Р Е Ш Е Н И Е
17.02.2017г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд –Димитровград на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретаря С.Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.№30 по описа
за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.124 от ГПК- установителен иск за собственост на недвижим имот,
както и по чл.33 ал.2 от ЗС- за изкупуване от съсобственици на идеална част от
недвижими имоти при действително уговорени условия.
Ищците П.Н.Г.
и М.Г.М. поддържат, че са собственици по наследство от наследодателя Г.М. Г.- съпруг на първата ищца и баща на
втората ищца и първата ответница, както и по силата на давностно владение, при
равни квоти, на общо 2/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1.УПИ VІ-540, с
площ от 3013,928 кв.м. в кв.68 по ПУП на с.К., община Димитровград, с
административен адрес –с.К., ул.“***, трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с построените в
имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 160 кв.м., лятна кухня и гараж с обща
РЗП от 42 кв.м., жилище- стара къща с РЗП от 9 кв.м., навес с оградни стени с
РЗП от 16 кв.м., второстепенна сграда- плевня с РЗП от 35 кв.м., второстепенна
сграда с РЗП от 55 кв.м., навес без оградни стени с РЗП от 15 кв.м.,
второстепенна сграда- обор с РЗП от 9 кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 10
кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 18 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП от
12 кв.м., при граници на поземления имот: УПИ V-75, УПИ ІV-543, УПИІХ-627,
улица и външна регулация; 2. Нива с площ от 9,998 дка, четвърта категория в
местн.“Дюзя“, представляваща имот №133023, парцел 23 от масив 133 по плана за
земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№133029, 133024, 000484; 3. Нива с
площ от 9,997 дка, четвърта категория, в местн.“Дермен Алан“ представляваща
имот №120009, парцел 9 от масив 120 по плана за земеразделяне на с.К., при
граници: имоти №№120026,120007,000631,120011, 120010; 4.Нива с площ от 11,501
дка, шеста категория, в местн.“Баладжика“, представляваща имот №102012, парцел
12, масив 102, по плана за земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№102011,
102005, 102004, 102013, 000704; 5.Нива с площ от 4,006 дка, четвърта категория,
в местн.“Поляни“, представляваща имот №044002, парцел 2 от масив 44 по плана за
земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№ 044001,000642,
044003,044007,000631; 6.Нива с площ 0,589 дка, седма категория, в местн.“Еф.лозе“,
представляваща имот №008014, парцел 14 от масив 8 по плана за земеразделяне на
с.К., при граници: имоти №№008012,008006,008046,008023,00813.
Твърдят,
че първият от така описаните имоти бил придобит по давностно владение от М.Г. С.
по време на брака му с Д.Р. С.а. След смъртта на двамата съпрузи, техен
наследник станал сина им Г.М. Г., който придобил изцяло собствеността на
описаните в исковата молба недвижими имоти. След смъртта на последния на
03.12.2007г., неговите наследници П.Н.Г.- съпруга, М.Г.М. и Н.Г.М.- дъщери,
придобили по 1/3 ид.ч. от гореописаните 6 недвижими имота.
Ищците
заявяват, че след смъртта на М. С., неговия син Г. Г. владял процесните имоти
като добросъвестен владелец. След смъртта му владението на имотите продължили
неговите наследници- ищци по делото. Същите владяли необезпокоявано, като
добросъвестни владелци, притежаваните от тях 2/3 ид.ч., като до 03.12.2012г.
освен по наследство, придобили процесните имоти и по давност. През м.декември
2015г. след извършена справка в имотния регистър ищците установили, че
ответника Н.Г.М. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на
целите процесни имоти на 09.07.2015г. В последствие, на 13.11.2015г. тя продала
на втория ответник В.Д.Г. въпросните имоти за сумата от 9900 лева. Ищците
считат, че този нотариален акт не поражда действия спрямо тях, тъй като
ответника М. не можела да прехвърли повече права отколкото притежава и
следователно втория ответник не придобил притежаваните от тях 2/3 ид.ч. от
процесните имоти, като придобил единствено притежаваната от Н.М. 1/3 ид.ч. от
тях. Наред с това, така извършената продажба била в противоречие с разпоредбата
на чл.33 от ЗС, тъй като ищците не били поканени от третия съсобственик Н.М. да
закупят нейния дял от 1/3 ид.ч. от съсобствените имоти за сумата от 3300 лева.
Искат
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от описаните в исковата
молба 6 недвижими имота, да отмени констативен нотариален акт за собственост на
целите процесни имоти №81, том ІІІ, рег.№3454, нот.дело №389 от 2015г. на нотариус
Р.В. и нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имот №35, том V,
рег.№5756, нот.дело №699 от 2015г. на нотариус Р.В.. На следващо място искат
съдът да допусне ищците да изкупят от втория ответник В.Г. общо 1/3 ид.ч. от
гореописаните недвижими имоти при действително описаните условия- за сумата от
общо 3300 лева. Претендират присъждане и на направените по делото разноски.
В писмен отговор на исковата молба двамата
ответници Н.Г.М. и В.Д.Г.
оспорват същата по основание и размер. Ответникът М. твърди, че нейния дядо М.Г.
С. е изготвил саморъчно завещание през 2002г., с което й е завещал процесните
имоти, като е дал това завещание за съхранение на сина си Г.М. Г.. След смъртта
на М.Г. С. през 2006г., нейния баща Г. Г. запознал ищците и ответника М. със
съдържанието на завещанието и за да обезпечи финансово ищците продал нива на
много висока цена, като парите от продажбата поделил между П.Н.Г. и М.Г.М.,
както следва- 50000 на първата и 150000 лева на втората. Ответникът М. поддържа
,че от 1988г. ищеца М.М. *** и претенцията й за придобиване на имота по давност
е неоснователна. Наред с това твърди, че ищцата П.Г. живеела през различните
сезони на различни места- в Пловдив и в с.К.. Разпределяла времето си по равно
и претенцията й за придобиване на имота по давност също била неоснователна.
Заявява, че от началото на 2015г. отношенията между страните се влошили и това
я принудило да обяви на 02.07.2015г. завещанието останало от дядо й, като по
този начин се снабдила с констативен акт за собственост на имотите, като в
последствие се разпоредила с тях. С отговора на исковата молба ответника М.
