РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300503064 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Т. К. М., ЕГН **********, с адрес
***, против Решение № 262281 от 27.09.2021 г., постановено по гр.д.№
15733/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІ гр.с-в, с което e признато
за установено, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.д Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250,
сумата от 459,63 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране
на питейна и отведена канална вода за периода от 30.07.2017 г. – 31.12.2019 г.
за обект, находящ се в ***, както и обезщетение за забава в размер на 38,82
лв. за периода 31.07.2017 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 4160/31.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение,
по ч.гр.д. № 9225/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII гр. състав.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението на районния
съд в тези обжалвани части е неправилно и незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено, като вместо него се постанови въззивно решение по
съществото на спора, с което исковете да се отхвърлят.
Въззиваемата страна на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД чрез
юрк. Г.Н. оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на
1
решението в посочените части и за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна по следните съображения:
Предявен е иск по чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 9225/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, VIII гр. Състав, за процесните ищецът „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника Т. К. М. по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК. Предявеният тук установителен иск е постъпил в съда в срока по
чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.
С въззивната жалба не се оспорва извода на първоинстанционния съд,
че ответникът Т.М. е собственик на водоснабден имот, в който ищцовото
дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния
период от 12.05.2017 г. – 13.12.2019 г. Оспорва се редовността на воденето на
карнетите и от там се оспорва начинът на отчитане на количествата отчетена
питейна вода, като се поддържа, че в същите липсват негови подписи, а
начислените количества питейна вода са произволно определени.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел за установено въз
основа на показанията на свидетелката Т.Ч., че отчетът в имота на ответника
се е извършвал по показания на водомера при спазване на нормативните
изисквания и при условията на годно измервателно устройство. Показанията
са периодично отчитани от служител на В и К оператора, като съставяните за
това карнети са разписвани от представител на потребителя. Независимо, че
липсват подписи за всеки месец, това не опорочава отчитането, защото
представителят е могъл да се запознае с извършените за предходните месеци
отчитания и да направи съответните възражения с оглед данните на водомера.
Водомерът е бил изправен, тъй като инкасаторът, който редовно е посещавал
адреса, е констатирал проблем с измервателното устройство едва през м. юли
2018 г., като още на следващия месец, същото е било заменено с годно такова,
което също е констатирано от инкасатора, а 10-годишния срок за
задължителна метрологична проверка на новото измервателно устройство не
е изтекъл. ПРС е приел, че съгласно заключението на вещото лице по
ССЕ, за периода 12.05.2017 г. – 30.06.2020 г. не са извършвани плащания от
стана на ответника в полза на ищцовото дружество. За същия период са
начислени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода в
размер на 514,49 лева и лихви за забава за изпълнението на посочените
задължения в размер на 51,66 лева. За процесния период счетоводството на
2
ищеца е водено редовно, при спазване на изискванията на Закона за
счетоводството, като издадените фактури съответстват на въведените цени на
питейна вода, както и на записаните количества в карнетите.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав споделя изцяло
тези правни изводи, тъй като същите се базират на факти, установени от
събраните в първоинстанционното производство доказателства. Ето защо
съдът ги възприема изцяло и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на районния съд.
В допълнение е нужно да се посочи, че във въззивното производство от
страна на ищеца-въззиваема страна е представено ново доказателство –
споразумение за разсрочване на задължение № 21923/12.01.2022 г., сключено
между „Водоснабдяване и канализация” ЕООД и Т. К. М., в което страните
са постигнали съгласие Т. К. М. доброволно да погасява на разсрочени
месечни вноски натрупаните задължения за процесния имот, които за периода
30.09.2016 г. - 31.12.2021 г. възлизат на общо 805,18 лв. Процесните
задължения се включват в този размер и период, поради което предвид
изричното им извънсъдебно признание, направено от жалбоподателя в това
споразумение следва да се приемат за изцяло дължими.
Ето защо при тези данни съдът приема предявеният установителен
иск за установяване на процесните вземания за основателен.
Решението на районния съд в обжалваноте части, с което исковете са
уважени, като правилно ще се потвърди, а в тежест на жалбоподателя ще се
присъдят разноски за въззиваемата страна, които се изразяват в
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. съгласно представения списък.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262281 от 27.09.2021 г., постановено
по гр.д.№ 15733/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІ гр.с-в,в частта
му, с която e признато за установено, че Т. К. М., ЕГН **********, с адрес
***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.д Пловдив, бул. „Шести септември” №
250, сумата от 459,63 лв., представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 30.07.2017 г. –
31.12.2019 г. за обект, находящ се в ***, както и обезщетение за забава в
размер на 38,82 лв. за периода 31.07.2017 г. – 30.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 30.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена Заповед № 4160/31.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение, по ч.гр.д. № 9225/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII
гр. Състав.
ОСЪЖДА Т. К. М. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
3
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумата от
100 (сто ) лв. – разноски пред въззивната инстанция, изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4