РЕШЕНИЕ
№ 2494
гр. Варна, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110102996 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
от *****” ********* срещу Е. П. Д. с ЕГН **********, действаща със
съгласието на майка си А* А* С*а с ЕГН ********** и В. П. Д. с ЕГН
**********, действащ чрез майка си А* А* С*с ЕГН ********** и тримата с
адрес гр.С*, ул.“Л*“ № ***, ет.***, ап.*** обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК
във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на
ищеца следните суми, за които е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 14685/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 50-ти състав, а
именно: сумата от 748,45 лв., представляваща ½ част от главница в общ
размер на 1496,90 лв., дължима по договор за издаване на кредитна карта от
27.11.2014 г. и допълнително споразумение № 1 от 27.03.2017 г. към него,
сключени между „********“ *** и наследодателя на ответниците П* Р. Д.,
починал на 17.03.2022 г., както и сумата от 188,88 лв., представляваща ½ част
от възнаградителна лихва в общ размер на 377,76 лв., начислена за периода от
27.11.2014 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
01.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, които вземания
1
са прехвърлени от „*******“ ***** на ищеца „******” ******* с договор за
цесия от 15.12.2021 г.
Делото е образувано след като по същия правен спор е водено
гр.д.2507/2023г. на РС Варна, което е обявено за решаване. В срока за
постановяване на решението по делото то е прекратено с Определение №
14720/12.12.2023г. и делото е изпратено по подсъдност на РС С*.
В РС София е образувано гр.д.4154/2024г., по което е повдигнат спор за
подсъдност пред СГС. В СГС е образувано гр.д.1685/2024г., по което съдът е
определил, че компетентен да се произнесе по спора е РС В*.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.11.2014 г. е сключен между
„********“ **** и П* Р* Д. договор за издаване на кредитна карта, по силата
на който банката е предоставила на кредитополучателя кредитна карта с
първоначален кредитен лимит в размер на 1000 лв., подлежащ на връщане
заедно с възнаградителна лихва при ГЛП от 16,5 % при покупка/плащане на
ПОС устройства и 18,5 % при теглене на суми в брой от АТМ/ПОС
устройства. Твърди, че с допълнително споразумение от 27.03.2017 г.
кредитният лимит е увеличен на 1500 лв. Сочи, че срокът за договора е
изтекъл на 27.11.2018 г. и към посочената дата е настъпила изискуемостта на
всички непогасени вземания по договора, от които главница в общ размер на
1496,90 лв. и договорна възнаградителна лихва в размер на 377,76 лв. за
периода 27.11.2014 г. – 27.11.2018 г. Поддържа, че е придобил тези вземания
по силата на договор за цесия от 15.12.2021 г., сключен с банката, както и че
за същите е отхвърлено заявлението му по чл. 410 ГПК, респ. заповедният съд
му е дал указания за предявяване на осъдителен иск. Излага, че
кредитополучателят е починал на 17.03.2022 г., поради което задълженията
му по договора са преминали в патримониума на неговите законни
наследници, а именно децата му Е. Д. и В. Д., всеки от които отговаря за ½
част от задълженията, тоест за главница от 748,45 лв. и договорна лихва от
188,88 лв. По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски за заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител депозирал
становище, в което поддържа иска и моли за постановяване на неприсъствено
2
решение. Ответната страна не се явява и не се представлява.
Ответнците по иска, редовно уведомени за висящността на
производството и насроченото по делото съдебно заседание /съобщението до
ответниците, с което им се дава право на отговор е било връчено на майка им
на 12.05.2023г., а за насроченото заседание на 05.04.2024г./, не са подали
писмен отговор в предоставения им срок, не се явяват и представляват в
първото съдебно заседание, и не са направили искане за разглеждането на
делото в тяхно отсъствие.
Съдът, взема предвид, че с връченото на ответниците на съобщение на
12.05.2023г, ведно с препис от Разпореждане № 15713/27.04.2023 г. и с
връчване на призовка за насрочено открито съдебно заседание на 05.04.2024г.
ведно с определение № 3376/21.03.2024г., са им указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и приобщените доказателства -
писмо от „******“ ** до П* Р* Д., договор за издаване на кредитна карта
VISA ELEKTRON, VISA, MASTERCARD от 27.11.2014 г., допълнително
споразумение №1 към Договор за кредитна линия от 27.03.2017 г., Общи
условия на ******** за платежни услуги за физически лица, Приложение 1,
съдържащо вземането спрямо ответника, пълномощни, потвърждение на
цесията, удостоверение за наследници изх.№ 71/29.03.2023г., договор за
прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г., удостоверение за
наследници, ч.гр.д. № 14685/2022 г. по описа на ВРС, 50 състав.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено
неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло.
С оглед направеното от ищеца искане следва да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. Според доказателствата за сторените от
ищеца разноски, те са следните в заповедното производство: 109,87 лева –
държавна такса.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1
и чл.239 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД, Е. П. Д. с ЕГН **********, действаща със съгласието на
майка си А* А* С* с ЕГН ********** и В. П. Д. с ЕГН **********, действащ
чрез майка си А* А* С* с ЕГН ********** и тримата с адрес гр.С*, ул.“Л*“
№ *****, ет.****, ап.**** да заплатят на „*****" ****, ЕИК ******* със
седалище и адрес гр.С*, ж.к. „М* д*“, ул. „Р* П*-К*“ № *** следните суми,
за които е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14685/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна, 50-ти състав, а именно: сумата от 748,45 лв.,
представляваща ½ част от главница в общ размер на 1496,90 лв., дължима по
договор за издаване на кредитна карта от 27.11.2014 г. и допълнително
споразумение № 1 от 27.03.2017 г. към него, сключени между „******“ АД и
наследодателя на ответниците П* Р* Д., починал на 17.03.2022 г., както и
сумата от 188,88 лв., представляваща ½ част от възнаградителна лихва в общ
размер на 377,76 лв., начислена за периода от 27.11.2014 г. до 27.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.03.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението, които вземания са прехвърлени от „******“
*****на ищеца „***********************” ****с договор за цесия от
15.12.2021 г.
ОСЪЖДА Е. П. Д. с ЕГН **********, действаща със съгласието на
майка си А.С. и В. П. Д. с ЕГН **********, действащ чрез майка си А.С. и
тримата с адрес гр.С., ул.“Л.“ № ..., ет.*** ап.**** да заплати на „******"
****** ЕИК *********със седалище и адрес гр.*******, ж.к.
„**************“, ул. „*************-**********“ № ******* сума в
размер на 109,87 лева представляващи направени разноски в исковото и
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4
5