предявява срещу П.Н.Г. и М.Г.М. инцидентен установителен иск, с който иска
съдът да признае за установено по отношение на тях, че Н.Г.М. е собственик по
завещание на процесните 6 недвижими имота. Оспорва претенцията на ищците за
придобиване на имотите по давностно владение, като твърди, че не е упражнявано
такова от тях. Оспорва и искането за допускане на изкупуване на 1/3 ид.ч. от
имотите за сумата от 3300 лева, като неоснователна. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски. От своя страна, ответника В.Д.Г. поддържа, че с
нотариален акт за продажба на недвижими имот №35, том V, рег.№5756, нот.дело
№699/2015г. на нотариус Р.В. е закупил имотите, описани в исковата молба. СД.та
била проверена, като били представени документи за собственост от страна на
продавача. Поради това и ответника-купувач бил добросъвестен. Предявява
инцидентен установителен иск срещу двамата ищци, с който иска съдът да признае
за установено по отношение на П.Н.Г. и М.Г. Михайлова, че В.Д.Г. е собственик
на 2/3 ид.ч. на процесните недвижими имоти, на основание горепосочения
нотариален акт за собственост.
В отговор на предявените
инцидентни установителни искове, ищците заявяват, че обстоятелството дали В.Д.Г.
е добросъвестен купувач е без значение за решаването на спора, тъй като
обективираната в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот сД. е
относително недействителна по отношение на действителните собственици на
процесните имоти. Извършената продажба на чужд недвижим имот- в случая 2/3
ид.ч. от описаните в исковата молба имоти нямала вещно транслативно действие,
защото приобретателя не можел да придобие права, които праводателя му Н.М. не
притежавала. Заявяват, че не са им били известни завещанията, приложени към
отговора на исковата молба. Твърдят, че саморъчното завещание от 09.09.2002г. е
неистински документ, който не е изготвен и подписан от М.Г. С.. Поддържат, че
описаният в пункт първи на исковата молба имот, както към 09.09.2002г., така и
към смъртта на М. С. не му принадлежал изцяло, тъй като ¼ ид.ч. от него
била собственост на неговия син Г. Г.- по наследство от неговата майка Д.Р. С.а.
Неверни били твърденията, че приживе Г. Г. е оповестявал завещание, съставено
от неговия баща, нито, че дарените от него на дъщеря му и съпругата му средства
са получени от тях като компенсация за уреждане на имуществени въпроси. Поддържат,
че Н.М. не е придобила процесните имоти нито по давност, нито по завещание,
като предявения от нея установителен иск за собственост върху 2/3 ид.ч. от тези
имоти бил неоснователен.
В случай, че съдът приемел, че
представеното завещание е действително, то на основание чл.30 от ЗН искат
завещателното разпореждане да бъде намалено до размера от 1/3 ид.ч. от
процесните имоти, като 1/6 ид.ч. бъде възстановена на М.М., а 1/6 ид.ч. на П.Г..
На следващо място поддържат, че ако завещанието е действително, то в него
завещателят бил поставил тежест, която Н.М. следвало да изпълни, а именно
ищцата М.М. да може да ползва до края на живота си надстройката на гаража,
представляваща жилище. С действията си от 06.06.2016г. ответника нарушила
задължението си, поради което ищцата иска съдът на основание чл.18 от ЗН да
задължи Н.М. да изпълни указаната от завещателя тежест, като я осъди да й
предаде владението върху въпросното
жилищно помещение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за собственост
на недвижим имот по обстоятелствена проверка №124, том І, дело №290/1996г.,
съставен от съдия при РС-Димитровград, М.Г. С. е бил обявен за собственик по
давностно владение и продажба на три дворни места, представляващи урегулирани
парцели VІ, VІІ, VІІІ по плана на с.К., община Димитровград, ведно с
построените в последния имот двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и
стопански постройки.
С Решения №10-18 и №16-27, двете от
23.03.1998г., на Общинска служба по земеделие-Димитровград, на М.Г. С. било
възстановено правото на собственост върху общо 5бр.ниви, находящи се в
землището на с.К., община Димитровград, описани в т.2- т.6 от исковата молба.
Видно от Удостоверение за наследници
изх.№207/23.12.2015г., издадено от Кметство-с.К., Д.Р. С.а е починала на
23.07.2002г., като е оставила наследници по закон М.Г. С.- съпруг и Г.М. Г.-син.
Съгласно Удостоверение за наследници изх.№203/08.12.2015г., издадено от
Кметство-с.К., М.Г. С. е починал на 23.06.2006г. След смъртта си той е оставил
един наследник по закон, а именно сина си Г.М. Г.. Последният починал на
03.12.2007г., видно от Удостоверение за наследници изх.№100/05.08.2009г.,
издадено от Кметство-с.К., като след смъртта си оставил трима наследници по
закон- П.Н.Г.- съпруга и ищец по делото, Н.Г.М.- дъщеря и ответник по делото и М.Г.М.-
дъщеря и ищец по делото.
С Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №81, том
ІІІ, рег.№3454, нот.дело №389/2015г. от 09.07.2015г., нотариус Р.В. с рег.№398
на Нотариалната камара на Р.България, признала Н.Г.М. за собственик по
наследство и завещание на процесните 6 недвижими имота.
При изготвяне на горепосочения Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, нотариусът е взел предвид и приетото като
доказателство по делото Саморъчно завещание, съгласно съдържанието на което на
09.09.2002г. М.Г. С. завещал всичките си имоти, находящи се в с.К., на внучката
си Н.Г.М.. Посочено от завещателя е, че иска „Марга“ да си ползва до живот
надстройката на гаража, а на Н. дава къщата и всички постройки в двора, лятната
къща, гараж и постройки, ведно с всички ниви- 7бр.ниви, описани от завещателя по
местонахождение и площ. В завещанието е посочено, че то трябва да се изпълни от
сина на завещателя Г.. След завещателните разпореждания е изписано името „М.Г. С.“
и е положен подпис.
Съгласно Протокол за обявяване на саморъчно завещание рег.№3326,
нот.дело №5/2015г., на 02.07.2015г. нотариус Р.В. е обявила оставеното на
съхранение у Н.Г.М. саморъчно завещание на М.Г. С..
