Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/…...03.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18704 по описа
за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от «И.Т." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище *** срещу "А.1." ЕООД, ЕИК ********* със седалище ***, правно
основание чл. 327, ал.1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 15958,89 лв. ,
представляваща продажна цена по неформален договор за продажба на сладкарски
продукти, съгласно фактури №№205253/7.8.2017;206871/25.9.2017;
207086/2.10.2017; 207183/4.10.2017; 207251/6.10.2017; 207286/9.10.2017;
207363/11.10.2017; 207459/13.10.2017; 207499/16.10.2017; 207542/17.10.2017;
207660/20.10.2017; 207682/20.10.2017; 183554/23.10.2017; 207733/24.10.2017;
207780/25.10.2017; 207819/26.10.2017; 183603/27.10.2017; 183609/30.10.2017;
183624/31.10.2017; 207992/1.11.2017;183642/2.11.2017;
208055/3.11.2017;208088/6.11.2017;
208131/7.11.2017;208179/8.11.2017;
208252/10.11.2017;183696/13.11.2017;208335/14.11.2017; 208376/15.11.2017;
208409/16.11.2017; 183742/20.11.2017; 183751/21.11.2017; 208594/22.11.2017;
208712/27.11.2017; 208770/28.10.2017; 208807/29.11.2017; 183817/30.11.2017;
208918/4.12.2017; 183846/5.12.2017; 183863/6.12.2017;183877/11.12.2017;
183897/13.12.2017; 183905/14.12.2017;
183910/15.12.2017; 183922/18.12.2017;183935/19.12.2017;
183946/20.12.2017; 183958/21.12.2017; 209735/28.12.2017; 220944/28.12.2017;
209768/29.12.2017; 183994/04.1.2018; 184020/08.1.2018; 184048/10.1.2018;
184098/15.1.2018; 184112/16.1.2018; 184178/19.1.2018; 184190/22.1.2018;
184216/23.1.2018; 189252/5.11.2018;
217119/13.11.2018,ведно с обезщетение за забавено изпълнение в размер на
1580,99 лева за периода от дата на падежа на всяка от фактурите до
10.12.2018г., на осн.чл. 86 от ЗЗД и законна лихва от
датата на завеждане на исковата молба 12.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че страните по делото са в трайни
търговски отношение по повод продажбата на сладкарски продукти. Навежда, че ще ищцовото дружество е доставило на ответното стоки по процесните фактури, като купувачът не е заплатил дължимата
продажна цена. Претенцията за мораторно обезщетение
се обосновава със забава на ответника за заплащане на задълженията по фактурите
след падежа.
В отговора
на исковата молба се оспорва иска. Признава се, че страните са в облигационни
отношение по повод неформален договор за продажба на сладкарски изделия. Твърди
се сумата от фактура №205253/7.8.2017г.
в размер на сумата от 661,96 лева е заплатена на продавача. Поддържа, че част
от сладкарските продукти, описани във фактурите не са доставени на ответника.
Друга част от продуктите са се отклонявали от необходимото качество. Конкретно
в изделията е влагана палмово масло, което е влошило вкусовите им качества.
Позовава се, че ищцовото дружество е направило пред продавача
рекламация, като е поискало замяна на негодните продукти с други с подходящо
качество, или отбив от цената. По изложените съображения се настоява за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представители поддържат становищата си по спора. Претендират разноски.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
По
делото не е било спорно, че между страните съществуват търговски отношения,
част от които са предмет на предявения иск за осъждане на ответника да плати
цената на доставените стоки. Предметът на правоотношението ясно се разкрива от
двустранно подписаните фактури, издадени от ищеца. От последните се установява
вида и предаденото количество стока както и датата на предаване на стоките.
Със
становището си ответникът не оспорва подписването на тези документи, но оспорва
предаването и приемането на част от стоките, а за други твърди че са се
отклонявали от обичайното качество.
Съгласно
чл. 324 от ТЗ, аналогично на уредбата общата уредба
по чл.194, ал.1 от ЗЗД, добросъвестното упражняване на търговското занятие
изисква при получаване на стоката, същата да бъде прегледана и ако се установят
недостатъци, това да бъде незабавно съобщено на продавача. Съгл. чл. 194, ал.1,
изр. 2 от ЗЗД в случай, че продавачът пропусне да съобщи за недостатъка,
стоката се смята за одобрена, освен ако не се касае за скрит недостатък. Дори и
в последния случай, обаче купувачът следва да уведоми доставчика за скрития
дефект веднага след узнаването. Само ако изпълни изискванията за уведомяване,
добросъвестният купувач може да се ползва от възможностите по чл. 195 от ЗЗД.
