметът на община Карлово да посочи банкова сметка, по която да заплати определеното с Решение № 4232/13.05.2024г., постановено по адм. дело № 2640/2023г. на Административен съд – Пловдив обезщетение за правото на преминаване през ПИ с идентификатор 36498.703.53 по КККР на гр. Карлово.

10. С писмо рег. № 94-00-2991(46)/18.12.2024г. кметът на община Карлово указал на М., че определеният с Решение № 4232/13.05.2024г., постановено по адм. дело № 2640/2023г. размер на обезщетение от 3351 лева за правото на преминаване през през ПИ с идентификатор 36498.703.53 по КККР на гр. Карлово, собственост на Л. Д. Д., може да бъде внесен по посочена банкова сметка, за което действие следвало в 14 – дневен срок от извършването му да се представят доказателства.

11. С молба вх. № 94-00-2991(47)/07.01.2025г. М. представил доказателства за заплатено обезщетение в размер на 3351 лева и поискал произнасяне по молбата за учредяване на право на преминаване като заявил, че ще приеме наличие на мълчалив отказ, ако в 14 – дневен срок от подаването на молбата липсва произнасяне.

12. На 12.02.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване В. М. М. подал жалба рег. № 94-00-2991(48)/12.02.2025 г., срещу мълчалив отказ на кмета на община Карлово за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, формиран по молба вх. № 94-00-2991(47)/07.01.2025г.

13. В изпълнение на указания на съда, от страна на ответника с писмо рег. № 94-00-2991-149/10.05.2025г. и в открито съдебно заседание на 09.04.2025 г. е удостоверено, че не е издадена заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, тъй като органът счел, че издаденото на заявителя разрешение за строеж № 166/26.09.2012г. било загубило правното си действие, поради което била отпаднала и необходимостта от учредяване на правото на преминаване.

IV. От правна страна:

14. Според чл. 192, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗУТ, право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината.

В случая между страните не се формира спор по обстоятелствата, че жалбоподателят е поискал учредяване право на преминаване през имота на Л. Д. в частта, в която е реализирана ограда в рамките на улица с идентификатор 36498.703.54 като заградената част от улицата попада в имота на Л. Д., при което се препятства достъпа до имота на М. и възможността му да реализира строителство в същия.

Не се формира спор и по това, че между Л. Д. и В. М. не е постигнато съгласие за учредяване право на преминаване във основа на предвиденото в закона договорно начало.

Каза се, с Решение по Протокол от 05.12.2022 год. на Комисия, назначена със Заповед № РД-1231/02.12.2022 год. на кмета на община Карлово, претенцията на М. е приета за основателна, тъй като достъпът до имота на жалбоподателя следва да се реализира чрез право на преминаване през имота на Л. Д.. За това именно право на преминаване в полза на Д. е определено парични обезщетение в размер, който е коригиран от съда и видно от доказателствата по делото е заплатен от жалбоподателя по посочената му от общинската администрация банкова сметка.

При тази безспорна по делото фактическа обстановка съдът намира, че мълчаливият отказ на ответника да изпълни задължението си по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ като издаде окончателен за процедурата административен акт се явява незаконосъобразен.

По своята правна същност мълчаливият отказ представлява законова фикция, създадена за да се преодолее липсата на волеизявление в случаите, когато административният орган не се произнася по подадено до него искане. При мълчаливия отказ волеизявлението се предполага, като се приема, че непроизнасянето на органа представлява отказ да се издаде акт с посоченото от заявителя съдържание. Поради това при мълчаливия отказ спазването на формата и на административнопроизводствените правила се презумира, а съдебната проверка е само за материална законосъобразност, като се изследва наличието на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи издаването на административния акт.

Твърдението, че желаната заповед не следва да бъде издавана поради изтичане действието на притежаваното от жалбоподателя разрешение за строеж, се явява извън релевантните за прилагането на реда по чл. 192, ал. 2 ЗУТ фактически основания. Изтичането на срока на издаденото разрешение на строеж не прегражда възможността за жалбоподателя да се снабди с ново, нито пряко води като последица до отпадане на необходимостта от приключване на производството, по което вече е заплатено нужното обезщетение. Още повече, в случая изтичането на разрешение за строеж се явява пряка последица от невъзможността на жалбоподателя да пристъпи към реализацията му поради незаконосъобразните действия на административния орган по забавяне на процедурата, за което сочат и влезлите в сила съдебни актове.

След като в случая административният орган е приел, че са налице основания за провеждане на процедурата по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, със Заповед № РД-1231/02.12.2022 год. е назначил комисия, която да определи дължимо обезщетение и това обезщетение е било изплатено, при липсата на съществена промяна в релевантните за процедурата обстоятелства, а именно невъзможността за постигане на съгласи между страните и липсата на друго технически целесъобразно решение за достъп, административният обвързана в условията на обвързана компетентност е бил длъжен да издаде предвидения в закона административен акт, с който да завърши процедурата. Като не сторил това, органът е формирал незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на ответния административен орган за произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

V. По съдебните разноски:

15. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 940 лева, от които 40 лева за държавни такси и 900 лева за адвокатска защита.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Карлово за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, формиран по молба вх. № 94-00-2991(47)/07.01.2025г.

ВРЪЩА преписката на кмета на община Карлово за произнасяне по молба вх. № 94-00-2991(47)/07.01.2025г. съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 14 - дневен срок за произнасяне на административния орган по молба вх. № 94-00-2991(47)/07.01.2025г,. считано от влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА община Карлово да заплати на В. М. М., [ЕГН], с адрес: гр. Карлово, [улица], сумата от общо 940 (деветстотин и четиридесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.