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №35, том V, рег.№5756, нот.дело №699/2015г., съставен
от нотариус Р.В., на 13.11.2015г. Н.Г.М. продала процесните 6 недвижими имота
на втория ответник В.Д.Г. за сумата от общо 9900 лева.
От представеното от ответника Н.М. Удостоверение, издадено на
26.09.2016г. от ЗП Владимир Николов-с.К., се установява, че от 2006г. същата е
сключвала договори за наем и е получавала до 2015г. наема за земеделските земи
на М.Г. С..
Видно от приетата като доказателство по делото Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти е, че на 12.06.2015г.
ответника Н.М. е декларирала, че тя и двамата ищци по делото са собственици на
описания в точка първа от исковата молба недвижим имот къща и двор, находящи се
в с.К., ул.“***, като в потвърждение на това е представила Удостоверение за
наследници на Г.М. Г., скица и Нотариален акт за собственост на недвижим имот
по обстоятелствена проверка №124, том І, дело №290/1996г., от 22.02.1996г. на
съдия при РС-Димитровград. С Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти от 13.10.2015г. отново ответника Н.М. е декларирала, че
е едноличен собственик на горепосочения недвижим имот в с.К., като в
потвърждение на това е представила препис от Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот №81, том ІІІ, рег.№3454, нот.дело №389/2015г.,
съставен на 09.07.2015г. от нотариус Р.В..
Съгласно Удостоверение за наличие на
партида, издадено от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД на 05.10.2016г., Н.М.
е титуляр на партида с кл.№***, ИТН *** и ИТН *** с адрес в с.К., ул.“*** от
13.10.2009г., като до този момент титуляр на същата е бил М. Г. С.. От
представеното по делото Удостоверение, издадено на 02.12.2016г. от „ВиК“ООД се
установява, че по партида №3061 с титуляр М.Г. С., открита за обслужване на
имот находящ се в с.К., ул.“*** за периода от 23.06.2006г. до 30.09.2016г. няма
неплатени задължения за предоставените от дружеството услуги.
По искане на страните, за изясняване
на обстоятелствата по делото, съдът допусна и разпита двама свидетели посочени
от ищците- Р.В.В. и М.И. В.а, както и трима свидетели, посочени от ответника М.-
К.Т.З., Петя Я.Р. и Д.Е.Б..
Според показанията на свид.В., той познавал страните, тъй като бил
роден и израстнал в с.К.. Поддържа, че семейството първоначално имало къща на
два етажа, като в последствие направили допълнително гараж и лятна кухня. После
надстроили гаража с голям хол, като в двора изградили стопански постройки.
Въпросните строежи били извършени от Г. Г. и съпругата му П., като собственик
на имота към този момент бил дядо М.. Докато бил жив, той гледал животни, но
през последните години от живота си не бил добре и лежал постоянно, като за
него се грижели сина му Г. и снаха му П.. Освен тях в имота свидетелят виждал и
дъщерите на последните Н. и М.. За последната било извършено и надстрояването
на гаража, за да може тя да живее там, когато идва на село. След смъртта на дядо
М. в имота продължили да живеят сина му Г. и съпругата му П., като свидетеля ги
приемал за собственици. Поддържа, че едва в началото на 2016г. възникнали
проблеми със спорове за собствеността на имота. До тогава никога не бил ставал
въпрос, че той е даден на някой друг. В. посочва, че след смъртта на Г., в
къщата останали да живеят съпругата му П. и дъщеря й Н., като от време на време
там идвала и другата дъщеря М.. Заявява, че през последната година ответника Н.М.
тормозела майка си –ищеца П.Г., като
спирала тока и водата в къщата. Случвало се да заключва и входната врата
на имота, за да не може майка й да излиза навън. Един ден П.Г. му се обадила и
казала, че ответника М. я е изгонила от къщата. Поискала свидетелят да я заведе
при другата й дъщеря в Пловдив, тъй като нямало къде да живее в селото. Няколко
дни по-късно, ответника се обадила по телефона на В. и му казала да предаде на
майка й и сестра й да си приберат багажа от имота, като заплашила, че ако не
сторят това- ще го изхвърли в контейнера на улицата. Според свидетелят
проблемите между дъщеря и майка възникнали през 2016г., след като последната
продала свои земи в Северна България и не дала на М. от получените пари.
От показанията на втория посочен от
ищците свидетел-М. В.а, която е дъщеря на М.М. и племенница на Н.М., се
установява, че собственици на къщата в с.К., откакто тя се помни, били нейните
прабаба и прадядо- Д. и М.. След смъртта им, в имота живеели нейната баба,
леля- Н.М. и братовчедите й. Свидетелят и майка й също посещавали къщата, като
отсядали в надстройката на гаража, която била направена за тях. Твърди, че
когато ходела в с.К. се чувствала като в свой дом, а не на гости. Никога не
било имало спор за имота и винаги било ясно, че той е наследствен. На цялата
къща бил правен голям ремонт, като парите за това били общи, оставени от дядото
на свидетеля. Този ремонт бил осъществен през 2008г. или 2009г. Свидетелят и
майка й направили отделно ремонт само на надстройката на гаража, тъй като за
нея парите не стигнали, а и тя била отредена само за тях. Твърди ,че на имота
не била извършвана делба, но се знаело, че старата част от него е за ответника М.,
а новата за майка й. Същевременно баба й живеела на долния етаж от къщата. В
момента тя живеела в Пловдив при ищеца М.М., тъй като ответника Н.М. ***. В
показанията си свидетелят заявява, че посещавала процесния имот много често,
като летните си ваканции прекарвала в с.К.. След 2011г. посещавала баба си поне
веднъж в месеца. Леля й никога не я била гоН. и нямало конфликти за
собствеността на къщата. В надстройката на гаража, която ползвали тя и майка й
още имало техни вещи и мебели.
Според показанията на свид.К.З.,
същата познавала страните по делото от 1981г. Прави описание на двора, къщата и
другите постройки в него, като поддържа, че те били собственост на М.Г.. Твърди
,че в имота през 2007г. 2008г. бил извършен ремонт от ответника Н.М..
Последната обновила горния етаж на къщата и си направила кухня. Според
свидетелят, по време на ремонта не била виждала да участват други хора от
семейството. Ищцата М.М. също не присъствала. Твърди, че Н.М. й показала
надстройка на гаража, която представлявала стая със спалня и холова гарнитура и
казала, че тя е за нейната сестра, която да има къде да отсяда, когато идва на
село. Свидетелят посочва, че не знае дали ищцата е идвала в имота, тъй като
живеела по-далеч в селото и не посещавала редовно процесния имот. Твърди ,че на
майсторите, извършили ремонта, плащала ответника Н.М..
От показанията на свид.П.Р. се установява, че М.Г., който бил неин
вуйчо, споделил с майката на свидетеля, че иска да остави къщата на Н.М., а
другата си внучка да обезпечи с парична сума. Тази парична сума била дадена от
нейния баща Г., след смъртта на М.Г.. Твърди, че в имота след смъртта на М.Г.
всички ремонти били извършвани от ответника М.. Майка й продължила да живее в
къщата, а ищцата М.М. идвала рядко в имота. Ремонта на къщата, направен от
ответника бил основен, като били сменени всички дограми и прозорци
Съгласно показанията на свид.Д.Б., М.Г.,
който починал през 2006г., имал къща и ниви. Занимавал се с отглеждането на
животни, като в работата му помагала ответника Н.М.. Свидетелят познавал мъжа
на ищеца М.М., като от него знаел, че тя е получила парична сума в наследство
от дядо й. Тези пари я компенсирали за наследствените имоти, които дядото
оставил на другата си внучка Н.М.. В показанията си свидетелят твърди, че
сумата която ищеца получила била 70 000 лева, като за нея той разбрал от
разказ на съпруга й. Поддържа, че в процесния имот бил правен ремонт от страна
на Н.М., като средствата за това били осигурени от нея. Ремонтът бил правен
след смъртта на бащата на ответника.
Във връзка с представеното от
ответника Н.М. саморъчно завещание и направеното оспорване от ответниците на
неговата истинност, съдът откри производство по чл.193 от ГПК, като назначи
съдебно-почеркова експертиза. От заключението на вещото лице В.М.М., което
съдът прие като обосновано и безпристрастно дадено, се установява, че
саморъчното завещание на М.Г. С., с ЕГН **********, от ІХ.09.2002г. не е
написано и подписано от него.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно се
установи по делото, че страните са наследници на М.Г. С., б.ж. на с.К., починал
на 23.06.2006г. Няма спор и относно това ,че приживе М.Г. е бил собственик на
процесните недвижими имоти. На следващо място, няма спор и относно това ,че
наследодателят е имал един син- Г.М. Г., който е починал на 03.12.2007г. и за
свои наследници е оставил съпругата си П.Н.Г. и двете си дъщери Н.Г.М. и М.Г.М..
Безспорно установено е, че на 09.07.2015г. ответника Н.М. е била обявена за
собственик на процесните недвижими имоти по наследство и завещание, като за
целта нотариус е съставил Констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот. На последно място, по делото не се спори, че на 13.11.2015г. последната е
продала въпросните имоти на втория ответник В.Д.Г. за сумата от общо 9900 лева.
Спорът по делото е
кой е собственик на процесните недвижими имоти, придобила ли е изцяло същите
ответника М. въз основа на саморъчно завещание от М.Г. С. и имала ли е право да
се разпореди с тях в полза на втория ответник В.Г. без да уведоми за това
своите сестра и майка.
Предявеният от П.Н.Г.
и М.Г.М. иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е допустим. Съгласно тази
законова разпоредба може да се предяви установителен иск за установяване
съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение, но само
ако ищцовата страна има правен интерес от това. По настоящото дело ищците
поддържат, че са собственици на 2/3 ид.ч. от описаните в исковата молба
недвижими имоти, по наследство и давностно владение. Доколкото ответника Н.М. е
била призната за едноличен собственик на същите имоти с Констативен нотариален
акт, съставен на 09.07.2015г., а втория ответник В.Д.Г. е закупил от нея
въпросните имоти на 13.11.2015г., то двамата ищци имат правен интерес и могат
да проведат своята защита, като предявят настоящия установителен иск срещу тях.
Основният спор по
настоящото дело е дали ищците са собственици по наследство и давностно владение
на общо 2/3 ид.ч. /или по 1/3 ид.ч. за всяка от тях/ от процесните имоти или
първият ответник е техен единствен собственик, въз основа на представеното по
делото в негова полза саморъчно завещание от М.Г. С..
Безспорно установено
по делото е, че П.Н.Г., М.Г.М. и Н.Г.М. са единствени наследници по закон на Г.М.
Г., който пък от своя страна е бил единствен наследник на своя баща М.Г. С.. В
този смисъл, съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗН, цялото оставено от М. С.
наследство е преминало в собственост на неговия единствен син- Г.М. Г.. След
смъртта на последния на 03.12.2007г., въпросното наследство, съобразно
разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗН и чл.5 ал.1 от ЗН, следва да бъде поделено
поравно между преживялата го съпруга- П.Г. и двете му дъщери- М.М. и Н.М., като
всяка от тях получава по 1/3 ид.ч. от наследството.
В настоящото
производство, ответникът Н.М. оспорва предявения иска, като поддържа, че е
единствен собственик на процесните недвижими имоти, позовавайки се на саморъчно
завещание от нейния дядо М.Г. С., изготвено на 09.09.2002г. Завещателят е
починал на 23.06.2006г., като ответника М., която е държала завещанието, е
поискала обявяването му от нотариус и последния го е обявил на 02.07.2015г.
Действително това обстоятелство е в нарушение на разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗН, но същото не е основание да се приеме, че завещателното разпореждане е
нищожно и поради това не поражда правни последици.
Съгласно
разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН, саморъчното завещание, каквото е това
представено по настоящото производство, трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания.
Видно от
представеното по делото саморъчно завещание е, че то съдържа означение на
датата, на която е изготвено- ІХ.09.2002г. Текстът, с който е изписано
съдържанието му е изпълнен изцяло ръкописно. След завещателните разпореждания е
поставен подпис, за който ответника Н.М. твърди, че е на нейния дядо М.Г. С..
Предвид оспорването
на истинността на въпросното саморъчно завещание от страна на ищците по делото,
съдът назначи съдебно-почеркова експертиза, която да даде заключение дали
саморъчно изписания текст на завещанието и подписа срещу завещател действително
са изпълнени от наследодателя М.Г. С.. При изготвяне на тази експертиза вещото
лице В.М.М. е използвал сравнителни образци от ръкописен текст и подписи на М. С.,
които са били представени по делото единствено и само от ответника Н.М.. В
своето заключение вещото лице прави категоричен извод, че процесното саморъчно
завещание не е било написано и подписано от М.Г. С.. Това свое заключение
експертът потвърди и при устния доклад в проведеното на 19.01.2017г. съдебно
заседание, като посочи, че в единия от документите използван за сравнителен
материал при изготвяне на експертизата- Генерално пълномощно с нотариална
заверка на подписа от 10.08.2005г., графичното изображение на подписа не е
пригодно за идентификация на изпълнителя му, тъй като движенията са бавни и
некоординирани. Същевременно краткия състав на подписа, изпълнен с
некоординирани движения, го правел непригоден за почерково изследване, тъй като
бил лесен за имитация.
С оглед заключението
на съдебно-почерковата експертиза, което съдът кредитира, като обосновано и
безпристрастно дадено, следва да се приеме, че представеното от ответника по
делото саморъчно завещание не е било написано и подписано от лицето, посочено в
него като завещател- М.Г. С.. Доколкото не отговаря на изискванията за форма, предвидени
в чл.25 ал.1 от ЗН, а именно да бъде изцяло написано и подписано от завещателя,
то същото се явява нищожно и съдържащите се в него завещателни разпореждания не
са породили правно действие. В този смисъл, ответникът Н.М. не е придобила въз
основа на същото саморъчно завещание правото на собственост върху описаните в
него недвижими имоти, в т.ч. и по отношение на процесните такива.
От друга страна, по
делото не се твърди от ответника Н.М., че тя е придобила собствеността на
процесните 2/3 ид.ч. от посочените в исковата молба недвижими имоти по давност.
В тази връзка по делото не се събраха доказателства, от които да се направи
извод, че ответника Н.М. е владяла тези имоти като свои, явно и необезпокоявано
от останалите двама наследници през периода от 03.12.2007г., когато е починал
общия наследодател Г. Г., до 02.07.2015г., на която дата е било обявено
процесното саморъчно завещание.
Предвид изложеното,
съдът счита, че ответникът не е придобила правото на собственост върху целите
процесни имоти на основание представеното от нея саморъчно завещание. Същата по
наследство от нейния баща Г. Г. е получила 1/3 ид.ч. от процесните имоти, като
е имала право да се разпорежда единствено с тази част от тях. Доколкото Н.М. не
е била собственик на останалите 2/3 ид.ч. от описаните в исковата молба
недвижими имоти, то извършената продажба на тези чужди за нея идеални части няма
прехвърлителен ефект по отношение на техните собственици ищците П.Г. и М.М.. От
своя страна втория ответник по делото В.Д.Г., който е закупил от Н.М.
процесните имоти, също не може да
придобие повече права от своя праводател и щом тя не е била собственик на
въпросните 2/3 ид.ч. от тях, то и В.Г. не е станал техен собственик. Този
резултат обаче, е следствие не на нищожността на договора за покупко-продажба,
а на обстоятелството, че действителните собственици на тези 2/3 ид.ч. – ищците
П.Г. и М.М., не са загубили своите права над тях, като съответно Н.М. не е
имала право да се разпорежда с тези идеални части, които не са били нейна собственост.
С оглед на това,
съдът намира предявения от страна на ищците положителен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за основателен и доказан.
Предвид изложеното
следва да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответниците Н.М. и В.Г., че ищците П.Г. и М.М. са собственици на общо
2/3 ид.ч. /по 1/3 за всяка от тях/ от описаните в исковата молба недвижими
имоти.
По отношение на направеното от ищците искане за отмяна на Констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот №81, том ІІІ, рег.№3454, нот.дело №389/2015г.
от нотариус с рег.№398 на Нотариалната камара на Р.България, с район на
действие РС- Димитровград, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, съдът счита същото
за основателно. Предвид обстоятелството, че по настоящото дело безспорно се
установи, че саморъчното завещание, на което ответника Н.М. се е позовала пред
нотариуса, изготвил горепосочения Констативен нотариален акт, е нищожно поради
това, че не е било написано и подписано от лицето, което е посочено като
завещател, то същата не се явява собственик на целите недвижими имоти, описани
в нотариалния акт. Доколкото процесните имоти са останали в наследство от Г. Г.,
който пък на свой ред ги е получил в наследство от своя баща М. С., то двете
дъщери и съпругата на първия следва да получат по равен дял от това наследство
или по 1/3 ид.ч. от него. Предвид това, ответника М. е собственик по наследство
единствено на 1/3 ид.ч. от въпросните недвижими имоти, като не е имала
основание да се снабди с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот №81, том ІІІ, рег.№3454, нот.дело №389/2015г. от нотариус с рег.№398 на
Нотариалната камара на Р.България, с район на действие РС- Димитровград, в
който се посочва, че тя е собственик по завещание на целите имоти, т.е. и на
2/3 ид.ч. от тях, които са собственост по наследство на нейните майка и сестра.
Поради изложеното и на основание чл.537 ал.2 от ГПК, Констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот №81, том ІІІ, рег.№3454,
нот.дело №389/2015г. от нотариус с рег.№398 на Нотариалната камара на
Р.България, с район на действие РС- Димитровград, следва да бъде отменен в
частта му, с която ответника Н.М. е била призната за собственик по завещание на
2/3 ид.ч. от описаните в него недвижими имоти.
Искането на ищците съдът с решението си да отмени и Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №35, том V, рег.№5756, нот.дело №699/2015г., съгласно
който на 13.11.2015г. ответника Н.М. е продала в цялост процесните имоти на
ответника В.Г. е недопустимо. Според Тълкувателно решение №3/2012г. от
29.11.2012г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.537 ал.2 от ГПК подлежат
само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Доколкото с
горепосочения нотариален акт се удостоверява сД. за продажба на процесните
недвижими имоти, то той не подлежи на отмяна по реда на чл.537 ал.2 от ГПК. Ищците
-трети лица по сД.та, които претендират в настоящото исково производство
самостоятелни права върху недвижимите имоти, предмет на тази сД., се ползват от
защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на
исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно
решение.