В
случая стоките по процесните фактури са приети, видно
от удостоверителното изявление на купувача. Същевременно не се установи, след
получаване на стоките, или по-късно след узнаване на недостатъците ответникът
да е заявил съответна рекламация до продавача. Макар разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест в този смисъл,
страната не е предприела съответно доказване. Ето защо на ответника следва да
се отрекат всички възможности съгл. чл. 195, ал.1 от ЗЗД, форма на които е и
възражението за неизпълнен договор.
По
отношение на възражението, че ответникът не е доставил всички стоки, тоест че
не е престирал необходимото в количествено отношение,
разпоредбите по чл. 194, ал.1 и чл. 195 ЗЗД са неприложими. В тази връзка,обаче
двустранно подписаните фактури, съдържащи
вида и количествата описани стоки се ползват с материална доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК относно вписаните в тях
обстоятелства, поради което тези доказателства несъмнено сочат на приемане на
стоки, съобразни отразеното във фактурите количество.
На
следващо място съгласно заключението на ССчЕ всички
фактури са осчетоводените, включени са в регистрите по чл. 124 от ЗДДС, като за
тях е ползван данъчен кредит. Вещото
лице е установило, че само по отношение на фактура № 205253/07.08.2017г. е
осъществено плащане на дата 09.08.2017г. в размер на 679,19 лева / с оглед на
това плащане ищецът е изменил претенциите/.Трайно е разбирането в съдебната
практика, че включването на фактурите в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
С
оглед на така изложеното предявената претенция за заплащане на цената на
стоките по процесните фактури се явява основателна в претендирания размер от 15958,89 лева.
По
отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно
чл. 303а, ал.3 ТЗ, относима към всички търговски
сделки, с изключение на посочените в ал.5, ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане.
В случая не се твърди, а и не се установява страните да са уговорили
срок за плащане. Ето защо следва да се приложи диспозитивното
правило на чл. 303а, ал.3 от ТЗ, като се приеме, че лихва се дължи, считано от
изтичане на 14- дневен срок от издаване на съответната фактура. При
съобразяване на направените от вещото лице изчисления по т. 4 от заключението,
съдът приема, че и акцесорния иск е основателен в
цялост за сумата от 1580,99 лева.
В
полза на ищеца се следват и сторените по делото разноски в размер на
заплатената държавна такса от 774,81 лева, за възнаграждение на вещо лице в
размер на 260 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, на осн.чл.
78,ал. 1 от ГПК.
Разноските
за налагане на допуснатото обезпечение на исковете не представлява такива за
водене на делото по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което не се
присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "А.1." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адреса на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на «И.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 15958,89
лева, представляваща продажна цена по неформален договор за продажба на
сладкарски продукти, съгласно фактури №№206871/25.9.2017;
207086/2.10.2017; 207183/4.10.2017;
207251/6.10.2017; 207286/9.10.2017; 207363/11.10.2017; 207459/13.10.2017;
207499/16.10.2017; 207542/17.10.2017; 207660/20.10.2017; 207682/20.10.2017;
183554/23.10.2017; 207733/24.10.2017; 207780/25.10.2017; 207819/26.10.2017;
183603/27.10.2017; 183609/30.10.2017; 183624/31.10.2017; 207992/1.11.2017;183642/2.11.2017;
208055/3.11.2017;208088/6.11.2017;208131/7.11.2017;208179/8.11.2017;
208252/10.11.2017;183696/13.11.2017;208335/14.11.2017; 208376/15.11.2017;
208409/16.11.2017; 183742/20.11.2017; 183751/21.11.2017; 208594/22.11.2017; 208712/27.11.2017;
208770/28.10.2017; 208807/29.11.2017; 183817/30.11.2017; 208918/4.12.2017;
183846/5.12.2017; 183863/6.12.2017;183877/11.12.2017; 183897/13.12.2017;
183905/14.12.2017;183910/15.12.2017; 183922/18.12.2017;183935/19.12.2017;
183946/20.12.2017; 183958/21.12.2017; 209735/28.12.2017; 220944/28.12.2017;
209768/29.12.2017; 183994/04.1.2018; 184020/08.1.2018; 184048/10.1.2018;
184098/15.1.2018; 184112/16.1.2018; 184178/19.1.2018; 184190/22.1.2018;
184216/23.1.2018; 189252/5.11.2018;
217119/13.11.2018, на осн.чл. 327, ал.1 от ТЗ, ведно с обезщетение за забавено
изпълнение в размер на 1580,99 лева за периода от дата на падежа на
всяка от фактурите до 10.12.2018г., на осн.чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба 12.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като
и сумата от 2834,81 лева, представляваща сторените по делото разноски за
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: