№ 135
гр. Перник, 30.06.2022
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 207 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.К.П. с
ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. И.М. от ПАК, срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-1158-000259/25.04.2022 г., издадена
от Р.Г.А.**- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., с която
на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Административният
акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено
нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби. Излага се, че прилагането на принудителната
административна мярка е наложена преди да е установено по безспорен и
категоричен начин извършването на нарушението. Твърди се, че същата ще накърни
необосновано правата и интересите на жалбоподателя и ще го лиши от доходи за дълъг
времеви период. Моли се за отмяна на оспорения административен акт. Претендират
се разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата Р.Г.А.**- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Становище по жалбата
не изразява.
Административен съд Перник, като
извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е
подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
При преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установена следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1158-000259/25.04.2022 г., издадена от Р.Г.А.**-
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., на основание
чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП на жалбоподателя М.К.П. с ЕГН ********** и адрес: ***,
е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че на 25.04.2022
г., около 10:20 ч, в община Б.**, на път Трети клас № 811, с посока на движение
към гр. Б.**, като водач на МПС – лек автомобил с рег. № ***, собственост на А.
П. С.**, управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта 0,80 промила,
установено чрез измерването му в издишания въздух чрез техническо средство
Алкотест Дрегер 7510. На водача бил
издаден Талон за медицинско изследване № 0044922/25.04.2022 г., който той
отказал да получи. За извършеното деяние, съставляващо според полицейския
инспектор нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, срещу П. било образувано
и административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия GА, № 310157/25.04.2022 г. В обстоятелствената
част на последния е отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в
оспорената заповед.
По делото, освен процесната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка и разписката за връчването й
на жалбоподателя, са приети: АУАН серия GА,
№ 310157/25.04.2022 г., Талон за медицинско изследване № 0044922/25.04.2022 г.,
Трудов договор № 27/12.09.2018 г., Справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с вх. № 16388183129145/12.09.2018 г.
Административен
съд – Перник, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица, но по делото липсват доказателства за компетентността на органа, издал
процесната ПАМ.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171,
т.1, б.„б“ от ЗДвП.
Относно съответствието на заповедта с материалния
закон, съдът намира следното:
Съгласно чл.171,
т.1, б.„б“ от ЗДвП /изм. – ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. - редакция към
момента на нарушението/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: 1.
временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на
мярката е управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество. Т.е.
достатъчно е да е извършена проверка с медицинско изследване или с техническо
средство и да е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда в
издишания въздух. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен
АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. В случая, от приложения АУАН серия GА, № 310157/25.04.2022 г. се установява, че на жалбоподателя е извършена проверка с техническо
средство за употреба на алкохол - факт, който той не оспорва. Издаден му е
талон за медицинско изследване, който той е отказал да получи и не се е явил в лечебното
заведение.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за
издаване на процесната ПАМ са били налице.
Относно
съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:
Съгласно чл.171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период, за който се
налага временното отнемане на СУМПС е до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл.171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за
издаването му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана
заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на
правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при
условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи
мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка,
което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на
изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи
продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да
може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл.146 от АПК
за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае
или тълкува съображенията на административния орган - те следва да бъдат
изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и
обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това,
административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните
актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност
и осигурява възможност на страните за защита. Така
установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и
предпоставя отмяната на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.
На следващо
място съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения
и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез
налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение
или на вредните последици от извършеното. /В този смисъл е и постоянната
практика на Върховния административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на
ВАС по адм.д.№ 10768/2017 г., VII о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по
адм.д.№ 9379/2017 г., VII о./.
Жалбоподателят
е направил искане за присъждане на разноски, което предвид извода за
основателност на жалбата също се явява основателно. Ответникът чрез ОДМВР –
Перник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 510,00 лв. /петстотин и
десет лева/, от които 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 500,00
лв. /петстотин лева/ - платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000259/25.04.2022 г.,
издадена от Р.Г.А.**- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.**,
с която на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, на М.К.П. с ЕГН ********** и
адрес: ***, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОДМВР – Перник – гр. П.**,
ул. **, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 510,00 лв. /петстотин и десет
лева/.
РЕШЕНИЕТО,
на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/