На следващо място съдът намира предявения от ищците иск с правно
основание чл.33 от ЗС за основателен и доказан.
По делото безспорно се установи, че процесните недвижими имоти са
съсобствени, като двамата ищци и ответника Н.М. притежават по 1/3 ид.ч. от тях.
В този смисъл Н.М. е имала право да продаде на третото лице и ответник В.Г.
единствено своята 1/3 ид.ч. от тези имоти и то само след като представи пред
нотариуса писмени доказателства, че е предложила тази своя идеална част за
закупуване на останалите съсобственици при същите условия, както и че те са
отказали това предложение. В настоящото производство не се събраха
доказателства, че първия ответник е предлагал на ищците да им продаде своята
1/3 ид.ч. от процесните имоти. Твърдение в тази насока не беше и въобще
направено от страна на Н.М.. Доколкото същата се е разпоредила със своята 1/3
ид.ч. от съсобствените недвижими имоти без да предложи на останалите
съсобственици да я закупят и то при същите условия, последните имат право да
изкупят тази част при действително уговорените условия. Ищците П.Г. и М.М.
заявяват изрично в исковата молба, че са заинтересовани да изкупят въпросната
1/3 ид.ч. от съсобствените имоти. При предявяване на този иск е спазен срока по
чл.33 ал.2 от ЗС, тъй като той е депозиран в съда на 11.01.2016г., а извършената
продажба на имотите е от 13.11.2015г. По делото не се представиха
доказателства, че въпросните имоти са продадени в цялост на втория ответник В.Г.
на цена различна от тази, посочена в нотариалния акт, а именно 9900 лева.
Поради това и делът от 1/3 ид.ч. от тези имоти, продаден от първия ответник на
втория ответник, е на стойност 3300 лева.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице основанията по чл.33 ал.2
от ЗС, тъй като на съсобствениците П.Г. и М.М. не е било предложено да изкупят
1/3 ид.ч. от процесните имоти, собственост на третия съсобственик Н.М., както и
двамата ищци не са отказали да изкупят тази идеална част. Поради това,
последните следва да заместят купувача В.Г. по вече сключения договор, като
станат носители на придобитите от него по сД.та права и задължения. Двете ищци
ще придобият правото на собственост върху този дял от имотите при условие, че в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение платят на купувача В.Г.
дължимата поради изкупуването сума от 3300 лева, представляваща равностойността
на 1/3 ид.ч. от процесните имоти, които ответника Н.М. му е продала съгласно Нотариален
акт за продажба на недвижим имот №35, том V, рег.№5756, нот.дело №699/2015г.,
съставен от нотариус Р.В.. На ищците следва да се укаже, че ако не платят на
втория ответник-купувач въпросната сума в този срок, решението в тази му част
се обезсилва по право.
Доколкото съдът счита, че предявения от ищците главен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК е основателен и доказан, като прие за установено,
по отношение на ответниците Н.М. и В.Г., че П.Г. и М.М. са собственици на общо 2/3
ид.ч. от процесните недвижими имоти, то в случая не се дължи произнасяне по
предявените от тях евентуално съединени искове с правно основание чл.30 от ЗН
за намаляване на завещателно разпореждане и по чл.18 от ЗН – за изпълнение на
наложени със завещание тежести.
На следващо място, съдът намира предявения от ответника Н.М. инцидентен
установителен иск против ищците П.Г. и М.М. за неоснователен и недоказан. Със
същия иск Н.М. желае съдът да признае по отношение на ищците, че тя е
собственик по завещание на процесните недвижими имоти. Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, М.Г. С. не е написал и
подписал представеното по делото от страна на ответника саморъчно завещание.
Предвид това, същото е нищожно поради липса на форма и ответника М. не може да
черпи права от него. С оглед на изложеното, същата не е придобила собствеността
върху процесните имоти на основание това саморъчно завещание и предявения от
нея инцидентен установителен иск против ищците следва да бъде отхвърлен.
На последно място отхвърлен, като неоснователен следва да бъде и
предявения от втория ответник В.Г. инцидентен установителен иск против ищците,
с който иска по отношение на тях да бъде признато правото му на собственост
върху 2/3 ид.ч. от процесните имоти, на основание Нотариален акт за продажба на
недвижими имот №35, том V, рег.№5756, нот.дело №699/2015г. на нотариус Р.В.. Обстоятелството,
че В.Г. е бил добросъвестен купувач при сключване на сД.та за въпросните имоти
с ответника Н.М., не е основание да се приеме, че той е придобил изцяло
собствеността на същите. Безспорно се установи по делото, че в качеството си на
наследници по закон на Г. Г., П.Г. и М.М. са наследили по 1/3 ид.ч., или общо
2/3 ид.ч., от оставеното от него наследство. Останалата 1/3 ид.ч. от това
наследство е собственост на третия наследник –ответника Н.М.. Действително
последната е продала на В.Г. в цялост процесните наследствени имоти, но
доколкото тя не е собственик на 2/3 ид.ч. от тях, купувача също не може да
придобие собствеността на същите. Въпреки така сключената сД. за
покупко-продажба, действителните собственици на общо 2/3 ид.ч. от процесните имоти
П.Г. и М.М. не са загубили правото си на собственост, тъй като продавача Н.М.
се е разпоредила с 2/3 ид.ч. от имотите, които не притежава. В този смисъл и
ответника Г. не е могъл да придобие права, които праводателя му не притежава. С
въпросната сД. за покупко-продажба на недвижими имоти, ответника М. е
прехвърлила на ответника Г. собствеността единствено на притежаваната от нея
1/3 ид.ч. от имотите, като транслативния ефект на сД.та за останалите 2/3 ид.ч.
от тях по отношение на действителните им собственици- П.Г. и М.М., не е
настъпил. С оглед на изложеното, предявения от ответника В.Г. инцидентен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплатят на ищците направените от тях разноски
в настоящото производство, в т.ч. и възнаграждение за адвокат. Видно от представения
от пълномощника на ищците списък на разноските, придружен от адвокатско
пълномощно и документи, удостоверяващи извършени от тях плащания на държавни
такси по делото е, че общия размер на разноските направени от П.Г. и М.М. в
настоящото производство е 1630,42 лева. Поради това и на основание чл.78 ал.1
от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците така
направените от тях разноски в размер на общо 1630,42 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Н.Г.М., с ЕГН **********,***, и на В.Д.Г., с ЕГН **********,***, че П.Н.Г.,
с ЕГН **********,***, и М.Г.М., с ЕГН **********,***, са собственици по наследство на 2/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1.УПИ VІ-540, с площ от
3013,928 кв.м. в кв.68 по ПУП на с.К., община Димитровград, с административен
адрес –с.К., ул.“***, трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, ведно с построените в имота двуетажна
жилищна сграда с РЗП от 160 кв.м., лятна кухня и гараж с обща РЗП от 42 кв.м.,
жилище- стара къща с РЗП от 9 кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 16 кв.м.,
второстепенна сграда- плевня с РЗП от 35 кв.м., второстепенна сграда с РЗП от
55 кв.м., навес без оградни стени с РЗП от 15 кв.м., второстепенна сграда- обор
с РЗП от 9 кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 10 кв.м., навес с оградни
стени с РЗП от 18 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП от 12 кв.м., при граници
на поземления имот: УПИ V-75, УПИ ІV-543, УПИІХ-627, улица и външна регулация;
2. Нива с площ от 9,998 дка, четвърта категория в местн.“Дюзя“, представляваща
имот №133023, парцел 23 от масив 133 по плана за земеразделяне на с.К., при
граници: имоти №№133029, 133024, 000484; 3. Нива с площ от 9,997 дка, четвърта
категория, в местн.“Дермен Алан“ представляваща имот №120009, парцел 9 от масив
120 по плана за земеразделяне на с.К., при граници: имоти
№№120026,120007,000631,120011, 120010; 4.Нива с площ от 11,501 дка, шеста
категория, в местн.“Баладжика“, представляваща имот №102012, парцел 12, масив
102, по плана за земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№102011, 102005,
102004, 102013, 000704; 5.Нива с площ от 4,006 дка, четвърта категория, в
местн.“Поляни“, представляваща имот №044002, парцел 2 от масив 44 по плана за
земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№ 044001,000642,
044003,044007,000631; 6.Нива с площ 0,589 дка, седма категория, в
местн.“Еф.лозе“, представляваща имот №008014, парцел 14 от масив 8 по плана за
земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№008012,008006,008046,008023,00813.
ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот №81, том ІІІ, рег.№3454, нот.дело №389/2015г. от 09.07.2015г.,
нотариус Р.В. с рег.№398 на Нотариалната камара на Р.България, с който Н.Г.М., с ЕГН **********,***, е призната за собственик по завещание на 2/3
ид.ч. от следните недвижими имоти: 1.УПИ
VІ-540, с площ от 3013,928 кв.м. в кв.68 по ПУП на с.К., община Димитровград, с
административен адрес –с.К., ул.“***, трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с построените в
имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 160 кв.м., лятна кухня и гараж с обща
РЗП от 42 кв.м., жилище- стара къща с РЗП от 9 кв.м., навес с оградни стени с
РЗП от 16 кв.м., второстепенна сграда- плевня с РЗП от 35 кв.м., второстепенна
сграда с РЗП от 55 кв.м., навес без оградни стени с РЗП от 15 кв.м.,
второстепенна сграда- обор с РЗП от 9 кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 10
кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 18 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП от
12 кв.м., при граници на поземления имот: УПИ V-75, УПИ ІV-543, УПИІХ-627,
улица и външна регулация; 2. Нива с площ от 9,998 дка, четвърта категория в
местн.“Дюзя“, представляваща имот №133023, парцел 23 от масив 133 по плана за
земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№133029, 133024, 000484; 3. Нива с
площ от 9,997 дка, четвърта категория, в местн.“Дермен Алан“ представляваща
имот №120009, парцел 9 от масив 120 по плана за земеразделяне на с.К., при
граници: имоти №№120026,120007,000631,120011, 120010; 4.Нива с площ от 11,501
дка, шеста категория, в местн.“Баладжика“, представляваща имот №102012, парцел
12, масив 102, по плана за земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№102011,
102005, 102004, 102013, 000704; 5.Нива с площ от 4,006 дка, четвърта категория,
в местн.“Поляни“, представляваща имот №044002, парцел 2 от масив 44 по плана за
земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№ 044001,000642,
044003,044007,000631; 6.Нива с площ 0,589 дка, седма категория, в
местн.“Еф.лозе“, представляваща имот №008014, парцел 14 от масив 8 по плана за
земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№008012,008006,008046,008023,00813.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Г.М., с ЕГН **********,***, против П.Н.Г., с ЕГН **********,***, и М.Г.М., с ЕГН **********,***,
инцидентен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, с който
иска съдът да признае за установено по отношение на П.Н.Г., с ЕГН **********, и
М.Г.М., с ЕГН **********, че Н.Г.М., с ЕГН **********, е собственик по завещание на следните недвижими имоти: 1.УПИ VІ-540, с площ от 3013,928
кв.м. в кв.68 по ПУП на с.К., община Димитровград, с административен адрес –с.К.,
ул.“***, трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, ведно с построените в имота двуетажна жилищна
сграда с РЗП от 160 кв.м., лятна кухня и гараж с обща РЗП от 42 кв.м., жилище-
стара къща с РЗП от 9 кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 16 кв.м.,
второстепенна сграда- плевня с РЗП от 35 кв.м., второстепенна сграда с РЗП от
55 кв.м., навес без оградни стени с РЗП от 15 кв.м., второстепенна сграда- обор
с РЗП от 9 кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 10 кв.м., навес с оградни
стени с РЗП от 18 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП от 12 кв.м., при граници
