№ 95
гр. Пазарджик, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220103246 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в общ размер на 6839.91 лв., от които 4737.67 лв. -
главница; 1268.33 лв. - договорна лихва за периода от 13.02.2022г. до
09.04.2023 г. и 830.91 лв. - обезщетение за забава за периода от 10.04.2023 г. до
27.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда - 12.03.2024г., до плащането.
Ищецът „А**я“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. **,
твърди, че по силата на рамков договор за продажба на вземания от
02.03.2020г. е придобил от „** ЕООД неговото вземане към ответника И. А. Д.
с ЕГН ********** от с. **, като ответникът е уведомен за цесията с
връчването на препис от съдебните книжа и приложеното там уведомление по
чл.99, ал.3 ЗЗД. Твърди, че цедентът „** ЕООД е поел дълга на ответника И.
А. Д. към „**“ АД, произтичащ от договор за паричен заем №** от 11.01.2022
г., в изпълнение на който дружеството е предоставило на ответника
потребителски кредит в размер на 5000 лв. за срок до 09.04.2023 г., срещу
1
дължима лихва от 1435 лв. Твърди, че ответникът не изпълнил точно
задълженията си по договора, като е заплатил на кредитора само 690 лв.,
поради което дължи обезщетение за забава в размер на 830.91 лв.,
представляващо законната лихва върху просрочената главница, начислена от
падежа на всяка от просрочените МПВ до 27.02.2024 г. – датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда. Твърди още, че след предявена претенция
от кредитора към поръчителят „** ЕООД последният е изпълнил задължения
на ответника по договора за кредит, като е заплатил на кредитора общо
6836.91 лв. от които 4737.67 лв.- главница, 1268.33 лв. - възнаградителна
лихва и 830.91 лв. – обезщетение за забава. Поддържа, че след изпълнението
поръчителят е встъпил в правата на кредитор срещу ответника до размера на
погасеното задължение.
Ищецът твърди още, че след придобИ.е на вземането от поръчителя „**
ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №1063/2024г. на РС – Пазарджик, която е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда да
установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира съдебни разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът е редовно уведомен за делото с надлежно връчено
съобщение по чл.131 ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно
заседание. Същият не е представил отговор на исковата молба по чл.131 ГПК,
не се е явил в първото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, като установи, че на ответника са указани последиците от
неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от
неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на
исковете с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си
за него. С решението следва да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на взимането по издадената срещу него заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
2
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати съдебните разноски на ищеца в общ размер на 353.50 лв., от
които 153.50 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на
236.74 лв.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът
И. А. Д. с ЕГН ********** от с. ** дължи на ищеца „А**я“ АД, ЕИК: **,
седалище и адрес на управление: гр. **, вземането по заповед
№605/14.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №1063/2024г., по описа на РС-Пазарджик, в общ размер на
6839.91 лв., от които 4737.67 лв. - главница; 1268.33 лв. - договорна лихва за
периода от 13.02.2022г. до 09.04.2023 г. и 830.91 лв. - обезщетение за забава за
периода от 10.04.2023 г. до 27.02.2024г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 12.03.2024г., до плащането,
което вземане произтича от договор за паричен заем №** от 11.01.2022г.,
сключен между „**“ АД и ответника и е придобито от ищеца чрез цесия.
ОСЪЖДА ответника И. А. Д. да заплати на ищеца „А**я“ АД съдебни
разноски в настоящото производство в размер на 353.50 лв. и съдебни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1063/2024г. по описа на
РС-Пазарджик в размер на 236.74 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването на
преписа да поиска отмяната на решението пред Окръжен съд - Пазарджик на
основанията, посочени в чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3
4