на поземления имот: УПИ V-75, УПИ ІV-543, УПИІХ-627, улица и външна регулация;
2. Нива с площ от 9,998 дка, четвърта категория в местн.“Дюзя“, представляваща
имот №133023, парцел 23 от масив 133 по плана за земеразделяне на с.К., при
граници: имоти №№133029, 133024, 000484; 3. Нива с площ от 9,997 дка, четвърта
категория, в местн.“Дермен Алан“ представляваща имот №120009, парцел 9 от масив
120 по плана за земеразделяне на с.К., при граници: имоти
№№120026,120007,000631,120011, 120010; 4.Нива с площ от 11,501 дка, шеста
категория, в местн.“Баладжика“, представляваща имот №102012, парцел 12, масив
102, по плана за земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№102011, 102005,
102004, 102013, 000704; 5.Нива с площ от 4,006 дка, четвърта категория, в
местн.“Поляни“, представляваща имот №044002, парцел 2 от масив 44 по плана за
земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№ 044001,000642,
044003,044007,000631; 6.Нива с площ 0,589 дка, седма категория, в
местн.“Еф.лозе“, представляваща имот №008014, парцел 14 от масив 8 по плана за
земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№008012,008006,008046,008023,00813.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.Г., с ЕГН **********,***,
против П.Н.Г., с ЕГН **********,***, и М.Г.М., с ЕГН **********,***, инцидентен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, с който се иска съдът
да признае за установено по отношение на П.Н.Г., с ЕГН **********, и М.Г.М., с
ЕГН **********, че В.Д.Г., с ЕГН **********, е собственик
на основание Нотариален акт за продажба на недвижим имот №35, том V, рег.№5756,
нот.дело №699/2015г. на нотариус Р.В., с рег.№398 на
Нотариалната камара на Р.България, на 2/3 ид.ч. от
следните недвижими имоти: 1.УПИ VІ-540, с площ от 3013,928 кв.м. в кв.68 по ПУП на с.К., община
Димитровград, с административен адрес –с.К., ул.“***, трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с
построените в имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 160 кв.м., лятна кухня и
гараж с обща РЗП от 42 кв.м., жилище- стара къща с РЗП от 9 кв.м., навес с
оградни стени с РЗП от 16 кв.м., второстепенна сграда- плевня с РЗП от 35
кв.м., второстепенна сграда с РЗП от 55 кв.м., навес без оградни стени с РЗП от
15 кв.м., второстепенна сграда- обор с РЗП от 9 кв.м., навес с оградни стени с
РЗП от 10 кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 18 кв.м. и второстепенна сграда
с РЗП от 12 кв.м., при граници на поземления имот: УПИ V-75, УПИ ІV-543,
УПИІХ-627, улица и външна регулация; 2. Нива с площ от 9,998 дка, четвърта
категория в местн.“Дюзя“, представляваща имот №133023, парцел 23 от масив 133
по плана за земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№133029, 133024, 000484;
3. Нива с площ от 9,997 дка, четвърта категория, в местн.“Дермен Алан“
представляваща имот №120009, парцел 9 от масив 120 по плана за земеразделяне на
с.К., при граници: имоти №№120026,120007,000631,120011, 120010; 4.Нива с площ
от 11,501 дка, шеста категория, в местн.“Баладжика“, представляваща имот
№102012, парцел 12, масив 102, по плана за земеразделяне на с.К., при граници:
имоти №№102011, 102005, 102004, 102013, 000704; 5.Нива с площ от 4,006 дка,
четвърта категория, в местн.“Поляни“, представляваща имот №044002, парцел 2 от
масив 44 по плана за земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№
044001,000642, 044003,044007,000631; 6.Нива с площ 0,589 дка, седма категория,
в местн.“Еф.лозе“, представляваща имот №008014, парцел 14 от масив 8 по плана
за земеразделяне на с.К., при граници: имоти
№№008012,008006,008046,008023,00813.
ПРИЗНАВА, на основание чл.33 ал.2 от ЗС, правото на
П.Н.Г., с ЕГН **********, и М.Г.М., с ЕГН **********, ДА ИЗКУПЯТ от В.Д.Г., с ЕГН **********, 1/3 ид.ч. от следните имоти: 1.УПИ
VІ-540, с площ от 3013,928 кв.м. в кв.68 по ПУП на с.К., община Димитровград, с
административен адрес –с.К., ул.“***, трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с построените в
имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 160 кв.м., лятна кухня и гараж с обща
РЗП от 42 кв.м., жилище- стара къща с РЗП от 9 кв.м., навес с оградни стени с
РЗП от 16 кв.м., второстепенна сграда- плевня с РЗП от 35 кв.м., второстепенна
сграда с РЗП от 55 кв.м., навес без оградни стени с РЗП от 15 кв.м.,
второстепенна сграда- обор с РЗП от 9 кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 10
кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 18 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП от
12 кв.м., при граници на поземления имот: УПИ V-75, УПИ ІV-543, УПИІХ-627,
улица и външна регулация; 2. Нива с площ от 9,998 дка, четвърта категория в
местн.“Дюзя“, представляваща имот №133023, парцел 23 от масив 133 по плана за
земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№133029, 133024, 000484; 3. Нива с
площ от 9,997 дка, четвърта категория, в местн.“Дермен Алан“ представляваща
имот №120009, парцел 9 от масив 120 по плана за земеразделяне на с.К., при
граници: имоти №№120026,120007,000631,120011, 120010; 4.Нива с площ от 11,501
дка, шеста категория, в местн.“Баладжика“, представляваща имот №102012, парцел
12, масив 102, по плана за земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№102011,
102005, 102004, 102013, 000704; 5.Нива с площ от 4,006 дка, четвърта категория,
в местн.“Поляни“, представляваща имот №044002, парцел 2 от масив 44 по плана за
земеразделяне на с.К., при граници: имоти №№ 044001,000642, 044003,044007,000631;
6.Нива с площ 0,589 дка, седма категория, в местн.“Еф.лозе“, представляваща
имот №008014, парцел 14 от масив 8 по плана за земеразделяне на с.К., при
граници: имоти №№008012,008006,008046,008023, 00813, за сумата от 3300 /три
хиляди и триста/ лева, като сумата следва да се заплати на купувача В.Д.Г., с ЕГН **********, в едномесечен срок от влизане в
сила на решението.
УКАЗВА
на П.Н.Г., с ЕГН **********, и М.Г.М., с ЕГН **********, че ако не платят
дължимата сума в едномесечен срок от влизане в сила на решението, то същото се
счита за обезсилено в тази му част по право.
ОСЪЖДА Н.Г.М., с ЕГН **********,***, и на В.Д.Г., с
ЕГН **********,***, да заплатят на П.Н.Г., с ЕГН **********,***, и М.Г.М., с
ЕГН **********,***, сумата от 1630,42 лева /хиляда шестстотин и тридесет лева и
четиридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото
обявяване.
СЪДИЯ: